СТАНИ БОГАТ В БЪЛГАРИЯ :: Когато няма диалог, „разговарят“ оръжия Каменна, желязна. ., сменят се епохите, а сега е е...

Категории

Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти

Нови блогове

kakdanapravqtova
christie
ateliezapodaruci
abitoserali
venus3768
oyostepperit
annarose
wangziming
teniskivarna
wonderzex

Най-четени

1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. sparotok
7. planinitenabulgaria
8. varg1
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. iliaganchev
14. hadjito

Годишна класация

Най-популярни

1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6

Годишна класация

Най-активни

1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. manoelia
7. bateico
8. samvoin
9. iw69
10. mimogarcia

Годишна класация

Blog.bg

Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

05.05.2015 12:48 - Когато няма диалог, „разговарят“ оръжия Каменна, желязна.., сменят се епохите, а сега е епоха на диалога

Автор: zaw12929 Категория: Политика

Прочетен: 761 Коментари: 1 Гласове:

Митовете раждат народи чудовища, предизвикват презрение, и войни за унищожение Всички народи имат митове за самите себе си. - в тях народът бива показван малко по-добър, отколкото е в действителност. Англичаните виждат себе си като делови, честни, свободолюбиви, предани на короната и на своята страна. Американците се смятат за родени демократи, които не търпят никакво неравенство и несправедливост между хората. Немците мислят за себе си, че са чувствителни, трудолюбиви и добродушни. Всеки подобен мит е приятно опростяване на нещата, в което няма място за негативните страни в характера на дадения народ или за черните петна в историята му. Освен това, всички народи имат митове за своите съседи. Тези митове са и положителни, и отрицателни. Някои нации са обичани от съседите си. Други - не кой знае колко. Например, някога англичаните лепнали върху шотландците етикета, че са невероятни скръндзи. И досега, когато стане дума за стиснат човек, веднага го сравняваме с шотландец.Корените на този мит са известни. Шотландците наистина били по-пестеливи от англичаните. Просто, като по-бедни от тях, се държали по-скромно и аскетично. Когато шотландските благородници посещавали в Лондон двора на новите владетели на Шотландия - английските крале, придворните се присмивали над скромното им облекло и сдържано поведение. Шотландците не хвърляли щедри бакшиши, не се преобличали по пет пъти на ден, не разполагали с много слуги. Затова и английските дворяни, вече забогатели чрез търговия и колониален грабеж, разпространили представата за тях като за скръндзи.И целият свят повярвал! Но на нивото на битово общуване шотландците са много по-щедри от англичаните. От собствен опит зная: ако гостувате в средно шотландско семейство, се чувствате съвсем различно, отколкото в средно английско! (Житейският опит на преводача по този въпрос напълно съвпада с наблюденията на автора. - Б. пр.). Шотландците са много гостоприемни, искрени и дружелюбни. Японците и досега смятат европейците за диви и нечистоплътни. При тях още от древни времена съществува култ към чистотата, те се къпели по 3 пъти седмично, събували се при влизане в къща. И понеже смятали европейците за варвари, през ХVІ-ХVІІ вв. раздули мита за тяхната нечистоплътност и грубост. Между другото, това било и идеологическо оправдание за политиката на шогуната към пълна политическа изолация на Япония от външния свят: "Какво може да ни донесат тези европейски варвари, освен въшки и други зарази?". Джеймс Клавел прекрасно описва митовете на европейците за японците и обратно в романа си "Шогун". Известни са и негативни, черни митове за самите себе си. Например, финландците искрено вярват, че са неразговорчиви и темерути. Толкова силно вярват, че са убедили и околните народи в това. Митовете живеят в народното съзнание.Често ги използват и за политически цели. Други митове пък се създават специално за целите на политическата пропаганда. Предназначението им е да легитимират нечия власт, взета в резултат на преврат или революция. Тогава се формират положителни митове за новата власт и черни - за старата. Нещо да ви напомня за нашите демократични управления… за които всичко преди тян е сбъркано провалено?! Черни политически митове се създават и по адрес на цели народи. В Британия през ХVІІ-ХІХ вв. се натрупва огромен митологичен пласт за ирландците. По вестникарските страници се разхожда "Пеги" - аналог на "кривоносия Аарон" или на "руската свиня". Вечно пияният, безотговорен и нелеп ирландец Пеги е изобразяван като глупак и безделник, неспособен да научи нищо свястно. Той все има по 10 деца, които не може да изхрани, винаги изпада в разни идиотски ситуации, вечно пропива имуществото си. А когато "Пеги" гладува, това е само поради собствената му примитивна същност, безотговорността и неумението му да работи. "Невъзможно е да се отделят едно от друго понятията "ирландци" и "безредици", - твърди Бернард Шоу. Който, впрочем, сам е ирландец. През 1848 г. в Ирландия имало много слаба реколта. От страшния глед измрели повече от 1 милион души, още милион и половина заминали за Америка. Ако не съществувал мита за противния тъпак "Пеги", англичаните би трябвало да изпитват сериозни угризения спрямо Ирландия. Но този мит им позволявал да отхвърлят комплекса за вина, като стоварят отговорността върху самите "неправилни" ирландци. Тогава се съчинявали и черни политически митове за колониалните народи. Нали, "както се знае", индусите и африканците не са способни сами да се управляват, затова се нуждаят от наставници-колонизатори. Индия е по-голяма от Ирландия, но и тук числата правят впечатление: вече не само през 1848 г., а ВСЯКА ГОДИНА в периода от 1840 до 1900 в Индия умирали от глад приблизително 1 МИЛИОН души. "Приблизително" - защото никои не ги броял. А защо в Индия имало глад? Разбира се, защото там системата за земеделие е "неправилна". И защото индусите не умеят да работят, и са мързеливи, и глупави. Освен това не искат да учат. Колониалната администрация все се опитва да ги превъзпита, но без никакъв резултат. Ако бяха станали протестанти, миряни на англиканската църква - тогава в Индия нямаше да има никакъв глад. Мисионерите се стараят, просвещават индусите... Обаче те не искат! Нямат никаква позитивна нагласа. Политическите митове за нелепите индуси, които не умеят да орат земята и да прибират реколтата, били внедрявани в съзнанието на хората чрез средствата на държавната пропаганда още от училищния чин, дори с усилията на такива талантливи писатели като Р. Киплинг и А. Конан-Дойл. Подобни са и черните митове за негрите в САЩ. Защо са роби? Ами защото са като децата, неспособни да живеят самостоятелно. И са умствено изостанали, далеч са дори от най-глупавите бели хора. Живеят в мръсотия, даже аритметика не могат да научат. Ако ги освободиш, ще стане по-лошо за самите тях. Освен това са престъпници. Кой извършва 80% от всички престъпления? Негрите. Само да имат възможност, ще изнасилят всички бели жени. Английският историк Болинхуд възхвалявал мъдростта на Твореца така: Господ е сътворил всяка раса с определена цел. Бялата е създадена, за да воюва и управлява. Жълтата - това са идеални работници за промишлеността, изпълнителни и трудолюбиви. Черните са отлични селскостопански труженици, те са тъпи, неподходящи за труд в индустрията, а на слънце не им е горещо, защото са здрави и издръжливи. Семитите (явно, тук се подразбират арабите и евреите) пък са просто родени търговци. По същия начин са оплюти и индианците. Какви са те, коренните жители на Америка? Кръвожадни сволочи, които само търсят скалпове, кланят се на бизоните и на слънцето, като "големи деца" препускат из прерията, крещят и се бият. Не бива да подценяваме пропагандния потенциал на такъв жанр като уестърна. Поколение след поколение американците четели книги, в които простоватите, но честни и мили бели каубои култивирали "Дивия Запад", а мръсните жестоки диваци ги нападали, убивали и грабели. С появата на киното уестърнът става най-популярният филмов жанр в САЩ. Черният мит за индианците се утвърждава вече не само чрез силата на писаното слово, но и от най-доброто кино в света - американското, с неговите трикове и специални ефекти, богати цветове и великолепно техническо изпълнение. Митовете на киното се оказали толкова силни, че самата дума "индианец" вече се асоциирала с воин на кон и с томахавка в ръка! Това мит съвсем заличава спомена за цивилизациите на инките, ацтеките и маите, унищожени от европейските колонизатори. Всичко това са примери за черни политически митове по отношение на народи, които са експлоатирани, държани в нищета и унижение. Митове, които духовно обслужват създаването на колониалните империи, насилието и грабежа. Други митове, още по-лоши, се пускат в ход, когато изниква нужда от идеологическа борба срещу сериозен геополитически враг. Такъв е митът, или по-точно, цял комплект митове от ХІХ-ти и ХХ-ти вв. за немците - представяни като поголовни садисти, любители да маршируват и престъпници по свое дълбоко нравствено убеждение. Немците били описвани така, че всяко престъпление срещу тях да изглежда съвсем нормална и естествена постъпка. Дори самото обсъждане на политика спрямо Германия да стане невъзможно, и при споменаването на думите "Германия" и "немци" веднага да възниква чисто емоционална негативна реакция. Тогава никакви доводи на разума нямат вече влияние. Черният политически мит за немците се появява в средата на ХІХ-ти век, когато Германия става конкурент на Британия и Франция. И изчезва в средата на ХХ-ти век, когато Германия престава да бъде враг и се превръща в стратегически съюзник. Тогава немците вместо "садисти" и "ограничени типове" изведнъж се оказват "трудолюбиви" и "добри". Подобни са и черните митове за Русия. Тези политически митове са толкова много, че е трудно, дори невъзможно да бъдат изброени. Сред тях са и отвратителните пътища, и поголовното пиянство, и прекомерните кръвопролития в руската история, и (естествено!) неумението на руснаците да работят, и жестокостта им, и техният стремеж да завладеят света, и робската им същност, и още много-много други от този род... Черни митове за Русия са създавани не само за политическа употреба. Но на практика всички битови и литературни митове рано или късно се превръщали в политически. Битовите и литературните митове може да се променят. Достатъчно е да се разлистят Томас Ман и Ерих-Мария Ремарк, за да се убедим: в началото на ХХ-ти век в Германия руснаците били смятани за добри и весели хора. А към края на 1930-те години преобладава мнението, че са мрачни и свирепи. Съвременните немци пък се колебаят между комплекса си за вина пред руснаците и представата си за руските диваци, които тепърва трябва да бъдат учени да говорят по телефон и как се пуска водата в тоалетната чиния. Политическите митове за Русия Особено устойчиви са политическите митове за Русия. Както и митовете за "Пеги", за тъпите негри и жестоките индианци, този комплекс от митове разказва уж за различни страни от живота на хората и държавата, но всъщност оформя твърде ясна и цялостна картина. Тя може да бъде преразказана горе-долу така... 1. Руснаците са народ, в чиято психология липсва стремеж да работи регулярно, да получи резултат, да организира добре труда си. Именно затова в Русия няма чисти клозети и добри пътища, царят беднотия и нищета - просто защото на руснаците това много им харесва. 2. Руснаците са непосредствени и весели деца, чиято игра лесно става жестока и груба, както при всички деца и диваци. Те не са способни да организират сами себе си, имат нужда от строг, но справедлив началник - такъв един "баща", който да им заповядва и нарежда, да ги води и наказва. Типична в този ракурс е употребата на мита за Рюрик. Ето, значи, пример за това, че само чужденци са способни да донесат на руснаците държавност и ред... Ако се вгледаме в историята обаче, ще видим, че и досега не е известно дали Рюрик изобщо е съществувал. Не се знае дали е бил княз в Ладога или просто наемник, който е узурпирал властта. Не е известно дали въобще е имало "покана към варягите", и никой не може да обясни откъде точно са дошли. В. О. Ключевски предполага, че летописецът "чрез приказката за поканата прикрива факта на узурпация и разбойничество". Но митът за Рюрик-цивилизатора продължава да си живее, и да върши пъкленото си дело! До Стокхолм даже му издигнаха паметник, понеже бил завоювал и "цивилизовал" Русия. Ключевски се опитва да напише историята на Русия обективно и непредвзето. Това не пречи на "западниците" да извадят от контекста на съчиненията му дузина изречения и въз основа на тях да го провъзгласят за свой, "прозападен" идеолог. 3. Руснаците са роби по духовната си нагласа. За тях е нормално да почитат жестока и застрашителна власт. Те уважават само авторитарната, деспотична власт, само нея вземат насериозно. За тях демокрацията е нещо абсолютно невъзможно. 4. Руската държава не е способна да решава задачите на развитието, на управлението на огромната империя. В нея царят азиатски деспотизъм, произвол и грубост на нравите. Единствената цел на руската държава е завоюването на колкото може повече пространство, покоряването и експлоатацията на съседните страни и народи. Това е съкровената цел на Руската империя и, каквото и да говорят самите руснаци, от тях нищо друго не може и да се очаква... При това битовите и литературните митове не са чак толкова устойчиви. Причината е ясна: обикновеният човек отначало може да мисли каквото му хрумне и да вярва в каквото му е угодно. Самият той не е виновен, че мисли глупости и вярва в дивотии - просто така са го възпитали. Известно е например, че Карло Бартоломео Растрели-старши заедно със сина си, бъдещия строител на манастира Смолни и на Зимния дворец - Бартоломео Растрели-младши, пристига в Русия през юни (!) 1716 г., облечен в дебела шуба и приготвил шейна към каретата си. И отначало доста се учудвал на своята популярност - защо ли във всяко село децата тичат подире му, а възрастните се смеят гръмогласно и го сочат с пръст? Но в частния си живот хората бързо се убеждсават в неточността на своите представи. Същите тези Растрели - и бащата, и синът, бързо съблекли шубите, а по-късно много пъти се шегували със собствените си представи за руския климат. Има и много други примери от различни епохи, когато стереотипите постепенно рухват в резултат от отвореността на страните и активния културен, образователен, туристически обмен. Достатъчно е една страна да се "отвори" - и вече започва да бъде възприемана адекватно на нивото на отделната личност. Но, за разлика от битовите митове, черните политически митове са извънредно устойчиви. Това трябва да се има предвид, за да се разбере, че "новите" митове за Русия, родени в средата, а и в края на ХХ-ти век, не са съвсем нови. Тук са и митът за невероятната агресивност на Съветския съюз, и за неумението на руснаците да си закопчават панталоните и да пускат водата в клозета, и за това, че "Русия е много студена и неподходяща за живеене". Всички те водят произхода си от "стари" митове, създавани в периода ХVІ-ХІХ вв., които "благополучно" оцелели до наше време. Например, мита за "Завещанието на Петър Велики". В средата на ХVІІІ в. този мит се мярка за кратко и изчезва. В бележките на френския шпионин и агент за влияние, кавалера д"Еон, може да се срещне споменаване, че през 1757 г. той, благодарение на тясното си приятелство с царицата Елизавета Петровна, получил достъп до архивите. Там копирал "Завещанието на Петър Велики" - завещание към наследниците му как трябва да насъскват една срещу друга европейските държави, да разширяват пределите на Руската империя и в крайна сметка да постигнат световно господство. И уж в Париж д"Еон предал това "Завещание" на френския крал Людовик ХV. Обстоятелствата около появата на този мит са прости.През 1778 г. отстраненият от двора и изгубил своето влияние кавалер д"Еон опитва да напомни за себе си, като намира и съответния предлог. Защото през 1763 г. умира полския крал - и френските дипломати обсъждат възможната подялба на Полша между Русия и Прусия. През 1772 г. тази подялба става факт. И ето, че през 1778 г. кавалерът д"Еон интерпретира тази подялба именно като реализация на "любимия план на Петър Велики, който страстно желаел да приближи границите си до Германия, за да играе важна роля там".Целта на д"Еон е ясна: иска да си покачи цената. Та нали той още през 1757 г. в доклада си до краля бил предсказал подялбата на Полша ! "Завещанието на Петър Велики" е само слух и нищо повече. Слух, пуснат от провален политически авантюрист, чиято цел била да се върне в политиката. През 1807-1811 гг. Наполеон подготвя общественото мнение на Европа за похода срещу Русия. Отначало в Париж са публикувани 2 варианта на брошура, включваща текст, за който се е твърди, че е "Завещанието". В основата ляга съчинение на полския емигрант М. Соколницки, написано през 1797 г. Сетне, по прякото нареждане на Наполеон, френският чиновник Мишел Лезюр, историк по образование, написва книгата "Нарастването на руското могъщество от самото му начало и до ХІХ век". В нея, покрай другото, се казва: "Уверяват ни, че в частните архиви на руските императори се пазят тайни мемоари, написани собственоръчно от Петър Велики, където откровено са изложени плановете на тази държава". Тоест: текстът на "Завещанието" не е публикуван, и Лезюр използува слухове, за да убеди европейската публика в наличието на агресивни и настъпателни стремежи в руската политика. Същината на слуховете е: уж Петър Велики бил планирал подробно териториална експанзия на север, юг и изток, чак до покоряване на значителна част от Европа, Персия и Индия. Е, как да не воюваш с такава страна? През 1836 г. се появява и самият фалшификат, завършващ със "страшните думи": "Така може и трябва да бъде покорена Европа". Специалистите отдавна са доказали, че т. нар. "Завещание на Петър Велики" е груба фалшификация. Но в нея повярвали мнозина. И няколко поколения вече не европейски, а руски и съветски историци са се захващали да търсят "Завещанието на Петър Велики". Така митът започва свой самостоятелен живот, независимо от това, какво се е случило в действителност.

Превод: Любомир Чолаков
(Следва) Митовете раждат народи чудовища, предизвикват презрение, и войни за унищожение Когато няма диалог, „разговарят“ си оръжията Каменна, желязна.., сменят се епохите, а сега е епоха на диалога…

Нагоре