Прочетен: 5094 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 28.02.2008 07:07
КАЛЕНДАР НА СЪБИТИЯТА:
1525 - Последният император на ацтеките Куаутемока е екзекутиран от испанския конкистадор Кортес.
1870 - Османският султан Абдул Азис издава ферман за възстановяване на Българската патриаршия под името Българска екзархия.
На 28 февруари: Създадена е Българската екзархия от "Дневник" [218 прочитания]
На 28 февруари 1870 г. с ферман на султан Абдул Азиз е създадена Българската екзархия - първата официално призната българска институция след близо 500 години османска власт. Тя става факт благодарение на започналата през 30-те години на XIX век църковна борба, султанските реформени актове от 1839 г. и 1859 г., известни като Хатишериф и Хатихумаюн, и дръзкия акт на скъсване с гръцката Вселенска патриаршия от 3 април 1860 г. Според фермана екзархията теоретично покрива всички земи, населени с етнически българи - историческите области Мизия, Тракия и Македония. Българите обаче са оставени сами да организират епархиите, което налага и след 1870 г. борбата с гръцкото църковно надмощие да продължи. До Освобождението през 1878 г. са създадени 16 епархии. След извоюване на независимостта се създават още две епархии: Неврокопска и Старозагорска. Свиканият на 12 февруари 1872 г. Временен съвет на Екзархията избира за пръв български екзарх ловчанския митрополит Иларион. Този избор обаче не е одобрен от Високата порта и на 16 февруари същата година на негово място е избран видинският митрополит Антим I. Вселенската патриаршия е против създаването на Екзархията и на 16 септември 1872 г. я обявява за схизматична. След обявяването на Руско-турската война през 1877 г. екзарх Антим I е свален от поста и заточен в Мала Азия заради патриотична дейност и проявени симпатии към Русия.
1878 - Турските представители прекъсват преговорите в Сан Стефано.
1909 - За първи път е отбелязан Международен ден на жената, в САЩ от бившата социалистическа партия в страната.
1922 - Обединеното кралство приема независимостта на Египет.
1925 - В Турция кюрдите възстават срещу правителството.
1934 - Българският цар Борис III се среща в Германия с Хитлер
1943 - Английските самолети бомбардират Берлин през деня.
1948 - Последните английски войски се изтеглят от Индия.
1974 - След седем години, САЩ и Египет възстановяват дипломатическите си отношения.
1975 - При влакова катастрофа в Лондонското метро загиват 115 души, 20 са ранени.
1978 - В Русе е открит Пантеонът на възрожденците - национален паметник-костница на героите, загинали за българската свобода. Открит е в чест на стогодишнината от Освобождението.
1991 - Край на войната в Залива.
2001 - В Египет на мюсюлманите се забранява сключването на брак с еврейки.
НА 28 ФЕВРУАРИ В БЪЛГАРИЯ:
1878
Турските представители прекъсват преговорите в Сан Стефано. Руското правителство дава съгласие за свикване на европейски конгрес в Берлин.
Главната цел на договора подписан на конгреса в Берлин е ревизията на Санстефанския договор (19 февр./3 март 1878 г.) По силата на Берлинския договор току-що освободилата се българска държава била разпокъсана на пет части.
1.Териториите между р. Дунав и Стара планина заедно с тогавашната Софийска област образували Княжество България начело с княз, избиран пряко от народа, като за да бъде признат за законен български владетел, той трябвало да получи съгласието на Великите сили (Русия, Англия, Франция, Австро-Унгария, Германия и Италия) и Османската империя. Срокът на Временното руско управление в България се намалява от 2 години, както това определял Санстефанският договор, на 9 месеца. Намиращата се в Княжеството османска армия трябва да напусне неговите предели и да бъде заменена с местна народна милиция. Новата българска държава се поставя във васална зависимост от Османската империя и се задължавала да и плаща ежегоден данък. За нея остават в сила и всички договори, подписани между западните велики сили и Османската империя до избухването на Руско-турската освободителна война 1877-1878 г.
2. Земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област под името Източна Румелия. Управлението й се възлага на генерал-губернатор, назначаван от Високата порта и одобряван от Великите сили. В негова подкрепа трябва да действа Областно събрание, избирано от населението, живеещо в Областта.
3. Македония и Одринско остават отново в пределите на Османската империя под пряката власт на султана. Османската империя приема единственото задължение да подготви и проведе в тези две области реформи, чрез които да бъдат изравнени правата на християнското население с тези на мохамеданското.
4. Градовете Пирот и Враня се предавали на Сърбия, а Румъния получавала Северна Добруджа като компенсация за Бесарабия, която по силата на Санстефанския договор се предоставяла на Русия.
1907
Обнародван е първият Закон за кооперативните сдружавания.
26 - 28 януари 1913
Османските войски контраатакуват при Булаир, но са отблъснати от Седма Рилска дивизия. Турска контраатака при Чаталджа е провалена от Първа и Трета Българска армия. През януари 1913 г. в Цариград е извършен държавен преврат и дошлите на власт прогермански управляващи преустановяват преговорите в английската столица и нареждат на османската армия да предприеме незабавни атаки срещу българските войски. Като цяло тези атаки не водят до положителен резултат и следват нови военни успехи на балканските съюзнички.
28 февруари - 1 март 1934
Българският цар Борис III се среща в Германия с Хитлер и с външния министър фон Нойрат. Те го съветват за сближение със Югославия.
1947
Завършва общото събрание на БАН, което приема нов Устав на академията, основан на приетия по-рано Закон за БАН.
1968
Подписан е протокол за стокообмен с Турция.
1970
Подписан е договор за търговия и мореплаване с Япония.
1978
В Русе е открит Пантеонът на възрожденците - национален паметник-костница на героите, загинали за българската свобода. Открит е в чест на стогодишнината от Освобождението. Разположен е върху 4456 кв. м. площ. В средата на Пантеонът под позлатения купол гори вечен огън. Костите на Любен Каравелов, Захари Стоянов, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Баба Тонка Обретенова, Никола Обретенов, Панайот Волов, Ангел Кънчев се съхраняват в мраморната зала на 22 метровия пантеон. Тридесет и девет видни възрожденци са погребани в отделни гробове. Там са вписани имената и на още 453 просветители, четници и опълченци.
28 февруари - 6 март 1981
Людмила Живкова е на посещение в Мексико за участие в тържествата, посветени на 13-вековния юбилей на българската държава. На 4 март в гр. Мексико се открива изложбата "Средновековна България - изкуство и цивилизация".
1984
Завършва тридневното посещение на генералния секретар на ООН Хавиер Перес де Куеляр в България. Страната ни е член на ООН от 14 декември 1955 г. Тя три пъти е непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН (1966 г., 1986-1987 г., 2002-2003 г.), а през септември 2002 г. е председател.
Организацията на обединението нации е създадена по инициатива на участниците в антихитлеровската коалиция по време на Втората световна война. Създадена е на 26 юни 1945 г. на международна конференция в Сан Франциско. Учредители на ООН са 50 държави. Приетият Устав влиза в сила на 24 октомври 1945 г. Този ден е обявен за международен ден на ООН. Седалището на организацията е в Ню Йорк. ООН има центрове във Виена и Женева. Целите, записани в Устава са поддържане на международния мир и сигурност, предотвратяване и премахване на заплахите за мира и прекратяване на агресивните актове, уреждане или разрешаване с мирни средства на международни спорове или ситуации, които могат да доведат до нарушаване на мира, развиване на дружеските отношения между нациите чрез уважаване принципа на равноправието и самоопределянето на народите, осъществяване на сътрудничество при разрешаване на международни проблеми от икономически, социален, културен и хуманитарен характер; уважаване правата на човека и основните свободи за всички без разлика на раса, пол, език и религия; осъществяване на централизация чрез съгласуване действията на държавите, насочени към достигане на тези цели. Главни органи на ООН са Общо събрание, Съвет за сигурност на ООН, Икономически и социален съвет, Съвет за попечителство на ООН, Международен съд на ООН и Секретариат. Постът на генерален секретар е заеман от: Тригве Халвдан Ли от Норвегия, 1946-1953 г., Д. Хамършелд от Швеция, 1953-1961 г., У Тан от Бирма, 1961-1971 г., К. Валдхайм от Австрия, 1972-1981 г., Х. П. де Куеляр от Перу, 1982-1991 г., Б. Бутрос-Гали от Египет, 1991-1997 г., К. Анан от Гана, 1997 г.
28 януари - 4 февруари 1992
В Давос, Швейцария се провежда Световен икономически форум, на който президентът Желев изнася лекция "Стабилността на Югоизточна Европа - предпоставка за добруване на Европа". След 10 ноември 1989 г. Желев се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Той e един от основателите на Съюза на демократичните сили (СДС) и пръв председател на неговия Координационен съвет. Депутат в VII Велико народно събрание. Член е на Висшия съвет на Международната академия "Медичи". Желев е автор на редица трудове: "Самодейното изкуство в условията на научно-техническата революция" (1976 г.), "Моралните категории" (1979 г.), "Фашизмът" (1982 г.), преведен на няколко езика, "Човекът и неговите личности" (1992 г.) и др.
1994
Окончателно е приет държавният бюджет за 1994 година.
1997
Регистрирана е партията Либерално-демократична алтернатива. Тя е учредена на 30 ноември 1996 г. Съучредител е на коалицията Либерален форум, основана на 25 февруари 1997 г. от Желю Желев, както и на Либерално-демократичен съюз, основан на 10 юли 1998 г.
28 февруари - 1 март 1998
Проведен е учредителен конгрес на Българската евролевица. За лидер е избран Александър Томов. Той е икономист, политически и държавен деец. Завършва икономика във Висшия икономически институт в София, след което работи като преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и като експерт и съветник в Министерския съвет. След 10 ноември 1989 г. се включва активно в обществено-политическия живот на страната. Заема и отговорни държавни постове като заместник-председател на Министерския съвет (1990-1991 г.). Депутат е в ХХXVII Народно събрание. На II конгрес на партията (3-4 юни 2000 г. ) преизбран отново за неин председател.
2001
В доклада на Държавния департамент на САЩ по развитието на човешките права е записано, че в България свободата на словото се спазва формално, но по същество правителството се намесва в работата на медиите както с помощта на рекламите, така и чрез НСРТ.
2001
Тридесет и осмото НС приема промени в Закона за досиетата
2002
Двадесет и трима депутати от НДСВ подписват писмо до премиера. В писмото се настоява за незабавна промяна в икономическата и социална политика, прозрачност в управлението на държавата и демокрация в парламентарната група на НДСВ. В писмото се казва още: “Ние приехме вашите послания за висок морал и почтеност във всичко и бяхме избрани заради вас. В името на този обет сме длъжни откровено да ви кажем – необходима е незабавна промяна в икономическата и социална политика, пълна прозрачност в управлението на държавата и демокрация в парламентарната група, както и условия за гарантиране на демократични процеси в нея.” Симеон не приема критиките.
НА 28 ФЕВРУАРИ В СВЕТА:
1066
Открита е сградата на Уестминстърското абатство. Сградата е проектирана в стила на прочутите катедрали Кентърбъри и Шартр. Уестминстърското абатство е под личното разпореждане на краля. То не се смята нито за катедрала, нито за енорийска черква, въпреки че поддържа свой собствен хор. През 1066 г. в Уестминстърското абатство е коронясан нормандския херцог Вилхелм Завоевателя
Там е канонизиран Едуард Изповедникът, короновани са и всички монарси на Великобритания с изключение на Едуард V и Едуард VII. На 2 юни 1953 г., когато е коронацията на кралица Елизабет II в абатството присъстват 8200 гости. На същата сцена се състои венчавката на лейди Даяна и принц Чарлз. По-късно там е и опелото на принцесата.
1525
Последният император на ацтеките Куаутемока е екзекутиран от испанския конкистадор Кортес.
Ернан Кортес е испански военачалник и завоевател. През 1504-1519 г. служи като чиновник в Западна Индия (Санто Доминго, Куба). Завоюва Мексико от 1519 г. до 1521 г. Унищожава Ацтекската империя.
1813
В град Калиш е подписан съюзен договор между Русия и Прусия . Русия и Прусия се договарят да водят съвместни действия срещу Наполеон I и да не сключват сепаративен мир или примирие. Тайните клаузи на договора предвиждат възстановяване на Прусия в границите й от 1806 г. и увеличаване на територията й за сметка на северногерманските държави. Калишкият съюзен договор слага началото на шестата антинаполеонова коалиция.
1849
В Сан Франциско с кораба “Калифорния” пристигат първите златотърсачи.
1893
В САЩ е патентован абразивът.
1931
Основана е английската фашистка партия.
1942
В Германия се позволява използването на автомобили само с военни цели.
1948
В Чехословакия се обявяват за забранени 27 издания и всички вестници.
1976
Американският президент Джералд Форд обявява Фидел Кастро за “международен престъпник”. Кастро е кубински политик и държавник. Организатор е на “Движение 26 юли” (1955-1956 г.). Става министър-председател на Революционното правителство след комунистическия преврат през 1959 г. От 1965 г. е първи секретар на ЦК на КП на Куба. За периода 1959-1976 г. е премиер-министър. От 1976 г. Кастро е председател на Държавния съвет и на МС на Куба. За периода 1976-1979 г.е председател на Движението на необвързаните страни.
1979
В Мозамбик е въведено смъртното наказание за държавни престъпления.
1986
В Стокхолм неизвестен извършител застрелва министър-председателя на Швеция Улоф Палме.
1991
Ирак приема условията на ООН за освобождаване на Кувейт. Преустановено е настъплението на американската армия. Саддам Хюсеин призовава иракските войски да напуснат Кувейт. На 1 август 1990 г. чрез военна агресия Хюсеин се опитва да присъедини към Ирак територията на Кувейт. Това довежда до обявяване на пълен ембаргов режим над страната от ООН. На 19 януари 1991 г. обединените сили на ООН, командвани от генерал Шварцкопф, започват операция "Пустинна буря" по въздух, суша и море, като разгромяват основните сили на Ирак и принуждават силите на Садам Хюсеин да освободят завзетите територии. ООН запазва ембаргото над страната.
1994
Американската авиация сваля четири сръбски самолета по време на първия полет на силите на НАТО след намесата им в Босна. През 1991-1992 г. етническите и религиозни противоречия в СФР Югославия довеждат до избухването на военни конфликти между босненци, хървати и сърби. Това води до икономическа и политическа нестабилност. Босна и Херцеговина обявяват независимостта си от Белград. Международната общност под егидата на ООН се намесва чрез военен контингент на НАТО, за да бъде спрян конфликтът. През 1996 г. лидерите на трите етнически общности се споразумяват. Подписано е Дейтънското споразумение в Париж, според което Босна и Херцеговина става двуобщностна държава- Мюсюлманско-хърватска федерация и Република Сръбска. На 14 септември са проведени избори, спечелени от националистическите партии. Избрано е колективно Председателство, в което влизат А. Изетбегович - мюсюлманин, М. Краишник - сърбин и К. Зубак - хърватин. На 3 януари 1997 г. е сформирано правителството на Харис Силайджич и Светозар Михайлович.
2001
В Египет на мюсюлманите се забранява сключването на брак с еврейки.
НА 28 ФЕВРУАРИ СА РОДЕНИ:
1533 - Мишел дьо Монтен, френски писател († 1592)
Мишел дьо Монтен - фрeнски философ и писател. Получава домашно класическо образование, завършва колеж, учи право. През 1580-1588 публикува основното си съчинение “Опити” (“Essais”, кн. 1-3). Много от идеите на Монтен са възприети от Ш. Л. Монтескьо, от просветителите през ХVIII в. и Ж.-Ж. Русо.
1790
Алфонс Мари Луи дьо Ламартин - френски поет и политически деец. Член на Френската академия от 1829 г.. Известно време е дипломат. Министър на външните работи, Ламартин е с голямо влияние във Временното правителство по време на II република (1848 г.). След 1849 г. се отказва от политическа кариера. Със стихосбирката "Поетически съзерцания" полага начало на френската романтическа лирика. Поеми - "Жослен", "Грациела". През 1833 г. на връщане от Ориента минава през България. Симпатиите си към българския народ изразява в пътеписа "Пътуване на Изток".
1823 - Ернест Ренан, френски писател и философ († 1892)
1833
Алфред фон Шлифен - германски граф, офицер, генерал-фелдмаршал (1911 г.), военен теоретик. Като офицер от Генералния щаб участва в Австро-пруската война (1866 г.) и Френско-пруската война (1870-1871 г. ).В периода 1891-1905 г. е началник на Генералния щаб.Той подобрява подготовката на офицерите. Като последовател на Х. Молдке Старши е един от идеолозите на германската военна доктрина. Разработва теорията за обкръжение и унищожаване на противника чрез решителен удар по единия или по двата фланга. Автор на плана за война на 2 фронта - срещу Франция и срещу Русия. Най-известното му съчинение е “Gesammelte Schriften”, (т. 1-2, 1913 г.).
1840 - Анри Дюверие, френски пътешественик и изследовател († 1892)
1866
Вячеслав Иванович Иванов- руски поет и драматург. През 1904 г. публикува книгата "Елинската религия на страдащия бог", посветена на елинския култ към Дионисий. Изявява се като поет след 1898 г.. Първата му книга с лирика "Кормчии на звездите" излиза през 1903 г., след нея се появяват сборникът "Прозрачност" (1904 г.) и трагедията с "античен хор" "Тантал" (1905 г.). Смятан е за един от теоретиците на второто поколение руски символисти. В периода 1917-1924 г. се занимава предимно с научна и културно-педагогическа дейност (защитава дисертацията "Донисий и прадионисийството", 1921 г. ). През 1924 г. напуска Русия, живее в Италия. В емиграция превежда на руски език Данте, Петрарка и др., по-рядко публикува нови творби - "Римски сонети" (1925 г.), "Човек" (1939 г. ).
1868
Борис Иванов Дякович - български археолог, библиотековед. Дядо му - Ал. Узунов, е сред създателите на българската гимназия в Болград. Борис Дякович получава начално образование в румънско-българското трикласно училище в Болград. Учи в гимназия в София, но завършва Пловдивската класическа гимназия през 1890 г.. От 1891 до 1893 г. следва в Юридическия факултет на Новорусийския университет в Одеса .През 1894 г. със стипендия на МНП заминава за Прага, където 1 година учи в Немския университет. След което следва класическа история и археология в Сорбоната в Париж.Под ръководството на проф. Калигнан и Потие изучава антично изкуство, история, култура, архитектура и скулптура във Франция и Италия. Проучва разкопките на Помпей. През 1898 г. е уредник на Етнографския отдел в Народният музей. Две години по-късно е заместник-директор на Народната библиотека в София. През 1901 г. става директор на Народната библиотека в Пловдив, остава на този пост до 1932 .. През 1910 г. създава към Народната библиотека в Пловдив археологически музей. Той е сред учредителите е на Пловдивско археологическо дружество, създадено през 1923 г. През 1937 г. става негов почетен член.В периода 1901-1906 г. реформира дейността на Народната библиотека в Пловдив. През 1909 г. участва в подготовката на "Закон за народното просвещение", автор е на раздела за културни институции (музеи и библиотеки).През 1919 г. създава нов правилник за Народната библиотека в Пловдив . Сътрудничи на различни списания , сп. "Книжовник" (1910 г.) и сп. "Читалище" (1911 г.), където публикува статии. Като първият български учен археолог прави важни разкопки и открития из страната. Автор е на съчиненията "Исторически преглед на Народната библиотека и музея в Пловдив до Съединението" (1907 г.), "Народните библиотеки и читалища в Пловдивски окръг" (1908 г.) и др.
| |
 |
|
Роден е българският писател Емилиян Станев. Той учи живопис в Художествената академия в София в класа на проф. Ц. Тодоров. Следва финанси и кредит в Свободния университет. През 1950-1955 г. завежда отдел “Белетристика” във вестник “Литературен фронт” . Член е на Съюза на българските писатели. Първият му отпечатан разказ е “Срещу Великден”. В първият му сборник присъства социалната тема “Примамливи блясъци” (1938 г. ). Със сборникът “Сами” (1940 г.) поставя началото на анималистичната тема в творчеството си: “Последна борба” (1942 г. ), “Вълчи нощи” (1943 г. ), “През води и гори” (1943 г. ), “Делници и празници” (1945 г. ), “Дива птица” (1946 г. ). С повестите “В тиха вечер” (1948 г. ), “Крадецът на праскови” (1948 г. ), “Повест за една гора”, “Когато скрежът се топи” (1950 г. ) и др. бележи преход към епичния жанр. От 1950 г. в продължение на 14 години работи върху романа “Иван Кондарев”. Негови исторически романи са “Легенда за Сибин, преславския княз” (1968 г. ), “Антихрист” (1970 г. ). Автор е на произведенията “Вълкът” (1970 г. ), “Скот Рейнолдс и непостижимото” (1971 г. ), “Язовецът” (1975 г. ), “Насън и наяве” (1978-1979 г. ) и “Черният монах” (1979 г. ). Автор е на произведения за деца и юноши. Творбите му са преведени на повече от 20 езика.
1930
Леон Купър - американски физик теоретик, професор. През 1956 г. установява , че при особеното състояние на силно охладено вещество електроните се свързват в двойки (двойки на Купър) в резултат от обмен на фонони. През 1957 г. заедно с Дж. Бардийн и Дж. Р. Шрифър създават микроскопичната теория на свръхпроводимостта.През 1958 г. въз основа на нея авторите предсказват свръхфлуидността на течен хелий (3He) близо до абсолютната нула.Тя е експериментално потвърдена през 1962 г.. През 1972 г. Дж. Бардийн, Дж. Р. Шрифър и Леон Купър получават Нобелова награда за физика .
НА 28 ФЕВРУАРИ УМИРАТ:
1621 - Козимо II де Медичи, велик херцог на Тоскана (* 1590)
1810
Жак Андре Нежон - френски философ материалист и атеист, представител на младото поколение просветители.От 1795 г. е член на Френския институт , а от 1803 г. е член на Френската академия. Той е сътрудник на П. Холбах, участва в подготовката на неговите произведения "Система на природата", "Разобличеното християнство" и др. Ръководи нелегалното издаване в чужбина на много произведения на П. Холбах и трудовете на М. Монтен, Ж.-Ж. Русо и Д. Дидро. Смята се за автор на анонимно издадената книга "Воинът философ" (1768 г.), включена в папския "Индекс на забранените книги" (от 1771 г.). Ръководи издаването на големия раздел "Систематични енциклопедии", замислен като продължение и допълнение на съответните раздели на "Енциклопедията" на Д. Дидро.
1906
Марин Стоянов Дринов - български историк, филолог, фолклорист, етнограф. Един от основателите Българското книжовно дружество в Браила (1869 г.), пръв председател (1869-82 г., 1884-98 г.) на БКД.Действителен член на БДК от 1869 г., почетен член - от 1898 г... Следва в Историко-филологическия факултет на Московския университет (1861-1865 г.)Защитава магистърска дисертация в Московския университет през 1872 г. ,назначен за доцент по славянознание в Харковския университет. Защитава докторска дисертация през 1876 г. и става професор. Вицегубернатор на София през Руско-турската война (1877-1878) и министър на Отдела на народно просвещение в привременното правителство (1878-1879 г. ). Основните му научни интереси са в областта на историята, трудовете му получават високи оценки сред славянски учени. Големи са заслугите му за българска филология и организационно-научната и просветна дейност. Негови трудове са "Поглед връх произхожданието на българския народ и началото на българската история", "Заселване на Балканския полуостров от славяните", "Южните славяни и Византия през Х век".
1887
Димитър Генков Филов - български офицер, подполковник (1885 г.). По време на Руско-турската война (1877-1878) е командир на III, а след това на IХ опълченска дружина и участва в боевете при Шипка и Шейново. След Освобождението служи в Източнорумелийската милиция. Участва в подготовката и извършването на Съединението (6 септември 1885 г.). По време на Сръбско-българската война е командир на общия резерв и на централна колона, която овладява Цариброд и участва в боевете за Пирот (14 – 15 ноември 1885 г.). След войната е началник на III пехотна бригада в Русе и участва в бунта на офицерите-русофили (1887 г.). Ранен тежко, съден е от военния трибунал. Умира в болницата.
1916 - Хенри Джеймс, американски писател (* 1843)
1925
Фридрих Еберт – немски политик, държавник. Заема висши постове в бременската социалдемократическа организация. След 1906 г. е секретар на ЦК на ГСДП, а от 1913 г. (след смъртта на А. Бебел) е съпредседател на партията (заедно с Х. Хаазе). Ръководи социалдемократичната фракция в Райхстага в годините на I световна война. На 9 ноември 1918 г. е обявен за канцлер, а ден по-късно е избран за председател на Съвета на народни представители. Той е първият в историята на Германия райхспрезидент, избран на 11 февруари 1919 г. от заседаващото във Ваймар Националното събрание и заема поста до смъртта си. Като канцлер и президент допринася за омиротворяването на страната, за утвърждаването на Ваймарската република и възстановяване мястото на Германия сред водещите европейски държави.
1936 - Шарл Никол, френски бактериолог, Нобелов лауреат през 1928
1936
Иван Парашкевов Пашинов-български офицер, генерал-майор (1917 г.). През 1877 г. емигрира във Влашко. През 1885 г. завършва Военното училище в София . Участва в Сръбско-българската война през 1885 г. като командир на рота в VII пехотен Преславски полк. Проявява се в сражението при Сливница (5-7 ноември ). Сражава се при Цариброд (12 ноември ) и Пирот (14-15 ноември ). По време Балканската война (1912-1913 г.) е командир на ХХIII пехотен Шипченски полк.През I световна война е командир на II бригада от VIII пехотна Тунджанска дивизия. Автор е на книгата "ХХIII пехотен Шипченски полк във войната с турци и съюзници (1912-1913)" (1928 г.).
1936
Шарл Жул Анри Никол - френски микробиолог. През 1893 г. завършва университета в Руан.. От 1903 до 1936 г. е директор на института "Пастьор" в Тунис. Изучава причинителите на редица инфекциозни заболявания (токсоплазмоза, трахома, скарлатина, грип и др.) и разработва начини за приготвяне на специфични ваксини и серуми.През 1928 г. получава на Нобелова награда за физиология и медицина за изследванията си върху петнистия тиф.
1956 - Фриджес Рис, унгарски математик
1959 - Максуел Андерсън, американски писател (* 1888)
1961
Андрей Николаевич Москвин - руски кинооператор. Сред основоположниците на съветската операторска школа.. Снима филмите “Дяволското колело” (1926 г. ), “Новият Вавилон” (1929 г.), трилогията за Максим - “Младостта на Максим” (1935 г.), “Завръщането на Максим” (1937 г.), “Виборгска страна” (1939 г.). През 1944-1945 г. заедно с Едуард Тисе снимат “Иван Грозни”.С Дмитрий Месхиев създават “Дамата с кученцето” (1960 г.), това е един от последните му филми. .
1963
Раджендра Прасад - индийски държавен и политически деец.От 1952 до 1962 г. е президент . По образование е адвокат.През 1911 г. влиза в Индийския национален конгрес (ИНК). Последовател е на М. К. Ганди. Участва в националното-освободително движение на Индия. През 1934 г., 1939 г. и 1947-1948 г. е председател на ИНК. От 1946 г. до януари 1948 г. е министър по продоволствието и селското стопанство.В периода 1946-1950 г. е председател на Учредителното събрание на Индия. След провъзгласяването на Индия за република през 1950 г. е избран за неин временен президент.
1972
Бинка Манолова Златарева - българска художничка. Завършва живопис в Държавното художествено-индустриално училище в София (1915 г. ), ученичка на Ив. Мърквичка.През 1923-24 г. специализира при В. Хинаис в Художествена академия в Прага. Рисува предимно портрети с маслени бои и пастел, пейзажи и натюрморти. Сред по-известните й творби са: "Автопортрет" (1920 г.), "Майка ми" (1923) г., "Ботевият четник Никола Обретенов" (1932 г.), "Иван Мърквичка" (1936 г.), "Дора" (1936 г.), "Улица в Търново", "Пейзаж от Карлово", "Утро", "Полски цветя" (1938 г.), "Грозде", "Лилии", "Ружи", "Лалета" (1971 г.), "Портокали" (1971 г.) и др.
1988
Стефан Любомиров Каракостов - български литературен историк, театровед и философ.През 1941 г. завършва славянска филология в СУ” Св.Климент Охридски” . В продължение на три години работи като редактор във вестник “Литературен глас” . След което е секретар на Общинския комитет в Бургас . Преподавател е в Държавното театрално училище.От 1951 г. до 1970 г. е професор във ВИТИЗ “Кр. Сарафов” . След това е професор в Института по философия при БАН . Редактор и главен редактор във в-к “Култура” , сп. “Социалистическа борба” (1946 г.), в-к “Народ” (1945-1946 г.) и др. Изследва дейността на видни възрожденски дейци като Ботьо Петков, Димитър Общи, македонски възрожденци, В. Левски и др.. Издава книгите “Българският театър. Средновековие. Ренесанс. Просвещение. 865-1858” (1872 г. ), “Българският възрожденски театър” (1973 г.), “Революция и сцена” (1975 г.) и др.
НА 28 ФЕВРУАРИ СА РОДЕНИ:
1533
Мишел дьо Монтен - фрeнски философ и писател. Получава домашно класическо образование, завършва колеж, учи право. През 1580-1588 публикува основното си съчинение “Опити” (“Essais”, кн. 1-3). Много от идеите на Монтен са възприети от Ш. Л. Монтескьо, от просветителите през ХVIII в. и Ж.-Ж. Русо.
1790
Алфонс Мари Луи дьо Ламартин - френски поет и политически деец. Член на Френската академия от 1829 г.. Известно време е дипломат. Министър на външните работи, Ламартин е с голямо влияние във Временното правителство по време на II република (1848 г.). След 1849 г. се отказва от политическа кариера. Със стихосбирката "Поетически съзерцания" полага начало на френската романтическа лирика. Поеми - "Жослен", "Грациела". През 1833 г. на връщане от Ориента минава през България. Симпатиите си към българския народ изразява в пътеписа "Пътуване на Изток".
1833
Алфред фон Шлифен - германски граф, офицер, генерал-фелдмаршал (1911 г.), военен теоретик. Като офицер от Генералния щаб участва в Австро-пруската война (1866 г.) и Френско-пруската война (1870-1871 г. ).В периода 1891-1905 г. е началник на Генералния щаб.Той подобрява подготовката на офицерите. Като последовател на Х. Молдке Старши е един от идеолозите на германската военна доктрина. Разработва теорията за обкръжение и унищожаване на противника чрез решителен удар по единия или по двата фланга. Автор на плана за война на 2 фронта - срещу Франция и срещу Русия. Най-известното му съчинение е “Gesammelte Schriften”, (т. 1-2, 1913 г.).
1866
Вячеслав Иванович Иванов- руски поет и драматург. През 1904 г. публикува книгата "Елинската религия на страдащия бог", посветена на елинския култ към Дионисий. Изявява се като поет след 1898 г.. Първата му книга с лирика "Кормчии на звездите" излиза през 1903 г., след нея се появяват сборникът "Прозрачност" (1904 г.) и трагедията с "античен хор" "Тантал" (1905 г.). Смятан е за един от теоретиците на второто поколение руски символисти. В периода 1917-1924 г. се занимава предимно с научна и културно-педагогическа дейност (защитава дисертацията "Донисий и прадионисийството", 1921 г. ). През 1924 г. напуска Русия, живее в Италия. В емиграция превежда на руски език Данте, Петрарка и др., по-рядко публикува нови творби - "Римски сонети" (1925 г.), "Човек" (1939 г. ).
1868
Борис Иванов Дякович - български археолог, библиотековед. Дядо му - Ал. Узунов, е сред създателите на българската гимназия в Болград. Борис Дякович получава начално образование в румънско-българското трикласно училище в Болград. Учи в гимназия в София, но завършва Пловдивската класическа гимназия през 1890 г.. От 1891 до 1893 г. следва в Юридическия факултет на Новорусийския университет в Одеса .През 1894 г. със стипендия на МНП заминава за Прага, където 1 година учи в Немския университет. След което следва класическа история и археология в Сорбоната в Париж.Под ръководството на проф. Калигнан и Потие изучава антично изкуство, история, култура, архитектура и скулптура във Франция и Италия. Проучва разкопките на Помпей. През 1898 г. е уредник на Етнографския отдел в Народният музей. Две години по-късно е заместник-директор на Народната библиотека в София. През 1901 г. става директор на Народната библиотека в Пловдив, остава на този пост до 1932 .. През 1910 г. създава към Народната библиотека в Пловдив археологически музей. Той е сред учредителите е на Пловдивско археологическо дружество, създадено през 1923 г. През 1937 г. става негов почетен член.В периода 1901-1906 г. реформира дейността на Народната библиотека в Пловдив. През 1909 г. участва в подготовката на "Закон за народното просвещение", автор е на раздела за културни институции (музеи и библиотеки).През 1919 г. създава нов правилник за Народната библиотека в Пловдив . Сътрудничи на различни списания , сп. "Книжовник" (1910 г.) и сп. "Читалище" (1911 г.), където публикува статии. Като първият български учен археолог прави важни разкопки и открития из страната. Автор е на съчиненията "Исторически преглед на Народната библиотека и музея в Пловдив до Съединението" (1907 г.), "Народните библиотеки и читалища в Пловдивски окръг" (1908 г.) и др.
1907
Роден е българският писател Емилиян Станев. Той учи живопис в Художествената академия в София в класа на проф. Ц. Тодоров. Следва финанси и кредит в Свободния университет. През 1950-1955 г. завежда отдел “Белетристика” във вестник “Литературен фронт” . Член е на Съюза на българските писатели. Първият му отпечатан разказ е “Срещу Великден”. В първият му сборник присъства социалната тема “Примамливи блясъци” (1938 г. ). Със сборникът “Сами” (1940 г.) поставя началото на анималистичната тема в творчеството си: “Последна борба” (1942 г. ), “Вълчи нощи” (1943 г. ), “През води и гори” (1943 г. ), “Делници и празници” (1945 г. ), “Дива птица” (1946 г. ). С повестите “В тиха вечер” (1948 г. ), “Крадецът на праскови” (1948 г. ), “Повест за една гора”, “Когато скрежът се топи” (1950 г. ) и др. бележи преход към епичния жанр. От 1950 г. в продължение на 14 години работи върху романа “Иван Кондарев”. Негови исторически романи са “Легенда за Сибин, преславския княз” (1968 г. ), “Антихрист” (1970 г. ). Автор е на произведенията “Вълкът” (1970 г. ), “Скот Рейнолдс и непостижимото” (1971 г. ), “Язовецът” (1975 г. ), “Насън и наяве” (1978-1979 г. ) и “Черният монах” (1979 г. ). Автор е на произведения за деца и юноши. Творбите му са преведени на повече от 20 езика.
1930
Леон Купър - американски физик теоретик, професор. През 1956 г. установява , че при особеното състояние на силно охладено вещество електроните се свързват в двойки (двойки на Купър) в резултат от обмен на фонони. През 1957 г. заедно с Дж. Бардийн и Дж. Р. Шрифър създават микроскопичната теория на свръхпроводимостта.През 1958 г. въз основа на нея авторите предсказват свръхфлуидността на течен хелий (3He) близо до абсолютната нула.Тя е експериментално потвърдена през 1962 г.. През 1972 г. Дж. Бардийн, Дж. Р. Шрифър и Леон Купър получават Нобелова награда за физика .
НА 28 ФЕВРУАРИ УМИРАТ:
1810
Жак Андре Нежон - френски философ материалист и атеист, представител на младото поколение просветители.От 1795 г. е член на Френския институт , а от 1803 г. е член на Френската академия. Той е сътрудник на П. Холбах, участва в подготовката на неговите произведения "Система на природата", "Разобличеното християнство" и др. Ръководи нелегалното издаване в чужбина на много произведения на П. Холбах и трудовете на М. Монтен, Ж.-Ж. Русо и Д. Дидро. Смята се за автор на анонимно издадената книга "Воинът философ" (1768 г.), включена в папския "Индекс на забранените книги" (от 1771 г.). Ръководи издаването на големия раздел "Систематични енциклопедии", замислен като продължение и допълнение на съответните раздели на "Енциклопедията" на Д. Дидро.
1906
Марин Стоянов Дринов - български историк, филолог, фолклорист, етнограф. Един от основателите Българското книжовно дружество в Браила (1869 г.), пръв председател (1869-82 г., 1884-98 г.) на БКД.Действителен член на БДК от 1869 г., почетен член - от 1898 г... Следва в Историко-филологическия факултет на Московския университет (1861-1865 г.)Защитава магистърска дисертация в Московския университет през 1872 г. ,назначен за доцент по славянознание в Харковския университет. Защитава докторска дисертация през 1876 г. и става професор. Вицегубернатор на София през Руско-турската война (1877-1878) и министър на Отдела на народно просвещение в привременното правителство (1878-1879 г. ). Основните му научни интереси са в областта на историята, трудовете му получават високи оценки сред славянски учени. Големи са заслугите му за българска филология и организационно-научната и просветна дейност. Негови трудове са "Поглед връх произхожданието на българския народ и началото на българската история", "Заселване на Балканския полуостров от славяните", "Южните славяни и Византия през Х век".
1925
Фридрих Еберт – немски политик, държавник. Заема висши постове в бременската социалдемократическа организация. След 1906 г. е секретар на ЦК на ГСДП, а от 1913 г. (след смъртта на А. Бебел) е съпредседател на партията (заедно с Х. Хаазе). Ръководи социалдемократичната фракция в Райхстага в годините на I световна война. На 9 ноември 1918 г. е обявен за канцлер, а ден по-късно е избран за председател на Съвета на народни представители. Той е първият в историята на Германия райхспрезидент, избран на 11 февруари 1919 г. от заседаващото във Ваймар Националното събрание и заема поста до смъртта си. Като канцлер и президент допринася за омиротворяването на страната, за утвърждаването на Ваймарската република и възстановяване мястото на Германия сред водещите европейски държави.
1887
Димитър Генков Филов - български офицер, подполковник (1885 г.). По време на Руско-турската война (1877-1878) е командир на III, а след това на IХ опълченска дружина и участва в боевете при Шипка и Шейново. След Освобождението служи в Източнорумелийската милиция. Участва в подготовката и извършването на Съединението (6 септември 1885 г.). По време на Сръбско-българската война е командир на общия резерв и на централна колона, която овладява Цариброд и участва в боевете за Пирот (14 – 15 ноември 1885 г.). След войната е началник на III пехотна бригада в Русе и участва в бунта на офицерите-русофили (1887 г.). Ранен тежко, съден е от военния трибунал. Умира в болницата.
1936
Иван Парашкевов Пашинов-български офицер, генерал-майор (1917 г.). През 1877 г. емигрира във Влашко. През 1885 г. завършва Военното училище в София . Участва в Сръбско-българската война през 1885 г. като командир на рота в VII пехотен Преславски полк. Проявява се в сражението при Сливница (5-7 ноември ). Сражава се при Цариброд (12 ноември ) и Пирот (14-15 ноември ). По време Балканската война (1912-1913 г.) е командир на ХХIII пехотен Шипченски полк.През I световна война е командир на II бригада от VIII пехотна Тунджанска дивизия. Автор е на книгата "ХХIII пехотен Шипченски полк във войната с турци и съюзници (1912-1913)" (1928 г.).
1936
Шарл Жул Анри Никол - френски микробиолог. През 1893 г. завършва университета в Руан.. От 1903 до 1936 г. е директор на института "Пастьор" в Тунис. Изучава причинителите на редица инфекциозни заболявания (токсоплазмоза, трахома, скарлатина, грип и др.) и разработва начини за приготвяне на специфични ваксини и серуми.През 1928 г. получава на Нобелова награда за физиология и медицина за изследванията си върху петнистия тиф.
1961
Андрей Николаевич Москвин - руски кинооператор. Сред основоположниците на съветската операторска школа.. Снима филмите “Дяволското колело” (1926 г. ), “Новият Вавилон” (1929 г.), трилогията за Максим - “Младостта на Максим” (1935 г.), “Завръщането на Максим” (1937 г.), “Виборгска страна” (1939 г.). През 1944-1945 г. заедно с Едуард Тисе снимат “Иван Грозни”.С Дмитрий Месхиев създават “Дамата с кученцето” (1960 г.), това е един от последните му филми. .
1963
Раджендра Прасад - индийски държавен и политически деец.От 1952 до 1962 г. е президент . По образование е адвокат.През 1911 г. влиза в Индийския национален конгрес (ИНК). Последовател е на М. К. Ганди. Участва в националното-освободително движение на Индия. През 1934 г., 1939 г. и 1947-1948 г. е председател на ИНК. От 1946 г. до януари 1948 г. е министър по продоволствието и селското стопанство.В периода 1946-1950 г. е председател на Учредителното събрание на Индия. След провъзгласяването на Индия за република през 1950 г. е избран за неин временен президент.
1972
Бинка Манолова Златарева - българска художничка. Завършва живопис в Държавното художествено-индустриално училище в София (1915 г. ), ученичка на Ив. Мърквичка.През 1923-24 г. специализира при В. Хинаис в Художествена академия в Прага. Рисува предимно портрети с маслени бои и пастел, пейзажи и натюрморти. Сред по-известните й творби са: "Автопортрет" (1920 г.), "Майка ми" (1923) г., "Ботевият четник Никола Обретенов" (1932 г.), "Иван Мърквичка" (1936 г.), "Дора" (1936 г.), "Улица в Търново", "Пейзаж от Карлово", "Утро", "Полски цветя" (1938 г.), "Грозде", "Лилии", "Ружи", "Лалета" (1971 г.), "Портокали" (1971 г.) и др.
1988
Стефан Любомиров Каракостов - български литературен историк, театровед и философ.През 1941 г. завършва славянска филология в СУ” Св.Климент Охридски” . В продължение на три години работи като редактор във вестник “Литературен глас” . След което е секретар на Общинския комитет в Бургас . Преподавател е в Държавното театрално училище.От 1951 г. до 1970 г. е професор във ВИТИЗ “Кр. Сарафов” . След това е професор в Института по философия при БАН . Редактор и главен редактор във в-к “Култура” , сп. “Социалистическа борба” (1946 г.), в-к “Народ” (1945-1946 г.) и др. Изследва дейността на видни възрожденски дейци като Ботьо Петков, Димитър Общи, македонски възрожденци, В. Левски и др.. Издава книгите “Българският театър. Средновековие. Ренесанс. Просвещение. 865-1858” (1872 г. ), “Българският възрожденски театър” (1973 г.), “Революция и сцена” (1975 г.) и др.
http://www.focus-news.net
28 февруари 1525 г. Храбрият индиански вожд Куантемок и няколко негови индианци са обесени от Кортес. Те са обвинени в заговор срещу конквистадора.
28 февруари 1726 г. Роден е Василий Чичагов, руски мореплавател, адмирал. През 1764 г. оглавява експедиция със задача да намери морски път от Архангелск през Северния ледовит океан до бреговете на Америка. Достига архипелага Шпицберген, но поради големите ледове е принуден да се върне в Архангелск. На следващата година достига до 80є30’ с.ш. По време на Руско-турската война (1768 – 1774 г.) води отряд от Донската флотилия и отбранява Керченския пролив, а в Руско-шведската война (1788 – 1790 г.) командва руския Балтийски флот.
28 февруари 1839 г. Жул Себастиан Сезар Дюмон Дюрвил открил в Протока Дрейк земя, покрита с дебел лед. Нарекъл я Земя Луи Филип – на името на френския крал. Няколко дни по-късно – на 2 март французинът открил и островът, който днес носи неговото име – Дюрвил.
28 февруари 1840 г. Френският мореплавател Жул Дюмон Дюрвил забелязва в протока Дрейк неизвестна земя, покрита с лед и сняг. Той я нарича Земя Луи Филип – на името на френския крал.
28 февруари 1844 г. На борда на първия винтов военен параход Princeton (САЩ) става голяма авария с оръдията, която убива министъра на външните работи Абел Ъпшър, министъра на флота Томас Гилмър и др. Princeton е спуснат на вода на 5 септември 1843 г. и е 700-тонна корвета. На 1 януари 1844 г. на борда и са поставени 2 оръдия (12 инчови), които са наименовани Peacemaker и Oregon. На 28 февруари 1844 г. корабът отплава от Александрия, Вирджиния като на борда му са качени президента Джон Тейлър, целия кабинет и още 200 важни гости. Външният министър желае да види как действа Peacemaker, но оръдието неочаквано се пръсва и се взривява, като убива горепосочените и още: капитанът на кораба Бевърли Кенон, консула на Белгия, Дейвид Гарднър - баща на бъдещата жена на президента Тейлър, както и хора от охраната и прислугата на Тейлър. Ранени са и 20 човека. След проведено разследване е установено, че това е случайна авария, а не атентат. След това корабът е пратен в Европа, като посещава редица средиземноморски пристанища от 1847 до 1849 г. След завръщането си, акостира за дълго в Бостън, където е решено да бъде бракуван.
|
| параход USS "Princeton" |
28 февруари 1855 г. Моряци от кораба „Маратон” откриват ветрохода „Джеймс Честър”, дрейфуващ в Северния Атлантик без екипаж и капитан.
28 Февруари 1884 г. Създаден е Военният духов оркестър към Дунавската флотилия в Русе. От 1 януари 1899 г. с обединяването с Морската част във Варна, оркестърът се премества във Варна и е най-старият професионален институт в града.
28 февруари 1893 г. На вода е спуснат USS Indiana – първият модерен военен кораб на САЩ. Корабът участва в Испанско-американската война от 1898 г. и се справя успешно със задачите си. След това отива за основен ремонт от 1903 до 1906 г. През 1911 г. участва в тържествата по случай коронясването на крал Джордж V в Англия. След това служи за учебен кораб на американските кадети. През Първата световна война пак е учебен кораб, а през 1919 г. е преименуван на „Coast Battleship Number 1" . След това служи за учебна мишена на новите модерни американски кораби, потопен е през 1920 г. и е изваден през 1924 г. като е даден за нарязване.
 |
| USS "Indiana" |
28 февруари 1903 г. Останалата върху леда експедиция на потъналия кораб „Антарктик” успява да се добере до остров Пулет, Море Уедъл. Тук полярниците начело с изследователя Норденшелд и капитана Ларсен си построяват каменна къща и преживяват зимата като ядат месо от тюлени и пингвини.
28 февруари 1940 г. В Англия е спуснат на вода лайнерът „Queen Elizabeth”.
