2 различни плода и 2 зеленчука на ден
Наричат плодовете и зеленчуците "касичка за витамини". Световната здравна организация препоръчва доза от 400 грама на ден, която комбинира поне 2 различни зеленчука и разнообразни плодове. Освен витамини и минерали те дават на организма хранителни вещества, без които обмяната на белтъчини, мазнини и въглехидрати не работи. Те намаляват нивото на "лошия" холестерол, разтварят кръвните съсиреци, съдържат естествени антибиотици. Затова ни пазят от атаката на вируси и бактерии.

---

Зърнените храни са метла за отровите
Овес, ръж, ечемик, просо, черно брашно укрепват имунната система. Целулозата, която съдържат, помага за изчистването на отровите от организма, а заедно с тях се изхвърля холестерол, жлъчни киселини и други токсини. Богати са на фосфор, калий и калций. Съдържат редки витамини като ниацин (вит. РР), пиридоксин (вит. В6), тиамин (вит. В1), рибофлавин (вит. В2) и витамин Е.

---

Фасул и грах зареждат с антиоксиданти
Тези варива са добър източник на белтък. Освен това забавят стареенето, защото със своите антиоксиданти противодействат на вредните свободни радикали. Фасулът драстично намалява лошия холестерол, понижава кръвната захар, богат е на пектини, които предпазват от рак на дебелото черво. В соята например белтъкът е 2 пъти повече, отколкото в месото, въпреки че тя не съдържа някои от 9-те незаменими аминокиселини.

---

Ядките ни дават мед и цинк
Ядките пречат за отлагането на холестерол в артериите. Орехите, фъстъците, бадемите и лешниците са богати на антиоксиданти и витамини, които свързват свободните радикали. Освен това те съдържат ценни минерални вещества като калий и магнезий, затова ги наричат "храна за мозъка". Богати са и на микроелементи като мед и цинк, които рядко се срещат в други хранителни продукти. Витаминният им състав е уникален. Те обаче са доста калорични. Ако човек изяде 100 грама фъстъци, приема 700 килокалории, колкото с една голяма пържола с гарнитура.

---

Уволнете месото и яйцата поне за 2 седмици
Великденският пост е строг и продължава 49 дни
ВеселинА МОНЧЕВА
Две седмици без животински храни са малко постижение в борбата с неразумното хранене, в което месото е всеки ден на масата. Дали ще е пържола, наденица или мазен салам - не се лишаваме, особено през зимата. Дояждаме месните консерви, за да не станат зян, довършваме и остатъците от домашна сланина.
Великденският пост ни подсеща, че е време да помислим за духовното в нас, което се нуждае от пречистване, дори да не сме вярващи. За тези, които спазват канона, постът продължава 7 седмици. Дори и да не сте особено стриктни в църковния календар и да обичате месото, лишете се от него поне за 14 дни. От тях организмът ви ще има повече полза, отколкото вреда.
През зимата по традиция месото е по-често от необходимото на трапезата. Зеленчуците и плодовете отсъстват или са консервирани. Така че постите съвпадат с естествената нужда от пролетно прочистване. Растителната храна помага на организма да изхвърли отровите, които се отделят и складират при разграждането на месото и животинските храни. Щом ги уволним от менюто, кръвта ликува. Кръвните клетки жадно поемат повече кислород и по-бързо го транспортират до органите. Ако заедно с това временно забравим млякото, млечните продукти и яйцата, еритроцитите плуват свободно, въоръжават се с кислород и по-лесно го разпределят по тъканите. Оттук и лошият холестерол пада, твърдят специалисти.
Лишаваме се от вредните животински мазнини и скритите в тях отрови като пурини, холестерол, сол и ненаситени мазнини. Това е особено полезно за хора с наднормено тегло, с висок холестерол, болни от подагра и жлъчно-каменна болест.
Като бонус растителната храна ни осигурява повече калий, минерали, баластни вещества, антиоксиданти и витамини.
Така че на везните полза-вреда от постите, ползата натежава. Организмът има нужда от тази почивка.

---

Променя се действието на вземаните лекарства Ядем въглехидратна храна - хляб и сладко, лишаваме се от животинските белтъци и мазнини. Постим, но това променя действието на някои от лекарствата, които са ни предписани.
Нискокалоричната храна принуждава организма да разгражда мастните си резерви и в кръвта нахлуват ненаситени мастни киселини. Те влизат в "конкуренция" с някои лекарствата. Изтласкват и разграждат тези от тях, които се свързват с белтъците. Така ефектът на лекарството много бързо се изчерпва. В тази група са медикаменти, които пием срещу кръвосъсирване.
Ако човек пости, а същевременно се налага да пие такива лекарства, ефект няма. И когато отиде на преглед и му вземат кръв, ще се установи, че тя се съсирва много по-бързо. Лекарят може да увеличи дозата на лекарствата, без да подозира, че ефектът е временен, защото в този момент сме на пости. Когато свърши този период, изведнъж ще се окаже, че дозата е огромна и човек може да получи мощно кръвотечение. Председателят на Сдружението за здравословно хранене доц. Светослав Ханджиев: 
Боб и леща гонят атеросклерозата - Доц. Ханджиев, много специалисти по хранене имат резерви към постите. Има ли научни доказателства за ползата от тях?
- Постната храна има много предимства. Това обаче не значи, че вегетарианците са по-здрави или живеят по-дълго. Полезно е да постим от време на време, каквато е нашата традиция. Дългогодишният опит на много народи, които спазват пости, е доказал ползата. Съвременната наука по хранене също я потвърди. По време на пости организмът получава почти всички необходими хранителни вещества. Човек приема белтъчини и мазнини от растителен произход, въглехидрати, антиоксиданти и разнообразни соли.
- Как реагира организмът, когато останем предимно на месо?
- След като сме прекалили с месото, е полезно да направим почивка. Защото продуктите, които се отделят при разграждане на местната храна, подкиселяват организма. Това влошава състоянието на болни от диабет и подагра например. След като те минат на постна храна, алкално-киселинното равновесие на организма им се възстановява. Плодовете и зеленчуците са богати на фибри. Целулозата помага на стомаха и червата да работят правилно и редовно да се чистят, не позволява да получим запек. Тази болест на съвременното общество е причина за увеличаване заболяванията от рак на дебелото черво. С ябълките, дюлите и мушмулите например приемаме и повече пектини, които също имат лечебно действие. Ако храната ни е бедна на пектин, холестеролът, тежките метали и отровите от дебелото черво вместо да се изхвърлят навън, отново се абсорбират в организма. Което ни вреди. С плодовете и зеленчуците приемаме витамини и соли. Антиоксидантите ни предпазват от така наречения оксидативен стрес. В традицията на нашата национална кухня са постни манджи, които са вкусни и полезни. Гювечът съдържа 17 зеленчука. Последни проучвания сочат, че бобът , лещата и грахът са надеждно лекарство срещу атеросклероза. Защото имат нисък гликемичен индекс и не повишават бързо нивото на кръвната захар. Затова предпазват от обменни и сърдечносъдови заболявания.
Постната храна е с малко калории и хората с наднормено тегло могат да се възползват от тези дни, за да отслабнат.
Полезна е и за болни от подагра, с висок холестерол и ставни заболявания.
- Няма ли опасност след въздържанието да се засили пролетната умора?
- Пролетната умора е свързана с недостиг на витамин С. Тялото изчерпва своите запаси, а с храната не му даваме достатъчно. Така че отговорът се подразбира - има само полза от повече пресни плодове и зеленчуци, които ядем в дните на пост. Нормата е 400-600 грама и трябва да има разнообразие - да се съчетаят 2 различни плода и поне 2 вида зеленчук.
- А рисковете?
- Не бива да изпадаме в крайности. Тези пости са много дълги и всеки сам трябва да прецени доколко е разумно да ги спазва до край. Болни, възрастни и бременни, разбира се, не бива да постят.

тема!
Благодаря :)

бях позабравила, че трябва да се обръща внимание и на това:))