Намерихме цаката на най-скъпото кафе
Българският фалшификаторски гений изнамери начин да подправя и най-скъпото кафе в света. "Копи Лувак" се смята за неповторимо, защото зърната минават през обработка от животинчето цибетка. Стомашните сокове на зверчето му придават невероятен вкус и нулева киселинност. Това е единственото кафе, което може да се пие без захар поради негорчивия си вкус. Фалшификатите нямат точно тази уникалност. Това не пречи на търгаши да обикалят из заведения и магазини с предложения да продават кафето насипно. "Копи Лувак" се предлага единствено пакетирано, като всеки отделен плик е придружен с ръчен сертификат, съобщиха българските вносители, които са единствени представители на марката и за цяла Източна Европа. Предстои до Нова година да бъде открит още един магазин за "Копи Лувак" в София Сити Сентър. Иначе чаша от униката струва 70 лв. в ресторант The Island на езерото "Ариана". В Париж, Лондон и Москва е с доста по-висока стойност - по 100 евро. 



Tasting Kopi Luwak

Вот такую:


Что Катя сейчас и сделает:



Ну, и как?



По-моему, нравится…


Точно, нравится!



Еще бы! Ведь я тем временем заполнил вот такой сертификат, гарантирующий аутентичность продукта и удостоверяющий, что до потребителя пакет с кофе дошел нераспечатанным…


Кафяво сребро
Малко специалисти могат да обяснят защо някои кафета стигат невиждани ценови орбитиСпонсорирани връзкиНаследството на Буш. Доколко благосклонна ще бъде историята към него?Когато нещо, било то “Ролс-Ройс” или “Страдивариус”, си спечели репутацията на най-добро в света, славата му започва да води собствен живот. Изведнъж хората като изкомандвани с магическа пръчка престават да си задават въпроса дали това е най-бързата и надеждна кола, цигулката с най-чист звук... или най-вкусното кафе.
Често съм си правила упражнението да наблюдавам тези, които разлистват обемистото меню на единственото кафене в София с асортимент от около 60 вида, приготвени по осем различни начина. Винаги се познава, когато някой стигне до прочутата марка “Джамейка блу маунтин”. Втренчването в колонката с цената за една чашка е съвсем осезателно просто защото там стои цифрата от 31.80 лв.
Всъщност японците биха казали, че Това си е направо евтиния В техните изискани заведения същото кафе, сервирано във фин костен порцелан, достига до 50 долара. Заможните бизнесмени в Страната на изгряващото слънце редовно го подаряват за Нова година на важните си партньори и клиенти. Ако се разровите в интернет, едва ли ще намерите някаква информация, която да обяснява това излитане в невероятни ценови орбити. Вместо това ще ви залее поток от думи за приказната природа на родната му Ямайка и за призрачната красота на сините планини, където кафето расте на 2500 метра надморска височина. Там някъде се е изкачила и стойността му за килограм - суперизгодно можете да си го намерите срещу стотина долара в САЩ. Просто защото “Джамейка” отдавна се е превърнало в легенда.
Подобен е случаят и с района Кона на Хаваите. Името му задължително се съчетава с определения, започващи с най - най-доброто кафе, най-балансираното, най-плътното, еталон за размер, цвят и блясък. Някои специалисти веднага ще възразят, че всичко това е пресилено и доста високата цена не отговаря на реалните качества, а по-скоро е резултат от лавинообразно нарасналата популярност. Освен това ценителите трябва да внимават, тъй като често предлаганото като хавайско кафе съдържа не повече от 10% зърна от острова, допълнени с латиноамерикански примеси. И въпреки това Кона запазва звездния си статус, тя е нещо като Бордо на кафето Иначе историята на производството там е не по-различна, отколкото в останалите части на света. Мисионери донасят на Хаваите първите кафеени дръвчета от Бразилия през 1818. Още попълнения идват през 1829 от Гватемала и към средата на миналия век във вулканичния район вече има доста големи плантации, които дават реколта със сравнително постоянно качество. По това време започва и настъплението на американските пазари. На една литературна сбирка Марк Твен казва: “Няма значение къде се прави, наричайте го, както си искате, Кона просто има по-богат вкус от всяко друго кафе”. Именно подобни изказвания изграждат усещането за романтика и традиция, с което и до днес се свързват хавайските зърна.
Най-скъпото кафе на света обаче със сигурност е и най-особеното. Малцина са чували за “Копи Лувак”. Марката се отглежда на индонезийския остров Суматра и 100 г от нея се продават за внушителната сума от 75 долара.
На какво се дължи фактът, че тези зърна струват колкото теглото си в сребро? Тайната на “Копи Лувак” е в “обработката”. Сред обитателите на острова е paradoxurus - малък гризач, който се счита от местните за паразит. Тези животинчета се катерят по дърветата и се хранят с най-зрелите и червени кафеени зърна. Не е ясно кой пръв се е сетил, но това, което те изяждат, трябва да бъде усвоено и в крайна сметка изхвърлено от организма. Някой изобретателен, отчаян или просто мързелив фермер събрал зърната, които остават почти непокътнати при храносмилателния процес. Оказало се, че стомашните ензими придават неповторим вкус на иначе не особено качественото индонезийско кафе. Така се ражда легендата на “Копи Лувак” .
Днес тези, които са имали шанса да го опитат, не сдържат суперлативите си. “Уникално”, “с невероятен букет от вкусове и аромати”, “с изключително плътно и гладко тяло”, “с божествен карамелен вкус” са само част от определенията на специалистите и ценителите, които могат да си позволят “Копи Лувак”.

az 6te biq i 6te pla4a :D