|
Със сигурност има и доза субективизъм, примесен с преувеличаване, може би суеверие... В основата обаче е струпването на кошмарните факти. Не че през август няма празници. Или пък, че през останалите месеци не стават катастрофи, убийства и прочие. Бедите обаче оставят далеч по-силни белези. А когато се съберат повече, правят живота кошмарен. Да се чудиш как през този осми месец природата сякаш се възправя срещу човеците. Та те настръхват още с приближаването му - да не би пак де се случи лошото. Което си е чисто дърпане на дявола за опашката... Възпято дори в стих: "Сън сънувах, сън прокоба - сънувах си гроба"...
С августовски знамения започва дори извоюването на свободата. Най-напрегнатите, най-епичните, най-решаващите боеве на Шипка през 1877 г. са известни повече и като Августовските боеве. Защото стават на 9, 10 и 11 август. Това са трите дни, които решават изхода на войната, накланят везните на руска и българска страна. На тях са посветени и великолепните стихове на Иван Вазов: "Още миг, ще падне заветният хълм, изведнъж Радецки пристигна с гръм..."
Било е на горещия 11 август. А редом с известните всекиму боеве, става и едно почти неизвестно августовско лунно затъмнение. В спомените на различни свидетели то е ту на 9, ту на 10, ту на 11 август. Факт е, че е по време на най-жестоките боеве. И е описано от мнозина. Ето как го представя командирът на Трета опълченска дружина подполковник Стефан Кисьов: "С настъпването на нощта гърмежите се намалиха... Месецът освещаваше предметите, които се виждаха, както дене... На небето не се виждаше нито сянка от облачец. Но ето, месецът изведнъж започна да тъмнее... "Месечно, месечно затъмнение", завикаха опълченците. И действително,
Целият месечен кръг се покри с черна завеса
и на преди минута осветената земя настана непроницаема тъмнина. А турците са народ суеверен... Откри се твърде честа пушечна стрелба, но този път не по нас, а по месеца..."
Някои твърдят, че у нас смяна на управлението през август почти никога не е ставало. Може и така да е. Но в много случаи тя се е подготвяла през август. А първата е детронирането на княз Александър I и избирането на Фердинанд за български монарх. И това се случва на 9 август 1886 г., след като князът е престоял начело на новоосвободена България повече от шест години. И след като е влязъл в противоречия и с Русия, и с повечето млади български офицери, и с министър-председателя, и с председателя на Народното събрание. Е, връща се, но то е повече прищявка на Стамболов.
Косата застига и Негово величество
цар Борис III е синът на Фердинанд I и баща на Симеон II. Той пък престоява на българския престол близо 25 години. И е уж "по-хубав" от баща си. Но има нещастието да царува по времето, когато като прокоба над Европа се носи името Хитлер. И след едно посещение в Германия, след коренния прелом в хода на Втората световна война, почива скоропостижно и твърде мистериозно на 28 август 1943 г. Не е доказано, но кончината му неизбежно се свързва с някои несъгласия и противопоставяния на намесата на България във войната.
Разбираемо е по-близките черни августовски прокоби да ни се струват по-сгъстени. Заслуга безспорно има и развихрилата се демокрация след края на тоталитаризма и победния ход на промяната. Иначе просто не би бил възможен палежът на Партийния дом през фаталния осми месец на 1990 г., последван от взривяването на мавзолея, пак през август, но вече през 1999 г. Ето как слободията на нашенската демокрация сякаш се съюзява със злите сили и се проявява през август.
И пак в зората на новото време, през август 1995 г., стана като че ли
най-голямата трагедия в последните години -
14 войника изгоряха на Околовръстното шосе край жк "Люлин" в покрит с брезент автомобил. И никой не разбра чия е вината за това. Въртят се имена - този път на Карамански, преди на Бакърджиев, на Тренчев...
И още един "цар" на България си отиде през август. През 1998 г. на 9 август бе погребан Тодор Живков, обявяван за главен тоталитарист на България през 45-те социалистически години в нейното развитие. Той изкара на кормилото на страната ни колкото общо е живял Христос - 33 години. Срещу само две по-малкото на Фердинанд. Но става много по-одумван и по-хулен. Без да е вкарал България в нито една война, и без да е предизвикал и една национална катастрофа.
Така понякога преминава славата
А често пъти завинаги остава. Като спомена за пророчицата Ванга. Тя влиза в Правителствена болница в началото на август. Първоначалната й диагноза е обезводняване, сетне пък - напреднала форма на рак. Хората не могат да приемат, че жената, която ги е утешавала, обнадеждавала и спасявала, може да си отиде от света. Името й го знаят не само у нас. На крака са й отивали и обикновени люде, и световно известни политици и държавници, интелектуалци, космонавти... Великата леля Ванга издъхна на 11 август 1996 г.
Следващата година в последния ден на август пък при катастрофа в Париж загива принцеса Даяна. Тя се развежда с престолонаследника на Англия принц Чарлз предишната 1996 г. пак през август. И тук, както около всяка светска особа, се вихрят догадки и предположения, безброй разследвания и обвинения... Които най-вече служат за поддържане на интригата и авторитета на симпатичната лейди, отдала много от живота си за благотворителност и човеколюбие.
Би било чудесно, ако по подобен начин се помни името на една българска лейди - голямата Невена Коканова,
преселила се в по-добрия и по-справедливия свят
през август 2000 г. За да прави компания на духовната си наставница леля Ванга.
Пак за налагане на демокрацията, но този път в Русия, през август 1991 г. по американски наречения "Бял дом" в Москва бе надупчен от танкови снаряди. Командата подаде първият сред демократите - Елцин. С това разстрелване на "Белия дом" в Москва и с разгонването на Съвета започна епилога на августовския пуч. Обобщен от Горбачов при слизането му от самолета на връщане след "почивката" му в Крим: "Вие никога няма да разберете какво се крие зад всичко това."
Какво се случи с неуязвимата
подводница "Курск"?
Това е поредният ужасяващ август. Отново с руски адрес. И заплатен с живота на 118 моряци, намерили смъртта си на дъното на Баренцово море, на 100 метра от повърхността. А атомната подводница е не просто силна, тя е неуязвима. Височината й е колкото шестетажна сграда, дължината - 150 м. Обгърната от пласт масивна стомана, под него - втори стоманен пашкул с дебелина 5 сантиметра. Западните подводници не разполагат с такъв двоен щит. И въпреки всичко "Курск" отнесе в отвъдното 118 силни мъже. Без да се разбере причината. Докато междувременно се лансират поне десет обяснения. И вече близо десет години нищо не е ясно. А може би всичко се знае, но се забулва тенденциозно.
Статистиката би могла да продължи. Авиокатастрофата на летище София на 2 август 1988 г. с 43 загинали; голямата касапница на гара Казичане на 17.VIII.1992 г. с 8 жертви и 51 ранени; експлозията в "Нефтохим" на 3.VIII.1996-а... Обаче тази статистика все ще е непълна и неточна. Всъщност тук като че ли напред излиза фаталността. Защо става така, как това да спре, ако сезонът или температурите влияят, да се има предвид. И както леля Ванга пророкува на цар Борис: "Помни 28 август!", ние наум да си повтаряме: "Август е, опасно е..."
|
