България е родена от знанието

Провокирано от:
1.вчерашния ми постинг - 24.05 09:07 - 24 Май - Честит да е на всички Просветители, Учители и Радетели на Българската Култура и Духовно Наследство.  и по точно коментариите на thomas

Два пъти в историята ни българската държава се създава чрез знанието - в IХ в. и през 1869 г.

Велиана Христова

Две са големите събития в ранната история на държавата България, които в най-висока степен определят културната и националната идентичност на народа ни днес - създаването на азбуката и десетина години след това - покръстването на българите.
През 855 г. се случва събитие, което в най-висока степен определя политическия и културния облик на съвременна Европа - възникването на славянското писмо и книжнина. Славянската азбука, създадена от Св. св. Кирил и Методий, като графична система изразява перфектно фонетичните особености на старобългарската реч и сама по себе си изиграва огромна роля не само за оформянето на съвременна Европа, но и за утвърждаване и развитие на българската държавност.
Обикновено се смята, че огромното дело на Първоучителите е създаването на самата азбука и разпространяването на богослужението на славянски език. Далеч по-рядко обаче се оценява онзи неистов хъс, с който прекаралите 8 години сред книгите на манастира "Полихрон" в Мала Азия двама книжовници успяват да преборят "триезичната догма". Според нея хриситяните са имали право да говорят с Бога единствено на трите свещени езика - гръцки, латински и еврейски. Мисията на светите братя в Европа завършва с повече от успех - папата освещава слявянските книги и богослужение.
Св. Кирил умира на 14 февруари 869 г. в Рим. Мощите му са тържествено погребани под олтара на Св. Кирил в базиликата "Сан Клементе". Методий си отива от този свят през 885 г. След смъртта на братята техните ученици са обвинени в бунт срещу новия владетел във Великоморавия, подложени са на гонения, затвори и унищожение. Най-близките ученици - Климент Охридски, Наум и Ангеларий, напускат Великоморавия и се добират до България, където намират най-топъл прием у княз Борис I. Нека си представим, че по това време България се намира в последните години на своето езичество, с все още силен култ към Тангра и Слънцето!
Затова за разпространението и утвърждаването на славянското писмо и книжнина трябва да оценим и заслугите на личността на княз Борис-Михаил, покръстителя на българите. В историята на всеки народ има владетел от грамадна величина, чиито дела са поставили началото на съвременното му цивилизационно съществуване - като Карл Велики, като руския цар Петър I, като Ататюрк. Учениците на светите братя са посрещнати с почести в столицата Плиска, където получават всички условия да развият славянското книжовност. С тяхна помощ са създадени две знаменити български книжовни школи - в Охрид и във Велики Преслав. В бурната книжовна и културна дейност на школите се включва и синът на Борис - Симеон, бъдещият цар на България, довел я до нейния Златен век. Сляванското писмо се разпространява постепенно в Сърбия, Русия, Украйна, Беларус, Монголия. То изиграва огромна роля в развитието на европейската средновековна култура. Днес на кирилица пишат около 250 млн. души.
Особеното, с което рядко някоя държава може да се отличи, е, че в IХ век писмеността и богослужебните книги спояват окончателно бившите езичници прабългари и славяните, които населяват българските земи, в един християнски народ. Такава особена роля на писмеността не е за пренебрегване и вероятно духовното родилно петно, с което е зачената България като държава, бележи по-късно и нейното развитие до "Държава на духа", както я нарече руският учен и приятел на страната ни акад. Дмитрий Лихачов.
Изумителното е, че в своята история България има и второ подобно събитие - когато в основите на държавността се вгражда като темел знанието. През 1869 г. - преди Освобождението от турско робство, в изгнание в Румъния родолюбиви българи и комити създават Българското книжовно дружество (БКД), а заветът, който оставят, е "да се превърне то в истинна Академия наук". БКД през 1912 г. е преименувано със закон в Българска академия на науките. На практика това е първото държавно учреждение на нова България, създадено още в години на робство.
Няма друга такава държава! 
11.05 06:19 - Св.св. равноапостоли Кирил и Методий - Днес 11 май се чества като църковен празник на двамата свети братя

Обителите на книжнината

През втората половина на девети век в границите на обширната и могъща славянобългарска държава се включват по-голямата част от славянските племена от българската група на Балканския полуостров. В страната се създават благоприятни социално-икономически условия за сплотяване на все още съществуващите отделни етнически групи - славяни и българи.
След приемането на християнството с благоволението на княз Борис I в тогавашна България започва усилено строителство на църкви и манастири. Както свидетелстват исторически паметници, този български владетел "опасал цялата своя подвластна България със седем храма". Най-голямата църква по това време в България, т. нар. Голямата базилика, дълга 99 м и широка 29,5 метра, е издигната във външната част на старопрестолния град Плиска в основания от княз Борис манастир.
Наред с църквите край старите столици Плиска и Преслав в Североизточна България и в югозападните краища на страната възникват и първите манастири. Според приписката на Тудор Доксов, недалеч от Преслав, сред красивата местност Патлейна на брега на р. Тича, княз Борис I основава манастира "Св. Пантелеймон". Климент, първият от учениците на славянските първоучители Кирил и Методий, когото княз Борис I изпраща в местността Кутмичевица да организира и да ръководи просветното и образователното дело в тази област, също така основава манастир.
По-късно, през 893 г., цар Симеон, като въздига Климент в епископски сан, изпраща Наум - другия от Кирило-Методиевите ученици, да поеме ръководството на просветителската дейност. И както свидетелстват двете жития на Наум (първото - Х век, второто - ХIII век), със средствата и по волята на княз Борис I и на неговия син цар Симеон в 905 г. той също построява манастир.
Още с възникването си българските манастири наред с богослужебната дейност стават културно-просветни и книжовни средища. Именно в манастирите започват работа създателите на славянската писменост и книжнина в България. В княжеския манастир "Св. Пантелеймон" край Преслав Борис I изпраща своите най-близки помощници в управлението на държавата, членове на княжеския двор - брат си, известния в историята на българската книжнина Черноризец Докс, и племенника си Тудор Доксов, за да направляват и сами да участват в разгърналата се книжовна дейност. Тук биват настанени и дошлите по-късно в България през Цариград по-млади ученици на Кирил и Методий, а заедно с тях и Симеон - третият син на Борис, който, след като завършва Магнаурската школа в Цариград, се замонашва. Още при царуването на Борис и особено при Симеон (893-927) манастирът в Патлейна развива широка книжовна дейност. Тук под ръководството на Наум и Климент се създава Преславската книжовна школа - първата старобългарска книжовна школа в Североизточна България. Сам княз Борис I в 889 г., когато достига преклонна възраст и преценява, че държавните работи са тръгнали по избрания от него път, се оттегля в манастира "Св. Пантелеймон" да ръководи отблизо създаването на славянската книжнина, считайки това дело за особено важно. С името на Преславската книжовна школа е свързана дейността на редица най-видни писатели, книжовници, просветители - Климент, Наум, Черноризец Докс, Тудор Доксов, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър. В кипящата книжовна дейност на манастира се включва и Симеон, бъдещият цар на България. Създава се жива книжовна традиция, която се пренася и в другите манастири, и въпреки повратностите в историята на българския народ единадесет века се завещава от поколение на поколение, от манастир на манастир по българските земи.
В годините на Първата българска държава манастири се появяват и в по-отдалечените краища на страната. Много от тях първоначално са самостоятелни църкви или параклиси край близките феодални крепости. По онова време е основан манастир под връх Руен, където Иван Рилски, преди да поеме пътя на пустинножителството, прекарва известно време "за обучение". Основаването на Рилския манастир през втората половина на Х век е свързано с отшелничеството - една от първите прояви на все още сподавяно недоволство сред българския народ от феодалния гнет. Възникват и някои от софийските манастири, като Куриловския "Св. Иван Рилски", Германския "Св. Иван Рилски", Пернишкия "Св. Пантелеймон".
В 1018 г. византийците покоряват България. Много от манастирите, особено край столиците Плиска и Преслав, биват разрушени от непрекъснато нахлуващите от север скитнически племена и престават да съществуват завинаги. В други се настанява гръцко духовенство и започва систематически да унищожава българските книжовни ценности. Отделни манастири успяват да се запазят и да продължат тайно традицията на книжовни и културни средища, да поддържат будно народното съзнание.
След освобождението от византийското робство (1185 г.) и особено през ХIII и ХIV век в България отново се създават благоприятни условия за развитие на духовния живот. Една епоха, толкова славна и толкова мрачна".

По материали от интернет

----------------------------------------------------------------------------------------------
Провокирано от:
1.вчерашния ми постинг - 24.05 09:07 - 24 Май - Честит да е на всички Просветители, Учители и Радетели на Българската Култура и Духовно Наследство.  и по точно коментариите на thomas

2. и писмото на приятел в постинга ми:
23.05 12:09 - 24 Май - Празник на славянската писменост, на българската просвета и култура
16. valiordanov - Днес ми пратиха това : http:...
24.05 18:21 http://avangardi.blog.bg/viewpost.php?id=195511

Днес ми пратиха това :

http://e-vestnik.bg/?p=1151&cp=1

Чудя се на българщината.... Какво стана? Загубихме ли гордоста си? 17. avangardi - Здравей, Вале!
04:49 Как Византия създаде славянската писменост
24 Май 2007
Бистра Величкова - студентка по журналистика
http://e-vestnik.bg/?p=1151&cp=1 - от май 2007 година, са от материалите, които приличат на разработката на доктората за баташкото клане - такова е "нямало"!!!???
Същата има и други неадекватни материали из интернета, тежко и горко на народа ни с такива журналисти.
На базата на такива публикации, България губи позиции пред света и обругавана и спирана.
Ние сами слагаме прът в колелата, като се опитваме да правим "сензации" по всеки един наболял проблем за лична съмнителна слава.
Не знам как се възпитава една нация, да уважава собствените си корени!

Примери много мога да дам, но да се опитаме да го направим в друг материал!
Честит ти светъл празник!

че не проституцията, а журналистиката е най-древната гнусна професия. Колебанията за първенството са ми само между журналистика и политика, но...
Не знам защо се нахвърлят на проститутките - те продават само тялото си!
Журналистите и политиците продават всичко, което могат, че и душата си!

но домашни задължения ме зовяха, а и един безмислен по своята същност спор.
Жив и здрав бъди!