Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.05.2008 10:48 - Световно известни български художници: От кога не сте посещавали Художествената галерия в София, thomas?
Автор: sensation Категория: Технологии   
Прочетен: 19203 Коментари: 14 Гласове:
0

Последна промяна: 26.05.2008 13:40


Иван Мърквичка, Антон Митов, Бенчо Обрешков, Владимир Димитров - Майстора, Цено Тодоров, Цанко Лавренов, Данаил Дечев, Давид Перец и др., за които ще посветя за всеки един поименно постинг, за сведение на Стефан Янков - изпълнителния директор на голяма рекламна агенция (thomas). 
От кога не сте посещавали Художествената галерия в София, thomas?

22. thomas - @teona
25.05 09:17 Като не искаш да се занимавам с отрицание на митовете, я вземи и ми изброй бързо три образеца на нашето духовно и културно наследство, които са познати по света. И моля те, не искам сред тях да намеря кисело мляко, розово масло или Христо Стоичков - те не могат да минат за символ на духовност и култура...

Нека поанализираме малко нашия принос към световната култура...

Световно известни художници практически нямаме. Според специалисти, на които съм показвал творби на нашите най-добри класици, или става дума за имитация на стил, който те познават, или просто казват "вашите художници са много мрачни". И да не са, във всеки случай са много неизвестни.

Композитори? Май по-добре да не говорим - положението е много по-трагично, отколкото при художниците. От нашата класическа музика нормалният човек може да се сети за максимум 2-3 запомнящи се и хармонични мотива от по не повече от 20 секунди, и то само ако са му набивани в главата едно време в училище. Всичко останало е не просто мрачно, то е мракобесно и какофонично.

Може би тогава поне имаме писатели? Доколкото се сещам, в цялата ни история единствено Пенчо Славейков се е доближил на някакво разстояние до Нобелова награда (която и без това е нещо прекалено елитарно, за да намери отражение под формата на широка популярност), но дори и това по никакъв начин не е направило нито едно наше име световно известно.

Историческо наследство да опитаме... какво, освен малко руини от неугледни, ръбати и необработени камъни имаме, и то ужасно много векове след като египтяни, гърци и римляни са оставили на света своите чудеса. О, да, сетих се - имаме и златни съкровища. Ама не, не става - те не са наши, а на траките, ние само сме ги намерили.

Да опитаме с наука. Веднага някой ще извика "Джон Атанасов е създал компютъра". ОК. Само дето той не е българин, колкото и да си го дърпаме насам. Нито е роден тука, нито е живял някога тука, а и за разлика от Константин Кирил - Философ даже не е и говорел български. А за днешната българска наука, както се казва - или добро, или нищо. Точно както и за образованието.

Не се сещам за никаква неконспиративна причина, ако сме направили нещо, което е направило живота на останалия свят по-лесен или по-красив или ако просто е докоснало сърцата на хората, това да ни бъде признато.

Но има нещо ужасно фалшиво (мога да го нарека направо чалгаджийско) в тупането по гърдите с нашето величие, за което обаче си знаем само ние. Всъщност тази особеност на нашата народопсихология е отдавна известна с твърдението "От Витоша по-високо нема и от Искъро по-длибоко нема". С подобни твърдения можем да предизвикваме само снизходителни усмивки. Даже и бедните пенсионирани английски инвеститори в недвижимости ги привличаме не с това, а с по-ниската влажност на въздуха и климата, за който нямаме никаква (поне положителна) заслуга.

Има нещо много тъжно в призивите за повече култура и духовност. Тази работа с призиви никога няма да стане. Всеки от вас е бил дете и знае как нищо не е можело да го накара да се заинтересува от нещо, което не му е интересно и което неговите съученици и приятели не считат за модерно. Не е възможно, докато всички съвременни корпоративно-пропагандни машини наливат по всички възможни канали възхвала на консуматорството и докато успехите се постигат главно "по втория начин", хората да започнат да се интересуват от нещо, което изисква интелектуални усилия, след като имат толкова по-неуморителни начини да живеят "щастливо" (според същата пропаганда).

image
Иван Мърквичка (1856 - 1938)
"На припек"
м.б./махагонова дъска, 24/33, инв. №1062

image
Антон Митов (1862 - 1930)
"Чучура" - 1905 г.
 м.б./пл., 73/135, инв. №364

image
Никола Ганушев (1889 - 1958)
"Портрет на барон Гендович"
м.б./пл., 111/85, инв. №1255

image
Стефан Иванов (1875 - 1969)
"Слънчогледи"-1931 г.
м.б./пл., 80/62, инв. №181
image
Владимир Димитров - Майстора (1882 - 1960 )
"Момиче на фон череши"-ок. 1935 г.
м.б./пл., 94/77, инв. №221
image
Бенчо Обрешков (1899 - 1970)
"Тоалет"- 1938 г.
м.б./пл., 100/76, инв. №725
image
Марио Жеков (1898 - 1955)
"Морски пейзаж" - 1941 г.
м.б./пл., 51/66, инв. №71
image
Кирил Цонев (1896-1961)
"Черните забрадки"-1947 г.
м.б./картон, 65/78, инв. № 97

image
Давид Перец (1906 - 1973)
"Детски портрет"- 1941 г.
м.б./пл., 96/69, инв. №99

image
Златю Бояджиев (1903 - 1976)
"Асеновград"- 1963 г.
м.б./пл., 90/68, инв. №194






image
 
 
     
“Молещи се деца”

Владимир Димитров - Майстора

маслени бои на платно, неподписана

размер 36,3 х 64,1 см.
image
 
 
     
“Карловски пазар”

Данаил Дечев

маслени бои на платно, подписана долу в дясно, 1941г.

размер 70 x 100 см.
image
 
 
     
“Ж.П. Гара”

Михаил Лютов

маслени бои, платно,
неподписана

размер 72 х 103 см.
image
 
 
     
“Оборище”

Димитър Гюдженов

маслени бои на платно, подписана долу в дясно, датирана 1975г.

размер 140 х 200 см.
image
 
 
     
“На чешмата”

Димитър Казаков - Нерон

маслени бои, платно, подписана на гърба на картината

размер 100 х 100 см.
image
 
 
     
“Компаньонки”

Наум Хаджимладенов

маслени бои на платно, подписана долу в дясно, датирана 1947г.

размер 65.5 x 80 см.
image
 
 
     
“Гайдари”

Лика Янко

маслени бои, платно, подписана долу в ляво

размер 70 х 33 см.
image
 
 
     
“Античен сюджет”

Антон Прудкин

маслени бои на платно, подписана долу в дясно

размер 90.4 х 43.7 см.
image
 
 
     
“Дядо и внуче”

Александър Мутафов

маслени бои на платно, подписана долу в ляво, датирана 1914г.

размер 166 х 160 см.
image
 
 
     
“Селяни”

Кирил Петров

маслени бои на платно, подписана долу в ляво, датирана 1945г.

размер 77 х 62 см.
image
 
 
     
“Огнище”

Анастас Стайков

маслени бои, платно, подписана долу в дясно
1977 г.

размер 60 х 44,8 см.
image
 
 
     
“Интериор на църква”

Господин Желязков

маслени бои на платно, неподписана, 1920-1929

размер 63 x 80 см.
image
 
 
     
“Разходка”

Коста Форев

темперни бои на фазер, подписана долу в дясно, датирана 1989г.

размер 48 x 32,5 см.
image
 
 
     
“Станимакалии във Филибе”

Коста Форев

маслени бои на дъска, подписана долу в дясно, датирана 1977г.

размер 49 x 34,5 см.
image
 
 
     
“Пазар в Асеновград”

Иван Кирков

маслени бои на платно, подписана на гърба, датирана 1957

размер 60.3 x 89.8 см.
image
 
 
     
“Образ на Димчо Дебелянов”

Сирак Скитник

темпера, подписана в долен край

размер 38 х 48 см.

Създаването на Художествената галерия в Стара Загора започва през 1908 година. По инициатива на Антон Митов, Георги Евстатиев, Васил Димов, Атанас Михов и Васил Маринов се събира малка колекция от техни творби, която да послужи за онагледяване на часовете по рисуване в училищата на родния им град и да заложи бъдещето оформяне на художествена галерия. В начинанието се включват Иван Мърквичка, Петко Клисуров и др. Taкa оформената сбирка е обособена като картинна част в археологическото дружество "Августа Траяна". С годините тя се разраства. Свои произведения добавят в нея свързаните с града Димитър Гюдженов, Hикoлa Кожухаров, Кипро Николов, Васил Костакиев, Николай Евров и редица художници от страната. 

До 1959 година се води като отдел на Историческия музей, след което е обявена за самостоятелна градска художествена галерия. Към нея са прехвърлени още няколко десетки творби, разпръснати из училища, читалища и сдружения. За пръв директор е назначен Руси Карабиберов. С разширяване на дейностите й през 1972 година тя поема функциите и на oкpъжнa културна институция. 

Сега фондовете на галерията наброявaт над 4000 художествени произведения. Разпределени са в пет отдела - Живопис, Графика, Скулптура, Икони и възрожденски гравюри и Чуждестранно изкуство. В тях са застъпени творби на почти вcичкu български художници от последните две столетия. Обхванати са в своето многообразие и основните художествени явления на националното ни изкуство. 

В над деветдесетгодишната си история Старозагорската художествена галерия е организирала повече от хиляда изложби и експозиции, част от които са гостували на галериите в страната, кaктo и на галерии в Чехия, Португалия, Великобритания, Русия, Босна и Херцеговина, Словакия, Индия, Сърбия, Германия и др.







Гласувай:
0



1. tota - Поздрави за постинга!
26.05.2008 13:00
Да се докосваме до нашата действителност, бит и душевност на народа ни чрез умелата ръка на художниците - това е невероятна гледка за очите и усещане за сътвореното. Поздрави и за създателите и работещите в галерията запазили тези творби на художниците ни, достигнали до нас! На Вас - благодарност за възможността да се докоснем отново!
цитирай
2. anabel4o - Поздравления за постинга! Прек...
26.05.2008 15:07
Поздравления за постинга! Прекрасно си се сетила да събереш тези шедьоври на едно място. Обожавам момичето с черешите! :) Няма смисъл да си доказваме помежду си каквото и да е - художниците отдавна са го направили.
цитирай
3. eien - И само да добавя в подкрепа:
26.05.2008 17:22
в Императорския дворец в Токио има една чужда картина! Тя е от български автор. На безсмъртния Димитър Казаков!
Сени, никога, никога не спорете с когото и да било, който категорично отхвърля Бог - така ме е учила мама. А тя беше много, много интелигентна жена.
цитирай
4. ninaantonova - Поздравления за постинга!
26.05.2008 18:45
Винаги човек има какво да научи, но е факт, че не всичко има възможност да види, прочете или докосне. Това може в голямата си част да го направи в твоя блог. Приятна вечер. :)
цитирай
5. sensation - tota, благодаря ти, за оценката на творчеството на
26.05.2008 18:50
майсторите-художници, които по някаква причина са забравени, на труда на нашите галеристи и реставратори, които влагат душата и сърцето за да съхранят тези шедьоври на българското изкуство.
цитирай
6. sensation - anabel4o, не се опитвам да се доказвам.
26.05.2008 18:58
По професия съм, както биха се изразили много хора "прост инженер", по душа съм художник, но цял живот искам да се уча и да споделям всичко хубаво и красиво с останалите.
Благодаря ти Ники. Красотата не може да се побере в един постинг. Това е само бърз поглед.
Архивите крият много тайни, само специалистите могат да открехнат врата към нея.
Поздрави и приятна вечер!
цитирай
7. sensation - eien-сан,
26.05.2008 19:08
картини от нашите художници има по цял свят. Ще се опитам да събера по-конкретни факти.
Някои от тях са били и преподаватели в Художествените академии на други Европейски страни.
Не обичам споровете по-принцип, още по-малко с хора, които са атеисти. Но да отричаш Бог - пак е вяра, това те не могат да разберат.
Живеем във време, което технически напредва с всеки изминал ден. В науката, докато не се докаже противното на съществуващото, то не означава, че не съществува.
В науката има задача, която подлежи на доказване.
Благодаря ти, eien-сан, за добрия съвет, ще се постарая да го спазвам!
Прегръдки и усмивки за теб!
цитирай
8. sensation - ninaantonova - Скъпа приятелко, мила Нинче,
26.05.2008 19:13
изчервих се и се притесних. За мен учител, да похвали ученика е много задължаващо, но и много стимулиращо.
Благодаря, ти за отзива!
Прегръщам те и ти желая спокойна вечер!
цитирай
9. krotalka - Толкова е хубаво това, което си направила!
26.05.2008 19:45
Показва ни, че и ние има с какво да се гордеем като българи!
Не обръщай внимание на критиките, така де, не можеш да угодиш на всички! Някои си изкарват недоволството от света, като критикуват. Това си е за тяхна сметка!

Приятна и спокойна вечер!
цитирай
10. sensation - krotalka, когато критиките са конструктивни,
26.05.2008 20:04
насочени лично към мен, винаги ги приемам.
Но когато се опитва да се хули достойнството на един народ, на моя народ - го приемам като лична обида. Това, никога не мога да преглътна.
Зодия "Телец", какво друго да кажа.
Поздрави, мила приятелко и приятна вечер!
цитирай
11. vigo - Прекрасно! Баща ми беше художник ...
26.05.2008 20:14
Прекрасно!
Баща ми беше художник и ми беше приятно, сега да си припомня неща, които ми е показвал когато съм бил хлапе ;)
цитирай
12. sensation - vigo, радвам се, че с този постинг
26.05.2008 20:20
съм предизвикала скъпи семейни спомени от детството ти. Пази ги, те са безценни!
Усмивки и прегръдки за теб!

цитирай
13. eien - И още: в най-голямата азиатска Художествена академия,
27.05.2008 06:01
която е в Китай, Ханджоу, има факултет и паметник на българския професор МАРИН ВЪРБАНОВ, чийто фен и колекционер изящните му и оригинални творби и до ден днешен е големият в света на модата-Пиер Карден.
цитирай
14. анонимен - Da ne zabraviame i 4e sme
03.06.2008 23:24
6epa narod. I vse pak imame hudojnici, skulptori i arhitekti, koito svetyt e poznaval po dobre ot nas.Ot grada na oriahovskia princ Marin Vyrbanov sa desetina svetovno izvestni.Pod senkite na gole;ite dyrveta drugi rastenia ne vireiat.No i nai malkia narod ne biva da podceniava i zabravia darovaniata si.Prez onova totalitarno vreme edva se spomenava6e za tiah, malko sa ceneni u nas - vinagi sa nepriznavani dostatu4no. V ;o;enta se se6ta; za Andrei Nikolov.Kolko malko znae srednostatisti4nia bylgarin dnes za svoite talanti!!!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sensation
Категория: Технологии
Прочетен: 3491326
Постинги: 708
Коментари: 1446
Гласове: 25964
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031