Прочетен: 7071 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 10.04.2009 16:57
Чудното цвете
Д. Михайлов
Цвете, цвете, чудно цвете,
растнеш горе в синевата,
искам днес да те откъсна
от лехите на дъгата.
Цвете, цвете, чудно цвете,
растнеш в светлата градина,
на дъгата седемцветна
грейнала в небето синьо. /2
Нека туй вълшебно цвете
във косите ми да светне,
нека в мен да затанцува
седемцветна любовта ми. /2
Слънчева нежна ласка
в танца на ветровете
с обич е обградила
чудното малко цвете.
С весели мили тайни,
с истини верни прости
чудното малко цвете
щастие светло носи /2
…в мечтите е при нас
Нека туй вълшебно цвете,
растне горе в синевата,
всеки с радост да дарява
от лехите на дъгата.
Това видео е качено от Ilka
слънчева нежност
* * * * *
* * * * *
* * * * *
* * * * *
* * * * *
* * * * *
* * * * *
* * * * *
* * * * *
* * * * *
* * * * *
* * * * *
* * * * *
* * * * *
* * * * *
* * * * *
* * * * *
* * * * *
* * * * *
През ранна пролет, когато снегът все още не се е разтопил, на повърхността на земята се появяват стъблата на зюмбюла. Сините, белите или розовите съцветия били известни на човека още преди 2-3 хиляди години. В древна Гърция зюмбюлът наричали цвете на тъгата. Според преданието зюмбюлът носи названието на равния по красота на боговете момък Хиацинт. Заедно с бог Аполон двамата другари безгрижно ловували и спортували. Веднъж по време на състезание по хвърляне на диск Хиацинт бил смъртно ранен. Юношата с всяка измината минута побледнявал, очите му потъмнявали. Главата като венче на полски цветец клюмвала все по-ниско и по-ниско. Аполон здраво държал в ръцете си умиращия Хиацинт, а сълзите му падали върху окървавените къдрици. Разделяйки се със своя другар, той тихо прошепнал: "Ти винаги ще живееш в сърцето ми, прекрасни Хиацинт! Нека споменът за тебе остане вечно в душите на хората!". След смъртта на юношата от кръвта му израснало прекрасно цвете. То и до днес краси нашите градини.
През май от планините зефирът донася аромата на цъфналия люляк. Ето легендата за него. Преди да тръгне по земята от юг на север, пролетта смесила лъчите на слънцето с цветовете на дъгата и започнала да ги хвърля върху земната гръд. Там, където те паднали, се разпуквали сини, жълти, оранжеви и бели цветове. Когато достигнала севера, останали й само лилави лъчи. Разхвърляла ги и от тях израстнали храстите на люляка. Но от къде тези прекрасни цветове носят названието си? Друга легенда разказва как Пан - грозният и страшен бог на горите и полята, се влюбил в прекрасната нимфа Сиринга. Изплашена от неговия външен вид, тя започнала да бяга. Спасявайки се от преследванията му, тя се превърнала в миризливо цвете, получило названието люляк.
Много нежни думи са казани и за лалето. Според казахския епос в пъпките на лалето е скрито щастието. Дълга време никой не е могъл да разтвори красивото венче. Веднъж го съгледало малко дете. С радост то дотичало до поляната и с нежните си ръчички докоснало цветето. Пъпката се разтворила и голямото човешко щастие литнало по земята. В Узбекистан съществува поверие, че небесносиньото лале, което расте и цъфти в планините, носи щастие.
Божурът носи латинското си название Paeonia от името на лекаря Пион, лечител на всички богове. Според преданието божурът може да цери всички болести и зли духове. В Китай съществува поверие за божура. Юноша - красавец отхвърлял влюбените в него девойки с високомерие и студенина. Не една се погубвала от несподелената си любов. Тъй продължавало, докато гордият момък се превърнал в красив, но студен цвят. Божурът няма мирис, значи няма и топлина, казват китайците.
В епоса на много страни се говори за цветето на боговете - карамфила. Поверието разказва, че червените цветове предпазвали хората от беди и неприятности. В една древногръцка легенда карамфилът се смята за част от човека. Веднъж богинята Артемида тръгнала на лов. Цял ден бродила из горите, но не срещнала никакъв дивеч. Разярена, тя си тръгнала с празни ръце. По пътя видяла пастирче, което свирело на кавал. Артемида го набила, защото песента му прогонила зверовете. Детето, огорчено от несправедливото наказание, заплакало с кървави сълзи. От тях поникнали червени цветове. Това били първите карамфили. По-късно те стават символ на доброто и справедливостта, на революцията, на борбата за свобода.
Легенди са свързани и с недостъпния еделвайс. Някога в една планинска хижа живеели братче и сестриче - Вайс и Едел. По цели дни гората ехтяла от техния смях. Един ден, хванати за ръце, те стигнали до една висока скала, където растяло чудно красиво цвете. "Едел, хайде да откъснем това цвете и с него да поздравим нашите родители". Момичето се съгласило и двете деца се покатерили по отвесната скала. Цветецът ги примамвал все повече и повече. Впили ръце един в друг, те бавно се изкачвали. Изведнъж Вайс се подхлъзнал. Двете деца полетели от скалата. Там, където паднали, от кръвта им цъфнали алпийски рози, наречени в тяхна чест еделвайс.
Според дреногръцкия епос Афродита, след като разбрала, че Адонис, нейният любим по време на лов умрял от страшна рана, тръгнала да търси тялото му. Острите камъни и бодли се забивали в краката й. От нейните капки кръв върху земята израснали великолепни рози. В древноиндийската легенда се съобщава, че богинята на красотата Лакшми се е родила от пъпката на алената роза.
С розата е свързана и приказката за бодливия кактус. Веднъж в незнайна страна се събрали много, много цветя. Кралицата на това царство - розата, била в центъра на вниманието. Свит в ъгъла, безмълвно й се възхищавал и невзрачният кактус. Той бил грозен и към него като отровни змии летели насмешки. Кактусът спокойно ги понасял. Но една нощ... Още с настъпването на вечерта в тъмния ъгъл се появило малко, светло петънце. Постепенно то пораснало и привлякло вниманието на всички цветя. Пред тях бавно се разтворил цвят с неописуема красота, съчетание от лунна светлина и нежни багри. Всички застинали в безмълвно възхищение. Но на разсъмване там, където стоял прекрасният цвят, слънчев лъч отново осветил само безмълвното тяло на притиснатия в ъгъла кактус. Зашушукали изненадани цветята. Откъде би могло да се види чудото, видяно от тях? "От кактуса?" - казали плахо някои. "Не, това е невъзможно" - възкликнали почти всички. "И все пак това е той!" - засмяла се с възхита розата. По тялото на кактуса се търкулили няколко капчици роса. Той не могъл да задържи сълзите си на признателност кам розата. Тя - кралицата на цветята - единствена оценила красотата му.
Неповторима и интересна е живата природа! А цветята са изумително нейно творение!
портрети, - рисуване на портрети от сним...
ЖенскоИзточно..
не можах да намеря подходящо стихче, а вдъхновение за мое не ми дойде, твоята находка е много подходяща.
Превъзходно нарисувани и не се различават от снимки! В момента правя и клипче с песента на Тоника по стихотворението:
Чудното цвете - Д. Михайлов
Никога нямаше да разбера, че тези цветя са рисувани, ако не ми беше казала, толкова са истински.
