Постинг
27.02.2008 12:19 -
На този ден - 27 февруари
Автор: sensation
Категория: Технологии
Прочетен: 3568 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 27.02.2008 12:56
Прочетен: 3568 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 27.02.2008 12:56
Събитията по света и у нас, станали на 27 февруари
НА 27 ФЕВРУАРИ СА РОДЕНИ:
280
Константин I Велики - римски император (306-337 г.). Син е на Констанций I Хлор (около 225-306) и Елена. Води успешни войни срещу франките и готите. До 323 г. води борба срещу съперниците си Максимиан Херкул и Максенций. През 312 г. Константин I Велики повежда войските си срещу Максенций. Той възстановява единството в империята и провежда централизация на държавния апарат. Води политика на веротърпимост. Издава в съгласие с Лициний Миланския (Медиоланския) едикт през 313 г., който постановява религиозна свобода в цялата империя. Премества столицата от Рим във Византия, която е наречена в негова чест Константинопол. Канонизиран е заедно с майка му Елена от източноправославната църква.
1831
Николай Николаевич Ге - руски художник. Ге работи в Рим (1857-1859 г.) и във Флоренция (1860-1869 г.). От 1870 г. живее в Петербург, а от 1876 г. в Черниговска губерния. Става член-учредител на Дружеството на подвижните художествени изложби. Търси в историята теми със силно гражданско звучене - "Петър I разпитва наследника Алексей Петрович в Петерхов" (1871 г., Третяковска галерия). След 1880 г. Ге се връща към евангелските теми и създава цикъл картини за страданията на Христос: "Христос в Гетсиманската градина", "Голгота" (1893 г.)
и "Разпятие" (1892-1894 г.).
1861
Рудолф Щайнер – немски философ-мистик. Щайнер е основоположник на антропософията. Той е последовател на натурфилософията на Гьоте, редактира и коментира неговите естественонаучни съчинения. Изпитва влиянието на еволюционистичното учение на Ч. Дарвин и Е. Хекел, а по-късно на “философията на живота” на Фр. Ницше. През 1902 г. Щайнер се насочва към теософията и оглавява немската секция на Теософското общество. След конфликта с него през 1913 г., заради провъзгласяването на Кришнамурта за нов месия, основава Антропософско общество с център Дорнах, Швейцария. Щайнер се стреми да превърне теософията в “експериментална” наука, поставяща си за цел да разкрие “тайните” сили на човека с помощта на специални упражнения (евритмия, музика, мистерии, медитация и др.). Работи върху проблеми на педагогиката, образованието, отделните видове изкуства, медицината, космологията, историята на религията и др. От 1919 г. Щайнер развива утопичната идея за преодоляване на бездушно-механистичното стопанисване чрез “духовен” подход към природата - преобразяване на земеделието чрез биоритмизиране на растенията и др. Учението му получава разпространение преди всичко в Германия. Щайнер се изявява и като драматург, скулптор и архитект, оказал значително влияние върху експресионизма в архитектурата. Антропософското общество е преследвано от нацистите след 1933 г. През 60-те години се забелязва известен интерес към щайнерианството в Западна Европа и САЩ.
1863
Джордж Мийд - американски философ и социолог. Той е основател на социалната психология. Завършва Харвардския университет, след което следва философия и психология в Германия. От 1894 г. е професор в Чикагския университет. Последовател е на идеите на У. Джеймс и Дж. Дюи. Формирането на човешкото “Аз” според него отразява структурата на взаимодействие на индивида в различни групи и се състои в усвояване на значенията на символите и собствените роли.
1875
Владимир Петрович Филатов – руски лекар офталмолог и хирург, член на Академията на медицинските науки на СССР (1944 г.). Основоположник на руската офталмологична научна школа. Създава оригинален метод за кожна пластика (метод на Филатов) и за присаждане на роговица (със световно приложение), учение за биогенните стимулатори и др.
1873
Енрико Карузо - италиански оперен певец - тенор. Като дете той пее в църковен хор. Започва да учи пеене от 1891 г. при музикалния педагог Г. Верджине. Дебютира в Неаполския театър “Нуово” през 1894 г., след което пее в много италиански оперни театри (1894-1898 г.). Неговият успех започва след 1898 г., като солист в Миланската “Ла Скала” (1900-1901 г.) и солист на Нюйоркския театър “Метрополитен опера” (1903-1920 г.). Карузо изпълнява тенорови партии - от лирични до трагични: Херцога, Манрико, Радамес (“Риголето”, “Трубадур”, “Аида” от Верди), Неморино (“Любовен елексир” от Доницети), Фауст (“Мефистофел” от Бойто), Канио (“Палячи” от Леонкавало), Туриду (“Селска чест” на Маскани), Рудолф, Каварадоси, де Грийо (“Бохеми”, “Тоска”, “Манон Леско” от Пучини), Дон Хозе (“Кармен” от Бизе), Лионел (“Марта” от Фр. фон Флотов).
1887
Тодор Радев - военен и държавен деец. Радев завършва Военно училище в София и Генералщабна академия в Русия. Участва в Балканските войни и в Първата световна война. След 1918 г. е командир на Осемнадесета Пехотна дружина. Преподавател и инспектор е на класовете във Военното училище (1922–1927 г.). Началник е на Школата за запасни офицери в София (1930 г.). За периода 1931–1932 г. е военен аташе в Берлин, Букурещ и Лондон. Произведен е в чин генерал-майор на 26 август 1934 г. Той е един от ръководителите на Военния съюз. Като просветен министър Радев създава Института за прогимназиални учители в родния си град- Дупница. След 9 септември 1944 г. е преследван и интерниран вън от столицата. През 1998 г. е обявен за почетен гражданин на Дупница посмъртно.
1913
Ъруин Шоу - американски белетрист и драматург. Шоу завършва Бруклинския колеж през 1934 г. Първата му пиеса е “Запазете мъртвите” (1936 г.) Автор е на романите “Младите лъвове” (1948 г.), “Тревожна атмосфера” (1950 г.), “Вечер във Византия” (1973 г.), “Богат, беден”, “Хляб по водите” и др. Автор на сборник с разкази, публицистичната книга “В обществото на делфините” (1964 г.), както и на киносценарии.
1915
Димитър Константинов Сагаев- български композитор. Сагаев твори във всички области на музикалното изкуство: симфонично, вокално-инструментално, музикално-сценично, камерна музика, филмова музика, театрална музика, песни. Той получава музикалното си образование в Държавната музикална академия в София като ученик по пиано на професор Панчо Владигеров. Сагаев работи като военен капелмайстор и учител, а по-късно заема отговорни постове в Радио София, в Комитета за култура и др. Една от най-важните тенденции в творчеството му е патриотичната тематика. Автор е на 5 симфонии, между които Втора - “България да пребъде”, Трета - “Хан Аспарух”, Четвърта - “Самарското знаме”, симфоничните поеми “София”, “Полиелей на българката”, “Априлските камбани 1976”, ораторията “В името на свободата”, кантатата “Шипченската епопея”, оркестрови пиеси, инструментални концерти (за цигулка, за 2 цигулки, за виолончело, за фагот и др.), 7 струнни квартета и др., оперите “Под игото” и “Самуил”, балетите “Мадарският конник” и “Орлов камък”. Професор е в Българската държавна консерватория. Занимава се и с обществена дейност, автор е на редица научноизследователски трудове.
1932
Елизабет Тейлър - американска драматична киноактриса, англичанка по произход. В киното дебютира през 1943 г. Играе във филмите - “Бащата на булката” (1950 г.), “Място под слънцето” (1951 г.), “Айвънхоу” (1952 г.), “Рапсодия” (1954 г.), “Гигантът” (1956 г.), “Котка върху горещ ламаринен покрив” (1958 г.), “Внезапно преминалото лято” (1959 г.), “Бътърфилд, 8” (1960 г.), “Сладкопойна птица на младостта” (1962 г.), “Клеопатра” (1963 г.), “Кой се страхува от Вирджиния Уулф?” (1966 г.), “Укротяване на опърничавата” (1967 г.), “Отражение в едно златно око” (1967 г.), “Фауст” (1967 г.), “Комедиантите” (1967 г.), “Бум” (1968 г.), “Тайната церемония” (1969 г.), “Хамърсмит е тук” (1972 г.), “Денят на Великия петък” (1974 г.), “Синята птица” (1976 г.), “Огледалото се счупи” (1980 г.), “Главната болница” (тв, 1983 г.), “Младият Тосканини” (1988 г.), “Семейство Флинтстоун” (1994 г.), “Посещението” (1999 г.). Получила е две награди “Оскар”.
1966
Мехмед Мехмед Дикме- български политик, един от лидерите на ДПС и на асоциацията на турските общини "Толерантност". Завършва специалност "Технология на тютюна и тютюневите изделия" във Висшия институт по хранително-вкусова промишленост в Пловдив, където специализира мениджмънт и маркетинг. Кмет е на община Ардино за периода 1993-2001 г. Дикме е член на Конгреса на националните и местни власти в Страсбург. От 2001 г. е министър на земеделието в правителството на Симеон Сакскобургготски (2001 г.).
НА 27 ФЕВРУАРИ УМИРАТ:
1854
Фелисите Робер дьо Ламене - френски публицист и философ. Той е един от основоположниците на християнския социализъм. В ранните си трудове от 10-те и 20-те год. на ХIХ в. критикува идеите на Великата френска революция и на френските философи от ХVIII в. Негов политически идеал е християнската монархия. От края на 20-те години Ламене преминава на либерални позиции. По време на революцията от 1830 г. в сътрудничество с абат Лакордер и граф Монгаламбер основава сп. "Авенир" ("Lavenir"). Програмата на списанието включва отделянето на Църквата от държавата, всеобщо избирателно право и редица либерални реформи. През 1824 г. Ламене печата "Думи на един вярващ" - съчинение, критикуващо капитализма от позициите на феодалния социализъм. Към края на живота си той предлага собствена философска система в "Ескизи на философията" (т. 1-4, 1840-1846 г.), в която се опитва да съвмести религията и философията, опирайки се на идеите на Лайбниц и неоплатониците.
1883
Княз Александър Горчаков - руски държавен деец и дипломат. Той е министър на външните работи от 1867 г. до 1882 г. и едновременно с това държавен канцлер. На Лондонската конференция през 1871 г. успява да постигне отменяне на някои от най-тежките за Русия клаузи на Парижкия мирен договор 1856 г. Осъществява дипломатическата подготовка на Руско-турската освободителна война 1877–1878 г., като осигурява неутралитета на големите европейски държави. По време на Берлинския конгрес през 1878 г. ръководи руската делегация. След подписването на Берлинския договор през 1878 г. постепенно се оттегля от намеса във външната политика.
1906
Самюел Ленгли - американски изобретател, новатор във въздухоплаването, професор по физика и астрономия, създал болометъра – уред за измерване на лъчиста енергия.
1920
Стефан П. Попов- един от първите български драматични артисти и режисьори след Освобождението. Попов е основател на Румелийската театрална трупа. Той завършва средно и висше образование (богословие) в Рим. Става началник-влак в Хиршовата железница (1875-1878 г.), занимава се с търговия, работи и като чиновник в окръжното съдилище в Пловдив (1882 г.). Участието му в едно любителско представление, което има извънреден успех, определя бъдещата му кариера. Натоварен е от Румелийското правителство в Пловдив да основе постоянна трупа - Румелийската театрална трупа (1882-1885 г.), на която става директор и режисьор. Трупата привлича талантливи артисти като К. П. Сапунов, Ив. Попов, В. Кирков, Б. Пожаров. Попов полага основите на бъдещия Народен театър.
1921
Карл Менгер - австрийски икономист, създател на австрийската икономическа школа. Менгер учи в университетите във Виена, Прага и Краков, а след това става журналист и държавен служител. Преподавател и възпитател е на престолонаследника Рудолф. Заедно с Джевънс в Манчестър и с Валрас в Женева, Менгер има съществен принос за оформянето на маргинализма през 70-те години на ХIХ в. Той използва идеята за намаляващата пределна полезност като основа в теорията за стойността. Менгер се противопоставя на използването на математиката в икономиката (за разлика от Джевънс), защото смята, че тя се занимава с количества, а не със същността, и води до произволни заключения. Той търси формулировка на законите, като се опира на прости елементи – например нуждите, задоволяване на нуждите, стоките, всичко, което не се влияе от времето и пространството.
1936
Иван Петрович Павлов – руски физиолог, академик (1907 г.). Завършва естествени науки в Петербург през 1875 г. и Медико-хирургическата академия през 1879 г. Работи в клиниката на С. П. Боткин. От 1890 г. е професор в Катедрата по фармакология, а от 1895 г. до 1925 г. - в Катедрата по физиология. От 1891 г. завежда Физиологичния отдел на Института по експериментална медицина, в който работи 45 години. Изучава физиологията на сърдечно-съдовата система и храносмилането. Създател е на нови подходи и методи във физиологическите изследвания. Открива и широко изучава условните рефлекси, доказва биологичните основи на психичната дейност и създава учение за висшата нервна дейност. Изследванията му имат важно значение за развитието на физиологията, медицината, психологията и педагогиката. Получава Нобелова награда за физиология и медицина през 1904 г.
1989
Конрад Лоренц - австрийски зоолог, един от създателите на етологията - наука за поведението на животните. Разработва учението за инстинктивното поведение на животните и развитието му в онтогенезата и филогенезата. Получава Нобелова награда за физиология и медицина през 1973 г. заедно с К. фон Фриш и Н. Тинберген.
1887
Александър Порфириевич Бородин - един от най-големите композитори на руската класика и учен химик. Член е на Балакиревия кръжок "Могъщата петорка". Творчеството му, наред с произведенията на Мусоргски и Римски-Корсаков, представлява нова епоха в историята на руската музика. Интересите на Бородин са енциклопедични - увличат го естествените и хуманитарните науки, свири на пиано, флейта и виолончело. През годините, прекарани в чужбина (1859-1862 г.), написва първите си зрели музикални творби. От 1869 г. до смъртта си работи върху "Княз Игор" - една от най-значителните опери в цялата руска класика. Междувременно създава и др. произведения: Струнен квартет №1, Струнен квартет №2, симфоничната картина "В степите на Средна Азия" и др.
1993
Лилиан Гиш - американска киноактриса, звезда на нямото кино. Главна изпълнителка във филмите на Д. Грифит. Нейно амплоа са героини - невинни жертви на съдбата. Играе във филмите "Раждането на една нация" (1915 г.), "Нетърпимост" (1916 г.), "Пречупените цветове" (1919 г.), "Далече на Изток" (1920 г.), "Дуел на слънце" (1946 г.), "Нощта на ловеца" (1955 г.), "Комедиантите" (1967 г.), "Китовете през август" (1987 г.). От 1930 г. играе в театрални и в тв постановки; изнася лекции по история на киното.
НА 27 ФЕВРУАРИ В БЪЛГАРИЯ:
1870
Със султански ферман е учредена Българската Екзархия, просъществувала до 1953 г. До освобождението на България 1878 г., съгласно чл.10 на фермана, в Екзархията се включени всички области, в които християнското население е пожелало да премине в нейната духовна власт. Така Османската империя официално признава пред света българската нация и определя нейните етнически граници. Българската нация е международноправно призната. Това дава възможност тя да се консолидира етнически, духовно, културно-исторически, териториално, а до известна степен - и политически. Екзархията обхваща следните епархии: Търновска, Доростоло-Червенска (Русенска), Варненско-Преславска (без Варна и 12 селища, разположени между Варна и Кюстенджа), Пловдивска (от Пловдив само махалата "Св. Богородица" и без Станимашката каза и някои села и манастири), Софийска, Видинска, Нишка, Кюстендилска, Самоковска, Велешка, Врачанска, Ловчанска, Сливенска, Охридска, Скопска, Нишавска (Пиротска). След извоюване на националната независимост се създават още две: Неврокопска и Старозагорска (90-те г. на XIX в.). Създаването на Българската Екзархия е резултат от дългогодишната борба за извоюване на църковна независимост. По силата на султанския ферман и екзархийския устав, изработен от църковния събор, свикан в Цариград през 1871 г., Българската Екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя. В устава й са утвърдени две начала: съборност (участие на духовници и вярващи в църковното управление) и изборност. Свиканият на 12 февруари 1872 г. Временен съвет на Екзархията избира за пръв български екзарх ловчанския митрополит Иларион. Този избор обаче не е одобрен от Високата порта и на 16 февруари на негово място е избран видинският митрополит Антим I. Цариградската патриаршия от своя страна се обявява против образуването на Българската Екзархия и на 16 септември 1872 г. я обявява за схизматична. До освобождението на България 1878 г. Екзархията съдейства за обединяването на българските земи и ръководи просветното дело в тях. След обявяването на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. екзарх Антим I е свален от своя пост и заточен в Мала Азия заради патриотична дейност и проявени симпатии към Русия. За нов екзарх е избран ловчанският митрополит Йосиф I.
След Освобождението Българската Екзархия съсредоточава своята дейност главно в онези български земи, които по силата на Берлинския договор 1878 г. остават отново в пределите на Османската империя. Наред с грижите за поддържане на българските черкви тя полага усилия за разгръщане и на просветното дело сред българското население в Македония и Одринско. Противопоставя се и на засилването на сръбската и гръцката пропаганда в тези области. До избухването на Балканската война 1912-1913 г. влиянието на Българската Екзархия в Македония и Одринско се простира в следните епархии: Охридска, Битолска, Скопска, Дебърска, Велешка, Струмишка, Неврокопска, Костурска, Леринска (Мъгленска), Воденска, Солунска, Поленинска (Кукушка), Серска, Мелнишка, Драмска и Одринска. Първите седем от тях се управлявали от български владици, а останалите - от екзархийски наместници. След разгрома на България в Междусъюзническата война 1913 г. екзарх Йосиф I мести седалището си в София. След смъртта му през 1915 г. в продължение на три десетилетия тя е управлявана от Светия синод, начело на който стоял наместник-председател. През 1945 г. за нов екзарх е избран софийският митрополит Стефан I. Свиканият през 1953 г. църковен събор прокламира издигането на Българската Екзархия в Българска патриаршия.
1879
Изработен е мемоар на Учредителното събрание против Берлинския договор изпратен до Великите сили. Учредителното събрание е свикано на 10 февруари 1879 г. в Търново за обсъждане и приемане на първата българска конституция. Състои се от 229 депутати, от които 117 са включени по право, 24 са назначени от императорския комисар княз А. М. Дондуков-Корсаков и 88 са избрани от населението по 1 на 10 000 души. Учредителното събрание е открито с реч на княз Дондуков-Корсаков в присъствието на представители на Великите сили, подписали Берлинския договор на 1 юли 1878 г. Главната цел е ревизията на Санстефанския договор 1878 г. По силата на Берлинския договор току-що освободилата се българска държава била разпокъсана на пет части.
1.Териториите между р. Дунав и Стара планина заедно с тогавашната Софийска област образували Княжество България начело с княз, избиран пряко от народа, като за да бъде признат за законен български владетел, той трябвало да получи съгласието на Великите сили (Русия, Англия, Франция, Австро-Унгария, Германия и Италия) и Османската империя. Срокът на Временното руско управление в България се намалява от 2 години, както това определял Санстефанският договор, на 9 месеца. Намиращата се в Княжеството османска армия трябва да напусне неговите предели и да бъде заменена с местна народна милиция. Новата българска държава се поставя във васална зависимост от Османската империя и се задължавала да и плаща ежегоден данък. За нея остават в сила и всички договори, подписани между западните велики сили и Османската империя до избухването на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г.
2. Земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област под името Източна Румелия. Управлението й се възлага на генерал-губернатор, назначаван от Високата порта и одобряван от Великите сили. В негова подкрепа трябва да действа Областно събрание, избирано от населението, живеещо в Областта.
3. Македония и Одринско остават отново в пределите на Османската империя под пряката власт на султана. Османската империя приема единственото задължение да подготви и проведе в тези две области реформи, чрез които да бъдат изравнени правата на християнското население с тези на мохамеданското.
4. Градовете Пирот и Враня се предавали на Сърбия, а Румъния получавала Северна Добруджа като компенсация за Бесарабия, която по силата на Санстефанския договор се предоставяла на Русия.
1890
Дадена е амнистия за престъпления на чиновниците между 9 август 1886 г. и 2 август 1887 г.
1897
Първата публична кинопрожекция в България, състояла се в Русе. На тази дата в Русе в къщата на Марин Чолаков пред 200 зрители са показани едни от първите филми на братя Люмиер. Първата кинопрожекция в България е регистрирана в публикация на русенския вестник "Законност". В него пише, че на 27 февруари 1897 г. в Русе е пристигнал кинематографически апарат, който изобразявал на платно "В жива картина" посрещането на цар Николай в Париж и движещ се трен.
1907
След убийството на Д. Петков е съставен нов кабинет на Народнолибералната партия начело с Димитър Станчов. Станчов остава на тази длъжност до 3 март същата година.
Той е роден в Свищов. Завършва право във Виена. През 1889-1895 г. е началник на тайния кабинет на княз Фердинанд. От 1895 г. Станчов преминава на дипломатическа работа, като дипломатически представител на България в Букурещ. Заема същия пост през 1895-1896 г. във Виена и през 1897-1906 г. - в Санкт Петербург. От 1908 г. Станчов отново преминава на дипломатическа работа. През 1908-1915 г. е пълномощен министър в Париж. Заради изразеното от него несъгласие с въвличането на България в Първата световна война 1914-1918 г. на страната на Централните сили е отзован от Париж и изпратен на същата длъжност в Рим. Скоро след това е освободен. Това довежда до силно охлаждане на отношенията му с двореца. След края на Първата световна война Станчов е един от малкото стари български дипломати, които се съгласяват да минат на служба при земеделското правителство. От 1920 г. е пълномощен министър. След държавния преврат на 9 юни 1923 г. новият външен министър Хр. Калфов решава да го отстрани от този пост, но поради застъпничеството на някои от видните сговористи той остава в Лондон до 1924 г., след което минава в пенсия и се завръща в България.
1921
В София пристига Междусъюзническата контролна комисия в състав: граф Шеризе от Франция, Колвин от Великобритания и принц Боргезе от Италия. За български комисар към комисията е назначен Райко Даскалов с помощници Михаил Савов, Никола Стоянов и Крум Попов.
1934
Арестуваните за пожара в Райхстага българи са екстрадирани в СССР. През януари на запитване на немското правителство българското заявява, че те не са български поданици. На 15 февруари арестуваните получават съветско гражданство.
1936
Под натиска на властите съюзът "Добруджа" се саморазпуска, но местните дружества продължават да съществуват и Софийското дружество поема ръководните функции от май същата година.
1945
Подписан е акт за осигуряване на стика между Първа българска армия и Трета югославска армия.
1945
Правописна реформа въведена с наредба закон. Тя отменя някои графеми (ятов знак, голяма и малка носовка и др.), опростява правописа на някои думи, премахва краесловните ерове. През 1945 г. е издадено "Упътване за правописа на българския книжовен език". Изхвърлянето на ятовия знак от правописа премахва графемата, която обединява източните и западните говори и доказва единството на българския език. Привидната демократичност на реформата става една от причините за някои отрицателни последици в езиковото обучение на българите.
27 - 28 февруари 1947
Общото събрание на БАН приема нов Устав на академията, основан на приетия по-рано Закон за БАН.
26 - 27 февруари 1965
България е посетена от вицеканцлера на Австрия д-р Бруно Питерман.
1969
Подписано е споразумение между правителствата на България, СССР, ГДР, Полша, Румъния, Монголия, Унгария и Чехословакия за създаване на Международен център за научна и техническа информация.
27 февруари - 4 март 1978
Посещение на председателя на Комитета за култура Людмила Живкова в Мексико за честването на 100-годишнината от Освобождението на България. На 3 март президентът на Мексико Хосе Лопес Портильо открива изложба "Български икони" в Антропологическия музей в Мексико.
27 февруари - 3 март 1979
Людмила Живкова посещава Япония и открива в Токио изложбата "Тракийско изкуство по българските земи.
1981
Завършва 10-дневното посещение на председателя на Комитета за култура Людмила Живкова в Индия. На 20 февруари в Делхи е открита изложба "Тракийското изкуство по българските земи". Подписана е нова програма за сътрудничество в областта на културата, науката и образованието между двете страни за 1981-1983.
1982
Завършва тридневното официално посещение в България на държавния глава на Турция- генерал Кенан Еврен.
2000
Завършва Единадесета конференция на СДС. Докладът на Иван Костов е критичен, осъдено е високомерието и арогантността на някои лидери на СДС. Костов заявява, че СДС не трябва да бъде трамплин за кариера, че първите редици трябва да се освободят от корумпирани, да се прекрати лобирането за частни и групови интереси, че предварителните избори са изкористени и трябва да се търси друга форма за номиниране на депутати. Костов отбелязва също, че острите атаки срещу ДПС са били грешка. Президентът Петър Стоянов приветства конференцията, като заявява, че е "седесар".
2000
Завършва Шестнадесетият конгрес на Демократическата партия, който трябва да избере нов лидер след смъртта на Стефан Савов. Председател става Александър Праматарски. Той обявява че ще продължи коалицията с Народен съюз и с ОДС. Демократическата партия е учредена на 10 септември 1994 г. в София от бивши членове на Демократическата партия с председател Стефан Савов. Регистрирана е през месец ноември. От 18 октомври 1994 г. Демократическата партия е член на Съюза на демократичните сили (СДС).
2001
НИС на СДС взема решение да изключи от СДС бившия главен секретар Христо Бисеров и члена на НИС Йордан Цонев за нарушаване на три члена на устава. Срещу това решение гласуват петима членове на СДС - самите Бисеров и Цонев, Светла Дянкова, Илия Петров и Емил Лилов. Евгени Бакърджиев се е въздържа при гласуването.
НА 27 ФЕВРУАРИ В СВЕТА:
425 г.
е открита Магнаурската школа отвизантийският император Теодосий в Константинопол.
1531
Осем немски князе и 11 града сформират Лига в защита на учението на Мартин Лутер. Лутер е немски философ и теолог, инициатор и основоположник на Реформацията. Той е създател на лутеранството. На 31 октомври 1517 г. той обявява публично 95 тезиса срещу търговията с индулгенции и папството. Обединява цялата антипапска опозиция в Германия, с което слага началото на Реформацията. През 1519 г. скъсва открито с католическата църква, в резултат на което Карл V издава едикт, в който Лутер е признат за еретик и изпратен в изгнание. На 10 декември 1520 г. Лутер публично изгаря папската була, с която е обявено отлъчването му от Църквата. От 1521 г. той започва да превежда Библията на немски език. Обявява се за провеждане на умерени реформи със съгласието на принцовете, против кардинални обществени промени.
1551
Иван Грозни открива Стоглавия събор, ограничаващ правата на духовенството. Иван IV Грозни е велик княз на цяла Русия от 1533 г., и първият руски цар от 1547 г. Син е на Василий III (1479-1533 г.). Докато е малолетен, управлява регенство начело с майка му Елена Глинская. За укрепване на самодържавието Иван IV Грозни въвежда т.нар. опричнина. Опричнината е реформа насочена срещу феодалната аристокрация, която се провежда с големи насилия и жестокости. През 1552 г. опричнина завладява Казанското, а през 1556 г. и Астраханското ханство. Воюва неуспешно с Ливония за излаз на Балтийско море. През 1581 г. започва присъединяването на Сибир. Иван IV Грозни установява търговски връзки с Англия.
1599
Джордано Бруно е преместен от Венеция в съда в Рим. Той е италиански философ, който развива системите на Н. Кузански и Н. Коперник, и приема, че Вселената е безкрайна, а Слънцето е само една от безбройните звезди. Разобличава суеверието и схоластиката. Заради своите възгледи е преследван от Католическата църква и инквизицията. След като прекарва 8 г. в затвора е осъден от Инквизицията и изгорен на клада в Рим. Основните му съчинения са "За причината, началото и единното", "За безкрайността, Вселената и световете", "За монадата, числото и фигурата".
1687
Управляващият Япония Цунаеши забранява на поданиците си консумацията на риба, стриди и птици.
1795
Правителството на Франция обявява временно затваряне на театрите.
1814
Състои се премиерата на 8-ата симфония на Бетховен, един от най-видните представители на Виенската класическа школа и на музикалното изкуство през 19 в. От 1792 г. той живее във Виена, където концертира като пианист до загубването на слуха си. В някои от творбите му са отразени идеите на Великата френска революция. Унищожава всичко, написано от него до 25-годишна възраст, поради самовзискателност. Предвестник е на романтизма в музиката. Автор е на 9 симфонии (последната с хор във финала, по Ф. Шилер), 5 концерта за пиано и оркестър, Концерт за цигулка и оркестър, операта "Фиделио", увертюри "Леонора" № 1, 2, 3, "Егмонт", "Кориолан", Тържествена меса (Missa solemnis), 32 сонати за пиано, 10 сонати за цигулка, 16 струнни квартета, вокални пиеси и много др.
1825
Публикувана е първата глава на “Евгений Онегин” на А. Пушкин. Той е руски поет, родоначалник на новата руска литература. Едно от стихотворенията, които пише, е причина да бъде изпратен в Екатеринослав. През този период на полузаточение (1820-1824 г.) изучава Байрон и под негово влияние написва поемите "Кавказки пленник", "Бахчисарайски фонтан" и започва романа си в стихове "Евгений Онегин". В бащиното си имение в с. Михайловское Пушкин пише 4 глави от "Евгений Онегин".
1854
В състояние на умопомрачение немският композитор Робърт Шуман извършва неуспешен опит за самоубийство. Той е виден представител на музикалния романтизъм. Като пианист концертира от 13-годишна възраст. От 1828 г. Шуман учи юридически науки в Лайпцигския и Хайделбергския университети. При Ф. Вик усъвършенства музикалната си техника. Основоположник е на клавирни цикли от програмни лирико-драматични миниатюри ("Пеперуди", "Карнавал", "Фантастични пиеси", "Крайслериана"). Той е автор на "Фантазия", 3 сонати, иструментални концерти на цикли ("Любовта на поета" по Х. Хайне, "Песенен кръг" и "Мирти" по Й. Айхендорф и др.). Автор е и на операта "Геновева", на музиката към поемата "Манфред" от Дж. Г. Байрон, на 4 симфонии и др.
Към края на 40-те години Шуман получава психическо разстройство. Последните 2 години от живота си прекарва в болницата в Ендених, където умира. Погребан е в Бон.
1882
В Русия за първи път е разрешено използването на телефоните от частни лица.
1900
Основана е Лейбъристката партия. Заедно с Консервативната партия тя е една от двете водещи партии във Великобритания. Има колективни и индивидуални членове от средата на работниците и средните слоеве. Управлява през 1924 г., 1929-1931 г. През периода 1940-1945 г. влиза в правителството на У. Чърчил. След Втората световна война (1939-1945 г.) Лейбъристката партия е на власт през 1945-51 г., 1964-73 г., 1974-79 г. и от 1997 г.
1904
Създаден е футболният клуб “Бенфика” (Лисабон). Известни футболисти: Еузебио, Тореа, Нене, Шалана. Европейски шампион за 1961 г. и 1962 г. Многократен шампион и носител на купата на Португалия.
1917
Жените в провинцията Онтарио (Канада) получават право на глас в местните избори.
1922
Върховният съд на САЩ единодушно приема 19-та поправка в конституцията, гарантираща избирателни права на жените.
1932
Английският физик Джеймс Чадуик открива неутрона. Сър Джеймс Чадуик завършва Манчестърския и Кеймбриджкия университет. Научните му трудове и изследвания са по физика на атомното ядро. През 1920 г. експериментално потвърждава равенството между заряда на ядрото и поредния номер на химичния елемент. Изследва изкуственото преобразуване на химичните елементи под действието на алфа-частици. Голяма заслуга на Чадуик е откриването на неутрона при облъчване на берилиева мишена с поток от алфа-частици. Ръководи групата английски учени, която работи над проекта за атомна бомба в лабораторията в Лос Аламос (САЩ) (1943-1945 г.). Получава Нобелова награда за физика през 1935 г. Чадуик ръководи групата английски учени, която работи в лабораторията в Лос Аламос (САЩ) над проекта за атомна бомба. Удостоен е с благородническа титла през 1945г. Умира на 24 юли 1974г. в Кеймбридж.
1933
На 27 февруари 1933 е подпалена сградата на Народното събрание - Райхстага в Берлин. Още на следващия ден, президентът Хинденбург и канцлерът Хитлер отменят член 48 от Ваймарската конституция, която позволява суспендиране на гражданските свободи при извънредно положение. Премахнато е правото за свободното изразяване на мнението, свободата на пресата, свободата на събрание, правото на пощенско и електронно комуникиране, право на незаконно претърсване и конфискуване, правото на частна собственост. Хитлер получава извънредни правомощия.
На 9 март 1933, заедно с няколко други комунисти, Георги Димитров е обвинен от национал-социалистическото правителство на Германия в организирането на подпалването на Райхстага, извършено от психически невменяемия холандски комунист Ван дер Любе, но използвано като претекст от нацистите за разправа с опозиционните партии. Димитров води своята защита на организирания процес в Лайпциг, в която разобличава фашизма като идеология. По време на процеса Димитров се защитава блестящо, а в света се надига мощно движение в защита на българите.
Година по-късно, на същата дата, арестуваните за пожара в Райхстага български комунисти Димитров, Танев и Попов са екстрадирани в СССР. През януари на запитване на немското правителство българското правителство заявява, че те не са български поданици. На 15 февруари арестуваните получават съветско гражданство. Танев и Попов по-късно са репресирани от режима на Сталин и изпратени в концлагери.
Защитата на Георги Димитров на Лайпцигския процес придобива международна известност, а самият Георги Димитров се превръща в символ за международното комунистическо движение. Той заема мястото на Васил Коларов като ръководител на Коминтерна (1935-1943) и на БРП (к). В Москва ръководи Международния отдел на ЦК на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) и е депутат в съветския парламент (1937-1945).
Завръща се в България през 1946 и оглавява БРП (к), която през 1948 се преименува на БКП.
27-28 февруари 1942
Японска ескадра под командването на адмирал Токахаси (4 крайцера, 14 ескадрени миноносеца) разгромява съюзната ескадра на адмирал К. Доорман (5 крайцера, 10 ескадрени миноносеца) и започва стоварване на войски на остров Ява. На 5 март е превзета Батавия (Джакарта), на 8 март - Сурабая, и на 12 март остров Ява е изцяло завладян. В резултат на тази операция японските въоръжени сили укрепват позициите си във войната в Тихия океан.
НА 27 ФЕВРУАРИ СА РОДЕНИ:
280
Константин I Велики - римски император (306-337 г.). Син е на Констанций I Хлор (около 225-306) и Елена. Води успешни войни срещу франките и готите. До 323 г. води борба срещу съперниците си Максимиан Херкул и Максенций. През 312 г. Константин I Велики повежда войските си срещу Максенций. Той възстановява единството в империята и провежда централизация на държавния апарат. Води политика на веротърпимост. Издава в съгласие с Лициний Миланския (Медиоланския) едикт през 313 г., който постановява религиозна свобода в цялата империя. Премества столицата от Рим във Византия, която е наречена в негова чест Константинопол. Канонизиран е заедно с майка му Елена от източноправославната църква.
1831
Николай Николаевич Ге - руски художник. Ге работи в Рим (1857-1859 г.) и във Флоренция (1860-1869 г.). От 1870 г. живее в Петербург, а от 1876 г. в Черниговска губерния. Става член-учредител на Дружеството на подвижните художествени изложби. Търси в историята теми със силно гражданско звучене - "Петър I разпитва наследника Алексей Петрович в Петерхов" (1871 г., Третяковска галерия). След 1880 г. Ге се връща към евангелските теми и създава цикъл картини за страданията на Христос: "Христос в Гетсиманската градина", "Голгота" (1893 г.)
и "Разпятие" (1892-1894 г.).
1861
Рудолф Щайнер – немски философ-мистик. Щайнер е основоположник на антропософията. Той е последовател на натурфилософията на Гьоте, редактира и коментира неговите естественонаучни съчинения. Изпитва влиянието на еволюционистичното учение на Ч. Дарвин и Е. Хекел, а по-късно на “философията на живота” на Фр. Ницше. През 1902 г. Щайнер се насочва към теософията и оглавява немската секция на Теософското общество. След конфликта с него през 1913 г., заради провъзгласяването на Кришнамурта за нов месия, основава Антропософско общество с център Дорнах, Швейцария. Щайнер се стреми да превърне теософията в “експериментална” наука, поставяща си за цел да разкрие “тайните” сили на човека с помощта на специални упражнения (евритмия, музика, мистерии, медитация и др.). Работи върху проблеми на педагогиката, образованието, отделните видове изкуства, медицината, космологията, историята на религията и др. От 1919 г. Щайнер развива утопичната идея за преодоляване на бездушно-механистичното стопанисване чрез “духовен” подход към природата - преобразяване на земеделието чрез биоритмизиране на растенията и др. Учението му получава разпространение преди всичко в Германия. Щайнер се изявява и като драматург, скулптор и архитект, оказал значително влияние върху експресионизма в архитектурата. Антропософското общество е преследвано от нацистите след 1933 г. През 60-те години се забелязва известен интерес към щайнерианството в Западна Европа и САЩ.
1863
Джордж Мийд - американски философ и социолог. Той е основател на социалната психология. Завършва Харвардския университет, след което следва философия и психология в Германия. От 1894 г. е професор в Чикагския университет. Последовател е на идеите на У. Джеймс и Дж. Дюи. Формирането на човешкото “Аз” според него отразява структурата на взаимодействие на индивида в различни групи и се състои в усвояване на значенията на символите и собствените роли.
1875
Владимир Петрович Филатов – руски лекар офталмолог и хирург, член на Академията на медицинските науки на СССР (1944 г.). Основоположник на руската офталмологична научна школа. Създава оригинален метод за кожна пластика (метод на Филатов) и за присаждане на роговица (със световно приложение), учение за биогенните стимулатори и др.
1873
Енрико Карузо - италиански оперен певец - тенор. Като дете той пее в църковен хор. Започва да учи пеене от 1891 г. при музикалния педагог Г. Верджине. Дебютира в Неаполския театър “Нуово” през 1894 г., след което пее в много италиански оперни театри (1894-1898 г.). Неговият успех започва след 1898 г., като солист в Миланската “Ла Скала” (1900-1901 г.) и солист на Нюйоркския театър “Метрополитен опера” (1903-1920 г.). Карузо изпълнява тенорови партии - от лирични до трагични: Херцога, Манрико, Радамес (“Риголето”, “Трубадур”, “Аида” от Верди), Неморино (“Любовен елексир” от Доницети), Фауст (“Мефистофел” от Бойто), Канио (“Палячи” от Леонкавало), Туриду (“Селска чест” на Маскани), Рудолф, Каварадоси, де Грийо (“Бохеми”, “Тоска”, “Манон Леско” от Пучини), Дон Хозе (“Кармен” от Бизе), Лионел (“Марта” от Фр. фон Флотов).
1887
Тодор Радев - военен и държавен деец. Радев завършва Военно училище в София и Генералщабна академия в Русия. Участва в Балканските войни и в Първата световна война. След 1918 г. е командир на Осемнадесета Пехотна дружина. Преподавател и инспектор е на класовете във Военното училище (1922–1927 г.). Началник е на Школата за запасни офицери в София (1930 г.). За периода 1931–1932 г. е военен аташе в Берлин, Букурещ и Лондон. Произведен е в чин генерал-майор на 26 август 1934 г. Той е един от ръководителите на Военния съюз. Като просветен министър Радев създава Института за прогимназиални учители в родния си град- Дупница. След 9 септември 1944 г. е преследван и интерниран вън от столицата. През 1998 г. е обявен за почетен гражданин на Дупница посмъртно.
1913
Ъруин Шоу - американски белетрист и драматург. Шоу завършва Бруклинския колеж през 1934 г. Първата му пиеса е “Запазете мъртвите” (1936 г.) Автор е на романите “Младите лъвове” (1948 г.), “Тревожна атмосфера” (1950 г.), “Вечер във Византия” (1973 г.), “Богат, беден”, “Хляб по водите” и др. Автор на сборник с разкази, публицистичната книга “В обществото на делфините” (1964 г.), както и на киносценарии.
1915
Димитър Константинов Сагаев- български композитор. Сагаев твори във всички области на музикалното изкуство: симфонично, вокално-инструментално, музикално-сценично, камерна музика, филмова музика, театрална музика, песни. Той получава музикалното си образование в Държавната музикална академия в София като ученик по пиано на професор Панчо Владигеров. Сагаев работи като военен капелмайстор и учител, а по-късно заема отговорни постове в Радио София, в Комитета за култура и др. Една от най-важните тенденции в творчеството му е патриотичната тематика. Автор е на 5 симфонии, между които Втора - “България да пребъде”, Трета - “Хан Аспарух”, Четвърта - “Самарското знаме”, симфоничните поеми “София”, “Полиелей на българката”, “Априлските камбани 1976”, ораторията “В името на свободата”, кантатата “Шипченската епопея”, оркестрови пиеси, инструментални концерти (за цигулка, за 2 цигулки, за виолончело, за фагот и др.), 7 струнни квартета и др., оперите “Под игото” и “Самуил”, балетите “Мадарският конник” и “Орлов камък”. Професор е в Българската държавна консерватория. Занимава се и с обществена дейност, автор е на редица научноизследователски трудове.
1932
Елизабет Тейлър - американска драматична киноактриса, англичанка по произход. В киното дебютира през 1943 г. Играе във филмите - “Бащата на булката” (1950 г.), “Място под слънцето” (1951 г.), “Айвънхоу” (1952 г.), “Рапсодия” (1954 г.), “Гигантът” (1956 г.), “Котка върху горещ ламаринен покрив” (1958 г.), “Внезапно преминалото лято” (1959 г.), “Бътърфилд, 8” (1960 г.), “Сладкопойна птица на младостта” (1962 г.), “Клеопатра” (1963 г.), “Кой се страхува от Вирджиния Уулф?” (1966 г.), “Укротяване на опърничавата” (1967 г.), “Отражение в едно златно око” (1967 г.), “Фауст” (1967 г.), “Комедиантите” (1967 г.), “Бум” (1968 г.), “Тайната церемония” (1969 г.), “Хамърсмит е тук” (1972 г.), “Денят на Великия петък” (1974 г.), “Синята птица” (1976 г.), “Огледалото се счупи” (1980 г.), “Главната болница” (тв, 1983 г.), “Младият Тосканини” (1988 г.), “Семейство Флинтстоун” (1994 г.), “Посещението” (1999 г.). Получила е две награди “Оскар”.
1966
Мехмед Мехмед Дикме- български политик, един от лидерите на ДПС и на асоциацията на турските общини "Толерантност". Завършва специалност "Технология на тютюна и тютюневите изделия" във Висшия институт по хранително-вкусова промишленост в Пловдив, където специализира мениджмънт и маркетинг. Кмет е на община Ардино за периода 1993-2001 г. Дикме е член на Конгреса на националните и местни власти в Страсбург. От 2001 г. е министър на земеделието в правителството на Симеон Сакскобургготски (2001 г.).
НА 27 ФЕВРУАРИ УМИРАТ:
1854
Фелисите Робер дьо Ламене - френски публицист и философ. Той е един от основоположниците на християнския социализъм. В ранните си трудове от 10-те и 20-те год. на ХIХ в. критикува идеите на Великата френска революция и на френските философи от ХVIII в. Негов политически идеал е християнската монархия. От края на 20-те години Ламене преминава на либерални позиции. По време на революцията от 1830 г. в сътрудничество с абат Лакордер и граф Монгаламбер основава сп. "Авенир" ("Lavenir"). Програмата на списанието включва отделянето на Църквата от държавата, всеобщо избирателно право и редица либерални реформи. През 1824 г. Ламене печата "Думи на един вярващ" - съчинение, критикуващо капитализма от позициите на феодалния социализъм. Към края на живота си той предлага собствена философска система в "Ескизи на философията" (т. 1-4, 1840-1846 г.), в която се опитва да съвмести религията и философията, опирайки се на идеите на Лайбниц и неоплатониците.
1883
Княз Александър Горчаков - руски държавен деец и дипломат. Той е министър на външните работи от 1867 г. до 1882 г. и едновременно с това държавен канцлер. На Лондонската конференция през 1871 г. успява да постигне отменяне на някои от най-тежките за Русия клаузи на Парижкия мирен договор 1856 г. Осъществява дипломатическата подготовка на Руско-турската освободителна война 1877–1878 г., като осигурява неутралитета на големите европейски държави. По време на Берлинския конгрес през 1878 г. ръководи руската делегация. След подписването на Берлинския договор през 1878 г. постепенно се оттегля от намеса във външната политика.
1906
Самюел Ленгли - американски изобретател, новатор във въздухоплаването, професор по физика и астрономия, създал болометъра – уред за измерване на лъчиста енергия.
1920
Стефан П. Попов- един от първите български драматични артисти и режисьори след Освобождението. Попов е основател на Румелийската театрална трупа. Той завършва средно и висше образование (богословие) в Рим. Става началник-влак в Хиршовата железница (1875-1878 г.), занимава се с търговия, работи и като чиновник в окръжното съдилище в Пловдив (1882 г.). Участието му в едно любителско представление, което има извънреден успех, определя бъдещата му кариера. Натоварен е от Румелийското правителство в Пловдив да основе постоянна трупа - Румелийската театрална трупа (1882-1885 г.), на която става директор и режисьор. Трупата привлича талантливи артисти като К. П. Сапунов, Ив. Попов, В. Кирков, Б. Пожаров. Попов полага основите на бъдещия Народен театър.
1921
Карл Менгер - австрийски икономист, създател на австрийската икономическа школа. Менгер учи в университетите във Виена, Прага и Краков, а след това става журналист и държавен служител. Преподавател и възпитател е на престолонаследника Рудолф. Заедно с Джевънс в Манчестър и с Валрас в Женева, Менгер има съществен принос за оформянето на маргинализма през 70-те години на ХIХ в. Той използва идеята за намаляващата пределна полезност като основа в теорията за стойността. Менгер се противопоставя на използването на математиката в икономиката (за разлика от Джевънс), защото смята, че тя се занимава с количества, а не със същността, и води до произволни заключения. Той търси формулировка на законите, като се опира на прости елементи – например нуждите, задоволяване на нуждите, стоките, всичко, което не се влияе от времето и пространството.
1936
Иван Петрович Павлов – руски физиолог, академик (1907 г.). Завършва естествени науки в Петербург през 1875 г. и Медико-хирургическата академия през 1879 г. Работи в клиниката на С. П. Боткин. От 1890 г. е професор в Катедрата по фармакология, а от 1895 г. до 1925 г. - в Катедрата по физиология. От 1891 г. завежда Физиологичния отдел на Института по експериментална медицина, в който работи 45 години. Изучава физиологията на сърдечно-съдовата система и храносмилането. Създател е на нови подходи и методи във физиологическите изследвания. Открива и широко изучава условните рефлекси, доказва биологичните основи на психичната дейност и създава учение за висшата нервна дейност. Изследванията му имат важно значение за развитието на физиологията, медицината, психологията и педагогиката. Получава Нобелова награда за физиология и медицина през 1904 г.
1989
Конрад Лоренц - австрийски зоолог, един от създателите на етологията - наука за поведението на животните. Разработва учението за инстинктивното поведение на животните и развитието му в онтогенезата и филогенезата. Получава Нобелова награда за физиология и медицина през 1973 г. заедно с К. фон Фриш и Н. Тинберген.
1887
Александър Порфириевич Бородин - един от най-големите композитори на руската класика и учен химик. Член е на Балакиревия кръжок "Могъщата петорка". Творчеството му, наред с произведенията на Мусоргски и Римски-Корсаков, представлява нова епоха в историята на руската музика. Интересите на Бородин са енциклопедични - увличат го естествените и хуманитарните науки, свири на пиано, флейта и виолончело. През годините, прекарани в чужбина (1859-1862 г.), написва първите си зрели музикални творби. От 1869 г. до смъртта си работи върху "Княз Игор" - една от най-значителните опери в цялата руска класика. Междувременно създава и др. произведения: Струнен квартет №1, Струнен квартет №2, симфоничната картина "В степите на Средна Азия" и др.
1993
Лилиан Гиш - американска киноактриса, звезда на нямото кино. Главна изпълнителка във филмите на Д. Грифит. Нейно амплоа са героини - невинни жертви на съдбата. Играе във филмите "Раждането на една нация" (1915 г.), "Нетърпимост" (1916 г.), "Пречупените цветове" (1919 г.), "Далече на Изток" (1920 г.), "Дуел на слънце" (1946 г.), "Нощта на ловеца" (1955 г.), "Комедиантите" (1967 г.), "Китовете през август" (1987 г.). От 1930 г. играе в театрални и в тв постановки; изнася лекции по история на киното.
НА 27 ФЕВРУАРИ В БЪЛГАРИЯ:
1870
Със султански ферман е учредена Българската Екзархия, просъществувала до 1953 г. До освобождението на България 1878 г., съгласно чл.10 на фермана, в Екзархията се включени всички области, в които християнското население е пожелало да премине в нейната духовна власт. Така Османската империя официално признава пред света българската нация и определя нейните етнически граници. Българската нация е международноправно призната. Това дава възможност тя да се консолидира етнически, духовно, културно-исторически, териториално, а до известна степен - и политически. Екзархията обхваща следните епархии: Търновска, Доростоло-Червенска (Русенска), Варненско-Преславска (без Варна и 12 селища, разположени между Варна и Кюстенджа), Пловдивска (от Пловдив само махалата "Св. Богородица" и без Станимашката каза и някои села и манастири), Софийска, Видинска, Нишка, Кюстендилска, Самоковска, Велешка, Врачанска, Ловчанска, Сливенска, Охридска, Скопска, Нишавска (Пиротска). След извоюване на националната независимост се създават още две: Неврокопска и Старозагорска (90-те г. на XIX в.). Създаването на Българската Екзархия е резултат от дългогодишната борба за извоюване на църковна независимост. По силата на султанския ферман и екзархийския устав, изработен от църковния събор, свикан в Цариград през 1871 г., Българската Екзархия е призната за официален представител на българската нация в Османската империя. В устава й са утвърдени две начала: съборност (участие на духовници и вярващи в църковното управление) и изборност. Свиканият на 12 февруари 1872 г. Временен съвет на Екзархията избира за пръв български екзарх ловчанския митрополит Иларион. Този избор обаче не е одобрен от Високата порта и на 16 февруари на негово място е избран видинският митрополит Антим I. Цариградската патриаршия от своя страна се обявява против образуването на Българската Екзархия и на 16 септември 1872 г. я обявява за схизматична. До освобождението на България 1878 г. Екзархията съдейства за обединяването на българските земи и ръководи просветното дело в тях. След обявяването на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г. екзарх Антим I е свален от своя пост и заточен в Мала Азия заради патриотична дейност и проявени симпатии към Русия. За нов екзарх е избран ловчанският митрополит Йосиф I.
След Освобождението Българската Екзархия съсредоточава своята дейност главно в онези български земи, които по силата на Берлинския договор 1878 г. остават отново в пределите на Османската империя. Наред с грижите за поддържане на българските черкви тя полага усилия за разгръщане и на просветното дело сред българското население в Македония и Одринско. Противопоставя се и на засилването на сръбската и гръцката пропаганда в тези области. До избухването на Балканската война 1912-1913 г. влиянието на Българската Екзархия в Македония и Одринско се простира в следните епархии: Охридска, Битолска, Скопска, Дебърска, Велешка, Струмишка, Неврокопска, Костурска, Леринска (Мъгленска), Воденска, Солунска, Поленинска (Кукушка), Серска, Мелнишка, Драмска и Одринска. Първите седем от тях се управлявали от български владици, а останалите - от екзархийски наместници. След разгрома на България в Междусъюзническата война 1913 г. екзарх Йосиф I мести седалището си в София. След смъртта му през 1915 г. в продължение на три десетилетия тя е управлявана от Светия синод, начело на който стоял наместник-председател. През 1945 г. за нов екзарх е избран софийският митрополит Стефан I. Свиканият през 1953 г. църковен събор прокламира издигането на Българската Екзархия в Българска патриаршия.
1879
Изработен е мемоар на Учредителното събрание против Берлинския договор изпратен до Великите сили. Учредителното събрание е свикано на 10 февруари 1879 г. в Търново за обсъждане и приемане на първата българска конституция. Състои се от 229 депутати, от които 117 са включени по право, 24 са назначени от императорския комисар княз А. М. Дондуков-Корсаков и 88 са избрани от населението по 1 на 10 000 души. Учредителното събрание е открито с реч на княз Дондуков-Корсаков в присъствието на представители на Великите сили, подписали Берлинския договор на 1 юли 1878 г. Главната цел е ревизията на Санстефанския договор 1878 г. По силата на Берлинския договор току-що освободилата се българска държава била разпокъсана на пет части.
1.Териториите между р. Дунав и Стара планина заедно с тогавашната Софийска област образували Княжество България начело с княз, избиран пряко от народа, като за да бъде признат за законен български владетел, той трябвало да получи съгласието на Великите сили (Русия, Англия, Франция, Австро-Унгария, Германия и Италия) и Османската империя. Срокът на Временното руско управление в България се намалява от 2 години, както това определял Санстефанският договор, на 9 месеца. Намиращата се в Княжеството османска армия трябва да напусне неговите предели и да бъде заменена с местна народна милиция. Новата българска държава се поставя във васална зависимост от Османската империя и се задължавала да и плаща ежегоден данък. За нея остават в сила и всички договори, подписани между западните велики сили и Османската империя до избухването на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г.
2. Земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област под името Източна Румелия. Управлението й се възлага на генерал-губернатор, назначаван от Високата порта и одобряван от Великите сили. В негова подкрепа трябва да действа Областно събрание, избирано от населението, живеещо в Областта.
3. Македония и Одринско остават отново в пределите на Османската империя под пряката власт на султана. Османската империя приема единственото задължение да подготви и проведе в тези две области реформи, чрез които да бъдат изравнени правата на християнското население с тези на мохамеданското.
4. Градовете Пирот и Враня се предавали на Сърбия, а Румъния получавала Северна Добруджа като компенсация за Бесарабия, която по силата на Санстефанския договор се предоставяла на Русия.
1890
Дадена е амнистия за престъпления на чиновниците между 9 август 1886 г. и 2 август 1887 г.
1897
Първата публична кинопрожекция в България, състояла се в Русе. На тази дата в Русе в къщата на Марин Чолаков пред 200 зрители са показани едни от първите филми на братя Люмиер. Първата кинопрожекция в България е регистрирана в публикация на русенския вестник "Законност". В него пише, че на 27 февруари 1897 г. в Русе е пристигнал кинематографически апарат, който изобразявал на платно "В жива картина" посрещането на цар Николай в Париж и движещ се трен.
1907
След убийството на Д. Петков е съставен нов кабинет на Народнолибералната партия начело с Димитър Станчов. Станчов остава на тази длъжност до 3 март същата година.
Той е роден в Свищов. Завършва право във Виена. През 1889-1895 г. е началник на тайния кабинет на княз Фердинанд. От 1895 г. Станчов преминава на дипломатическа работа, като дипломатически представител на България в Букурещ. Заема същия пост през 1895-1896 г. във Виена и през 1897-1906 г. - в Санкт Петербург. От 1908 г. Станчов отново преминава на дипломатическа работа. През 1908-1915 г. е пълномощен министър в Париж. Заради изразеното от него несъгласие с въвличането на България в Първата световна война 1914-1918 г. на страната на Централните сили е отзован от Париж и изпратен на същата длъжност в Рим. Скоро след това е освободен. Това довежда до силно охлаждане на отношенията му с двореца. След края на Първата световна война Станчов е един от малкото стари български дипломати, които се съгласяват да минат на служба при земеделското правителство. От 1920 г. е пълномощен министър. След държавния преврат на 9 юни 1923 г. новият външен министър Хр. Калфов решава да го отстрани от този пост, но поради застъпничеството на някои от видните сговористи той остава в Лондон до 1924 г., след което минава в пенсия и се завръща в България.
1921
В София пристига Междусъюзническата контролна комисия в състав: граф Шеризе от Франция, Колвин от Великобритания и принц Боргезе от Италия. За български комисар към комисията е назначен Райко Даскалов с помощници Михаил Савов, Никола Стоянов и Крум Попов.
1934
Арестуваните за пожара в Райхстага българи са екстрадирани в СССР. През януари на запитване на немското правителство българското заявява, че те не са български поданици. На 15 февруари арестуваните получават съветско гражданство.
1936
Под натиска на властите съюзът "Добруджа" се саморазпуска, но местните дружества продължават да съществуват и Софийското дружество поема ръководните функции от май същата година.
1945
Подписан е акт за осигуряване на стика между Първа българска армия и Трета югославска армия.
1945
Правописна реформа въведена с наредба закон. Тя отменя някои графеми (ятов знак, голяма и малка носовка и др.), опростява правописа на някои думи, премахва краесловните ерове. През 1945 г. е издадено "Упътване за правописа на българския книжовен език". Изхвърлянето на ятовия знак от правописа премахва графемата, която обединява източните и западните говори и доказва единството на българския език. Привидната демократичност на реформата става една от причините за някои отрицателни последици в езиковото обучение на българите.
27 - 28 февруари 1947
Общото събрание на БАН приема нов Устав на академията, основан на приетия по-рано Закон за БАН.
26 - 27 февруари 1965
България е посетена от вицеканцлера на Австрия д-р Бруно Питерман.
1969
Подписано е споразумение между правителствата на България, СССР, ГДР, Полша, Румъния, Монголия, Унгария и Чехословакия за създаване на Международен център за научна и техническа информация.
27 февруари - 4 март 1978
Посещение на председателя на Комитета за култура Людмила Живкова в Мексико за честването на 100-годишнината от Освобождението на България. На 3 март президентът на Мексико Хосе Лопес Портильо открива изложба "Български икони" в Антропологическия музей в Мексико.
27 февруари - 3 март 1979
Людмила Живкова посещава Япония и открива в Токио изложбата "Тракийско изкуство по българските земи.
1981
Завършва 10-дневното посещение на председателя на Комитета за култура Людмила Живкова в Индия. На 20 февруари в Делхи е открита изложба "Тракийското изкуство по българските земи". Подписана е нова програма за сътрудничество в областта на културата, науката и образованието между двете страни за 1981-1983.
1982
Завършва тридневното официално посещение в България на държавния глава на Турция- генерал Кенан Еврен.
2000
Завършва Единадесета конференция на СДС. Докладът на Иван Костов е критичен, осъдено е високомерието и арогантността на някои лидери на СДС. Костов заявява, че СДС не трябва да бъде трамплин за кариера, че първите редици трябва да се освободят от корумпирани, да се прекрати лобирането за частни и групови интереси, че предварителните избори са изкористени и трябва да се търси друга форма за номиниране на депутати. Костов отбелязва също, че острите атаки срещу ДПС са били грешка. Президентът Петър Стоянов приветства конференцията, като заявява, че е "седесар".
2000
Завършва Шестнадесетият конгрес на Демократическата партия, който трябва да избере нов лидер след смъртта на Стефан Савов. Председател става Александър Праматарски. Той обявява че ще продължи коалицията с Народен съюз и с ОДС. Демократическата партия е учредена на 10 септември 1994 г. в София от бивши членове на Демократическата партия с председател Стефан Савов. Регистрирана е през месец ноември. От 18 октомври 1994 г. Демократическата партия е член на Съюза на демократичните сили (СДС).
2001
НИС на СДС взема решение да изключи от СДС бившия главен секретар Христо Бисеров и члена на НИС Йордан Цонев за нарушаване на три члена на устава. Срещу това решение гласуват петима членове на СДС - самите Бисеров и Цонев, Светла Дянкова, Илия Петров и Емил Лилов. Евгени Бакърджиев се е въздържа при гласуването.
НА 27 ФЕВРУАРИ В СВЕТА:
425 г.
е открита Магнаурската школа отвизантийският император Теодосий в Константинопол.
1531
Осем немски князе и 11 града сформират Лига в защита на учението на Мартин Лутер. Лутер е немски философ и теолог, инициатор и основоположник на Реформацията. Той е създател на лутеранството. На 31 октомври 1517 г. той обявява публично 95 тезиса срещу търговията с индулгенции и папството. Обединява цялата антипапска опозиция в Германия, с което слага началото на Реформацията. През 1519 г. скъсва открито с католическата църква, в резултат на което Карл V издава едикт, в който Лутер е признат за еретик и изпратен в изгнание. На 10 декември 1520 г. Лутер публично изгаря папската була, с която е обявено отлъчването му от Църквата. От 1521 г. той започва да превежда Библията на немски език. Обявява се за провеждане на умерени реформи със съгласието на принцовете, против кардинални обществени промени.
1551
Иван Грозни открива Стоглавия събор, ограничаващ правата на духовенството. Иван IV Грозни е велик княз на цяла Русия от 1533 г., и първият руски цар от 1547 г. Син е на Василий III (1479-1533 г.). Докато е малолетен, управлява регенство начело с майка му Елена Глинская. За укрепване на самодържавието Иван IV Грозни въвежда т.нар. опричнина. Опричнината е реформа насочена срещу феодалната аристокрация, която се провежда с големи насилия и жестокости. През 1552 г. опричнина завладява Казанското, а през 1556 г. и Астраханското ханство. Воюва неуспешно с Ливония за излаз на Балтийско море. През 1581 г. започва присъединяването на Сибир. Иван IV Грозни установява търговски връзки с Англия.
1599
Джордано Бруно е преместен от Венеция в съда в Рим. Той е италиански философ, който развива системите на Н. Кузански и Н. Коперник, и приема, че Вселената е безкрайна, а Слънцето е само една от безбройните звезди. Разобличава суеверието и схоластиката. Заради своите възгледи е преследван от Католическата църква и инквизицията. След като прекарва 8 г. в затвора е осъден от Инквизицията и изгорен на клада в Рим. Основните му съчинения са "За причината, началото и единното", "За безкрайността, Вселената и световете", "За монадата, числото и фигурата".
1687
Управляващият Япония Цунаеши забранява на поданиците си консумацията на риба, стриди и птици.
1795
Правителството на Франция обявява временно затваряне на театрите.
1814
Състои се премиерата на 8-ата симфония на Бетховен, един от най-видните представители на Виенската класическа школа и на музикалното изкуство през 19 в. От 1792 г. той живее във Виена, където концертира като пианист до загубването на слуха си. В някои от творбите му са отразени идеите на Великата френска революция. Унищожава всичко, написано от него до 25-годишна възраст, поради самовзискателност. Предвестник е на романтизма в музиката. Автор е на 9 симфонии (последната с хор във финала, по Ф. Шилер), 5 концерта за пиано и оркестър, Концерт за цигулка и оркестър, операта "Фиделио", увертюри "Леонора" № 1, 2, 3, "Егмонт", "Кориолан", Тържествена меса (Missa solemnis), 32 сонати за пиано, 10 сонати за цигулка, 16 струнни квартета, вокални пиеси и много др.
1825
Публикувана е първата глава на “Евгений Онегин” на А. Пушкин. Той е руски поет, родоначалник на новата руска литература. Едно от стихотворенията, които пише, е причина да бъде изпратен в Екатеринослав. През този период на полузаточение (1820-1824 г.) изучава Байрон и под негово влияние написва поемите "Кавказки пленник", "Бахчисарайски фонтан" и започва романа си в стихове "Евгений Онегин". В бащиното си имение в с. Михайловское Пушкин пише 4 глави от "Евгений Онегин".
1854
В състояние на умопомрачение немският композитор Робърт Шуман извършва неуспешен опит за самоубийство. Той е виден представител на музикалния романтизъм. Като пианист концертира от 13-годишна възраст. От 1828 г. Шуман учи юридически науки в Лайпцигския и Хайделбергския университети. При Ф. Вик усъвършенства музикалната си техника. Основоположник е на клавирни цикли от програмни лирико-драматични миниатюри ("Пеперуди", "Карнавал", "Фантастични пиеси", "Крайслериана"). Той е автор на "Фантазия", 3 сонати, иструментални концерти на цикли ("Любовта на поета" по Х. Хайне, "Песенен кръг" и "Мирти" по Й. Айхендорф и др.). Автор е и на операта "Геновева", на музиката към поемата "Манфред" от Дж. Г. Байрон, на 4 симфонии и др.
Към края на 40-те години Шуман получава психическо разстройство. Последните 2 години от живота си прекарва в болницата в Ендених, където умира. Погребан е в Бон.
1882
В Русия за първи път е разрешено използването на телефоните от частни лица.
1900
Основана е Лейбъристката партия. Заедно с Консервативната партия тя е една от двете водещи партии във Великобритания. Има колективни и индивидуални членове от средата на работниците и средните слоеве. Управлява през 1924 г., 1929-1931 г. През периода 1940-1945 г. влиза в правителството на У. Чърчил. След Втората световна война (1939-1945 г.) Лейбъристката партия е на власт през 1945-51 г., 1964-73 г., 1974-79 г. и от 1997 г.
1904
Създаден е футболният клуб “Бенфика” (Лисабон). Известни футболисти: Еузебио, Тореа, Нене, Шалана. Европейски шампион за 1961 г. и 1962 г. Многократен шампион и носител на купата на Португалия.
1917
Жените в провинцията Онтарио (Канада) получават право на глас в местните избори.
1922
Върховният съд на САЩ единодушно приема 19-та поправка в конституцията, гарантираща избирателни права на жените.
1932
Английският физик Джеймс Чадуик открива неутрона. Сър Джеймс Чадуик завършва Манчестърския и Кеймбриджкия университет. Научните му трудове и изследвания са по физика на атомното ядро. През 1920 г. експериментално потвърждава равенството между заряда на ядрото и поредния номер на химичния елемент. Изследва изкуственото преобразуване на химичните елементи под действието на алфа-частици. Голяма заслуга на Чадуик е откриването на неутрона при облъчване на берилиева мишена с поток от алфа-частици. Ръководи групата английски учени, която работи над проекта за атомна бомба в лабораторията в Лос Аламос (САЩ) (1943-1945 г.). Получава Нобелова награда за физика през 1935 г. Чадуик ръководи групата английски учени, която работи в лабораторията в Лос Аламос (САЩ) над проекта за атомна бомба. Удостоен е с благородническа титла през 1945г. Умира на 24 юли 1974г. в Кеймбридж.
1933
На 27 февруари 1933 е подпалена сградата на Народното събрание - Райхстага в Берлин. Още на следващия ден, президентът Хинденбург и канцлерът Хитлер отменят член 48 от Ваймарската конституция, която позволява суспендиране на гражданските свободи при извънредно положение. Премахнато е правото за свободното изразяване на мнението, свободата на пресата, свободата на събрание, правото на пощенско и електронно комуникиране, право на незаконно претърсване и конфискуване, правото на частна собственост. Хитлер получава извънредни правомощия.
На 9 март 1933, заедно с няколко други комунисти, Георги Димитров е обвинен от национал-социалистическото правителство на Германия в организирането на подпалването на Райхстага, извършено от психически невменяемия холандски комунист Ван дер Любе, но използвано като претекст от нацистите за разправа с опозиционните партии. Димитров води своята защита на организирания процес в Лайпциг, в която разобличава фашизма като идеология. По време на процеса Димитров се защитава блестящо, а в света се надига мощно движение в защита на българите.
Година по-късно, на същата дата, арестуваните за пожара в Райхстага български комунисти Димитров, Танев и Попов са екстрадирани в СССР. През януари на запитване на немското правителство българското правителство заявява, че те не са български поданици. На 15 февруари арестуваните получават съветско гражданство. Танев и Попов по-късно са репресирани от режима на Сталин и изпратени в концлагери.
Защитата на Георги Димитров на Лайпцигския процес придобива международна известност, а самият Георги Димитров се превръща в символ за международното комунистическо движение. Той заема мястото на Васил Коларов като ръководител на Коминтерна (1935-1943) и на БРП (к). В Москва ръководи Международния отдел на ЦК на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) и е депутат в съветския парламент (1937-1945).
Завръща се в България през 1946 и оглавява БРП (к), която през 1948 се преименува на БКП.
27-28 февруари 1942
Японска ескадра под командването на адмирал Токахаси (4 крайцера, 14 ескадрени миноносеца) разгромява съюзната ескадра на адмирал К. Доорман (5 крайцера, 10 ескадрени миноносеца) и започва стоварване на войски на остров Ява. На 5 март е превзета Батавия (Джакарта), на 8 март - Сурабая, и на 12 март остров Ява е изцяло завладян. В резултат на тази операция японските въоръжени сили укрепват позициите си във войната в Тихия океан.
1943 г.
се провежда един от малкото митинги в защита на евреи по време на холокоста в Германия, останал в историята като Протестът от "Розенщрасе". Повод за него е желанието на нацистите да съберат и изпратят в лагери последните останали в столицата евреи. Митингът има за цел да спре транспортирането в лагери на евреи, женени за нееврейки. Именно такава група от 1800 мъже е била събрана и изолирана в сграда на ул. "Розенщрасе", като същевременно семействата им са били убеждавани, че ще ги изпратят в трудови, а не в концентрационни лагери. Точно преди заминаването им техните съпруги и други близки роднини, предимно жени, се събират на улицата пред сградата и започват да протестират срещу мярката. Изненадващо за властите с течение на времето броят на демонстрантите не намалява, а расте. Нежелаейки да сее допълнително недоволство, като разпръсне със сила жените, Йозеф Гьобелс, тогава гаулайтер на Берлин, освобождава задържаните и дори нарежда 25 вече изпратени в Аушвиц да бъдат върнати при семействата им. Почти всички от тях оцеляват до края на войната. През 2003 г. режисьорката Маргарете фон Трота създава филма "Розенщрасе", посветен на този малко известен епизод от холокоста.
1967
Излиза първата песен на групата “Пинк Флойд”.
1997
В Ирландия се разрешават разводите.
http://www.focus-news.net/
1831 г. Капитан Джон Биско открива остров с планина покрита със сняг. Всъщност се оказва, че това е част от Антарктика, Земя Ендърби, а видяната планина с връх е наречена Биско.
1838 г. Експедицията на Дюрвил открива остров Жуанвил.
1910 г. Във Враца е роден капитан І ранг Йордан Пращинков. През 1927 г. е приет да учи в Морското училище във Варна. След трети курс е зачислен във Военното училище в София и завършва морския му отдел през 1933 г. Получава звание мичман ІІ ранг и е назначен за командир и механик (по съвместителство) на кораб от Дунавската флотилия. През 1943 г. печели конкурс за следване на инженерни науки в Германия и завършва специалността „корабостроене”. При завръщането в България е назначен за помощник-началник на Флотската работилница (Флотски арсенал). След 1944 г. работи като конструктор на малотонажни плавателни съдове, строени във Варна и в Бургас , участва в план-операцията за изваждането на потъналия през войната параход „Шипка”, преподава във Военноморското училище, пише учебници по корабостроене и корабоплаване. Умира на 12 септември 1993 г.
27 и 28 февруари 1942 г. Японска ескадра под командването на адмирал Токахаси (4 крайцера, 14 ескадрени миноносеца) разгромява съюзната ескадра на адмирал К. Доорман (5 крайцера, 10 ескадрени миноносеца) и започва стоварване на войски на остров Ява. На 5 март е превзета Батавия (Джакарта), на 8 март - Сурабая, и на 12 март остров Ява е изцяло завладян. В резултат на тази операция японските въоръжени сили укрепват позициите си във войната в Тихия океан.
1964 г. Във френското пристанище Марсилия вдига български флаг презокеанският пътнически кораб „Несебър” (построен в Гьотеборг през 1946 г. – бивш френски „Вил дьо Марсел”). Ръководството на кораба е поверено на капитан Димитър Радулов и главния механик Тодор Кавалов. Флагманът на „белият ни флот има комфортни кабини с 509 легла, добра мореходност и се използва за рейсове в Черно и Средиземно море, както и в Атлантическия океан. В състава на Параходство БМФ плава до края на 1975 г.
1998 г. Старият фар на н. Галата пада в морето. Построен след Кримската война той започва работа на 15 август 1863 г. Представлява бяла, осмоъгълна кула, висока около 7,5 м. Фарът имал оптика от шеста степен с постоянна бяла светлина, която се виждала на разстояние 12 – 15 мили навътре в морето. След построяването на Варненското пристанище през 1906 г., фарът става непригоден. За тази цел близо до него е построен нов, по-мощен фар, който заработва на 15 декември 1913 г., с което старият фар спира да функционира.
Следващ постинг
Предишен постинг
ne sam znaela,4e Konstantin Veliki e roden na tazi data(ne 4e za vsi4ki drugi sam znaela)-no edin ot sinovete mi ne nosi imeto Konstantin nasledstveno:))))))))))
Naskoro v edin post nusnah komentar otnosno Vazrajdaneto i mi be6e interesno da iz4eta tuk podrobnosti okolo nego:)
цитирайNaskoro v edin post nusnah komentar otnosno Vazrajdaneto i mi be6e interesno da iz4eta tuk podrobnosti okolo nego:)
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 26109
