2 юни – Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България, дата в календара на историческата съдба на България. 

Денят, в който признателно скланяме глава пред подвига и саможертвата на Христо Ботев и героите, възвестили на света, че има един народ, изстрадал и готов за свобода. Ден, в който коленичим в знак на признателност към тези, жертвали себе си, за да оцелее българската нация, за да я има българската държава.
Трудно е да се добави нещо ново към образа на Ботев, към подвига на загиналите за свободата и независимостта на България. Но имаме потребност да се обръщаме към историческата памет, защото тя е мерило за това, което правим днес. Повече от всякога са ни необходими личности и идеи, устояли на времето, преминали отвъд границите на страната, отправящи предизвикателство за национален дух и непреклонност в доказателства за идентичност и държавност.
Богата е българската съкровищница от личности, предци на освободителната епопея  и Възраждането. Това е исторически феномен, който ни помага в съхраняването на националното самочувствие и достойнство, помага ни в днешния труден път, приобщава ни към ценностите на Европа. Същата тази Европа, която още в далечното минало призна самопожертвувателните ни борци за свобода и човешки правдини, като общочовешки значими колоси на българския национален дух.
Имаме основание днес да потвърдим колко значими и потребни са ни идеите на личности като Ботев, като политически критерий за социалната чувствителност, за любов към родината, за хуманност и напредничавост.
„Молитвата” на Ботев се превърна в истина. Наш дълг е да осъществим молитвата за бъдещето на България, за нейното европейско бъдеще.
В днешното забързано, агресивно, заредено с недоволство и гняв ежедневие, неизбежно се обръщаме към величието на гения Ботев, за да се убедим, че неговата мечта за свободната, модерна и успяваща България не е утопия.
България следва уверено своя път към Европа, преминавайки от Европа на революциите към Европа на братския съюз между народите.
2 юни не е само повод да препотвърдим, че Ботев е най-високият духовен връх през епохата на националното ни възраждане, не е само гениален поет, не е само символ на национално самочувствие и достойнство, а е удивително, уникално явление. Олицетворение на човек, който умира за свободата не само на своето отечество, но и за целий свят. Ботев е връзката между епохите и поколенията, връзката между хората с различни възгледи, убеждения и ценности.
Христо Ботев – неговата личност, преклонението пред неговия гений ни обединява, заличава различия в идеологии и граждански позиции. Той е нашият преход, нашият възход, нашето обединение - обединението, което се нарича патриотизъм, хуманизъм и съвест. Той е нашето съгласие за признателност и родолюбие.
Втори юни ни задължава не само да спрем и склоним глава в едноминутно мълчание, а отново да пренесем през времето, да отправим в бъдещето онзи родолюбив възглас на Ботевите четници, стъпили на българската земя с думите: „Да живее България!”. 


The Mystery Of Bulgarian Voices

Да сведем глави и да помълчим!
Ние сме тук на нашата земя, заради тяхната саможертва! Поклон!
Да стъпваме с трепет по нея, осеяната с костите им станали вече на пръст. Поклон!
Да сме достойни за делата им и да работим за "обединението, което се нарича патриотизъм, хуманизъм и съвест. Той е нашето съгласие за признателност и родолюбие."И да произнесем на глас: "Да живее България!"
Поздрави!

dnes ne pusnaha sirenite i nikoi ne znae za6to!

какъв де е 2 юни. Болшинството от младежите не можаха да отговорят, а някои и дори не са чували.
Бисери от рода:
1. "Днес е ден на будителите, художниците, на изкуството и такива като мен"
2. "На днешния ден е роден Христо Ботев"
3. "Ден за кебапчета и бира - за празнуване"

След като и Министерството на образованието го обяви с официална заповед - 160 години от рождението на Христо Ботев - какъв отговор мога да дам.
------------------------------
в.Монитор
"Министерски чиновници родиха Ботев на 2 юни
Иван Първанов

Факсимиле на заповедта, издадена от просветното министерство.
Христо Ботев е роден на 2 юни и тази година се навършват 160 години от рождението му. Това се твърди в официален документ, заповед от Министерството на образованието. Заповедта е с изходящ номер № РД 09-505 от 10.05.2008 г. Адресирана е до шефовете на регионалните инспекторати в страната и е свързана с организацията и честването на 2 юни.
"На основание чл. 25 ал. 4 от Закона за администрацията и чл. 34 ал. 4 от Закона за народната просвета, във връзка с чл. 93 от Правилника за прилагането на ЗНП и с оглед създаване на условия и организация за провеждане на втория държавен зрелостен изпит по избор на ученика, както и за отбелязване на 160 години от рождението на Христо Ботев..."
Недомислицата може да бъде оправдана единствено с това, че през 2008 година се навършват 160 години от рождението на поета революционер.
Уникалният документ е бил получен в Регионалния инспекторат по образованието във Велико Търново. Оттам местният шеф на РИО Зоя Комитова на свой ред е издала до директорите на училищата заповед, в която грешката е повторена.
Допуснатата от министерството грешка, повторена и от местната образователна шефка, е била забелязана от бдителни учители."

-----------------------------------------------------------------
Срам за България и за нейните учители!!!
Слез Господи и си събери вересиите!

Коментари от рода - да не гледаме миналото, а в бъдещето - именно това ни докара до този хал.

Каквито учителите, такива и учениците!

Срамувам се от това, което се случва на този ден, да не знаеш историята на собствената си страна!!!

националното освобождение на България и изключителен поет и публицист Христо Ботев е роден в знаменитата за Европа 1848 г. на 6 януари. На 27 години пише във в. "Знаме" от 13 юли 1875 г.: "Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави."

Остава завинаги символ на невероятен революционен дух, дори до безразсъдство, съчетан с поетически и журналистически талант. Христо Ботев остава завинаги един младеж, обрекъл се на Отечеството си.

Той е роден в Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално (1854-1858) учи в Карлово, където баща му е учител, но по-късно се завръща в Калофер, продължава учението си под ръководството на своя баща и през 1863 г. завършва калоферското училище.

През октомври същата година заминава за Русия и се записва частен ученик във Втора Одеска гимназия, от която е изключен през 1865 г. Известно време е учител в бесарабското село Задунаевка.

През 1867 г. се завръща в Калофер, започва да проповядва бунт срещу чорбаджии и турци, след което окончателно напуска Калофер.

По това време във в. "Гайда", редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на младия Ботев - "Майце си". От октомври 1867 г. живее в Румъния.

Работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата в. "Дунавска зора". През следващите години се мести от град на град, известно време живее заедно с Левски.

"Дума на българските емигранти" е първият вестник на Христо Ботев, излязъл на 10 юни 1871 г. в Браила. В него са публикувани голяма част от лирическите произведения на Ботев, сатиричните му фейлетони и публицистика.

През 1872 г. е арестуван за конспиративна революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но освободен след застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по-късно като сътрудник и съредактор на революционния орган.

Потръгва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия - в. "Знаме". През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката "Песни и стихотворения".

Май 1876 г. след новината за Априлското въстание Ботев започва дейност за организиране на чета, става неин войвода. От Гюргево се качва с част от четата на кораба "Радецки" и на 17 май заставя капитана да спре на българския бряг.

На 20 май 1876 г. (по нов стил 2 юни) е последният тежък бой - привечер след сражението куршум пронизва Ботев. Едва ли когато е писал шедьовъра си "Хаджи Димитър", е подозирал, че думите му "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира..." с времето ще се увековечат и до неговото име.

Историята изглежда е отредила герои като Христо Ботев и Васил Левски да се почитат по-тържествено в деня на тяхната героична гибел, а не в деня на рождението им.

А тогава, както е било на 6 януари 1848 г., над поробена България е изгряла звездата на личност, която през времето ще огрява пътя на поколения българи.

ne znae minaloto si e kato zasadeno dyrvo bez koren. Vseki den sre6tame nevejestvo, no tova , koeto imat niakoi ot golemite ni upravnici e adski ogromna beda. I vse pak ne vsi4ko sme zagubili....

След коментар №3 за министерските чиновници просто не виждам какво може да бъде казано. Няма нужда от приказки, а от една дебела неокастрена тояга...На тия хронически и безнадеждни тъпунгери, които ИМАТ АБСОЛЮТНО БЕЗМОЗЪЧНАТА НАГЛОСТ И СЕ ОСМЕЛЯВАТ да пишат подобни неща, друго не им помага...
Бог да пази България!!!

Този човек май не преценява какво да каже.Как така на 2 юни ще коментира други неща.И неговото"Честит празник"Просто да се чудиш възможно ли е ?Какъв празник,та това е ден на преклонение пред подвига на Ботев и всички загинали за Родината.Е не знам вече какво става!