Тази сладка дума „КОРУПЦИЯ” 
Автор Михаил Лашков   

Ода на корупцията, или: О! Да - корупция! 
„Стана невъзможно да се унищожи бюрокрацията, тъй като унищожаването и трябва да се поръча на същите бюрократи. Но даже , ако я унищожат, те тутакси ще създадат нова, още по-ненаситна, по-издръжлива и жизнена".

                                                                                Граф Потьомкин 

Уважаеми читатели, за да ви стане ясно за какво се говори в тази статия, първо тряба да уточним термините.

Нашият дълбокоуважаем президент Дмитрий Медведев , навъсвайки президентските си вежди, заплашително изрече: „Корупцията в държавната система стана системен проблем. Повече не може да се чака! Чашата на търпението ми с трясък се счупи! Докога ?!!"

Много навременни думи. Всъщност какво представлява държавната ни система ?

Днешната ни държава е съвкупност от отделни чиновници, които обръщат в лична изгода състоянието на обществените интерси.

Изглежда президентът е идеален държавен ръководител. Мъдър, взискателен, справедлив. Но, за съжаление, има достатъчно аргументирани поводи за опасения, че чистите намерения на държавния глава не съвпадат с мислите на неговите чиновници.

Руските чиновници отдавна са усвоили истината: „ Бог няма други ръце, освен твоите собствени". Затова те вярно следват простото правило: „Граби, това не е голяма наука; Вземай всичко, което можеш да вземеш. За какво са ни ръцете, ако не за това - да грабим?".

Затова е много нелепо да се мисли, че чиновникът, който управлява и се разпорежда с активите на държавата, да не иска да остави малко от тези активи като наследство на своите деца.

И така... Запознайте се, господа. Това е чиновникът! Той е толкова необходим за държавата, колкото комарът за блатото. Без чиновника цялата ни бюрокрация просто би била само теория.

Ако наблюдавате, как някой си чиновник, например Иван Петрович, как разхожда сутрин любимото си куче, вие непременно рано или късно ще се възхитите от лиричността на душата му.

В края на разходката този добър и мил човек сигурно ще изрецитира великия поет Есенин. Накланяйки се към своя четириног приятел, ласкаво почесвайки го зад ушите, нашият герой неочаквано ще каже: „ Дай Джим лапа, за щастие!". И сълза от умиление тихичко ще се търкулне по прясно обръснатата му буза.

В Русия има много добри чиновници. Много от тях работят за износ. Наистина, някои работят и за отнасяне и получават от работата повече, отколкото е заплатата им. И правилно! Щом парите променят живота - това е съдба!

Суверенните демократични политолози, от висотата на Кремълската стена, оглеждайки сутрин краищата на „своята необятна родина", скромно ни уверяват, че няма нищо страшно. Пък и народът си мълчи.

И действително, народът, гледайки властта отдолу, най-напред вижда с какво нашите чиновници изтъркват меките си кресла. И мълчи. Но мисли... Но защо ли мисли за властта и псува.

Кремълските социолози, изучаващи с трепет декларациите за дохода на своите колеги -  държавни служители, с горчивина в гласа , често се удивляват как тези бедняци издържат на такава тежка държавна работа.

Бързам да успокоя съмненията им: руският чиновник може да издържи всичко, ако не бъде спрян навреме.

Сега за социологията...

Учените от един много научен институт направиха изследване за корумпираността на чиновниците, но на пресконференцията им беше строго забранено да изнасят цифрови данни.

И на въпроса:

- Колко корумпиран е чиновническия апарат?

Отговориха:

-В проценти - най-малкото трицифрено число.

Моето любимо радио  „Ехото на Москва" се обезпокои от въпроса: „Ползвате ли Интернет?". Почти 100% процента от слушателите отговориха утвърдително. Със следващото гласуване директно в ефир се предполагаше да се разкрият истинските мащаби на корупцията в Русия. След обявяването от президента Дмитрий Медведев на началото на борбата срещу корупцията, въпросът „Готови ли сте днес за борба срещу подкупите?" беше зададен към всички руски чиновници.

Отговорите се разпределят така:

80% от чиновниците са съгласни да се борят срещу подкупите; 20% по никакъв начин не са съгласни да се борят без тях.

Много удачен е коментарът на нашия любим депутат Владимир Жириновский - човекът, пред чийто интелект този свят възторжено се прекланя (цитирам): „Всички чиновници са тъпи и гладни! Те могат да бъдат изчистени само със гражданска война. Невъзможно е да успеем в борбата с корупцията! Защото те са примитивни и докато не се наситят, докато не се задушат в пари, никога няма да се спрат!!". И претворявайки в живота мечтите на избирателите, този Ужас, летящ на крилете на политиката, крещи с порива на праведното негодувание: „Винаги и навсякъде има корупция! Тотална корупция! А аз съм най-бедния депутат! Аз нямам какво да губя.

Но и това искат да ми отнемат! А затова... трябва чиновниците да имат страх. Страх от Кремъл, от килимчето. И из цялата страна им късат пагоните, лишават ги от длъжност, те излизат на площада и започват да стрелят. И показват как става всичко това!".

Но нашите чиновници не стрелят. Те си спомнят как някога дружно скандираха: „Ленин живя, Ленин е жив и ще живее!" (автор - Дънкан Маклауд от клана Маклауд).

След това, подчинявайки се на изключителния глас на техните чиновнически сърца, те трепентно изпълняват химна: „

В чистото поле е системата „Град".

Зад нас са Путин и Сталинград!"

Сега, докато не намерят подходяща рима към фамилията „Медведев", те, твърде нестройно, но все повече въодушевявайки се (въпрос на време), трепетно мъркат под носа си новата любовна песен към новия президент: „Колкото  по-нагоре е любовта, толкова по-надолу са целувките..."

Какви антисталински марксисти.

Извинявам се... Малко се отвлякохме от основната тема. Да продължим разговора си.

В Русия всичко на всичко има три типа чиновници: такива, които крадат и дават и на другите да крадат; такива, които крадат, но не дават на другите да крадат, и накрая, такива, които не крадат, но и на другите не дават да крадат. Последните просто измират като мамути.

Но не всичко е толкова печално. Както казва народната мъдрост: „Чиновниците са като пиявици, но се размножават като хлебарки." И наистина, чиновниците в една или друга степен са подложени на размножение.

В края на краищата какво имаме? Днес най-недосегаемата и най-разпространената каста в обществото ни са чиновниците. И нищо не увеличава така количеството им, както техните подрастващи деца.И затова: нека да се ширят и крепнат редовете на руските чиновници! Колкото повече чиновници има, толкова по-голяма става вероятността някой от тях да ни стане роднина!

Грешно е твърдението на класика, че „ чиновникът е неодушевено същество". В Русия чиновник не е професия. Това е състояние на душата! Съгласете се, колко е душевно да се возиш в служебна кола, с шофьор и лампа.(буркан). Още повече колата да е толкова просторна, че вратите и да се отварят навътре. А на лакираната страна на колата да е залепен прекрасния лозунг на руския чиновник: „Земята - за селяните, заводите - за работниците, парите -за нас!!!" Впрочем, относно земята и заводите, художникът явно се е разгорещил.

Ако се обърнем към историческото минало, ще видим, че когато първата маймуна е грабнала тоягата, останалите са започнали да се трудят. И така трудът е превърнал маймуната в човек, а маймуната с тоягата се е превърнала в чиновник. Под „тояга" ние всъщност разбираме нашето най-справедливо в света избирателно законодателство на руската суверенна демокрация.

Броят на нашите закони се стреми да запълни със себе си цялото свободно пространство за публикации. Нашата любима Законодателна Дума печата с невероятна скорост, сякаш депутатите ни са се записали в дивизия на тежката артилерия. За хиляда заседания те измъдруваха повече от три хиляди закона. По три парчета на ден. По производителност на издаването на книжа нашата Дума отстъпва само на Руския монетен двор, печатащ ден и нощ пари, гонейки инфлацията.

Но даже там, където нашият живот не е регламентиран от закони, нашите народни избраници ни призовават да не се разстройваме. Нашите праворазхитителни (извинявам се) - правоохранителни органи не ни дават просто хей-така да разпиляваме енергията си.

Всичко, което не е разрешено, трябва да бъде забранено. Нищо не окрилява така чиновника, както размаха на забраната. Така „проверяващият" вече не е функция на длъжностното лице. Това е негова привилегия. Съответно - основното право на чиновника е правото на злоупотреба!

Отказът е единствената радост в сивото ежедневие на чиновника. И даже, ако отказът по принцип е невъзможен, винаги има мека форма за отказ - „отлагане". Ако има начин да се отложи вземането на важно решение, истинския чиновник винаги ще се възползва.

На нас винаги ни се струва, че нашите чиновници принадлежат към числото хора, които дълго и щателно разглеждат всеки въпрос, преди да го решат някак си. Лъжа! Те обичат своята господарска служба. И се гордеят с успехите си. И никоя работа няма да отнеме толкова време на чиновника, както отчета на свършената работа.

Няма такъв израз „създавам помощ", но затова пък има „създавам препятствия". Има и дума „чиновник". Но отделно взетия чиновник още не означава корупция. Веднъж Държавата казала на нащите чиновници: „ Плодете се и се размножавайте!". Така се е появила Бюрокрацията - тонове безполезни презастраховащи листи хартия, вместо един малък с решението на въпроса. Вярно, решението не е задължително да бъде положително.

И докато в недрата на Властта зрее „Кодексът на поведението на чиновника", основна заповед за нашите бюрократи остава: „Колкото повече хартия, толкова по-чист задник".

Но заради обективността следва да признаем, че не е вярно мнението, че бюрократичната машина никога не е буксувала, на никъде не върви. В нашите условия Бюрокрацията е успешен бизнес. Т.е., успешният бизнес влиза във властта и я превръща в успешен бизнес. Когато подписът ти струва нещо, грях е да не оцениш себе си. Още повече, както се казва, можеш „леки парички да изкараш". Ето, заради тези „леки" пари , чиновникът се съгласява да носи тежкия товар на отговорността.

А на нас ни се струва, че в гените на чиновника са заложени само две думи: „колко" и „кога". Обяснението е твърде просто. Думата „дай" много по-лесно се изговаря, отколкото думата „вземи". Затова, след като стиснеш ръката на чиновника, провери дали все още са там петте ти пръста.

Проверихте ли? Вървете си с мир. Само не оскърбявайте бюрократа с евтини подаръци. Любимата поговорка на руския бюрократ е : „Господ дава на този, който много взема."

Освен това... Възможността да получаваш е подобна на океана. Проблемът е в това, че повечето хора (от гледна точка на руския чиновник) подхожда към океана с възможностите на чаена лъжичка.

Да не осиромашее ръката на даващия!... Всъщност, понякога чиновниците искат подкупи затова, защото клиентите не искат да се разделят с парите си доброволно.

Това става в тези случаи, когато чиновникът доста скъпо си продава покровителството; затова никой не се чувства задължен да му плати с признателност и любов. И каква любов може да има тук? Нали колкото и да храниш чиновника, той все в джоба ти гледа. А ако вече няма толкова пари, с които да купиш чиновника, това значи, че те отдавна са у него.

Иска ми се да кажа: „Така да живеят чиновниците, че да обеднеят!".  А се получава: „Така да живея, както те крадат!".

Работата не е в баналното крадене. Пътят на чиновника е послан с подаръци!

Много е дадено на чиновника, а останалото той го получава от рушвети. Рушветът е подарък. И колкото е по-малък подаръка, толкова по-обиден е.

И така.... Рушветът все още не е корупция. Корупцията е консенсус, който е възможен при никаква съпротива на страните. Връзката между желанието на хората да дават пари за нещо в което вярват, стремежът да спечелят привилегии и възможността да спечелят в този стремеж поражда корупцията.

Т.е., това , което на запад се нарича корупция, у нас е просто народна традиция.

Накрая ще дам за разглеждане на нашите депутати поместения в Интернет модел за антикорупционен стандарт на държавния служител.

„Етичен кодекс на персонала на различните кантори на държавните учреждения" 

- „Клиентът винаги е прав ( за обслужването на руските милионери)"

-„ Клиентът винаги не е прав ( за обслужването на работещите в полицията)"

-„Клиентът винаги е длъжен (за работещите в ДАИ)"

-„Клиентът винаги е длъжен ( за работещите в данъчната инспекция)"

-„Клиентът винаги е много длъжен (за работещите в прокуратурата)"

-„Клиентът винаги е дърво (за обикновените граждани)

-„Клиентът винаги е дебил (за чиновниците от всички рангове - всеки път му казваш да дойде утре, а той иска днес)"

-„Клиентът винаги е евреин (за работещите в Миграционните служби)"

-„Клиентът винаги е Пръч ( за служителите във всички останали учреждения)" 

Послеслов.

Предлагам да се въведе в Русия  звание : „Почетен корупционер на годината", а също и медал „ За разхищение на държавната собственост в особено малки размери" 

Източник: Национальный Антикоррупционный Совет Российской Федерации

Превод от руски със съкращения: Валентина Атанасова