Много тиха любов, с мъгливи пропорции. Лъкатуши към изгрева син в нощта полугола. И се храни по птичи, на мънички порции прелетени земи и мълчания, страсти на хора.   Много тиха любов. Рядко срещам такава - с градски часовник, площади, самотни алеи. Ароматът след нейното бродене дълго остава по звездите, преди със нас да ги слее.   Много тиха любов. Не прилича на чудо. Разговаря с клошаря, премита солта от небето. Сгъва праните ризи на бялата, благата лудост и забожда лъчите от слънце в сърцето си.   Запилява се нейде и изранена се връща, раззвънила тъгата с овчарски торбички. И венеца от тръни бавно и меко прегръща... Много тиха любов, обичаща всичко и всички.