Искат вето за закона, който сваля картини от кръчми и офиси Депутатите опряха до бабините грънци Не ни разбират, друго искаме да кажем, твърди вносителката Нина Чилова

В края на миналата седмица при полупразна зала депутатите приеха един текст в закона за културното наследство, с който оголват стените на ресторанти и банки от всякаква украса. Най-вероятно, без да искат. Или, по-вероятно, без да разбират особено последиците от това, което са написали и гласували.


Картините, които красят парламента, също трябва да изчезнат от бюфета му, ако законът проработи
ФОТО Виктор Леви Ако решите да отваряте механа, много внимавайте с покривките в народен стил или бъклиците по стените. Те внезапно могат да се окажат "културен феномен" и нямате право да го държите на място, където търгувате с алкохол. Заведенията, които от години излагат творби на местни автори - хем за да освежат интериора си, хем за да ги рекламират, също могат да забравят за това перо от дейността си. И всичко това заради гаф в закон, който най-вероятно е искал просто да каже, че не може да се направи кръчма в Боянската църква или на щанд с маратонки да се продават картини на Златю Бояджиев.
Текстът на спорния член 118 е буквално доказателство за факта, че народните избраници не четат дори онези параграфи, които приемат. Много от тях се гледат единствено от неколцината им автори в съответната комисия, които често пъти просто от неграмотност не съумяват да формулират онова, което искат да кажат. Ако не се намери човек, който да се вгледа в тях по-внимателно и да поиска навременното им редактиране, тези абсолютно скудоумни разпоредби в крайна сметка влизат в сила. А от тях потърпевши стават десетки неподозиращи нищо хора. Подобен пример бе неотдавнашното изискване всички търговци на цигари да се регистрират по ДДС, което остави цели села без папироси.
Новото безумие на народните избраници гласи, че културни ценности не могат да се съхраняват и продават "заедно с други вещи, с които се търгува". Това на практика означава, че въпросните артефакти не могат да красят офисите на банки, стените на заведения, включително и кафенето на същия този парламент, гласувал абсурдното предложение. Ситуацията става особено нелепа от факта, че в дефиницията си за културни ценности народните избраници са успели да вкарат на практика всичко, което ни обкръжава, без на практика да дадат ясно пояснение какво са те всъщност. Витиеватата им и размита формулировка гласи, че "културна ценност е нематериално или материално свидетелство за човешкото присъствие и дейност, природна дейност или феномен, което е от значение за индивида или обществото и има културна и научна стойност". Обобщено по този начин, на практика от стените на заведенията падат и картините не само на старите майстори, но и на по-нови автори. Отиват си не само скулптурите, които в някои арт заведения са част от атмосферата, а и бабините грънци, сложени от някой собственик край стената в опит да разнообрази обстановката. Въпреки че вероятно мотивите на авторите са били продиктувани от желанието им да защитят старите майстори и високостойностните исторически ценности.
"Текстът е смешен и показва, че самите колеги не знаят какво гласуват", коментира депутатът от Движение "Напред" Бойко Ватев. "Формулировката за културни ценности е написана така, че ако някой селянин оре нивата си и открие стари керемиди, едва ли не трябва да спре работа и да ги занесе в музея. Не се прави никакво разграничение между стойността на предметите", заяви той. Според Ватев, ако парламентът в крайна сметка не редактира безумния си текст, партията му ВМРО ще призове президента да наложи вето върху него. "Ако трябва, ще сезираме и Конституционния съд, защото това е нарушение на фундаментални конституционни права като правото на собственост", бе категоричен той.
Шефката на комисията - създател на текста, Нина Чилова, поясни пред "Стандарт" "какво е искал да каже авторът" с думите, че този член се тълкува извън контекста на цялата глава за търговия с културни ценности. Според нея той не касае кръчми и офиси, а регламентира как трябва да се съхраняват въпросните артефакти от хора, които имат и друга търговска дейност. "Всички, които извършват търговия с такива предмети, се регистрират и описват. Една картина се съхранява по определен начин. Недопустимо е тя да се продава редом със спортни или хранителни стоки например - за това става дума. Задължението се отнася единствено за търговците на културни ценности", заяви Чилова.
Въпросният текст обаче никъде дори не намеква, че за ресторанти и банки се прави някакво изключение от правилото. Ако органите по прилагането на закона са буквалисти, те лесно могат да свалят от прозорците на всяка механа даже пердетата с българска бродерия, защото и тя е "свидетелство за човешко присъствие с културна стойност", както са благоволили да напишат съставителите на закона в член 7, алинея 2.
Този проект буни духовете още от самото си внасяне. Заради други негови текстове още миналата година срещу проекта въстанаха 20 неправителствени организации. В момента обаче върви приемането му на второ четене, почти задължително при полупразна зала.
Стела Стоянова
Руслан Йорданов

Брой: 222, 18 - 24 Юли 2008

Депутатката Нина Чилова стана кръстница на спорен законопроект културното ни наследство Дързост и красота в парламента Бившата министърка разбира от всичко - хазарт, туризъм, бюджет и антики КРИСТИ СТОЯНОВА * * * Тя е млада, руса и неомъжена. На всичкото отгоре умее и обича да готви
Пред Панчо Владигеров предпочита Златю Бояджиев и стана посланик на Годината на Моцарт в България
Голямата й амбиция е да докаже, че под хубавата външност има и качествено съдържание Снимка: ТАНЯ НИКОЛОВА

Нина Чилова не се притеснява от коментарите по нейн адрес.

Тя е класическа блондинка. За жени като нея народът е казал: "Русо гладно нема". Разбира еднакво от хазарт, туризъм, бюджет и култура. А когато говори за "консервативен и либерален тип политика за опазване и съхранение на културното наследство", звучи чак леко перверзно.
Неин е изразът "Първият медиен образ не винаги се покрива с личността". Когато заяви, че пред Панчо Владигеров предпочита Златю Бояджиев, никой не се усъмни, че є е дошло отвътре. Тя е и хубава. Мъжете със слаби ангели ще є простят много по-големи глупости, само ако им изпърха с мигли. Но има и такива, които не є цепят басма, като бизнесмена Васил Божков. Същият, с когото злите езици твърдяха, че е имала връзка в началото, когато се появи на политическата сцена. Божков е съвсем искрен, когато казва: "Нина Чилова е много тъпа. И да не го махнеш това от интервюто. Нито е моя позната, нито съм лобирал да стане министър. Чилова е най-вредният досега министър на българската култура, може би по-вредна и от Абрашев."
Тези дни името на Нина Чилова отново е в оборот и е възможно да има и още по-крайни мнения от това на Божков, независимо че е дама. Законопроектът за културното наследство, който някои журналисти нарекоха на нея, по принцип е едно добро начало. Отчитат го всички. Но в същото време законопроектът е резултат на такова престараване, че няма как да не се е превърнал в тюрлюгювеч. Чилова май е единствената, която не го разбира.
Експертите, които са участвали в създаването му са привилегировани. Скрити са зад своята анонимност. Но председателката на Комисията по култура в парламента силно ще се затрудни, ако трябва да обясни или защити някои от постановките в законопроекта. Нищо чудно да се издъни по начина, по който преди време се представи в шоуто "Стани богат".
След участието є там много хора задаваха въпроса как може човек с такива познания да е министър, при това на културата. Е, може. Но пък е руса и хубава. Освен това борави с вносни думи като "презумирам" със същата лекота, с която казва: "Чета с удоволствие Оскар Уайлд, любимата ми негова пиеса е "И най-мъдрият си е малко прост". Казва го толкова уверено, че никой не се съмнява, че є идва отвътре и че със сигурност смята, че пиесата на Александър Островски, поставяна и на българска сцена, е книга. Същото като "Златю Бояджиев и Владигеров". Пак добре, можеше да "чете" примерно "Дързост и красота". Името на сапунения сериал всъщност є отива, защото отговаря точно на нейната същност.
Нина Чилова несъмнено е дръзка и предизвикателна, когато казва: "Може да не разбирам много от култура, но на драго сърце приемам длъжността министър на културата". Друг на нейно място ще има да се чуди става ли, не става ли, ще се колебае, ще се притеснява да не се изложи. А тя е готова с решението, още преди да са є предложили официално. Не е прав социологът Живко Георгиев, като я критикува: "В туризма Шулева можеше да влияе, тъй като има опит. Но Чилова има познанията на турист в тази област. В културата също." Туристът може да си позволи да не знае много неща. Още повече, когато пред него има екскурзовод, който обяснява всичко видяно. Чилова си няма "екскурзовод по културните теми". И оттам идват издънките.
Иначе е мома видинчанка. Съгражданите є редовно си чешат езиците с нейното минало. Сигурно є завиждат. Толкова е млада и толкова преуспяла. Тя пък изобщо не се е запритеснявала от коментарите по неин адрес. Придържа се към схващането, че не може всички да те харесват. И винаги подчертава, че държи само на оценката на хората, с които си контактува.
Независимо кой реално е стоял зад влючването є в царската листа, най-голям принос за това имат няколко умни мъже - Пламен Панайотов, Огнян Герджиков и Георги Петканов. Щом те са счели, че е достойна, сигурно имат основание да го смятат. А от визитната є картичка в сайта на Народното събрание не се разбира, че смята Златю Бояджиев за композитор. С такова CV я чака още по-обещаваща кариера. Но във всичко трябва да има мярка все пак. Добре е да се действа малко по-внимателно, когато я определят примерно за "посланик на Годината на Моцарт в България". Някои хора като че ли зорлем я бутат "на вълка в устата". А тя наистина има задълбочени познания в областта на правото и хазарта. Интересно защо доброжелателите є не използват това, ами я плъзгат по материя, в която не е толкова силна?
Покрай политическите си изяви Нина Чилова не пропуска да напомни, че е жена. При това неомъжена. Продължава да чака "любовта на своя живот". Любителите на женски списания се умиляват, като четат с какъв вкус е обзавела депутатския си дом, броят заедно с нея саксиите и си представят нагледно как стои с престилка зад печката, защото умее и обича да готви. Не като някои нейни колежки, които не знаят от коя страна се хваща черпака и предпочитат да се хранят по ресторанти. И ако може - друг да им плаща сметките.
Такъв тип публикации също раждат бисери. Като този, че често є се налага да работи на компютъра до 2-3 часа през нощта, но не се оплаква, защото го приема като "част от задълженията на един депутат". Това несъмнено дава самочувствие на хората, които цъкат по тъмна доба из разни форуми. Току виж някой преценил, че и те стават за депутати, след като прекарват зад компютъра толкова време. Но не бива да хранят прекалено големи илюзии. Тя е успяла, защото е амбициозна и кадърна. И е постигнала всичко в живота си съвсем сама. Това, че е руса и хубава няма значение. Даже є пречело, защото винаги се налагало да доказва, че "под хубавата външност има и качествено съдържание". Така е, някои жени трябва дълго да се доказват.

Доц. Георги Лозанов
- Господин Лозанов, вие сте консултирали някои банки по отношение на колекциите им от картини. Според вас има ли смисъл от така приетия член 118 в Закона за културните ценности, с който се забранява съхранението на културни ценности заедно с други вещи, с които се търгува?
- Предполагам, че депутатите просто не са се вгледали внимателно и не са прецизирали текста, който приемат. Допускам, че накрая той ще се свие до "вещи с висока историческа ценност". В противен случай, написано по този начин, те са създали закон, който не може да работи. Защото е невъзможно да се прилага буквално и цялостно един такъв текст. Предполагам, че той е бил продиктуван от загриженост за онези артефакти, които имат особена историческа ценност и би трябвало да се съхраняват при специални условия.
- Вие сте консултирали колекциите на банки. Има ли ценни картини в тях?
- СИБанк, чиято галерия консултирам, има не толкова колекция, колкото дава възможност на художници да излагат в галерията й. Аз мисля, че навремето доста се спекулираше с колекциите на някои банки и би било любопитно да се види какво представляват те сега. Защото имаше финансови институции, които просто превръщаха парите на вложителите си в картини със съмнителна стойност. След като те фалираха, сегашните банки подхождат много по-прецизно и сериозно към събирането на картини.
- Към закона има и други възражения от десетки неправителствени организации...
- За мен той прави опит да реши някои много важни въпроси в областта на културните паметници, но за съжаление го върши с доста непрецизирана правна терминология и затова се раждат много недоразумения. На места просто текстовете не се разбират. Законът се опитва да развърже гордиевия възел на консервативното мислене за архитектурни паметници например. Досега у нас битуваше схващането, че ако те не са "консервирани", значи не се съхраняват. А с новия закон става възможно те да се развиват и да живеят в средата около тях. Друг е въпросът, че в резултат на много корупционни практики до момента архитектурни паметници бяха разрушени, за да се използват терените под тях.

От забраната ще загубят всички

Благой Рагин,
шеф на Асоциацията
на хотелиерите и ресторантьорите
Не е моя работа да коментирам текстове от културен закон, но ако тази промяна стане факт, от нея ще загубят всички. Ще загубят клиентите на хубавите заведения, сред които сигурно има и депутати, които няма да имат възможност да гледат красиви картини по стените. Ще загубят художниците, които сега ни предоставят картините си като украса и едновременно с това ние ги рекламираме и продаваме. В някои заведения това е честа практика - ресторантът не купува картината, просто я излага и ако някой клиент си я хареса, може да я купи, цената е изписана под нея. Ние също ще загубим част от чара на заведението, след като вече не можем да се възползваме от този начин на украса. Не разбирам кому е нужно да се свива един такъв пазар.
http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2009-02-14&article=266843

Преди десетина дни депутатите гласуваха текст в Закона за културното наследство, който разбуни духовете сред собственици на заведения, банкери, антиквари и т.н. Защото според тях приетият чл. 118 забранява по стените на ресторанти, клубове, офиси да има каквито и да е украси, ако те представляват културни ценности. Законът създава предпоставки за корупция, в този си вид той няма да проработи, категорични са спецове. Не е вярно, просто всеки, който иска да търгува с културни ценности, трябва да се регистрира в Министерството на културата, обяснява Нина Чилова, вносител на законопроекта и депутат от НДСВ.Нина Чилова, депутат от НДСВ
- Г-жо Чилова, трябва ли ресторантьорите, в чиито заведения висят картини с цени, да се регистрират като търговци на културни ценности?
- Ако търгуват с картини, които не са културни ценности, няма нужда да се регистрират, не попадат в обхвата на закона за културното наследство. Но ако творбите са културни ценности, регистрацията е задължителна. Картините също трябва да бъдат регистрирани и идентифицирани, като при това се дават и предписания за съхраняването и предпазването им. Ако пък говорим за случаите, когато културни ценности са и национално богатство, собственикът е длъжен първо да ги предложи за откупуване на министъра на културата. Той има правото на първи купувач при условия, при които би ги купило и всяко трето лице.
- Добре, но кой и как ще преценява кое е културна ценност? И колко време ще отнема подобна регистрация?
- В закона сме записали, че идентификацията на културните ценности ще се прави в национални и регионални музеи от назначена комисия от експерти. А колко време ще отнеме - вероятно ще зависи от всеки конкретен случай.
- А какво ще стане с антикварите, които търгуват с различни стоки?
- Всеки антиквар сам преценява дали даден предмет има качествата на културна ценност или не. И съответно дава заявка за идентификацията й в подходящия музей. Ако не го направи, носи отговорност.
- Но като дойде проверка, как ще се разбере ценност ли е нещо или не, няма ли да се реши проблемът най-лесно с подкуп за проверяващия?
- Контролният орган не може да спекулира с това какво е културна ценност. При такива съмнения ще се произнася комисия от експерти. Що се отнася до възможностите за корупция - при всяка търговска дейност има предпоставки за даване и взимане на подкупи. В закона сме се постарали да ги ограничим чрез ограничаване правата на контролния орган.
- Трябва ли да се махнат картините от бюфета на парламента след влизането на закона за културното наследство в сила?
- Ако парламентът не се регистрира като търговец на културни ценности, да.
Юлиана Ончева

по-страшно е ,че чиловизмът превзема все повече аспекти на живота и често ни се случва да се питаме: Абе, чакай, аз ли не съм в час или светът се е обърнал наопаци?