Препоръчай на приятел
Благодарим на 10-те най и екипа на предаването Сблъсък, че обиколиха милата родина, преписаха надписите от комунистическите табелки, донесоха ги до НДК и ни ги показаха! Ние, от своя страна, понеже сме близо до НДК, ги взехме и сега ти ги поднасяме на тепсия, за да се посмееш през сълзи с нас и да си спомниш времето на престилките, чавдарчетата, панделките на косите и детството, в което имаше Милион и едно желания, Синьо лято, Васко ДаГама и само две телевизионни програми, едната от които (Ефир 2) започваше в 5 следобяд...Замърсеното тяло поддържа духа неспокоен. (Надпис в обществена баня)
Хигиенизацията е враг на бактериологическата диверсия.
Въшката е най-опасен враг на Родината. Унищожавайте я.
Мечката се мие, чисти
в потоците сребристи.
Има ли за тебе пречка,
да постъпваш като мечка.
(От агитационен плакат за чистотата)
Не слагай чужди тела в устата си!
Събличай се бързо, и други чакат след теб!
Планината е извор на прогресивни идеи.
Дръж маркуча си в изправност!
Обещаваме да намалим стойността на един човеколеглохраноден с 0.02 стотинки. (Обещание в почивна станция)
Водачи, бъдете осторожни! Секунда невнимание, а после - цял живот мъртъв.
Теляшка бригада за комунистически труд "Н. В. Гогол"
Почин на моряците от кораба "Лом": "Закачи - откачи"
Да покрием навреме младите кобилки.
Във всеки дом добитък. (Плакат, издаден от "Наука и изкуство")
Другарю, помни, че всяка изгубена минута струва 0.05 стотинки.
Българско значи висококачествено, а тополовградско - отлично.
На партията - вярност, на народа - чиста вода.
(Надпис в служба "Водоснабдяване и канализация")
Човекът е главна фигура в животновъдството.
Да живее българо-съветската дружба между народите!
Да живее международното положение! (и до днес можете да го видите на кметството в град Ковачевица)
Дружбата между хората ражда криле на същите.
Всяка ръка на крак!
Да строим социализма с подръчни средства!
Всеки палет готова продукция - гвоздей в леглото на империалистите.
(Лозунг в консервен завод)
Всяко яйце - бомба, всяка кокошка - летяща крепост срещу агресорите!
(Лозунг в птицеферма)
След глад и мизерия настъпи тежка индустриализация.
25 години народна власт - 25 години цирк.
(Светлинен надпис над купола на цирка)
Цехът за бързи услуги е дело на партията.
Комунизмът е неизбежен.
Повече камъни за народа. (Надпис в каменна кариера)
Студенти, икономисвайте отпадъците! Те са за вас.
(Лозунг в студентски стол)
Граждани, гответе се за отпадъци!
(Лозунг на кампания за събиране на вторични суровини)
При директора се влиза само по голяма нужда!
(Надпис на вратата на директорски кабинет)
Рейгън - враг номер едно на Тутраканска селищна система!
(Лозунг на входа на град Тутракан)
Да живее 10 септември, ден на народната милиция - единствена опора на народната власт!
(В участък)
С всички сили - пет за четири!
(Петилетката - за четири години)
Всеки кооператор - свиня! Всеки комунист - две!
(Животновъдна кампания)
Повече кожи за Партията!
(Лозунг на кожарска фабрика за 9 септември)
Всеки буркан компот - юмрук в лицето на империализма!
(В консервния завод в Пазарджик)
Всяко кебапче - куршум в сражението срещу световния империализъм!
(В кебапчийница)
Да влезем в комунизма с лъснати обувки!
Да живее СССР - вечният строител на социализма!Съветските болни - най-здравите болни в света!
Да не оставим нито един пациент да умре без лекарска помощ!
(Лозунг от социалистическа болница)
Да не оставим неодрусана слива в нашето село!
Който не познава Сибир, не познава СССР!
(Лозунг от "Интурист")
Милицията принадлежи на народа и народът принадлежи на милицията.
Тодор Живков
Швейцария: Страна, близка до Либия, но по-неразвита.
Муамар Кадафи
Хамбургер: Смес от хлебарки, мишки, жаби и пр., с чиято помощ беше разрушен СССР.
Муамар Кадафи
Политика: Изостанала концепция, която прекрати съществуването си в Либия
Муамар Кадафи
Либийци: Кадри и специалисти на световно равнище, много търсени по целия свят и предпочитани пред всички други. Но като патриоти те отказват да се продадат като Марадона, дори за по 1000 долара на час.
Муамар Кадафи
Всички комунисти - под земята!
(Лозунг в мина)
Един допуснат брак - беда за целия колектив!
/Лозунг (1985 година)/
Мирният атом - във всеки дом
/Работническо дело 1974 година по повод откриването на 1 блок на АЕЦ " Козлодуй"/
Здрав дух в здраво комунистическо тяло!
(Лозунг на стадиона в гр. Несебър)
25 ПОБЕДНИ ГОДИНИ обикновен локум
(Надпис на опаковки локум)
20 години плодотворна размяна на циркови номера между СССР и България!
(Лозунг в цирка)
Всички луди - на борба за мир!
(Агиттабло в лудница)
Селянино изми ли си яйцата? (лозунг АПК)
Всеки комсомолец - пример за хулиганите! (Лозунг на заводска ограда)
СССР - родина на всички безотечественици!(Надпис край жп линия)
Народната милиция - единствена опора на народната власт! (Надпис в Созопол)
Не давайте бакшиш на теляка! Той е достоен! (надпис в обществена баня)
Българският слон и Съветският слон -- хобот за хобот, през вековете
В чест на 9-ти септември да озъбим целия български народ (над вратата на местната стоматология)
По Р.Ралин
(I част − по времето на Ив.Костов)
Дядо Тошо, дядо Тошо,
ти ни управлява лошо,
Но каква след теб настана
майката ни - разкатана.
Вместо пълна демокрация
пак е пълно с бюрокрация.
Пълни са ни магазините,
пълни са и лимузините,
пълно с хиляди съблазни,
но джобовете – пак празни.
Уж дъската ни не хлопа -
пак сме си за смях в Европа.
Пак управниците днешни
ни са криви, ни са грешни.
Обещаваха: “България
ще е новата Швейцария!”
Но не казват от амвона,
колко получават бона.
Пак с усилена охрана
ту са в Банкя, ту в Бояна,
пак със суми многозначни
си купуват безгръбначни.
Пак за министерски вили
цял народ напряга сили,
колко върли кожодери
пак са си милионери.
Пак във зоните секретни
зимни хижи, хижи летни,
като бели гълъбици
все от нашите парици.
На оградите изправени
надписи стоят поставени,
че при всякакво движение,
стрелят без предупреждение.
Няма само Асамблея,
няма го и Мавзолея,
но за новите фондации,
пак се труди цяла нация.
Нямаме си вече мини,
някой бързо ги зарина,
И за сделката изгодна
тлъста хапка някой бодна.
Где е нашето богатство? -
пак си пита наш’то папство.
Пак продадено в чужбина!
В чужди каси пак премина!
Де са ни сега хотелите,
де заводите, де резервите?
Борд до борд и все с роднини -
що да ходят във чужбина? -
като с долари в Швейцария,
пак ограбват си България.
А народът гладен, беден –
той кому ли е потребен?
Само данъчните власти
го залъгват с празни ясли.
Леят пак в калъпи нови
стари данъчни окови.
Който имаше преди,
той и днес се нареди.
НАТО още не видели,
пак конците сме оплели −
Армия по бели гащи
демонстрира яки плещи
с коридори и канали −
нас пак кучета ни яли.
Ей я близката чужбина,
кой ли вече не замина!
Уж, ще ходиме в Европа,
а опело пее попът,
че след някоя година
вече няма да ни има –
младите ще са заминали,
старите − ще се споминали!
Нацията от преди −
НЕЯ − Бог да я прости!
Птича изборна
От тук нататък по моему
II част – по времето на „Царя“ и „Сокола“
или Нова ода за народа,
станала в България на мода)
- На къде летите птички?
- На към родната дъбрава.
Избори ще се провеждат
утре в нашата държава.
- Що, нали сте от години
по страната и света?
И гнездата не видели
сте от няколко лета?
- А, това е друго нещо,
ще ги видим, то се знай,
но за урните горещи,
връщаме се в този край.
Наш"те сметнати гласчета
„депутату” да дадем.
Нищо, че са от гурбета
попресъхнали съвсем.
Нищо, че сме от години
пръснати на сто места,
но по списъци се водим
ний по родните гнезда.
- Ще ли стигнат воля, сили
за далечния ви път?
- Ще, нали крилцата силни
носят ни и този път.
А крилцата ни са здрави
от “зелените” пера -
по са яки и корави
и от орльови крила.
Хранят ни и със трошици,
от партийната софра
нищо, че понамирисват
на бетон и на асфалт.
Ний сме птички издръжливи,
ще летим напред-назад,
стига наш"те пак да станат
кмет, министър, депутат...
Ний сме птички-измекяри,
а държавен вятър син,
ни издуха надалеко,
като от комина дим.
Припечелваме по нещо,
но по родните гнезда
се завръщаме, когато
избори се зададат.
Тъй безплатничко излиза
пак да видим бащин дом,
пак да зърнем родни стрехи
кацнем ли на роден клон...
...Ето в царската дъбрава
вече клоните шумят,
че гората част ще става
на поевропейчен път.
Туй си е гора балканска
всеки сам да се оправя.
Кой па/ерата му не стига/т,
той да не лети тогава.
Сага за още по-новото време
III част – в наши дни
Същите стари муцуни,
същите песни и думи,
все тия стари проблеми,
уж пък е новото време...
Ето ни влезли в Европа,
в НАТО сме вече, a попът
все тъй си реди опелото,…
все тъй се върти колелото.
Вихрим концерти за слава
на европейска държава,
а в парламента сеири –
Боже, какви панаири!
В дясно са сините пози,
в ляво – червените рози,
в средата са жълтите блузи,
тук-там със обръснати бузи,
а някъде там по средата
изправена гордо чалмата,
че най-апетитните хапки
прибра пак във своите папки.
Е, малко сръдня се задава,
но туй е за показ и слава,
че вижте ни, мислим различно…
Дали пък не скръцнаха скришно
от стара Европа ония.
Ще ли устискат на тия?
В кухнята хаосът пълен -
вместо да хванат юздите
всеки, награбил черпака
и сърба ли сърба чорбата…
Ей го – Трудът се задава,
приказки - чудо и слава!,
ама в главата му хаос...
всичко отиде на халост.
Бедните – още по-бедни,
хитрите – още по-вредни…
Но май, какъвто му ръста,
тъй и умът му – задръстен.
Здравето – де се скрило?
И то ли хукна в чужбина?
Или си пъхна главата,
на здравната каса в торбата...
Топлото – вече на топло,
ама кого ли не топлят
няколко евро-мильони
скрити в офшорните зони.
Вече и Токът ни мига,
май че със смях ни намига -
я колко стана парата
трафикът на киловата.
Сметките – като във сага –
пулят се дядо и баба –
с тия мизерни парици,
дали да не палят свещици?
За жалост тази година,
зимата тъй си отмина…
няма ги ланшните бури
няма вода в язовира…
Няма заляти дворове,
че и ремонтни мостове.
Как ще оправи нещата
с фургоните кипрата кака?
Ех, той Сапард се задава
и с нас се с реклами задява…
Е, пак ще тъпчат с мильони
в Европа свободните зони.
А дядо и баба пред блока
отрязали вече и тока
се кръстят и палят свещички,
за нашите мили сестрички…
Българско племе кораво,
Де ти е старата слава?
Де са на Ботев словата,
де са на Вазов чедата,
де е на Левски мечтата
и на Вапцаров – борбата?
С нашите нови привички –
то, май, за свещи сме всички…
