Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.04.2018 23:54 - БСП (к) - ще дочакаме ли някога извинение ... искрено
Автор: drugi Категория: Политика   
Прочетен: 1159 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 15.04.2018 10:09

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 16 април - една емблематична дата за българската история. 
На 16 април 1879 Учредителното събрание на Княжество България приема Търновската конституция. Макар и считана за твърде либерална за народ, който току-що е възкресил своето политическо съществуване, тя стои в основата на възстановяването, развитието, просперитета, Подкрепя го в тъгата и е причина за новото икономическо и национално възраждане на България. Затова и 16 април е честван като празник на българските юристи.
16 април е знаков за България и поради още една причина - гнусна, злокобна и кървава - атентата в църквата "Св. Крал" ("Света Неделя").
По заповед на своя духовен родител СССР, БКП с жестока прецизност организира чудовищния сатанизъм, имащ за крайна цел премахването на елита на България.
За примамка е избран уважваният генерал Константин Георгиев.
На 14 април, Велики вторник, вечерта, генералът заедно с внучката си се отправя към църквата "Свети Седмочисленици", за да се черкува. Точно до храма, пред очите на детето, е застрелян от комуниста Атанас Тодовичин.
Опелото на достойния българин е организирано на 16 април, велики четвъртък (когато се отбелязва Тайната вечеря, но и предателството на Юда), в църквата "Свети Крал".
На него се стичат много хора, които са част от елита на България. Точно те са целта на БКП, заради която е погубен генерал Георгиев.
До една от колоните на главния купол на храма е заложен взрив.
Очаквано и желано от комунистите, за опелото идват членовете на правителството, редица висши офицери и други интелектуалци, очаква се да дойде и Царят. Уважението пред генерала, обаче, привлича много повече хора, отколкото е очаквано. Това става причина ковчегът с тленните останки на покойника да бъде преместен по-напред, за да има повече място. Тази колкото щастлива, толкова и трагична причина кара правителството да се премести. Когато службата започва, невъзмутимите терористи запалват фитила и бягат. 15-метровият шнур им дава достатъчно време да се отдалечат.

Пламъкът докосва експлозива и главният купол на църквата хвръква във въздуха, а отломките му се стоварват върху опечалените. Под руините смъртта си намират 12 генерали, 15 полковници и още много български офицери, депутати, интелектуалци. 134 човека загиват, а над 500 са ранени.
Заради преместването на ковчега, членовете на правителството оцеляват. Оцелява и другата основна мишена на комунистите - Царят. За бащата на нацията това е тъжен ден, в който той трябва да се прости с редица приятели. Изпратил по последния им път жертвите от атентата в прохода Арабаконак, при който едва оцелява (благодарение на личната си храброст), Борис III закъснява за опелото на генерал Георгиев и това спасява живота му. 
В рамките на секунди, адската машина на коминтерновските слуги на СССР успява да отнеме живота на повече български висши офицери, отколкото враговете на България в трите войни за национално обединение. Единствено скандалният "народен" "съд" успява да подобри този "рекорд" в битката за унищожението на елита на българската армия.
Така, преди почти 100 години и много преди възникването на Ислямска държава, "българските" комунисти поставят началото на терора срещу християнските храмове.
Дълго време това не правеше впечатление, тъй като Народната република беше обявила полутиха война на Вярата и десетилетия наред пред храмовете се навъртаха доносници, които усърдно записваха и донасяха кой се е осмелил да влезе и да запали свещичка. А учителите заплашваха невръстните чавдарчета и пионерчетата и съзрелите комсомолци, че който не е достоен комунист, а се подведе по акъла на бабите и дядовците си и отиде на църква ... 
В новия век нещата се завъртяха, но не в морално, а в пропагандно отношение. Тези, дето доносничеха за криптохристияните мощно и квазиправославно изригнаха и започнаха да говорят за православие и вяра. Но не за Христовата, а за евразийската.
В днешно време множество активни борци против православието отпреди 1989 се стичат в Храма и лицемерно палят свещ, а после безобразно тръбят, че се борят за православието, което десетилетия наред собственолично душиха.
Същите тези, които след 09.09.1944 пребиха, избиха или изпратиха в лагерите достойните българи мюсюлмани от Дружба "Родина", защото бяха дръзнали да бъдат българи; същите, които 40 години по-късно чупеха кости в псевдопатриотичната гнусотия, наречена "Възродителен процес", започнаха интензивно да сменят маските.

На 16 ноември 2013 Сергей Станишев се "извини" за възродителния процес. "Извини" се на българските турци, но не и на българите мюсюлмани. Доколко е искрено (или пък лицемерно) е друг въпрос, който ще оставим на собствената си логика...
Същият този и неговите другари, обаче така и не се извиниха за насилствената македонизация - когато под диригентската палка на другаря Сталин смазаха от бой хората от пиринско, които се осмелиха да бъдат българи.
Същите другари, които днес веят знамето на Православието (ама не на религиозното, ами на евразийското), така и не са се извинили за атентата в "Свети крал" ("Света Неделя"). Когато ги попиташ, лицемерно заявяват, че те са социалисти и това не е тяхно дело. А някои от тях в наглостта си стигат до там да обясняват, че това било едва ли не царско дело, срамежливо премълчавайки кой и по заповед на кого е заложил адската машина. Когато не говориш за това масово убийство, обаче виждаш същите, горди, че са част от Столетница; как "достойно" броят конгресите си още от времето на антибългарина Димитър Благоев – Дядото, стичат се на Бузлуджа и ронят сълзи за диктатора Живков, който остави целия народ под радиоактивния чернобилски дъжд.
И днес, когато в условията на дълбока (дез)информационна отрова се лутаме в търсенето на истината, малко от нас се опитват да вдигнат глава над повърхността на помията и да запитат себе си и "другарите":

  • Искрени ли бяха, когато се извиниха на българските турци за "Възродителния процес"?

  • Защо не се извиниха на българомохамеданите за същото?

  • Кога, как, защо и по заповед на кого откриха "православието"?

  • Чувстват ли се повече българи, отколкото евразийци?

И молейки се да се събудят от коминтерновската си наркоза, много от нас се надяват да си поискат прошка за атентат в "Света Неделя", за македонизацията, за "Народния" "съд", "Възродителния процес" ...
И се надяваме на тази прошка не за да тържествуваме, че сме били прави. А защото вярваме, че Съединението е направило силата и защото ни се иска и днес да можем да бъдем съединени в българското. Надяваме се, молим се и страдаме и чакаме ..., а дали ще дочакаме, ще даде отговор на въпроса могат ли да бъдат българи, или душата им безвъзвратно се е гмурнала в псевдоправославната, антибългарска евразийщина. 

Аз се моля за Съединение... моля се и се надявам Бог да чуе молитвата ми.
Аз мечтая със събудените и покаяли се да запалим свещ в памет на техния (но и наш) Методи Шаторов-Шарло;на социалиста, демократ Кръстьо Пастухов; на Иван Михайлов, който се нагърби с тежестта и отговорността (включително кървава) да запази българския характер на Македония и на още много ....

Ще дочакаме ли някога искрено извинение

Моля се „да“ и моля се „скоро“, за да може да си кажем кривиците, да се поправим и все заедно да вървим ако ще бъдем хора и българи (по Васил Левски)...




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: drugi
Категория: Хоби
Прочетен: 2082531
Постинги: 824
Коментари: 2291
Гласове: 2201
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол