Наука - На глаголица в Светата земя

Наши и израелски учени изследват български ръкописи от ХI век от Ерусалим и Египет

Велиана Христова

Колективът на центъра е неголям, но продуктивен

Български глаголически ръкописи от ХI век се съхраняват в манастира "Св. Екатерина" на Синайския полуостров в днешен Египет. Как са се оказали там? На териториите на съвременен Ерусалим в Израел и в сегашната египетска държава се е намирала Светата земя и славянски книжовници - български, руски, сръбски, са ходели там не само като поклонници, а са носели със себе си ръкописи или са ги създавали там, обяснява ст.н.с. Светлина Николова, директор на Кирило-Методиевския научен център при БАН.
Оказва се, че манастирите в Синай, особено "Св. Екатерина", са едни от най-важните хранители на славянското книжовно наследство още от епохата на използването на глаголицата, особено в ХI век. Това става ясно от току-що издадения том "Светата земя и ръкописното наследство на славяните", който е резултат от съвместен проект на Кирило-Методиевския център на БАН и Центъра по славянски езици и литератури в Еврейския университет в Ерусалим. Книгата е част от поредицата "Евреите и славяните", която израелският център издава от много години. Тя е третата за последните 4 години, която българските и израелските учени издават заедно. Научните им проекти са в рамките на спогодбата, подписана между Българската академия на науките и Израелската академия на науките и хуманитаристиката.
Статиите в изданието са посветени на славянското литературно наследие от времето на използването на глаголицата до края на Средновековието. В самата България глаголицата се е използвала до ХII век, след това е била заменена с кирилицата и на глаголица още известно време се срещат само отделни изречения. Именно в манастира "Св. Екатерина" се пазят два от най-интересните глаголически паметници от ХI век, обяснява Светлина Николова - т.нар. синайски псалтир, който е най-старият представител на Кирило-Методиевския превод на псалтира, и Синайският служебник, съдържащ молитви и други богослужебни текстове. Затова още от ХVIII век, когато започва събирането и описването на писмените паметници в Светата земя, синайските манастири и техните ръкописни съкровища са привличали вниманието на учените. Да си спомним, че голямата руска поетеса Марина Цветаева употребява в стиховете си Синай като синоним на духовното величиео.
Най-яркият и известен пример е т.нар. Асеманиево евангелие - най-старият вариант на първия Кирило-Методиев превод на евангелието. То е било намерено в Ерусалим и купено от секретаря на Ватиканската апостолическа библиотека. Факт е, че множество ръкописи и от тези манастири са били изнасяни в други страни по различен начин. Сред тях има и български. За съжаление в света няма практика подобни паметници да бъдат връщани в държавите, от които произхождат. В случая ръкописи от манастирите са изнасяли главно руски пътешественици през ХIХ век и за съжаление - учени, част от документите днес се намират в Русия, разказва Светилрна Николова. Сред тях е например т.нар. Ягичев Златоуст, който сега е в Руската национална библиотека в Санкт Петербург. Той съдържа творби на Климент Охридски, Йоан Екзарх и според някои изследователи е писан в манастира "Св. Екатерина".
За щастие обаче цялата колекция на манастира е микрофилмирана отдавна за библиотеката на Конгреса във Вашингтон, а преди 30-ина години проф. Елена Савова, тогава директор на Централната библиотека на БАН - най-голямата научна библиотека в България, успява да придобие за нашата академия микрофилмите от цялата сбирка. Микрофилми от Ягичевия Златоуст пък се пазят в Народната библиотека "Св. Кирил и Методий".
Оказва се обаче, че се появяват и нови перипетии. През 1975 г. сред грузинската книжнина в манастира един от монасите открива напълно неизвестни дотогава български ръкописи. Част от тях в началото на 80-те години на ХХ в. успява да опише и публикува гръцкият учен Йоанис Тернанидис. И в момента тези нови и недостъпни за учените ни материали са все още в Синай. Миналата година австрийска експедиция под ръководството на нашия колега, известния българист Хайнц Миклас, който е чуждестранен член на БАН, успя да получи разрешение за достъп до тях и да заснеме изцяло изключително интересен български ръкопис, разказва Светлина Николова. Става дума за глаголически ръкопис на псалтир от края на ХI и началото на ХII в., писан от книжовник, който се казва Деметрий.
А преди две години израелските учени са предали на Светлина Николова и микрофилмовата колекция на най-големия техен славист на ХХ в. - проф. Моше Алтбауер, който е работил над ръкописите и от "Св. Екатерина", и от Ерусалим. Колекцията е предоставена от ученика на Алтбауер - проф. Моше Таубе, който е един от редакторите на току-що излезлия изследователски том. В него са публикувани изследванията на слависти и българисти от различни държави, текстовете са на български, английски, немски, руски. Цялата предпечатна подготовка е направена в София - в Кирило-Методиевския център, по модела на оформление на цялата израелска поредица. Книгата е отпечетана в Академичното издателство на БАН "Проф. Марин Дринов".
В центъра е практика в последните години - винаги към темите привличат учени от други институции. Международни проекти се работят не само с Израел, в момента тече работата по няколко съвместни теми със славистични институти и центрове от Словакия, от Чехия. Имаме също интересен проект за една българска колекция, известна във Влашко и Молдова, наречена "Студион", с едно славистично звено от Института за литовски език във Вилнюс, добавя Светлина Николова. В ХV-ХVI в. в Полско-Литовското княжество славянската писменост е била доста разпространена и в рамките на този проект учените от центъра на БАН изследват българските писмени паметници от този регион.
И пак нещо неочаквано за хуманитарно звено - Светлина Николова показва компютърната техника в центъра и обяснява, че част от нея е спечелена по проект пък с нашия фонд "Научни изследвания" в МОН. Целта е всеки от кирило-методиевистите да разполага със свой работен компютър. Освен това по проекта са дадени средства и за такси за достъп до някои електронни издания в чужбина, както и да се направи нов интернет сайт на центъра. Впрочем току-що се появи на бял свят нов представителен албум на Кирило-Методиевския научен център. Който го погледне, няма как да не изпита усещането, че се намира в един модерен научен хуманитарен институт на международно равнище.

Ст.н.с. Светлина Николова:

Привличаме в нашите проекти широк кръг учени

В проекта на Кирило-Методиевския център с израелските колеги сме включили не само учени от двата ни центъра, но и редица други колеги извън България, както и от български организации като Софийския университет и Института за български език при БАН. Използваме нашите международни поректи, за да участват повече колеги по определени теми. Защото за нас е важно да се разработи тема като тази по-цялостно, с нови интерпретации и материали. В сборника са включени изследвания върху двата най-стари глаголически ръкописа - Синайския псалтир и Синайския служебник. Включен е най-пълният досега обзор на научната литература по тази тема, направен от сътрудници на нашия център. Има също изследване върху славянската кабала от наша колежка от Колумбийския университет в Ню Йорк. Включени са също статии на колеги от Италия, Хърватия, Австрия, Русия и пр. Позицията ни е, че не бива да затваряме изследователската си дейност само в рамките на нашия център, добре е да привличаме към нашите теми колеги с авторитет и от други страни.
- Доста е неочаквано, че хуманитарно звено на БАН като вашето има толкова много международни проекти. Колко са проектите ви в последните години?
- За последните 10 години нашият център има над 40 проекта. Някои от тях се работят само от наши учени, но почти половината са международни. Как печелим проекти в чужбина със специфична за България хуманитарна тематика? Вероятно с нашето име в международната общност. Ние отдавна се познаваме с нашите колеги извън България, имаме добро име сред тях и те искат да работят с нас. Само по този начин се печелят такива проекти, ако "навън" не познават нашата научна продукция и нямат добро мнение за качеството на работата ни, нищо не може да стане.
- Замисляте ли нов проект с израелските ви колеги?
- О, от началото на тази година ние вече започнахме нов тригодишен проект - темата е "Библията в славянската традиция". Още по време на работата по предишните теми в последните 6 години ръководителят на международния отдел на Израелската академия на науките и хуманитаристиката предложи да подготвим следващ проект и да разширим обхвата му така, че всяка години да правим поредно в Израел и в България работни срещи по темите, каквито досега не сме имали. Току-що се състоя първата такава среща между участниците в проекта от България и Израел - тя бе в Ерусалим, съвсем наскоро се върнахме оттам. С колегите от Ерусалим издадохме съвместно три тома в трите последни години. Сега по новия проект работим също нова книга, която ще излезе вече не в тяхната поредица, а като самостоятелен том. Те започват сега и друга серия томове, които ще се печатат в авторитетно издателство в Холандия. Възможно е томът по новия ни съвместен проект да го издадем също в Холандия.-27.05.2008

 

Македонски гардове чистят гроба на свети Кирил от венеца на вицепремиера Ивайло Калфин Не така бре, бракя! Трикольорът ни захвърлен в подземията на „Сан Клементе” Милано. Румен Михайлов, Кореспондент на “Монитор”, Италия Снимка: Авторът

Българският венец (на снимката долу) бе запратен в една ниша (в дъното в дясно) на "Сан Клементе" от македонски бодигардове, които на негово място разполагат техните венци (снимката вляво). 

Вече трети ден линее в тъмна ниша венецът, който вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин постави миналата събота на гроба на свети Кирил в римската базилика „Сан Клементе". На неговото място се мъдри друг венец, върху червената лента на който е написано: „С почит от гражданите на Република Македония на славянския просветител Св. Кирил". Върху трикольора на първия в мрачния ъгъл на десетина метра на светлината на запалка се чете: „От заместник министър-председателя и министър на външните работи на България Ивайло Калфин". Иначе пред гроба на славянския първоучител има достатъчно място и за двата венеца.
Блиц-разследване на „Монитор" установи, че българският венец е бил поставен в базиликата към 9 часа сутринта на 24 май. Тогава пред гроба на свети Кирил са се поклонили членовете на официалната делегация за честването на празника на Солунските братя, както и десетки наши сънародници, живеещи и работещи във Вечния град.
В 13,30 часа на поклонение в базиликата идва  македонската делегация, водена от премиера Никола Груевски. Според служителки в базиликата минути преди високопоставените съседи от югозапад да слязат в подземията на „Сан Клементе", където се намира гробът на свети Кирил, там се озовават няколко яки момчета, които го „почистват" от поставения преди това венец с нашия трикольор. Информацията бе потвърдена пред „Монитор" и от приора на базиликата отец Джон Конингам, който изрази искрено недоволство от случилото се. По простата причина, че според установения от няколко години протокол венецът на делегацията, която се покланя първа, се премества само малко на дясно, за да се направи място за този на другите признателни на първоучителя си славяни. „Така се прави, но да се изхвърли венецът в нишата е истинско кощунство", каза с благ глас отец Конингам.
След като бе информиран за случилото се от „Монитор", приорът на „Сан Клементе" собственоръчно премести венеца на вицепремиера Калфин там, където му бе мястото. Сякаш за да каже вместо нас на съседите от югозапад: „Не така бре, бракя! На всите ни е свети Кирил!" А иначе не е лошо човек на нашето посолство да се разхожда до гроба му и след поклонението на официалната делегация. Просто за да не се чудят стотиците минаващи през базиликата туристи какво прави българският трикольор, свит нещастно в една ниша…  

 

---

бсе повече ще се убеждаваме в това!