Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.10.2007 10:13 - Стара Загора – град с история от 8000 години!
Автор: sensation Категория: Технологии   
Прочетен: 7750 Коментари: 15 Гласове:
1

Последна промяна: 26.10.2007 12:27


Стара Загора...
град на правите улици, липите и поетите
 

Стара Загора е град над града - хилядолетна и млада, неповторима със спокойната зеленина на правите си улици и античните руини, запазени под тях. История от 8000 години и богато културно наследство, съхранено за днешните и бъдещите дни - това е миналото, ако ви вълнува всички музеи са отворени за вас. А атмосферата на настоящето са оживените улици, модерните сгради, усмивките по лицата на хората. Градът и околностите ще ви предложат още интересен културен живот, опера, театър, художествени галерии, възможности за отдих и спорт, топли минерални извори, незабравими разходки сред природата ..

------------------------------------------------------------
Кратка история

Стара Загора е град с дълголетна история. Благоприятните природо-географски условия на района са причина за възникването на многобройни праисторически поселения още през дълбоката древност. Свидетелство за това са повече от 100 селищни могили с датировка VІ – ІІІ хил.пр.Хр. намиращи се  на територията на общината. Берекетската селищна могила е средище на най-голямото праисторическо поселение в България. На това място е имало живот от ранния неолит (VІ хил.пр.Хр.) до Средновековието (ХІІ в.). В местността “Мечи кладенец”, на 8 км северозападно от Стара Загора, са открити най-старите медни рудници в Европа (V хил.пр.Хр.). От проучените 11 рудника е било добивано огромно за времето си количество медна руда.

В чертите на съвременния град се намира праисторическо селище от времето на неолита. Откритите останки на две жилища са най-добре запазените в Европа и с най-богат инвентар (VІ хил.пр.Хр.).

Имената, с които Стара Загора е била назовавана, са свидетелство за нейната многовековна история. Всяко едно от тях се свързва с различна епоха от развитието на града.



Августа Траяна

 

Августа Траяна е основана около 106 - 107 г. от римския император Марк Улпий Траян (98 - 117 г.). "Преблестящият град на траянците" е втори по значимост в провинция Тракия след Филипопол през ІІ - ІV в. Заема площ от 385 дка и е добре укрепен. Ползва се със статут на автономен град от полисен тип (град-държава). От император Марк Аврелий (161-180 г.) до император Галиен (253 - 268 г.) има право да сече собствени бронзови монети, които са в обръщение почти на целия Балкански полуостров.

 

 
Берое

В периода ІV – VІІ в. градът носи името Берое. Той е активно средище на ранното християнство и седалище на архиепископия.

 
Иринополис

Наречен е така в чест на византийската императрица Ирина, която през 784 г. посещава града.

 
Верея
След 812 г. градът влиза в пределите на българската държава под името Верея.
 
Боруй

 

През ХІІ - ХІІІ век градът носи името Боруй и е административен център в погранична зона на България и Византия. От началото на този период датират едни от най-забележителните паметници на средновековната каменна пластика в България - пет каменни релефа с изображения на животни. Един от тях, лъвица с лъвче, става символ на Стара Загора.

 

 
Ески Загра

През 1364 г. средновековният град е завладян от турците, които го наричат Ески Загра (Стара Загора). През Възраждането той се превръща във важен занаятчийски,  търговски и просветен център. 

 
Железник

С това име през 50-те години на ХІХ в. старозагорци се опитват да заменят турското Ески Загра.

 
Стара Загора

През 1871 г. на църковния събор в Цариград  е учредена Старозагорска епархия, а в последствие градът приема сегашното си име Стара Загора.

19/31 юли 1877 г. е съдбоносна дата в историята на града. Край Стара Загора става първият голям сблъсък между двете воюващи армии в Руско-турската освободителна война. Генерал Гурко оставя малък отряд под командването на майор Раух да брани новоосвободена Стара Загора. Срещу него турското командване изпраща многохилядната армия на Сюлейман паша. Българските опълченци и руските войски показват безпримерен героизъм, но са принудени да отстъпят под натиска на многобройния противник. При тази битка градът е опожарен и сринат до основи. Единствената оцеляла обществена сграда е Ески джамия. Избити и безследно изчезнали са над 14 500 души мирно население. Многобройни са паметниците, които признателното население издига в памет на своите освободители.    

5 октомври 1879 г. Възстановяването на Стара Загора започва веднага след освобождението на България. На 5 октомври 1879 г. княз Алеко Богороди полага символичния основен камък. Възстановяването се извършва по предварително изготвена планировка от чешкия техник Лубор Байер. Стара Загора се превръща в първия следосвобожденски град с модерен облик - с широки и прави улици, големи площади.


------------------------------------------------------------------------

Стара Загора – град с история от 8000 години

Обектите, включени в този маршрут, ще Ви запознаят с историята на града от далечната епоха на Неолита  до края на ХІХ век. 

 
Римската империя по българските земи

Августа Траяна е един от най-големите и красиви градове в Тракия през ІІ – ІІІ век. Изживява своя най-голям разцвет по времето на Марк Аврелий и през управлението на императорската династия на Северите. Тогава се извършва строителството на монументални обществени сгради като храмове, базилики, театрална сграда, терми, тържища. Своите “звездни “ мигове достигат религиозният живот, културата, изкуствата, спортът и гладиаторските борби. Днес сред руините на античния театър отново можете да бъдете зрители на спектаклите на Старозагорската опера.

 
Руско – турската освободителна война

Боевете край Стара Загора са решителни за Руско-турската освободителна война. На 31 юли 1877 г. е най-ожесточената битка, при която защитниците на града са атакувани от 15-хилядна турска войска. Стара Загора е опожарена и срината до основи. Малък мавзолей, построен през 1910 г., е издигнат на мястото, където са положени телата на жертвите, дадени от мирното население при завземането на града. През 1912 г., в чест на 35-годишнината от боевете, е изградена камбанарията при храм-паметника “Света Троица”. Тук са избити 2 500 души, потърсили последно убежище зад стените на църквата.

 

Многобройни са паметниците, които признателното население издига в памет на своите освободители:

  • Паметник на ІІІ-та опълченска дружина и подполковник П. П. Калитин – издигнат на мястото, където на 31 юли 1877 г. е станала най-ожесточената битка за спасяване на Самарското знаме.
  • Паметник на защитниците на Стара Загора в парк “5-ти октомври” – издигнат по случай 25-годишнината от боя за Стара Загора.
  • Паметник на загиналите българи и руси в старозагорския и джурналийския бой (по пътя за с. Калитиново) – паметникът е построен със средства от Русия и е открит тържествено на 26 юли 1881 г.
  • Паметник на подполковник П. П. Калитин – в околностите на с. Дълбоки
  • Паметник на жертвите от Руско-турската освободителна война, издигнат на Въльов рът край с. Сладък кладенец.
 
Изкуството през вековете
 
Пазители на българския дух
 
Зелената магия на града

Голямото богатство на града са зелените му улици и обширните паркове и градини. Истинско удоволствие ще  ви достави разходката по една от най-красивите улици на града – бул. “Митрополит Методий Кусев”, която започва на юг от Станционната градина и завършва на север до Аязмото. Тук ще видите красивата сграда на театъра, останките на античния град, ще усетите прохладата на  алеята с водните огледала.

 
Стара Загора - град на поетите, художниците, правите улици и липите

Бъдете гости на града през Празниците на  липите, които се провеждат  в средата на месец юни за да усетите настроението и аромата на цъфналите липови дървета. Музика, културни прояви и възможности за много забавления ви предлагат празничните дни.

Стара Загора е град с културни традиции и впечатляващ брой поети, писатели, художници, музиканти, артисти. Ако изкуството ви вълнува посетете къщата на поета Гео Милев и Художествената галерия, запознайте се с културния афиш на града.

В региона

Община Стара Загора се намира в непосредствена близост до утвърдени туристически дестинации като Национален парк “Централен Балкан”, Природен парк “Българка”, Долината на розите и тракийските царе. В региона се намират значими обекти от  културно-историческото наследство на България:

  • Казанлъшката тракийска гробница, паметник на ЮНЕСКО
  • Храм-паметник Шипка, издигнат на едноименния старопланински връх
  • Храм-паметник “Рождество Христово” в с. Шипка
  • Мъглижки манастир “Св. Николай Чудотворец”, основан през ХІІ век
  • Къща-музей “Пейо К. Яворов” в град Чирпан

Разстоянието от Стара Загора до Казанлък е 36 км, а до Мъглиж - 30 км. Чирпан отстои на 39 км.

По-големи са разстоянията от Стара Загора до тракийското скално светилище Перперикон край Кърджали и средновековната столица на България Велико Търново - 120 км. Трявна и Етнаграфския музей на открито "Етъра" в Габрово отстоят на 80 км. До красивите подбалкански градчета Калофер, Карлово и Сопот се достига за час и половина. За същото време се пътува до Сливен и природния парк “Сините камъни”. Любителите на ски могат да стигнат за 3 часа до Пампорово и Чепеларе в Родопите или за по-малко от час 2 часа до Бузлуджа, Узана или Сините камъни в Стара планина.

-----------------------------------------------------------------------------------------
>>> - ПРАЗНИЧНО ПРЕДСТАВЯНЕ НА СТАРА ЗАГОРА -5.10.2007 - ABTOP:AVANGARDI

---------------------------------------------------------------------------------------------------

Печатен туризъм - Стара Загора 
http://oikumen.blogspot.com/2007/04/blog-post_25.html

 

Стара Загора - жив град с темели в кости забити (печат 90)


Стара Загора е един от най-старите български градове. Намира се в Старозагорското поле, което е част от Горнотракийската низина, в склоновете на Средна Сърнена гора. Свидетелство за хилядолетната му история ни дават намерените на територията на града неолитни жилища, както и няколко селищни могили в околностите. Наличието на медни находища в близост до Стара Загора (при Мечи кладенец – Аирбунар) е дало силен тласък за развитието на селищата през неолита. Данни за живота и бита на първобитните хора ни дават археологическите находки от Азмашката могила. Най-долните и пластове са от неолита – V хилядолетие пр. н. е. За селищата си древните хора избирали естесвено украпени места с близка изворна вода. В могилата са намерени каменни оръдия на труда – брадви, тесли, мотики и др., а през следващата епоха и медни сечива. По това време са отглеждани пшеница, фия, леща и др. Зърното се съхранявало в жилищата, в големи глинени съдове, изплитани на място от тънки пръчки и замзвани отвътре и отвън с глина. Открити са и основи на жилище, което се сътояло в началото само от едно помещение, а след това от няколко с различно предназначение. Намерените сметни ями с кости от домашни животни показват утвърдено животновъдство в първобитните общини населяващи Стара Загора. През неолита и енеолита започват да се правят глинени съдове, които се отличават с голямо майсторство и художествен усет. Въпреки, че грънчарското колело не било още известно някои от откритите съдове са така правилно и точно изработени, че се предполага използването на други приспособления за спазване на симетричността им. Те са украсявани с бяла паста върху червен фон. По-късно започват да ги украсяват с графит и инкрустирани изображения. Намерени са и фугурки на хора предимно на жени правени от кост, мрамор и глина. Имало обичай мъртвите да се погребват близо до селищата, в свито положение напомнящо зародишът в утробата на майката. Така хората вярвали, че мъртвия ще бъде приет от майката земя и ще се прероди. Други неолитни селища са открити при Берекетската могила (най-голямата селищна могила в България), Шопова могила и при тази западно от село Дъбрава.

В района на Окръжна болница се намират запазените и до днес неолитни жилища. Първите поселения на това място са от началото на новокаменната епоха (VI хил.пр.н.е.), а последните го напускат през старожелязната епоха (II хил.пр.н.е.). Откритите жилища са две прилепени едно до друго. Представляват едностайни помещения с неправилна правоъгълна форма. Стените са били изградени от забити в земята дебели дървени колове и изплетени в тях тънки пръти, след което измазани отвътре и отвън с глина. Подът е трамбован и измазан с дебела глинена замазка. Покривът е бил двускатен. До северната стена на по-голямото жилище е долепена пещта. Древните имали каменни ръчни мелнички за стриване на зърното, както и големи съдове за съхранението му. Има и издигната над нивото на пода правоъгълна глинена площадка , която е служела за лежанка. В югоизточния ъгъл на жилището се намират три глинени колонки, които в горния си край са разчленени и най вероятно са били олтари за извършване на култови обреди. В тези жилища са намерени и множество фрагменти от начупени съдове, които са се разпиляли по време на пожар.
През VI – V в.пр.н.е. Тракия била гъсто заселена с траки. Предполага се, че едно тези племена пирогеите основали Берое. Името на селището по всяка вероятност е тракийско и означава град, крепост, пазар, а според други автори – желязо. Не се знае точно къде се е намирало и как е изглеждало. При археологическите проучвания под антична Августа Траяна липсва културен пласт от Берое, което предполага че е бил на друго място. В източния край на днешна Стара Загора е намерена яма със множество начупени глинени съдове. Техният произход е гръцки, което предполага оживени търговски връзки със средиземноморския свят и, че Берое е било селище от градски тип. Тези находки вероятно са били част от сметище, което по тогавашните образци е било извън рамките на града. В такъв случай селището е било разположено наблизо, по поречието на река Бедечка (както Севтополис е бил разположен на брега на река Тунджа). Предметите намерени при разкопки – бронзови доспехи, нагръдник, сребърни и глинени съдове показват обществено-икономическото състояние на племенната върхушка. Берое наред с други големи градове като Кабиле и Филипопол са завладени от Филип II Македонски. След това в началото на III век пр.н.е. келтите идват по тези земи и подчиняват цяла Тракия, вероятно и Берое. Въпреки тези завоевания градът устоял във времето. В началото на I век пр.н.е. започва и римската експанзия на Балканите.
В началото на II век от н.е. римската власт по нашите земи е вече утвърдена. Започва изграждане на нови градове и разширяване и благоустрояване на стари. Едни от тях се развили от центровете на старите племенни поселения, какъвто бил случаят и с Берое, получавайки ново име – (Улпия) Августа Траяна в чест на император Траян (98-117 г.). Засиленото доизграждане и укрепване на града започва от втората половина на II век, когато придобива и истински римски облик. През този период са издигнати монументални обществени сгради, храмове, частни къщи на богати граждани и великолепни образци на изкуството и бита. И неслучайно бил наричан от съвременниците “преблестящият град на траянците”.

Античният град бил застроен извън рамките на Берое, но недалеч от него. Той бил изграден в северната част на днешна Стара Загора и обхващал площ от 500 дка, което го нареждало сред най-големите антични селища по нашите земи. На града било дадено правото да сече собствени емисии монети, което продължило почти 100 години. От това време е запазен форумът на Августа Траяна, който се разполагал в югозападния сектор на града в непосредтвена близост до крепостната стена и западната градска порта. Той представлява изключение от изискванията на градоустройствената схема на античната урбанистика, при която форумите обикновено се изграждат в централните градски части. Добре запазен е каменният му площад. Застлан е с добре обработени и изкусно монтирани плочи, под които преминават три зидани канала за отвеждане на отпадните води от термите (намиращи се в непосредтвена близост до форума). В центъра на площада има каменен постамент за конна императорска статуя, която не е открита, но вероятно е принадлежала на някои от династията на Северите (тъй като града бил посещаван от императорите Септимий Север(193-211 г.) и Каракала (211-217 г.), а по-късно и от основателя на Тетрархията – Диоклициан (284-305 г.)). В севрната част на форума е театрона (аудиториума) със осем или девет реда седалки разположени амфитеатрално. Завършвал е с колонада и арки, между които вероятно са поставяли статуи на видни личности и заслужили граждани. От театрона зрителите са наблядавали тържества от светски и религиозен характер, събрания на градския демос, шествия, церемонии, както и свещенодействия свързани със широко разпространения в града императорски култ. Предполага се, че на каменния форум са се провеждали гладиаторски борби (съдейки по намерения мраморен релеф на гладиатор от II-III век), които също са били организирани в чест на култа към императора. Форумът бил разрушен около средата на V век от набезите на хуните, които нанесли щети и върху останалата част на града. От това време е запазена и главната улица «декуманус максимус» , както и част от градските терми. Запазени са също и многоцветни мозайки от аристократичен дом и от обществена резиденция.
Разрушената от хуните Берея или Верея (тъй като «б» в старогръцкия звучи като «в») била възстановена в началото на VI век от император Анастасий. Планировката на града била запазена и старата крепостна стена възобновена. Върху старите храмове се изграждали нови християнски църкви. Вероятно при големия аваро-славянски поход Верея е била разрушена до основи. В последствие през втората половина на VII век , когато славяните “наводнили” целия Балкански полуостров, върху развалините на Верея се заселило едно по-бедно население. То не могло да възстанови старите постройки и да строи нови. По това време града не е играел съществена роля при военните действия между България и Византия. За да изолира славяните все пак Византия се заела да укрепи своите позиции на юг от Стара планина. Започнало възстановяването на редица селища-крепости сред които и Верея. Така през 784 г. града бил посетен от империатрица Ирина и кръстен Иринополис в нейна чест, но скоро след това възстановил старото си име – Верея.
През 1189-1190 г., когато през българските земи минават войските на III кръстоносен поход начело с императора Фридрих I Барбароса, католическият свещенник Ансбертус пише за Верея, че е голям и богат град, който кръстоносците превзели, заграбили и опожарили.
В следващият период Верея, а по-късно Боруй (видоизменена форма на Берое или от сторобългарската дума “бору” – крепост) загубва значението си на погранична крепост и отново става важен икономически и културен център. Крепостните стени строени в предходните години били запазени. През тази епоха градът не е имал нито водопровод, нито канализация. Къщите с изключение на някои църкви и обществени сгради били паянтови и не са оставили трайни следи.

Сведенията за завладяването на Боруй и настъпилите след това събития са твърде оскъдни. Все още остава неизяснен въпроса за съдбата на българското население на града през първите векове на османското владичество. Най-ранният турски документ, в който се споменава градът е от 1430 г. В него той е наречен Ески Хисар. По-късно в други документи и писмени извори, се среща още като Ески Загора, Загра, Заграси Атик, Загралие Ескиси (различни транскрипции на едно и също име). Според една легенда, разказана на П.Р. Славейков от поп Станчо, служащ в църквата “Свети Николай” в града, когато османците завладявали Бер (Боруй) местното население и войска се изселили оттук. Първите във все още българското селище Мъглиш, а вторите основали ново селище Бер, наречено от турците Карафер, заради нещастията които ги сполитали тук (за последното се предполага че е Калофер). От това време е запазената в града Ески Джамия (Старата джамия), строена 1409 г. Турският пътеписец Евлия Челеби споменава, че през втората половина на XVII век града бил административен център – каза – наброяващ 124 села. Интересно е, че не споменава наличието на българско население в града, въпреки, че има данни за такова от надгробни плочи с български имена на тях. Друго доказателство за това е запазения гръцки надпис в църквата “Свети Димитър” който показва наличието на църкава на това място много преди 1743 г., обслужваща християнското население. В началото на XIX век български махали се оформят в почти всички части на града. Това е времето в което селището е сполетяно от не една беда. В 1813 г. къджалийския водач Кара Фейзи напада и опустошава голяма част от града, като го запалва. 1814 и 1837 г. са останали в историята като “голямо чумаво” и “малко чумаво”, при които епидемии българите бягали в Балкана, “на зелено”.
По време на Възраждането града се нарича Железник, тъй като по думите на стари хора наблизо имало стар град с това име, защото хората му били силни и яки като желязото. През 1856 г. в града има над 300 дюкяна организирани в еснафи, като най-развитите от тях били абаджийският и казанджийският.

В годините на национално освободителното движение Стара Загора играе ключова роля. Тук е организирано Старозагорското въстание в 1875 г., което не успява да се превърне в общобългарско (това до някаква степен достига избухналото на следващата година Априлско въстание). По време на Руско-турската война от 1877/78 г. града отново е сринат до основи, което води до ново модерно изграждане и планиране на Стара Загора. Архитект е чеха Любор Байер, който полага първи камък на 5 октомври 1878 г., дата превърнала се в празник на града. За този си план Стара Загора е града с най-правите улици в България. Друго превърнало се като емблема е Града на липите и поетите.
Стара Загора града се наименува от месец април 1871 г. Това е превод от по-старото име Ески Загра. Можем да приемем, че е наречен “Стар град под планината” от “гора” – планина, или “Жители на стар град” от “загорец” – жител, заради дългата си история. А може би “загора” идва от античната област Загоре в Тракия, въпреки, че града не споменава от хронистите като част от нея (дарена на българския кан Тервел от византийския император).

На територията на Стара Загора се намира и парк Аязмото – първият градски парк от европейски вид в България – от 1895 г. Създаден е по инициатива на митрополит Методий Кусев и залесен с дървесни видове от цял свят. При така наречения “първи баир” се намира параклиса “Свети Теодор Тирон” под който е и азмото – извор с лечебна сила. Има легенда, която разказва как заболяла дъщерята на болярина Цолю (местният управител) – красивата Цветана. Тогава двама византийски пленници казали, че могат да я изклекуват, ако се покръсти. Така и станало, Цветана приела името Теодора и пила от водата на аязмото. В този миг девойката била изцелена, а баща и в знак на благодарност също се покръстил. По-късно научавайки за това българския кан Борис също приел християнството на това място.
Печат в карето на Стара Загора може да се вземе от споменатите по-горе Неолитни жилища (оформени в музей), от регионалния исторически музей (помещаващ се в Техникума по строителство, тъй като сградата на такъв трябва да бъде завършена края на месец май 2007 г.) и от паметник “Бранителите на Стара Загора” (Самарското знаме) – изграден през 1977 г. в памет на загиналите в боевете за града (скулптор проф. Крум Дамянов).

Използвана литература:
История на Стара Загора, изд. Наука и изкуство, С., 1966 г.
Величка Койчева, ВъзрожденскаСтара Загора: Черти и образи, 2002 г.
Неолитни жилища - Стара Загора – брошура, автор Петър Калчев
Августа Траяна и нейният форум – брошура, автор Христо Буюклиев, 2003г.
http://standartnews.com/archive/2003/08/31/folio2/index.htm
http://bg.wikipedia.org/



Тагове:   град,


Гласувай:
1
0



1. viovioi - да мерси!!
05.10.2007 17:26
Добра презентация правиш на родното си място! Поздрави:)))
цитирай
2. sensation - Благодаря ти viovioi,
05.10.2007 17:31
Желая всеки един от нас да представи родното си място, за да направим чудно пътешествие из прекрасната ни страна.
Тук имаме и чудни разказавачи и туристи!
Може да натискате и по бутончетата - ще ви пренася на конкретното място.
цитирай
3. ninaantonova - Прекрасно си го написала
06.10.2007 09:35
Много неща не съм знаела, благодаря ти за информацията. Човек винаги има какво "Още" да научи. Приятен ден. Нина
цитирай
4. anastasiia - Това е чудесна идея!:)
06.10.2007 12:34
Всеки да представя града си...:)
А ти си го направила по най-добрия начин! Беше ми приятно да науча толкова много неща. А и самият град много си го обичам. Имам добри приятели в Стара Загора!:)
Поздрави!:)
цитирай
5. merita - Прочетох с интерес постинга ти и ми ...
06.10.2007 13:07
Прочетох с интерес постинга ти и ми беше интересен с информацията в нго.Благодаря!
цитирай
6. comfy - Чудесно!
06.10.2007 13:31
Толкова информация, при това без нищо излишно!!

Поздравления - беше удоволствие за мен да прочета постинга ти! ;)*
цитирай
7. sensation - Правите ме много щастлива.
06.10.2007 14:37
Благодаря ви от цялото си сърце и душа!
Вашите постинги са също изключително интересни.


цитирай
8. georgiev - Майка ми е от Стара Загора и много ...
07.10.2007 06:24
Майка ми е от Стара Загора и много харесвам този град. Поздрави!
цитирай
9. sensation - Благодаря Ви г-н Георгиев!
07.10.2007 16:03
Щом майка ви е от Стара Загора, тогава знаете колко сърдечни и мили са моите съграждани.
С поздрав - Илка
цитирай
10. norman - и
08.10.2007 12:21
на мене много ми се харесва написаното, ние с майка ниемаме познати от Ст.Загора, но знаеме че там има много будни и читави хора.
цитирай
11. weasell - ооооооооо
26.10.2007 12:15
и аз исках да направя такъв пост,ама моят и на малкия пръст на твоя нямаше да стъпи.Страхотен е!А Стара Загора е прекрасна-най-хубавия град!!!!!!!Обичам го много и съм безкрайно горда,че съм от там!Благодаря ти:)
цитирай
12. sensation - Здравей weasell,
26.10.2007 12:25
Радвам се, че като моя съгражданка се гордееш с града ни, който е възкръсвал като птицата феникс през вековете.
Малко са градовете в хубавата ни и мила Родина България с такава древна история - 8000 години!!!
А ти предполагам следваш в най-стария аграрен университет в България "Тракийски университет" - хуманна или ветеринарна медицина, а може би икономика.
Под щастлива звезда си родена, щом имаш досега с най-добрите висши преподаватели, с които Тракийският университет се гордее не само в нашата страна, но и извън пределите й.
Много успехи ти желая!!!

цитирай
13. weasell - :)
26.10.2007 12:37
ами малко не позна.Не съм в Тракийския,защото това,което исках да уча,го няма там и няма и да го има.Аз съм журналистче,още малко,но с големи амбиции.Стара Загора си е прекрасна.Познавам всяка част от нея и навсякъде си разказвам колко е красива.Най-хубавото е,че до сега възражения по въпроса не съм чула:))))))))поздрави и ти желая прекрасен ден!
цитирай
14. анонимен - ...
22.12.2007 16:50
tova e mnogo interesnooo
цитирай
15. анонимен - mnogo e qko i dava mnogo znaniq
08.02.2008 16:28
mnogo e qko i dava mnogo znaniq
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sensation
Категория: Технологии
Прочетен: 1528781
Постинги: 587
Коментари: 1318
Гласове: 15933
Календар
«  Август, 2014  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031