карикатура - ИВАЙЛО ЦВЕТКОВ
Жив е Макаренко! Живи са и сталинските методи за превъзпитание! Сериозно ли трябваше да наченем второто хилядолетие, за да открием, че трудови лагери са му майката. Както се казва в сентенцията: "Бой, глад, бой, глад, докато стане лъв!". А в Сибир добавяме и студ. Зверски студ! Минус 55 градуса.
Ако немският челен опит непослушните деца да се превъзпитават в арктически постсъветски условия докаже категорични и положителни резултати, ще настъпят масови фалити на психоаналитици, чиито превъзпитателни напъни и без това не дават резултати по същество.
Световните агенции полу-развеселено, полу-шашардисано съобщиха, че немските социални служби са всъщност на кяр, като изпращат непоправимите си младежи в Сибир, наместо да ги обработват поведенчески на своя земя. 150 евро на ден струва социалният експеримент, което било три пъти по-евтино от Германия. Някъде близо до дупката, оставена от Тунгуския метеорит, младежите ще се учат как се копае нужник в снега, как се секат дърва и как човек е щастлив, защото поне от едната си страна се грее на огън.
Идеята за превъзпитание чрез труд не е нова, а само географски шашкаща. Немците в Сибир?! Това и Сталин не си го е представял, а пред немската метода Макаренко е бил нежен психоаналитик.
Да изпратиш непоправимо агресивни младежи надалеч, да ги караш да оцеляват и така да се научат да ценят простите неща в живота е стар подход. Повече от 50 години в Америка непокорните и неукротими беладжии работят във ферми, грижат се за животни, ринат тор, обработват земя, цепят дърва. Така трудът добива смисъл, резултатите са видни, а почивката е отплата и награда.
Една от признатите нови болести на буйните деца и младежите се нарича "хипер активност и дефицит на вниманието". На това всеки български селянин би рекъл: "Я да копа един ден с мен, да му видя активността след залез!".
В Германия трудотерапията е по-скъпо удоволствие, отколкото в Сибир. Така по икономически причини превъзпитането се превръща в експортна стока. Не че в Германия няма условия младжите да се трудят, но степента на спазване на човешките права е превърнала както децата, така и родителите преди всичко в радетели за права, а не за отговорности.
Въпросът този път не е в това кой е отговорен младият човек да се превърне в дивак и заплаха за околните. Но когато това се случи, детските затвори просто вече не вършат работа. Нещо трябва да пречупи загубения човешки облик на младите злосторници. И ако това е на цената на няколко месеца живот на ръба на оцеляването, за да се възроди младия човек за още 50-60 съзнателни години, нека е така.
Но докато Германия може да отдели по 150 евро на ден за превъзпитание на един пакостник, в България джобните за дете от институция възлизат на 0,5 евроцента на ден. Говорим за дете, което не е престъпник и което само е имало нещастието никой възрастен да не го иска в дома си. Ами децата-престъпници на България? Знам, че поне три-четири държавни служби ще скочат до небето и ще покажат едни страхотни доклади за превъзпитателните мерки, които засягат българските деца с девиантно поведение. Но всеки, който се е докосвал до съдбите на децата с проблеми у нас знае, че те не са били, пък скоро няма и да бъдат обект на национална грижа и внимание. И нашенчетата изобщо няма нужда да пътуват до Сибир, защото и в България живеят като в сталински лагери. Ако за тях се намереше някой Макаренко, щяха поне да се научат на труд.
Като познаваме обаче европейските пазарни механизми, като едното нищо само след година време ще гледаме ново хитово реалити - например "Еврозатворник" или "Сибирски страсти", в което мераклии аз награда от 200 хил. евро ма"ат брадви, нахлупили ушанки и със заскрежени клепки ще говорят дивотии пред камерите. 

Лияна Панделиева
http://www.monitor.bg/opinions/article?sid=&aid=145864&cid=50&eid=1269