13-ти литературен Нобел за Франция

Най-великия романист на нашето време Жан Мари Гюстав Льо Клезио получи престижната награда на Шведската кралска академия за 2008 г.

Йордан Костурков

Нобеловата литературна награда с покритие от... 1 милион и четиристотин и двадесет хиляди долара

Френската литература пак получава признанието на Шведската кралска академия и пак е в центъра на вниманието на световната общественост. Досега най-престижната награда за литература на планетата е "пътувала" 11 пъти до Франция. Още първият литературен Нобел през 1901 г. е връчен на поета Рене Сюли Прюдом. През 1904 г. наградата е присъдена на Федерик Мистрал, в 1915 - на Ромен Ролан, 1921 - на Анатол Франс, 1927 - на Анри Бергсон, 1937 - на Роже Мартен дю Гар, 1947 - на Андре Жид, 1952 - на Франсоа Мориак, 1957 - на Албер Камю, 1960 - на Сен Джон Перс, 1964 - на Жан Пол Сартр (който отказва да я получи), 1985 - на Клод Симон.

Носител на Нобеловата награда за литература за 2008 г. стана Жан Мари Гюстав Льо Клезио. Би трябвало той да не е бил толкова изненадан или впечатлен. Все пак още през 1994 г. бе провъзгласен за най-великия френски романист от читателите си във Франция. А той имаше читатели и в много други страни по света, а в момента е най-превежданият френски автор в света. В България са широко известни "Пустинята", "Карантината" и "Африканеца".
Льо Клезио е роден в Ница, Франция, на 13 април 1940 г. Баща му е лекар, от семейство, което от Бретан се заселва през ХVIII век на остров Мавриций, който от френска става английска колония. Той служи като хирург в английската армия в Африка, в Нигерия. Жан Мари пътува с глухонямата си майка до Нигерия, а едва след Втората световна война семейството се събира в Ница.
Льо Клезио още на осем години пише първите си текстове и много млад получава литературно признание. Учи в Ница, Бристол, Лондон, получава магистърска степен в Екс-ан-Прованс. На 23-годишна възраст след публикуването на първия му роман ("Разпитът") през 1963г. е признат като водещ творец на авангардната френска литераура. Сравняват го с Албер Камю и Жан Пол Сартър. Той самият признава, че любимите му автори са Робърт Луи Стивънсън и Джеймс Джойс.
Льо Клезио има два брака - първият с французойката от полски произход Розали Пикамал (1960) и вторият с мароканката Джемая (1975).
Льо Клезио пътува много из цял свят - от дете до днес, през целия си живот. Преподава в будистки университет в Тайланд, в Мексико, в Бостон, в Остин и Албъкърки, САЩ. След 1973 г. живее повечето от времето си, освен във Франция, в САЩ и на остров Мавриций, пътува до Нигерия и Япония, превежда свещени текстове на маите. Четири години живее сред индианците в Панама.
Тези негови пътувания намират отражение в книгите му - над 20 романа, есета, разкази, документални творби. Малко са творците като него, които така добре да познават и пресъздават пресечните точки на толкова култури по цял свят, конфликта на тези култури.
Льо Клезио получи призвание най-напред като авангарден автор. С формалните си експерименти той се нарежда сред съвременниците си Ален Роб-Грийе, Мишел Бютор и Жорж Перек, високо е оценен от Мишел Фуко и Жил Делюз. В края на седемдесетте години на ХХ век обаче той се връща към света на детството си, на миналото и към пътешествията си. През този период написва най-прочутия си роман "Пустинята" (1980) за млада номадка от Алжир, Лала, която става прочут фотомодел, но се завръща в пустинята Сахара, където ще роди детето си. В романа Европа е пресъздадена през очите на нежеланите имигранти и гастарбайтерите.
Сред най-новите творби на Льо Клезио са "Урания" (2006) и "Баласинер" (2007). Неотдавна издаде и нова книга "Старата история за глада" (октомври 2008 г.).
Шведската кралска академия формулира наградата за него като за "автор, който търси нови пътища, автор на поетични приключения и чувствен екстаз, изследовател на човечеството отвъд и под господстващата цивилизация".
На 10 декември 2008 г. на официалната церемония в Стокхолм на Жан Мари Гюстав Льо Клезио ще му бъде връчен диплом за наградата с паричен израз от един милион и четиристотин и двадесет хиляди долара и той ще произнесе своята Нобелова реч. Всичко това започна като в приказка на 9 октомври 2008 г. в 14 часа. За големия творец това е ново голямо признание в пътя му. Критиката отдавна го сравни с паметник на френската литература, извисяващ се над нея, култов автор, един самотен хронист на съвременния живот. Творбите му се описват като "метафизична проза", предизвикателство срещу традицията.
"Имам чувството, че съм една много малка частица на тази планета, а литературата ми дава възможност да изразя това", споделя Льо Клезио. "Ако бих се осмелил да философствам, щях да се опиша като един беден последовател на Жан Жак-Русо, който всъщност още не е осъзнал това." За космополита-номад съвременната литература е литература на отчаянието, много далеч от ангажираните послания на Сартър, Камю и Мориак; литература, отчаяно опитваща се да отрази нашия многополюсен свят.
Льо Клезио няма свой кабинет в множествения свят, в който живее. За него писането е буквално като пътуването. Сякаш вече не е той, сякаш живее друг живот, може би по-добър живот, в други светове. "Имам усещането, казва той, че писателят е просто свидетел на това, което се случва наоколо. Писателят не е пророк, не е философ, той е само човек, който засвидетелства случващото се край него."

11.10.2008