Проеткт слага ред в културното наследство

Защитници на разни интереси вече се нахвърлиха срещу новия проектозакон, битката за националното ще е епична

Велиана Христова

Проект за нов Закон за културното наследство внесоха в НС в края на миналата седмица група депутати начело с шефката на Комисията по културата Нина Чилова. Вариантът урежда комплексно опазването на материалното и нематериалното културно наследство в България. И в съответствие с европейското и международното законодателство в тази област връща в нея държавата, която в последните 18 години постепенно абдикира от конституционните си задължения. Очевидно обаче това, че основната идея на закона е опазването на паметниците, не бе разбрано от определени кръгове и още преди той да бъде гледан от ресорната комисия в НС, по медиите се изсипаха няколко остри критики срещу него. Естествено - за собствеността върху паметниците и за частните колекции (това ще е и "гвоздеят" на битките оттук натататък). С предварителното настройване на обществото срещу проекта с верни и неверни цитирания на текстове вероятно се цели той да бъде дискредитиран.

Според класацията на ЮНЕСКО България е третата по богатство на културно-историческото наследство страна в Европа, наред с Гърция и Италия. За такава държава уреждането на отношенията спрямо ценностите е изключително важно не само за идентичността й, но и за материалното й добруване, за културния туризъм като източник на приходи. По тази причина е коректно обществото да бъде информирано какво точно предвижда законопроектът.

Инспекторат ще контролира опазването на ценностите

Културните ценности могат да са държавна, общинска или частна собственост, казва проектът. Те са равнопоставени по отношение на защитата им. Не са културни ценности монети и монетовидни предмети, датирани след 1800 г., както и произведенията на изкуството на живи автори или на такива, от чиято смърт не са минали 70 години.

Опазването на културното наследство е грижа на държавните и общинските органи за управление и контрол на дейността, свързана с тях; тези органи упражняват дейността си в сътрудничество с БАН, висшите училища, творческите съюзи, професионалните организации, имащи отношение по проблема. Така за пръв път законът постановява изрично взаимодействието между всички организации, имащи отношение към културното наследство. Предвидено е тяхната дейност да е в съответствие с Национална стратегия за културното наследство, която трябва да бъде приета от Министерския съвет и да е за срок от 7 години.
Според закона МС одобрява индикативна листа на културното и природното наследство, предоставя статут на археологически резерват и на групови недвижими ценности с национално значение, предоставя концесии върху недвижими паметници и пр. Освен национален статут се въвежда и понятието национално богатство за движими паметници. В структурата на Министерството на културата се създава Инспекторат за опазване на културното наследство на пряко подчинение на министъра. Той контролира спазването на закона при теренни проучвания, териториална защита на паметниците и опазването на движимите паметници. За да стане човек инспектор, изискването е да има образователна степен "магистър" и 5 години стаж в съответната на длъжността професионална област.
Според проекта Националният институт за паметниците на културата (НИПК) се запазва, както и правото му да издирва и изучава недвижими паметници наред със задачата да определя методология за опазването на паметниците в страната, да документира паметниците, да контролира състоянието им. В проекта има отделна глава за музеите и техните фондове - държавни, регионални и местни общински, частни. Частните музеи работят след получаване на разрешение от министъра на културата. Музеите може да са и със смесено участие. Директорите и служителите в държавните и общинските музеи нямат право да имат колекции или ценности от тематичния обхват на музея и да търгуват с такива.
За пръв път в закона се определя стриктно как се изразходват собствените приходи на музеите - за основната им дейност и придобиване на материални активи се влагат 50 на сто от преизпълнението на собствените им приходи и 100 % от преизпълнението на приходите от продажба на дълготрайни активи.
В раздела за нематериалното културно наследство е предвидено да се създаде Национален съвет за нематериалното културно наследство към министъра на културата. Недвижимите културни ценности пък са разписани по видове и категории (със световно значение, с национално значение, с местно значение, с ансамблово значение). Наредба на МС ще казва как се определя категорията на паметниците. Във видовете движими ценности е определено, че книжовни ценности са ръкописни паметници до края на ХVттт в. (възможно е депутатите да удължат периода, като включат и ХтХ в., тъй като в него се разполага важна част от българското Възраждане).

Вече няма да има нерегистрирани паметници

За да се установи, че даден обект е недвижима културна ценност, най-напред НИПК декларира и уведомява собственика за временен режим на опазване за 3 години, в които трябва да се установи дали обектът наистина притежава качествата на културна ценност. Ако това се установи, за 14 дни паметникът получава статут, който му се дава от новосъздаден към министъра на културата Специализиран експертен съвет (директорите на НИПК, на Инспектората, на НАИМ-БАН, Камарата на архитектите и други експерти). Статут на археологическите резервати и групови паметници с национално значение дава Министерският съвет. Паметниците се регистрират в Индикативната листа на България. Тези текстове на закона ще ликвидират най-сетне ситуацията, в която десетки ценни паметници у нас не са регистрирани и това пречи на дейностите, свързани с тях, и позволява нахвърлянето на всякакви апетити за реституции на земи, деактувания, продажби и пр.

Ипотека върху имота, ако не спазваш закона

В проекта подробно са разписани правата, но и задълженията на собствениците, концесионерите и ползвателите на движими и недвижими културни ценности. Приходите от входни билети, безплатни консултации, възнаграждение за участие в национални и международни изложби, финансиране чрез наши и чужди програми, събиране на дарения са правата. Плюс данъчни облекчения, определени със закон (най-сетне тази европейска норма става и българска!). А задълженията са съгласуване с НИПК на всяка промяна в недвижим паметник, незабавно обезопасяване при риск от увреждане. Ако задълженията не се изпълняват, държавата и общината задължават собственика за своя сметка да поеме необходимите ремонти и вазстановявания, може да се стигне и до ипотекиране на имота в полза на държавата или общината. Най-сетне законът ще въведе и задължително определяне на териториалните граници на недвижимите паметници, вписване в кадастралните карти, планове за опазване и управление, както и определяне на охранителни прилежащи зони със специфичен режим на защитени територии. Строежи на такива територии ще са възможни само при съгласие от НИПК и се изискват един куп визи за проектиране и инвестиции, а в плановете за управление се включват и недвижимите ценности с национално значение. Сиреч - прави се опит да се сложи ред в досегашния хаос.
Очевидно, тези неща никак не се харесват и няма да се харесат на някои хора с апетити за придобиване и концесия, но това са международни правила, действащи в цяла Европа. И въпросът е в чия полза ще е законът - на тарикатите или на нацията.

Концесия да, но с предпазни клаузи

Недвижими културни паметници могат да се отдават на концесия. Но не по общите правила, както им се иска на някои. Първо, спазват се режимите за опазване, постановени със закона за съответния вид паметник. Концесията може да е до 20 години, а ако всичко е наред - може да има продължение за още 15. Второ, не се дават на концесия недвижими паметници със световно значение, недопроучени археологически обекти, мемориални обекти за значими за паметта на нацията събития, музейните сгради и комплекси. Срещу тези текстове веднага скочиха недоволни. Нямало било у нас изцяло проучени паметници, значи на практика нямало да има концесии. Да, ама не. Просто няма да се дават на концесия безценни паметници като Мадарския конник, Несебър, Казанлъшката гробница, Гробниците в Старосел и Александрово, Перперикон, Плиска и Преслав и други подобни обекти, от които туристически босове смятаха, че могат да си докарат бързи печалби. А кой знае дали от непроучен паметник дори с местно значение няма да изскочи световен уникат? Ако е даден на концесия за 20 години, какво ще стане?
Освен това изрично се посочва как се разпределят приходите от концесионните плащания: 30 % в държавния бюджет, 30 % за общината, 15 % за МФ за разходи по концесиите, 25 % за МК за консервация и реставрация на паметници.
Е, всичко това не е приятно, но въпросът е за кого?
Освен всичко друго проектът въвежда и правилата за износ, временен внос и връщане на незаконно изнесени от страната паметници, които са постановени с Регламент 3911/1992 и директива 93/7/ЕИО на Европейския съюз. Тези текстове гарантират на страната ни участие в общата защита в общността срещу похищения на национално наследство. Това е изключително важно при страшните размери на българското иманярство и при факта, че България е един от големите донори в света на незаконно изнесени антики.

Проект спира хаоса...

Частните сбирки се вадят на светло, конфискация - само при отказ за идентификация на предметите

Безспорно, най-тежкото при обсъждането на закона ще бъде частта за частните колекции, за водещото участие на учени и специалисти във всички дейности и за собствеността на археологическите движими паметници.

Главната дума - на учените

За пръв път във варианта на закон на Нина Чилова се постановява изричното участие на учените в дейностите по издирване, проучване, реставриране, социализиране и опазване на културното наследство. Още при идентификацията на открити на терена находки задължително участва като член на комисията археологът, водещ съответния екип на терена.

Теренните проучвания се осъществяват според закона с шефове на екипите - магистри по история или археология с поне 2 години стаж в разкопки. Разрешителното за разкопки се дава от Съвета за теренни проучвания при министъра на културата. Този съвет се оглавява от директора на НАИМ-БАН, състои се от хабилитирани лица - 8 археолози от същия институт на БАН, един представител на МК, двама на НИПК, двама от вузове със специалност археология, трима археолози от музеи в страната. НАИМ-БАН от 130 години издава всички разрешителни за археологически проучвания, понеже в него се намира основната част от учените в тази област, при това с висша квалификация. Кой знае защо директорът на НИМ Божидар Димитров изведнаж сега рипна срещу водещата роля на НАИМ-БАН. Нима някой музей, включително неговият, има повече от шепа учени, които могат квалифицирано да преценят въпроса за даден терен?

За получаване на разрешение за разкопки в закона са поставени изисквания към археолога, включително специално регистриране за ползване на специални средства - геодезически, металотърсачи и др. С това най-сетне може би ще се прекрати свободната продажба на металотърсачи, макар и този текст да не е достатъчен за целта. Информацията за археологическите проучвания се съхранява в автоматизирана Археологическа карта на България в НАИМ-БАН. За пръв път в закона е записано, че проектите за консервация и реставрация на археологически паметници и находки задължително се изготвят с участие на археолога проучвател на обекта. Може би най-сетне ще престанем да виждаме измислици и кичове, направени от недобросъвестни проектанти и реставратори, като археолозите хал хабер нямат какво се прави - като при Кръглата църква в Преслав, нелепите дувари в Плиска, църквата от Х век в Патлейна или гробницата в Александрово.

Археологическите ценности - публична държавна собственост

Този текст вбеси някои кръгове, още преди проектозаконът да се появи в комисията на НС. Защото през 1998 г. с една поправка в сегашния закон (който е от 1949 г.) на практика всички частни колекции станаха собственост на притежателите си - макар огромна част от тях да са набавени чрез иманярска дейност.
По принцип частна собственост на обекти и предмети от културното наследство на нацията се разрешава главно в правните системи на Англия-САЩ и на някои северни страни на Европа, в които културното наследство е бедно или другаде се състои от късни по епоха замъци по Лоара, да речем. Законодателството на страните от Южна Европа - с много по-богато културно-историческо минало, е доста по-строго. В съседна Турция законът е драконовски - всички археологически предмети и находки са изключителна държавна собственост, а иманярството се наказва жестоко със затвор и конфискация. В Гърция има пълно ограничаване на свободата за разпореждане с паметници на културата, дори когато те са в територии частна собственост или в ръцете на т.нар. ползватели. На практика там също държавата се разпорежда със собствеността, на която има археологически паметник или с находките в частните колекции. В Италия законодателството е подобно, като малка част от културното наследство попада извън публичната собственост.
Проектът на Нина Чилова за пръв път въвежда понятията ползвател (без да е собственик) и държател (упражнява власт върху ценност, държавна собственост). В срок 3 месеца след влизането на закона в сила собствениците на археологически предмети са длъжни да поискат тяхната идентификация и регистрация с посочване на произхода им и начина на придобиване. За ценности с ранг национално богатство при това давност не важи. Ето това е гвоздеят на бъдещите разпри от разни лобита.
Този текст обаче съвсем не означава конфискация, както някои искат да изкарат. Който не може да докаже произход на ценността, получава статут на държател. Сделки на разпореждане с археологически ценности национално богатство се обявяват за нищожни. Само ако колекционерът не е поискал идентификация, предметите му се изземват. Т.е. целта е да се извадят ясно на светло всички колекции на археологически предмети у нас и да се свърши с недомлъвките и с незаконността, прикрита зад политически индулгенции. Разбира се, че в голямата си част те са от иманяри. Проблемът изобщо не е във Васил Божков, нито законът е в негова изгода. Просто Божков пръв извади на светло колекцията си, оповести я, направи каталог, пък и голяма част от предметите му са купени със сертификат от чужбина. Проблемът е за останалите колекционери, чиито сбирки нито са ясни, нито са оповестени, нито са описани. Е, на кого пречи законът на Чилова?
Друг е въпросът как ще е оттук нататък. След трите месеца на практика ще бъде много трудно в частните колекции да се повявяват иманярски находки. Защото не само за археологическите, но и за движимите културни ценности изобщо, законът постановява, че който намери вещ от този тип, е длъжен незабавно да уведоми най-близкия държавен или общински музей. Ако това не стане, лицето, намерило вещта, няма право на собственост върху нея. Който формира колекция от културни ценности, трябва задължително да поиска те да бъдат идентифицирани в музей. При това на вещта може да се даде статут на национално богатство - това прави Специализиран експертен съвет при министъра на културата от 10 души - двама от МК, осем от държавни научни и културни организации (с мандат 5 години) и поне трима привлечени за случая експерти от вписаните в регистрите. За предметите национално богатство задължително се издава паспорт със снимка на предмета. Така ще се избегне възможността откраднати предмети да не могат да бъдат идентифицирани заради липса на изображението им.
В закона се дефинира за пръв път понятието колекция. А към министъра на културата се води регистър на всички движими културни ценности в България, всяка промяна на собствеността на предметите се отбелязва в него. Изнасянето на изложби зад граница се разрешава за срок до 24 месеца плюс възможно еднократно продължение с още 6 месеца.
Всеки, който има информация, че движими ценности национално богатство са изнесени незаконно зад граница, е длъжен да уведоми незабавно министъра на културата. В едногодишен срок след приемането на закона държавните и общинските музеи трябва да инвентаризират своите музейни фондове с движими ценности - т.е. и в тях трябва да се сложи ред, а не изведнаж да се установяват липси, които никой не знае как са станали. В закона стриктно са предвидени санкции (глоби) за неизпълнение на клаузите в него. Разбира се, може да се спори дали 5 000 лв. таван на глобата за иманярство например и 20 000 лв. за неправомерен износ на ценности са достатъчни.

Най-сетне аукциони

Продажба на движими ценности може да става, само ако са регистрирани. Предмети националнобогатство се продават само след уведомяване на министъра на културата, като той може да предложи държавата да закупи предмета - нещо, което съществува във всички сродни закони в Европа. Ако музеи продават предмети, приходите се използват от тях само за купуване, консервация и реставрация на културни ценности.
В закона се въвежда нов тип търговска дейност - продажба на културни ценности чрез търг (аукциони). За такава дейност търговецът трябва да е получил права от министъра на културата. Разрешението важи 3 години. Търговецът издава каталог с предлаганите предмети поне 20 дни преди търга. Освен това за всеки търг се издава отделно разрешение. Продадените на търга предмети стават собственост на купувача. Подробни правила са разписани в закона и за правенето на копия от културни ценности, като копия от предмети с национално, световно значение и национално богатство се разрешават от министъра на културата.
Разбира се, проектът на Чилова има нужда от доуточняване и доработване на някои текстове - няма идейлни проектозакони. Но може да се приеме, че философията на промените, които се предлагат в него, е във вярната посока. България трябва най-сетне да постави точка върху далаверите, злоупотребите, печалбарството на гърба на бляскавото културно наследство на земите ни. А все пак вече сме член на ЕС и не може да оставаме повече извън цивилизования свят. Мнозина обаче подозират, че интересите ще надделеят над замислените промени.
Днес е първото обсъждане на проектозакона в Комисията по културата на НС. 

в-к  Дума

Това е законът на Чилова и любовника и.
Целта е да се ударят големите колекционери, които са из средите на бившите служби и номенклатурата, и някои новобогаташи. Така се цели удар по БСП и президента най-вече.
Нищо смислено няма в този законопроект.
Никъде не се казва откъде държавата ще намери пари да финансира един такъв измислен държавен монопол при положение че режима само ще поглъща средства, а връщането им е някакво химерично пожелание в много далечно бъдеще време.
Вместо да изкара колекциите на светло закона ще принуди бъдещите "държатели" изобщо да не покажат колекциите си, а да ги скрият дълбоко и да чакат по-добри времена, които несъмнено ще дойдат в близко европейско бъдеще.
Единствено ахеолозите могат да се радват, че ще колят и бесят за всяка керемидка, но това си е чиста проба фетишизиране на въпросните керемидки в името на обогатяването на техните жреци.
По всичко личи, че това е просто един пореден законопроект еднодневка който както множество други е написан за определени хора, но не и за онова което следва да уреди.
Доказателство за това е че държавата все още няма стратегия за културното наследство, а това е вече трети проект на законопроект-боклук който се внася в парламента...

Над 5000 лв. достигат залегналите в прясно изготвения закон за културното наследство глоби при нерегламентирано издирване на археологични находища. Целта на солените санкции, които вече са одобрени от културната парламентарна комисия, е да респектират иманярите.
От 100 до 300 лв. ще бъде порязан всеки, който намери вещ с културна стойност и не я предаде или не съобщи за откриването й в най-близкия музей. Ако продаде нерегистрирания предмет, откривателят є ще отнесе глоба между 3000 и 5000 лв. За организиране на разпродажба на културни ценности е предвидена глоба от 1000 до 3000 лв. Положението на търговеца може съвсем да се утежни, ако изнесе предмета в чужбина, защото го заплашва глоба от 10 000 до 20 000 лв. или по-тежко наказание за престъпно деяние.
Законът изисква създаване на регистър с колекциите от ценности. Собствениците, които не поддържат предметите, ще бъдат глобявани с 1000 лв., а ако продадат някой от експонатите си без знанието на министъра, ще олекват с още между 1000 и 3000 лв.
Концесиите на недвижимите обекти с културно значение ще се отдават за 35 г. Ако имуществото не се опазва, е предвидена глоба до 3000 лв., а ако му се прави някакво изменение, без да е уведомен институтът за паметниците на културата, санкцията варира между 3000 и 5000 лв.
От 5000 до 10 000 лв. е глобата за копие на културна ценност, което не е обозначено като такова. Когато репликата е изработена с търговска цел без съгласието на собственика є, депутатите са предвидили 10 000 лв. глоба.

вижте становището и законопроекта на асоциация Археа

http://archaeology.zonebg.com/law.htm

нещата не са такива каквото се говори...

На сайта на АРХЕА е пуснат прелюбопитен и полезем анализ озаглавен - "Собствеността върху културни ценности в Българската законодателна традиция до 1944 г."

http://archaeology.zonebg.com/law.htm

Оказва се, че Нина Чилова е излъгала народните представители, като от трибуната на парламента е твърдяла :

"Искам да започна най-напред от основния въпрос, който Вие споменахте и който като че ли в медийното пространство създава най-големите спекулации по отношение на закона и съпротивата за неговото приемане.
Господин Ватев, по отношение на нумизматите и на колекциите ключовият въпрос, който стои, е въпросът със собствеността.

Аз искам много ясно да декларирам и да кажа, че българското законодателство от Освобождението и на конституционно ниво, и на законодателно ниво по отношение на археологическо наследство винаги императивно е препятствало възможността друг, освен държавата, да притежава археология. И това трябва да стане много ясно в пленарната зала. Ние сме правова държава."

Архейците я опровергават тотално и я лишават от основните и аргументи с които оправдава национализацията.

Освен, че проектозакона е противоконституционен се оказва, че в Българската законодателна традиция до 1944 г. не само, че не е имало национализация, но и държавата е давала като обезщетение на собствениците и откривателите археологически ценности.

Чилова трябва да бъде подведена под отговорност за тази нагла лъжа !
Най-малкото трябва да подаде оставка, като председател на Комисията по култура.

С председател-лъжец няма начин да има реформа.
Много точно проектозакона и се определя от специалистите като юридически слаб и прокарващ групови интереси и реформа-менте.