Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.06.2011 12:27 - След 20 години
Автор: vitaldesire Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4283 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 25.08.2019 11:50

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Един нахален слънчев лъч си е намерил дупчица, през която да се намъкне в спалнята ми и недопустимо глезено гъделичка очите ми. Опитвам се пренебрежително да му обърна гръб и установявам, че тялото ми тежи оловно. Усещам болка дори по ноктите си, а умора изтича и от мъха на кожата ми.

Душата ми обаче пее гръмко и тържествуващо.

Още никак не съм се разбудила, но категорично усещам цялата тържественост, което тя заявява в мен и щастливото удовлетворение, с което ме запълва. С бавното пробуждане на съзнанието ми, тя изстрелва гръмко в мен все повече мисли, които бързо създават такава суматоха в главата ми, че вече съм окончателно събудена и с натежали движения доливам мляко в кафето си.

Отпивам глътка, две, три... Опитвам се да наложа ред в утринната еуфория на мислите си.

Чувам гласа на Карина да констатира въодушевено „Никой не се е променил в същността си, независимо от това, как изглежда след тези години”. След кратко опипване на това изречение, като че ли то се разчупва и от него изскача усмихнато следващо „Носим целия свят в самите себе си и непрекъснато изваждаме някакви парченца от него навън, за да сътворим нашия личен, собствен свят в този живот”.

Айдеееее, философията нахлу рано, рано в утрото ми и се опитва да ме превземе. А всъщност беше просто една прекрасна среща на випуска ни след 20 години.

20 години! Много ли са или малко?!? Идея нямам. По-скоро отговорът е – „И двете”.
Много са, защото някои от нас видимо си личи, че са живяли, живяли, живяли бързо, динамично, бурно, с огромно желание, интерес и любов и като че ли са преживяли двойно и тройно повече години. В същото време са малко, защото едва захвърлили абитуриенските си рокли и костюми, годините отминаха някак секундно, за да дойде реда на тази среща.

И отново сме заедно, наистина все същите. Натежали с повече мисли, отговорности, преживявания, опит, вълнения, притеснения, грижи, изводи, мъдрост и глупост... Но наистина все същите. Толкова различни, колкото бяхме и в гимназията и с толкова общо помежду си, колкото имахме и тогава.

Светове, светове, светове... Всеки със собствения си свят. Вселени, които е вълнуващо да докоснеш отново след 20 години и да забележиш, как, с какво, колко и дали са се променили. Някои ги преоткриваш напълно, защото при движението им през отминалото време, световете им се оказват близо до твоя собствен и лесно се усеща, как трептите на една вълна, в една честота. Бързо мелодиите влизат в синхрон и музиката, която се чува е галеща душата. Други пък са се отдалечили от теб, толкова много, че дори единствената свързваща нишка – общото минало, е изтъняла до невидимост и се настанява една почуда и недоумение за общото помежду ви някога. А трети просто искаш да нацелуваш и напрегръщаш, заради емоцията, която ти създават.

Странна работа се получи. Повечето ще кажат „Е, какво толкова. Най-нормална среща на съученици. Няма нужда от излишно вживяване”. Само че, аз още в началото направих уговорката, че всеки сам си създава света, така че тези възклицатели могат спокойно да отминат написаното и да ме оставят да си досътворя тази среща, като както си избера аз. А аз съм си избрала да я видя в много цвят, много звук, много емоция, много смях, много смисъл, много ... абе изобщо както обожавам аз – от всичко по много!

За мен всичко беше като една връщане назад с новото си старо аз. Нещо като машина на времето, която ме пренесе през тези 20 години с настоящия ми поглед и светоусещане и ме върна да видя нещата тогава от гледната точка на сега. Страхотно преживяване! 

А за себе си ето какво сътворих:


- Затвърдих убеждението си, че съм генетично обременена от щастие и останах удовлетворена от избора си на личен свят – малък, незабележим, но уютен, топъл, пълен с човещинка, обич и женственост.


- Благодарих още веднъж за всяка година, ден, минута живот, които имах, имам и ще имам, както и за тяхната красота и пълнота.


- Преоткрих отново забравени или съвсем нови хора, светове, хоризонти, поглед, възможности, мисли, чуства и емоции, мъдрост, които ми подействаха като онази липваща, но съществена капка адреналин, която да ми даде важната доза стимул за движение към удовлетворение.


- Взех си от старата безгрижност, оптимизъм, лекота, безметежност и дори безотговорност към така състаряващото усещане за някаква лична стойност и тежест.


- Отупах от праха онзи несекващ смях, с който падах под чина и бивах изгонвана от час.


- Влюбих се отново в много хора, в желанието им за живот, в детински прикриваната им чувственост и чувствителност, в хлапашки демонстрираното безхаберие и в прозиращата зад всичко това човечност, почтеност и стремеж да запазят себе си по-простички и по-близо до земята.


- Събудих желанието си за контакти  с личности, наглед не толкова забележими външно, но със специфичен цвят и вкус отвътре.


- Награбих алчно още, и още, и още желание за живот.

  Благодаря с цялото си сърце и душа за всичко това!!!  


Тагове:   среща,


Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - buy backlinks backlink services
07.08.2011 15:32
backlink checking seo help <a href=http://xrumerservice.org>backlinks</a> pagerank backlinks
цитирай
2. анонимен - backlink pagerank backlinks service
26.09.2011 09:44
backlinks seo expert <a href=http://xrumerservice.org>link popularity</a> backlinks software
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: vitaldesire
Категория: Лични дневници
Прочетен: 306091
Постинги: 204
Коментари: 173
Гласове: 993
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031