Таланти и поклонници
Фалшификаторите - царе на измамата

Таланти и поклонници

Фалшификаторите - царе на измамата

Художникът проф. Валентин Колев : "Новобогаташите един през друг изкупиха старите майстори и даже сложиха етикети с цените на картините им, а имитаторите взеха своето в суматохата!"

Художникът Валентин Колев е роден през 1948 г. в Пловдив. Завършва Художествената академия, специалност живопис, през 1978 г. Има над 30 самостоятелни изложби, негови творби са излагани в почти всички европейски страни, в САЩ, Канада. От 1996 г. е професор в Художествената академия, преподава живопис и композиция.

Попитали Пикасо кое е най-голямото чудо в изкуството.
- Реноар - казал той. - Нарисувал е 2000 картини, а до нас са стигнали 4000!

- Така ли е проф. Колев? Сякаш все по-често се срещаме с това "чудо" в наше време, а за него нито се говори, нито се пише. Ужилените ли са причината?
- Причината е принципът "Търсенето предизвиква предлагането". Навъдиха се много новобогаташи напоследък и кажи-речи всеки иска да има скъпи картини. Добре де, но такива картини не се търкалят по улиците. Затова зачестиха фалшификатите.
- Какво значи скъпи картини?
- От известни майстори, с висока художествена стойност. Освен това всяко време си има своите модни и добре платени художници, понякога еднодневки. Само великите са вечни и винаги на мода.
- При новобогаташите етикетът с цената може ли да измести името на художника?
- Скоро в САЩ бях свидетел на такава история. Поканиха ме на гости у богат американец и той като разбра, че съм художник, ми показа модернистична картина, която току-що купил. Докато я оглеждах и преценявах, домакинът постоянно сочеше табелката в долния край и изгаряше от нетърпение аз час по-скоро да й обърна внимание. Приближих, за да разчета името на автора, но що да видя - там беше написана цената - 20 000 долара. "Виж, виж колко струва, това виж!", викаше възторжен собственикът и грееше от щастие, че има картина за 20 000 долара.
- Парвеню.
- Точно такива хора отварят път на фалшификаторите.
- Едва ли пострадалите, които са броили 20 000 долара, че и повече за една картина, се жалват в полицията, когато разберат измамата.
- Ако въобще я разберат. И то най-вече случайно. Иначе се чувстват неудобно, срамуват се и си мълчат. Още повече, че у нас няма Леонардо, няма Пикасо, Дали. Чувал съм, че Джована Савойска, царица Йоанна - съпругата на цар Борис III и майка на цар Симеон Сакскобургготски, е донесла като зестра у нас картини на ренесансови майстори от колекцията на италианския кралски двор. После по-ценните си ги е отнесла, напущайки България след Девети септември. Такива платна могат да бъдат изследвани с най-модерна техника и безпогрешно да се разбере дали са оригинали или...
- ... или какво - копие, имитация, фалшификат?
- Това е важен въпрос - трябва да направим разграничение.
- Кажете разликите.
- През Средновековието създаването на копия е официална политика в изкуството.Гениалният Рубенс живее от 1600 до 1608 г. в Италия и прави копия на творби от Микеланджело, Рафаело, Тициан. Знаменитият руски художник Карл Брюлов, пребивавайки в Италия, рисува копия, румънецът Николае Григореску, на когото сега е кръстена тяхната Художествена академия, със същата цел работи известно време във Франция, Иля Репин - и той. Всички получават държавни стипендии срещу копията. В началото на ХХ век и в България е имало подобна практика. Много качествени копия на западноевропейски майстори се пазят в музея на Художествената академия. Когато добър художник направи копие, то вече придобива собствена стойност.
- Има ли някаква особеност, която го отличава от оригинала?
- Да - размерът. Ако оригиналът е 30 на 60 см например, копието съзнателно се прави 30 на 59 или 30 на 61.
- Искате да кажете, че това е възприета практика и тя налага почтеността.
- Копието няма криминален оттенък. Обратното - чрез него се популяризират най-великите творби на изкуството, даже копия на картини се излагат вместо оригиналите. Често вместо "Джокондата" на Леонардо да Винчи се излага нейно копие, а оригиналът се пази заключен с девет ключа и при специални климатични условия. Тук се сещам за фалшификаторите на пари. Те съзнателно рисуват лавров венец с 9 листенца на банкнотата, а не с 10, както е в оригинала, и дори да ги заловят, отървават въжето.
- В такъв случай имитирането престъпление ли е ?
- Най-малкото професионалната етика отсъства!
- Обяснете защо.
- Проследим ли творчеството на Пикасо, ще видим, че в много случаи той рисува по десетина варианта на една картина, но на друга има два или три. Точно тук фалшификаторът прави своя удар, като освен тези два или три рисува още няколко и представя нещата така, все едно че тези картини сега са открити прашасали на някой таван или в някое мазе, разбира се - "случайно"!
- Което не е невъзможно, нали?
- Не е невъзможно. Даже има една случка - колкото куриозна, толкова вече и класика в жанра.
- Каква е тя?
- Фалшификатор нарисувал картина а ла Пикасо - имитация в стила на Пикасо. Станала доста сполучлива и той веднага я предложил на клиент, като обяснил, че току-що е намерена случайно. Пикасо подписвал всичко, дори малките ескизи и наброски, които правел. Клиентът се запънал защо тази картина не е подписана, станал голям спор, после - още по-голяма кавга между двамата, докато накрая фалшификаторът казал : "Добре, отиваме при автора да я подпише!" Занесли картината на Пикасо и клиентът с нотка на недоверие попитал майстора : "Вие ли сте я рисували?" Художникът взел картината, огледал я отвсякъде внимателно, въртял я отпред и отзад, обръщал я нагоре и надолу, накрая се почесал замислено по голата глава и отсякъл : "Аз съм нарисувал толкова много неща, че вече не помня. Сигурно е моя!" И я подписал...
- А как се разбрало, че е подражание?
- По-късно, но подражание, "узаконено" с подписа на автора.
- Интересно е да се знае, че сравнително скоро бе купена от анонимен ценител най-скъпата картина на света. Нейн автор е Пикасо.
- Да - това е "Момче с лула" и струва ми се тя бе продадена за 80 или дори за 100 милиона долара.
- 104 милиона! Но сега да минем на фалшификатите.
- Заговорим ли за тях, няма как да прескочим името на най-прочутия фалшификатор на света - Ван Меегерен - холандец.
- Замислял ли сте се, проф. Колев, защо пък точно холандец е най-големият измамник?
- Това си има своето обяснение. В Средновековието Холандия е морска сила с колонии по света, нейни търговски кораби пътуват надалеч, икономиката се развива бързо, хората са заможни. Съществуват всички условия за разцвет на изкуствата и то най-вече на живописта, стотици художници рисуват блестящи картини и ги продават на добри цени, макар че повечето изкарват парите си не толкова от изкуство, колкото от нещо друго - Рембранд например има гемии и с тях печели, други са лекари, търговци. Големи майстори обаче... Неслучайно е популярен изразът - "Малките холандци - големи художници".
- Защо малките?
- Заради размера на платната - те рисуват малки картини.
- Кое е по-трудно - да се направи голяма или малка картина?
- Като взема предвид собствения си опит на художник, истински трудно е да се направи малка картина с високи достойнства. Тя си има свои особености. Голяма се рисува като че ли "по-лесно"... Затова изразът "Малките холандци - големи художници" е тъкмо на място. Даже Салвадор Дали е съставил своя класация за най-великите художници в историята на човечеството и в нея слага на първо място холандеца Вермеер ван Делфт. Дали сам определя девет критерия и за всеки от тях дава от 0 до 20 точки. Между най-великите включва и себе си, но въпреки своята самовлюбеност се слага някъде по средата на първите единайсет.
- Не обявява ли себе си за най-добър?
- Салвадор Дали е ексцентрик и когато го питат какво е нужно, за да си гениален, той заявява че са нужни две условия : първо да си испанец и второ - да се казваш Салвадор Дали!
- И въпреки това той определя за гений на гениите Вермеер ван Делфт?
- Да. Вермеер е създал само трийсетина картини, но... шедьоври! Истинско кощунство и невероятна дързост е да се рисува 31-ва "негова" картина в наше време, обаче фалшификаторът Ханс ван Меегерен го прави. 300 години по-късно!
- Как работи ?
- Много хитро. Намира картини от времето на Вермеер и използва платното, пирончетата, рамката. Премахва боите, след което рисува върху автентичното платно в духа на Вермеер. Щом е готов, обявява, че е намерил неизвестна творба на художника, което предизвиква световна сензация. Продава я за много пари, но го хващат.
- Затворен ли е?
- Какво говорите - процес, съд, едва не го обесват за търговия с държавни ценности.
- Как се спасява?
- Иска да му донесат в затвора всички такъми и показва как е нарисувал фалшификата. Успява да убеди съдиите и отървава въжето...
- Излиза, че да се направи фалшификат е трудна работа.
- Предполагам, че е трудно, обаче нямам опит.
- Каква подготовка трябва да има фалшификаторът?
- Много сериозна. Нужно е да бъде художник, при това добре обучен професионалист.
- Възможно ли е, ако изпълнението е много прецизно, измамата дълго време да не бъде разкрита?
- Всичко е относително. Модерната техника може да определи кога е нанесена всяка мазка на четката. Достатъчно е да се изчегъртат парченце грунд и боя от платното и да се изследват.
- Използва ли се така наречената "мрежа"?
- Отдавна не. Просто оригиналът се прожектира върху платното и...
- Една прясно нарисувана картина може ли да бъде състарена със 100-200-300 години?
- Чрез бавно и бързо съхнещи бои, чрез различни лакове това може да бъде направено. Но то има ефект пред лаика, който казва : "Е, напукана е боята, значи картината е стара".
- В случай, че той я провери с модерна техника, както се казва, голата истина лъсва.
- Разбира се, макар че има и чудеса. При Рубенс боите са като положени вчера - свежи, сочни, плътни, имаш чувството, че ако пипнеш с ръка, ще се изцапаш. Той сам си е правил боите и явно е знаел някаква тайна. Близо 400 години откакто са нарисувани картините му...
- Нека се върнем у нас. Случвало ли ви се е да се сблъскате с фалшификат?
- Имах такова приключение преди няколко години. Богат българин, от новите милионери, показваше в тесен кръг, за да се изфука, част от сбирката си. Имаше няколко много силни творби от големи български художници, наистина чудесни неща. Но като доближих една картина на Златю Бояджиев, ме удари в носа силна миризма на съвсем прясна боя. Огледах я внимателно и видях, че боята е току-що положена!
- Не е ли голям майсторлък да се фалшифицира картина на Златю Бояджиев?
- По едно време чувах, че някъде в България имало малко цехче за фалшификати. Изглежда го въртяха даровити и оправни студентчета и си изкарваха нелоши пари. А за Златю е тънка работа - по-ранните му творби са много прецизно изпълнени и затова, според мен, трудни за фалшифициране, ето защо измамниците се насочват към неговия късен период - когато след инсулта рисува с лявата ръка.
- Има ли днес бум в производството на фалшиви картини и защо?
- Бумът вече преваля. Появи се необходимост, когато новите милионери се нахвърлиха едновременно да купуват.
- Какво предпочитат?
- Стари майстори.
- Кажете имена.
- Владимир Димитров - Майстора, Златю Бояджиев, Никола Танев... Ориентират се и към най-продуктивните художници - при тях фалшификатът по-леко може да се прокара като оригинал, например Казаков и някои други.
- На Майстора рисунките или картините?
- Предпочитат рисунките. За да фалшифицираш живописните му платна и ти самият трябва да си майстор. Иска се много труд. По-добре да нарисуваш нещо свое, оригинално, а и по-честно е, нали?
- Номерът с "намерените" по тавани и мазета прашасали картини и прашасали папки с рисунки...
- ... понякога е истина.
- Какво имате предвид?
- Преди повече от 30 години бях на купон в аристократична къща в центъра на София и ми показаха две много дебели папки с рисунки на Майстора.
- Добре запазени?
- Отлично запазени, нищо че ги изровихме между боклуците на тавана с един пръст прах върху тях.
- Може ли да са били фалшификати?
- Разглеждах ги дълго. И тогава, и сега смятам, че бяха оригинални рисунки.
- Колко на брой?
- Много!
- Защо не ги купихте?
- Със студентската стипендия?!
- Как бяха попаднали там?
- Нямам представа и никога не можах да разбера.
- Като говорим за такива находки, останали ли са у наследниците още много картини на нашите големи художници?
- Не мисля, че са много.
- А как вървят?
- В началото, докато имаше голям интерес, цените рязко скочиха. Сега нещата се промениха, защото неизкупеното се изкупи. Цените бяха "натиснати" надолу и ако се появи картина на Майстора на пазара, тя вече ще струва доста по-малко.
- Останаха ли истински ценители на изкуството, които не слагат табелки с цените, а табелки с имената на художниците?
- Има ценители, но те са с малки финансови възможности, докато новите богаташи фамилиарничат : Златю, Бенчо, Никола.
- Това са Златю Бояджиев, Бенчо Обрешков, Никола Танев?
- Да, обаче старите майстори вече свършиха, а новите не се търсят, тъй като младите милионери слабо се интересуват от изкуство.
- Значи следващите години няма да бъдат рай за фалшификаторите?
- Така изглежда поне в България.
- Има една мъдрост : "Животът е кратък, изкуството - вечно!" Фалшифицирането на картини част от изкуството ли е?
- Вървят заедно - като слънцето и луната, а фалшификаторите и имитаторите са истински царе на измамата, те светят с отразена светлина!
- И могат винаги да те изненадат?
- Техните превъплащения са смайващи. Сам съм го преживял.
- Какво стана?
- Преди години откриха в София изложба на млади художници и веднага след това приятели започнаха да ми звънят и да ме предупреждават : "Някой излага твои картини!" Отидох на изложбата и какво виждам - един от художниците окачил картини, рисувани а ла Валентин Колев, т.е. напълно в духа на моите работи.
- И вие?
- Сега идва най-интересното. Намирам организатора на изложбата и го питам за художника. "Ето го, казва, в другия край на залата. Ела да те запозная". Отиваме, подавам ръка и той се представя : Валентин Колев!
- Как така?
- Взел ми маниера, взел ми и името и дори измислил легенда, че досега е живял в Унгария и отскоро е тук, за да представи картините си...
- Какво предприехте?
- Нищо - обърнах се и си излязох. Но си казах : щом те копират, че и името ти крадат, значи вече си жив класик!

Страницата подготви Богдан Иванов
http://www.duma.bg/2005/1205/171205/kultura/cul-8.html