ИОНАТАН, още и Апфус е брат му, влязъл в българската история като хан Омуртаг, Муртагон (Мурат хан), Борис Михаил – Покръстител. Неговият римски дубликат е Луций Верус (161 – 163 г.). Както ще видите този император е царувал и сякъл монети както по времето на предишният Марк Аврелий, така и на следващият Комод. Така е и в Книги Макавейски. Братът на Иуда Макавей - Ионатан е винаги до него по време на всичките му войни до смъртта му. Верус (Апфус) идва от българската дума «вяра» и това свързва делата на Ионатан (Омуртаг) с това на Луций Верус. Съуправител на Луций Вер е бил Комод, а при Борис – Докум ДКМ, който е анаграмма на Комод КМД.
В българската история на мястото на Комод е синът на Борис І Владимир Расате. Чрез Википедия всеки любопитен търсач може да си попълва биографията на Владимир Расате като го сравнява с този на римският император Комод. От Книги Макавейски пък може да прибавим и подробности за живота на бащата Борис І (Луций Вер, Омуртаг). Пак оттам можем да разберем как е действал т. н. «принципат» в «римската» (българската) империя между Марк Аврелий (Крум) и Луций Вер (Омуртаг, Борис), описании в Библията като Иуда Макавей и брат му Йонатан.
Интересни прилики има в името на съпругата на Комод Брутия Криспина с проблемната дъщеря на Борис І Персика. Името Персика ПРСИК е анаграмма на Криспина КРСПН. От биографията на Комод виждаме, че тя е била негова съпуга и снаха на Луций Вер (Борис І), а не негова дъщеря. За разгулния живот и на двамата – Комод и Владимир Расате можем да видим в биографиите им, макар краят им да е различен. След като умира Владимир, на неговото място Борис І слага другият си син Симеон:
СИМЕОН (893 – 927 г.) е трети царуващ според Книги Макавейски и Йосиф Флавий. Той е още и римският император Септимий Север (193 – 211 г.). Интересна е историята на войните на този български цар, която много прилича на войните на Септимий Север:
«След убийството на Комод римския Сенат избира за император Хелвидий Пертинакс, който е зет на Марк Аврелий. Няколко седмици след избирането му, обаче, той е убит. В Рим преторианците са подкупени за да издигнат Дидий Юлиан за император. В това време легионите в римската провинция Сирия провъзгласяват за император Песцений Нигер, а тези на запад, в Британия и Галия - Клодий Албин. Дунавската армия, която е най-силна, издига за император Септимий Север. Разразява се жестока вътрешна борба за власт в империята продължила няколко години, в които провинциалният елит от различните части на империята формира фракции, стремящи се да наложат своя избраник с подкрепата на местните легиони.
През юни 193 г. Септимий Север с ускорен марш бързо влиза в Рим начело на лично предвожданата от него армия, отстранява Дидий Юлиан и започва преговори с другия претендент за императорския трон Клодий Албин, като му обещава да го направи свой помощник и наследник. Целта на Север е да спечели време, за да се пребори с обявеният за узурпатор Песцений Нигер. Като сключва съюз с Албин, Септимий Север повежда успешен поход срещу противника на изток и през 195 г., в битка при Антиохия, Нигер окончателно е победен и убит. Скоро следва нов конфликт. Албин иска да поеме властта в Рим, подстрекаван от голяма група сенатори. Септимий Север спира наказателните военни действия срещу партите в Месопотамия и заминава с армиите си на запад. През 197 г. след сблъсък между легионите на Клодий Албин и тези на Септимий Север в унищожителната битка при Лугдунум (дн. Лион, Франция), Север удържа победа и така получава пълната власт над империята, отстранявайки всички свои съперници.»
http://bg.wikipedia.org/wiki/Септимий_Север
Дали няма да открие подобни неща в биографията на Симеон?
Около 888 г. Симеон се завръща в България и се установява в новосъздадения княжески манастир в Преслав, „при устието на Тича“,[10] където под ръководството на Наум Преславски се заема с преводи на религиозни текстове от гръцки на старобългарски език.[4] Междувременно Владимир наследява Борис, който се оттегля в манастир. Владимир прави опит да възстанови езичеството в държавата и може би сключва насочен срещу Византия договор с Арнулф Каринтски,[11] което принуждава Борис да се върне повторно на трона, само за да свали и накаже Владимир и да посочи Симеон за нов владетел.[12][13] Това става на събор в Преслав, който освен това обявява българския за единствен език на държавата и църквата[14] и решава столицата да бъде преместена от Плиска в Преслав.[15] Не е известно защо Борис не поставя на трона своя втори син Гаврил, а предпочита Симеон.
Арнулф РЛн(Х)в(В) Каринтски к(Р)РНТСК е Хелвиус Пертинакс ПРТНКС.
На 11 май 912 г. починал Лъв VI Философ и престолът бил зает от брат му Александър, който управлявал като регент на малолетния Константин VII Багренородни. Александър отказал да плаща ежегодния данък на България и като контрамярка Симеон обсадил Константинопол. През юни 913 г. в Константинопол бил извършен държавен преврат. Александър бил отстранен от властта и начело на държавата управлявал регентски съвет начело с патриарх Николай Мистик.
Александър е Дидий Юлиян.
«Симеон първоначално се опитал да реши въпроса по мирен път, но след като видял, че това няма да стане, се възползвал от изтичането на 30-годишния мирен договор и през 894 г. нахлул с войската си в Източна Тракия, без да срещне никаква съпротива. Император Лъв VI бил повече от изненадан; за новината разбрал от стратезите си в македонската област. Набързо била сформирана армия, предимно от императорската гвардия. Войската била поверена на стратилата Кринт. Опитът на Византия да спре българите бил напразен, византийската армия била напълно разбита[18], а сам Кринт паднал мъртъв на бойното поле, много били пленените.[16] «
http://bg.wikipedia.org/wiki/Симеон_I
Кринтос КРНТ е Песцений Нигер (НГР), а може да е и Никифор Фока. Имената и на двамата като съгласовки доста си приличат.
Павел Бранович пък е Клод Албин:
«Пътят към столицата бил открит, но Симеон се насочил на запад за да отстрани княза на сърбите Петър Гойникович, който водел анти-българска политика в съюз с Византия и на негово място поставил протежето си Павел Бранович…
… Византийците не виждали друг изход от ситуацията освен нападение в тила на българите. Така, през 921 г., изпратили към Рашка Захарий, за да свали великия жупан Павел и да нападне българите. Опитът за преврат бил неуспешен и Захарий бил заловен и хвърлен в тъмница в България. Павел Бранович обаче се поддал на внушенията на византийската дипломация и се обърнал срещу цар Симеон. При стеклите се обстоятелства от българските тъмници били освободен княз Захарий и изпратен с войска към сръбските земи, където с българска помощ свалил Павел Бранович.»
Съдбата на Клод Албин и Павел Бранович е почти едентична.
Цар Симеон има двама сина от първия си брак с Мария (Юлия Домна) – Михаил Български (Каракала, Гиркан) и Иван (Гета), убит от брат си Каракала. От втория си брак с Мария Сурсувул от Сърбия има още двама сина и две дъщери. Първият му син е Боян Мага (Елагабал) и цар Петър (Траян Деций).
Септимий Север и Симеон са интелигентни и развиват доста просветителска дейност.
Четвъртият е синът на Симеон ЙОАН ГИРКАН. Вижте приликите в имената на Гиркан ГРКН (134—104 г. ) и Каракала КРКЛ (211-217 г.). Първият е царувал 30 г., а вторият - 6 г. Как се е получила тази разлика в годините на царуването на двамата? Това можем да видим от Википедия:
«Каракала е роден в Лугдунум (дн. Лион) през 186 в семейството на бъдещия император Септимий Север и Юлия Домна. Когато през 193 г. баща му се впуска в борбата за императорска власт, неговият едва 8-годишен син получава ранг цезар (ок. 195 - 196 г.) и го придружава през повечето време.»
От 193 г. Той е цезар (ок. 195 - 196 г.) и като тези години се прибавят към управлението му като Август ще получим близо 23 г. царуване.
В нашата история виждаме, че непосредственно след Симеон идва на власт цар Петър І Кротки. Но от «Именника на българските ханове», който се явява друг дубликат на нашата история, виждаме, че между Симеон (Севар) и несъществуващия там Петър І (Траян Деций) има още и други владетели.
След Аспарух на власт идва синът му Тервел:
”Тервел 21 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена овена - текучитем, девети - твирем.”
Тервел, Тривелий, Тербел, Тербеле, Тервен, управлява 21г. 3м. През 700г. прави съвладетел сина си Твирем.
М. Аврелий 161-180г. е осиновен от Антоний Пии и царува 19 г. Имената на Тервел (ТРВЛ) и М. Аврелий (МВРЛ) са почти еднакви. Тервел е и анаграма на Аврелий.
В Именника следва един неразчетен от Попов владетел, който е след Тервел и преди Севар. Това навярно е синът на Тервел – Твирем. Някои други Именници на това място поместват Тербала І и Тербала ІІ – синове на Тервел.
“ Твирем (Тербала) 28 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена заека - дванш, шести - алтом.
Луций Вер (161-196) 35г. Той също е осиновен от Антоний Пии и е съимператор на Марк Аврелий. Заедно с него на това място навярно е и император Комод (177 – 192 г.).
Следващият владетел от Именника е Севар.
“Севар 15 години. Родът му Дуло. А властта му е дадена кокошката - тох, шести - алтом.”
Запознатите с римската история в името Севар веднага са познали императорорът Септимий Север.
Луций Септимий Север царува от 193 до 211 г. Север и Севар са почти идентични, а единият е царувал 18 г., а другият – 15 г. По времето на тези римски императори има сечени най-много колониални монети по нашите земи.
След Севар идва ред на Кормисош:
“Кормисош 17 години. Родът му Вокил. А властта му е дадена вола - шегор, девети - твирем. Този княз промени рода Дулов, което ще рече Вихтун-Вихрогон.
Кормисош, Кормесий, Кормес (Хор+Михаил (Месия) 16г. 9м.
Каракала, Кара (черен) + Кала (хубав, гр). Кало Йоан, Каломан и т. н. (198-217). Син на Септимий Север и Юлия Домна. Царуването им е съответно 17 г. за Кормисош и 19 за Каракала. Това е още и българският цар Симеон.
Винех е следващия владетел:
”Винех 7 години. А родът му Укил. А властта му е дадена вола - шегор, първи - алем.”
Това е Елагабал – Варий Авит Басиан, 218-222г., царува 5г. Винех е неправилно изписване на името Басиан. Той става върховен жрец на Бога (Ела) Габал (Укил VCL) в град Емеса (Сирия). Това е и синът на Симеон Боян (Винех) Мага. Застава на власт веднага след брат си Михаил.
“Телец 3 години Родът му Угаин. А властта му е дадена мишката - сомор, шести - алтом. И този бе вместо друг .”
Гета (209-212) 3г. Луций Гета (ЛЦГТ)=Телец Угаин (ТЛЦГн). Той е бил съимператор на брат си Каракала. Гети, Гадово коляно.
Следва Сабин:
“Сабин, 1г. от рода Укил.”
Това е Макрин. Марк Опелий Макрин, 217-218 г. Царува 1г. както и Сабин от Именника. От рода на северите SVR, Укил VCL.
Умор е последен в “Именника на българскиге канове”:
“Умор 40 дни. Родът му Укил (Север). А властта му е дадена змията - дилом, четвърти - тутом.
Диадумениян е син на Макрин. Получава титлата Август през 218г. когато е само на 9 г., но малко след това е убит. Север (Укил) като баща си Макрин.
Навярно Йосиф Флавий е използвал за изграждането на родословието на Иудейските царе същия източник, от който е съставен и «Именника». (Само дето в "Именника" са дадени имената на още двама императори, които Флавий не споменава. Това са Телец (Гета), Сабин (Макрин) и Умор (Диадумениан)). Затова е напълно логично след царуването на Симеон (Севар в «Именика»), или Септимий Север да следва Йоан Гиркан (Каракала). Като обединим всичките биографии виждаме, че Елагабал (Аристобул) е син на Каракала.
Боян Магесник, (Баян), Боян Мага, известен и с християнското си име Венеамин (Винех) е багрянороден син на Цар Симеон Велики от втория му брак с Мария Сурсувул (Мариам Сурсопал), той е третият син на първия български Цар. Роден е в Преслав около 910г., възможно е подобно на баща си да е завършил Магнаура, смята се че починал около 970г.[1], вероятно в Цариград, жертва на поръчково убийство.
Пренебрегнал християнското си име и устроения по византийски образец дворцовия живот той демонстративно носи прабългарско облекло, връща се към традиционното Баян (Боян) и старите традиции, шаманските вярвания и древните знания, опитвайки се да ги съчетае с живота в християнска вече България. Държи се като колобър и магьосник, облича се в кожи, такива дрехи с което се преправя на различни видове животни, подобно на днешните кукери. Нe e известно князът да е преследван като езичник. Без за това да има исторически доказателства проф. Николай Райнов, Петър Димков и съвремени литературни автори го считат за основоположник на богомилството. Петър Дънов се определя като негов следовник.
АРИСТОБУЛ І (Иехуда), цар на Иудея (в 104 – 103 г. пр. н. ера), по-голямия син на Иоханан Гиркан. Въпреки завещанието на баща си, съгласно което Аристобул е бил длъжен да стане първосвещеник, а майка му царица, той узурпирал трона, заточил своята майка в затвора, където тя умряла от гладна смърт, и от всичките си братя оставил единственно Антигон. По сведенията на Йосиф Флавий, Аристобул І по-късно убил и Антигон. Сведението на Флавий, че Аристобул І завзел част от земята на Итурия, един от народите, населяващи Сирия, насилствено ги обърнал в иудаизъм, се отнася, видимо за завоеванието на Горна Галилея от неговият баща Гиркан І, войската на който, вероятно, командвал Аристобул.
Елагабал (Elagaballus) или Хелиогабал (Heliogaballus), роден като Варий Авита Басиан (Varius Avitus Bassus), управлява под името Марк Аврелий Антонин (Marcus Aurelius Antoninus), е римски император от династията на Северите, който се отъждествява с едноименното сирийско или финикийско божество Елагабал и управлява от 218 до 222 г.
Елагабал е един от най-спорните римски владетели. По време на управлението си, той показва незачитане на римските традиции и сексуални табута, проявява религиозен фанатизъм и ексцентричност. На официалната римска религия е нанесен силен удар с въвеждането на култа към финикийско-сирийския слънчев бог Елагабал, в чест на когото е издигнат храм на хълма Палатин. Там бил донесен символа на божеството - голям черен коничен къс от метеорит, пазен в град Емеса, където бил върнат след падането на император Елагабал.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B0%D0%B1%D0%B0%D0%BB
Това е Винех (Баян Вениамин) от „Именника”.
Следва Александр Яннай от Йосиф Флавиевата „Юдейската война”, който е римския император Александър Север:
„Марк Аврелий Север Александър (Marcus Aurelius Severus Alexander), роден като Марк Юлий Гесий Алексиан, известен катоАлександър Север е римски император от династията на Северите, който управлява от 222 г. до 235 г.. Син е на сирийския провинциален магистрат Гесий Марциан и Юлия Мамея, дъщеря на Юлия Меса, по-голямата сестра на императрица Юлия Домна. Далечен роднина на Септимий Север, като император той приема от преторианците неговото фамилно име, за да придаде повече авторитет на управлението си.
Баба му Юлия Меса твърдяла че той и братовчед му Елагабал са незаконни синове на Каракала, за да спечели лоялността на войниците срещу узурпатора Макрин. Когато Елагабал бил обявен за император цялото семейство се преместило да живее вРим. Скоро обаче управлението на непълнолетния владетел се оказва провал поради неговата неконтролируема ексцентричност. По внушение на баба си, осемнадесетгодишния Елагабал осиновява своя тринадесетгодишен братовчед Алексиан и го обявява за цезар. С цел да запази властта в рамките на фамилията, пресметливата Меса скоро организира убийството и замяната на Елагабал с доста по-послушния и умерен Алексиан, който се нарича Александър (222 г.) и приема също името Север.
Непълнолетният император бил изцяло под контрола на своята баба, а след нейната смърт фактическия управник била неговата властна майка Юлия Мамея. Макар добронамерен и способен, Александър Север бил много отстъпчив, нерешителен и слабохарактерен. Дълго след като станал пълнолетен той се подчинявал на майка си, която вземала всички решения вместо него.”
Като сравним биографийте на двамата можем да си направим следните заключения. Александър Север, както и Елагабал са синове на император Каракала. Първо на власт идва Елагабал, но след смъртта му неговата вдовица се омъжва за девер си, защото нямала дете от починалия император. Така по-големият син на Каракала Александър става император. По-късно той се жени за Салусция Орбияна, или Саломе – Александра по Флавий.
„Александър Яннай — иудейски цар от династията на Хасмонеите (103—76 г. пр. н. ера). Той е роден в Галилея (северо-източния бряг на Адриатическо море) около 126 г. и е бил третият син на Иоанна Гиркана I (Каракала) от втората му жена. Баща му, не желаейки той да бъде наследник, го възпитавал в Галилея, далеч от столицата. Когато след смъртта на Гиркан I (Каракала) се възцарил неговият син от първата му жена Аристобул І (Елагабал), A. Янай (Александър Север бил хвърлен в тъмница, като опасен съперник заедно с другите си братя. От заточение го избавила година след ранната смърт на Аристобул І (Елагабал) Александра Саломея (Юлия Соемия), майка, а не вдовица на Аристобул І (Елагабал), когато освободила заточените царски синове и провъзгласила най-големият от тях Александър за цар на Иудея (България) и първосвещеник. Историците бъркат името и Юлия Соемия с това на съпругата на Александър Салусция Орбиана, като наричат и двете Александра – Саломе. Веднага след стъпването си на престола Александър веднага умъртвил един от своите братя (днес историците приписват това на Каракала, който убива брат си Гета) който бил властолюбив, а друг, който бил далеко от политическия живот обсипал с милости.
А. Янай продължил да води завоевателната политика, започната от неговият дядо и баща; подобно на тях и той се стремил да разшири пределите на Иудея до границите на Палестина и към въстановяване царството на Давид; преди всичко той се стремял да завоюва независимите приморски градове на Палестина. С тази цел той се отправил в поход против приморския град Плолемаида (Бодфор), граничаща с наскоро завоюваната от иудеите Галилея (в случая Албания). Царете на Сирия (италианските гърци, колонизирали крайбрежието на Адриатика) не могли да окажат помощ на жителите на Птолемаида (Бодфор), тъй като по това време оспорвали престола един друг…
http://ru.wikisource.org/wiki/%D0%95%D0%AD%D0%91%D0%95/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%80_%D0%AF%D0%BD%D0%BD%D0%B0%D0%B9
Разказ за Царското семейство по телевизи...
Може ли Октомврийската революция да съще...
написал си "Около 888 г. Симеон се завръща в България и се установява в новосъздадения княжески манастир в Преслав, „при устието на Тича“,[10] където под ръководството на Наум Преславски се заема с преводи на религиозни текстове от гръцки на старобългарски език.[4] "
Ти съвсем сериозно ли мислиш,че УСТИЕТО НА ТИЧА е при Преслав ?
Да не би и там да е Моста на ТИЧА на Муртагон ?
И аула му в който си преместил войската срещу гърци и славяни ?
Устие,Уста ,и на български и на ромски си е едно и тоже Уста.
Мястото където реката се влива в голям "хидроним".
Или ще обявиме,че отново имаме нещо УНИКАЛНО,,значи ТРАКИЙско и тук Устие значи край Преслав,забележи столица и град в който Бойните отбранителни кули са на по 200 м ! без никви съоръжения по стените ,като стълби,лествици,скала за евентуалише достигане на "граничарите" ,па дори и за мегаманиашки военен парад на мегаломаниака Лабас,наречен Симеон.
Най-голямато разстояние на разкрити до сега кули по отбранителна стена е не повече от 60 м.
Тук пак УНИКАЛНО,значи Тракийско,или вече и ПРА Българско.
Само мога да добавя,че намираш интересни паралели,но както във всяка белетристика те не са исторически доказ.
Та дори и научно паралела между човек и мишка е 90 % ,а между човек и маймуняк е 97 %.
написал си "Около 888 г. Симеон се завръща в България и се установява в новосъздадения княжески манастир в Преслав, „при устието на Тича“,[10] където под ръководството на Наум Преславски се заема с преводи на религиозни текстове от гръцки на старобългарски език.[4] "
Ти съвсем сериозно ли мислиш,че УСТИЕТО НА ТИЧА е при Преслав ?
Това съм го преписал он Википедия и въобще не съм го мислил.
сега разбирам от къде е дошло това устие на Тича при теб. Не знам дали имат предвид Приписката на Докс дето некъф княз Тудор постоил на устието на Тича златна църква (има такъв боспорски владетел, и цела династия беззъби) от приписката "княз Тудор, черноризец Доксов, на устието на Тича, гдето е съградена светата и честна златна нова църква от същия княз"
Разбира се ще пишат че Устие значело нещо друго само и само да го изкарат до Преслав.
В докюмента ,който е от най-рано 17 век,ако и да пишат рушняците ,че бил от 16 присъствува вълшебната дума "славяни" както и във всичики други шест руски ментета доказващи нещо си за Славянските братя Кирил и Методий.
Славяни е ясен критерий за фалшификат,така както ти си усетил ,че много от тази Библия са фалшименто.
Които преди това не съществуват,няма следи за тях.
И тук напълно съм съгласен с това,че тази Библия е късна папищяшка шашма от 15,16 век .
Например във т,нар. Менология ма Васил Багренородни са записани евангелски неща ,които ги няма никъде и се различават от Библията(наложената).
Тази Библия е дело на папищяците,с което съм съгласен и с фоменко,по точно ,че тогава,15,16 век започва опит да се пренапише хисторито.
И тук напълно допустимо е ,че тези папищяци са описвали и земите около тях,български земи и ги представщт за библейските.
но все пак опирайки се на нея не може да се доиказват нещата от да речем 1 -3 век които са извън нея и си съяествуват незавиусмо и обектовно са доказани.
Поне до започването на консулставта на Рим няма нищо нередно,като хронология Грешката е по назад.
Има липса и разтегляне на време от даденото митично основаване на Рим . Археологически се доказа,че там най-ранните поселища ,дори не град са от към 500 г пр,н,е. или там до основаванеъо на Рим е разтеглено и не се стикова и с другите цивилизации.
Някои от паралелите ,които даваш е изклюено да са случайност и показват,че папищаците са писали неяата доста късно в някои пасажи
