Жрици предсказвали бъдещето в дебрите на Странджа Тракийска капка помага за бебе Водата от вълшебната скала в Индипасха е най-лековита на Томина неделя
В началото на Сътворението бе камъкът. И днес той е символ на вечността, криещ тайна сила и загадки. Не случайно всички народи, преди да познаят единствения Бог, са обожествявали различните скални феномени. А след като са станали християни (или мюсюлмани, или будисти), от камък са издигали своите храмове - истински шедьоври на архитектурата, възхваляващи Твореца.
България е навярно най-богатата на необикновени геологически формации страна в Европа. За всички тях ще научите от книгата "Магията на камъните" от новата поредица на вестник "Стандарт" - "Големите тайни". Тя ще е на вестникарските сергии в сряда, на 28 април.
 
До свещеното тракийско оброчище на жриците е скован дървен малък параклис с икони на Света Богородица Който е ходил в Странджа, никога няма да забрави това пътешествие. Това наистина е най-тайнствената планина у нас, пълна с легенди и истински чудеса. Там нощем се разхождат с бели премени самодиви и стъпват леко около спящите туристи, а денем потоци с жива вода притеглят болни и вярващи. Именно в сърцето на Странджа се намира едно от най-мистичните и същевременно доста слабо познати места - Индипаска. Това е тракийското оброчище, което е известно с чудесата си повече от две хилядолетия. Легендата разказва, че тракийски жрици извършвали жертвоприношения на скрито място в самото сърце на Странджа планина и така предсказвали бъдещето. Само посветените знаели пътя до оброчището, ориентирали се по изсечените на скалите соларни кръгове. Вярва се, че от ручея, извиращ от свещената скала, тече жива вода, която изправя болни на крака, слепи проглеждат и сакати прохождат. Това светилище обаче столетия наред било забравено и погребано заедно с неговите жрици. Как и кога се е възродило за нов живот, никой не знае. Но легенда гласи, че сляп вол е намерил живата вода. След като грохналото животно било вече негодно за селския труд, стопанинът му го пуснал на свобода, защото нямал сърце да го убие. Сляпото добиче обаче се завърнало след няколко дни прогледнало, а когато пак загубило зрението си, отново изчезнало и след дни се върнало здраво. Това накарало стопанинът да тръгне по дирите му, за да види какво е това чудо. Тогава видял с очите си тайнствената скала, под която в малко езерце се събирала живата вода.
Скалите на Индипасха обаче се намират трудно дори и днес, скрити във вековни гори. До тях няма път за кола, а вярващите в чудото, като едни истински поклонници, трябва да извървят тежък път часове наред, за да достигнат светилището. Един от възможните маршрути, с които може да се достигне до мястото, е с начало параклиса "Св. Богородица" в местността Качул, който се намира на няколко километра от Граматиково по посока Малко Търново. Тръгва се по приятен горски път, дълъг 8 км, до табела с указание за посоката към Индипасха. От тази маркировка ентусиастите имат още три километра по планинска пътека, която води до високо място с импровизирани пейки. След като човек отпочине и се наслади на гледката, е нужно само да погледне надолу в ниското. И ще види светилището, до което трябва да се пусне по почти непроходима, много стръмна пътека. Трудният преход обаче завършва в място, целунато от боговете, което никога не усещало човешки дъх. Скалата се извисява между гъста гора, която не пропуска слънчеви лъчи, а изливащата се вода на аязмото като че ли е няма. Близките дървета около свещеното място са осеяни с разноцветни платове - части или цели дрехи, донесени от хора. Вярването гласи, че ако имаш някоя болежка, донеси дреха, която е била облечена върху болното място, и ще се излекуваш. Според местните хора наистина това се случва, а безплодието при жените е лечимо само с чифт бельо и глътка лековита вода. До свещеното тракийско оброчище на жриците е скован дървен малък параклис с икони на Света Богородица, където християните палят свещ. Местните хора твърдят, че водата е най-лековита на Томина неделя - първата след  Великден.

бях там и съм възхитен от спокойствието което излъчва мястото.там сякаш времето е спряло.случайно или не, за да пием вода от скалната ниша трябва да сме на колене.препоръчвам на всички да го посетят.