Часовник пази духа на Ботев Кътат в урна снопче от косата на Левски Людмила Габровска

Все повече деца посещават къщата музей на Ботев

Как ли се чувства човек,  когато е отявлен русофил, а в къщата му идват деца, които пеят на турски? Със сигурност Вазов би се обърнал в гроба, ако можеше да види такава гледка, и то в родния си дом. На фона на цялата държава обаче това не е нещо необичайно - група ученици припяват чалга хитове и мятат гьобеци, завладени от общото настроение на купона. Разликата е само, че това става в Сопот, в къщата музей на Вазов. Перфектно поддържаният дом и грижите на уредниците обаче тушират музикалния изблик: децата постепенно затихват под влияние на впечатленията. Дано посещенията на подобни свети места разсее - поне отчасти - манията по преходното и накара децата да се запитат
"кой е този побелял дядка
от снимките". В името на това мнозина уредници полагат всички сили, за да направят посещенията възможно най-атрактивни за учениците. Така например интересът към къщата музей на Ботев в Калофер е много голям - ежедневно го посещават класове, които искат да разгледат богатата експозиция и идеално поддържания дом. "На кого е сабята?" и "Защо са умрели толкова млади?" са част от въпросите, които завладяват децата. За разлика от други групови мероприятия тук никой не гледа да изклинчи от задължителната част  и да се промъкне тайно навън. Мнозина от децата дори се връщат по няколко пъти, за да разгледат снимките, отразили пътя на Ботев и неговите сподвижници. Десетките писма и документи, съхранени от наследниците му, възкресяват картината на епохата и така урокът по история се превръща в нещо много повече от обичайното наизустяване от учебника. Част от децата дори почват да
сравняват кораба "Радецки" от снимката с макета, изложен в музея.
"Да видим часовника!"  - с тези думи двадесетина ученици бързат да видят единствените лични вещи на Ботев - джобния му часовник и принадлежностите за писане. Те заедно с останалите експонати възкресяват духа на епохата, преобърнала драстично историята на България.
Изложбата привлича вниманието целогодишно, но интересът  е най-силен в дните преди 2 юни, когато с концерти и заря се отбелязва годишнината от смъртта му. Любителите на историята не пропускат да разгледат  и родната къща на Ботев, включена в музейния комплекс, в която той се връща след учението си в Одеса. В нея получава и броя от Славейковия вестник "Гайда", в който е публикувано първото му стихотворение "Майце си". Всъщност къщата е разрушена при опожаряването на града през 1877 г., но е възстановена по спомени на Кирил Ботев. Официално къщата е открита за посетители на 2 юни 1944 г. и досега през нея са
минали хиляди хора
защото възстановява автентичната атмосфера, в която е живял поетът. Затова все повече учители предпочитат часовете им по история да преминат в такава обстановка.
Не по-малък интерес предизвиква и килийното училище, в което е преподавал даскал Ботьо Петков, бащата на поета. Именно в него мнозина тийнейджъри разбират какво значи да живееш без компютър и мобилен телефон. Защото в школото отпреди повече от 150 години било "модерно" да се пише с кремък или върху пясък…
Повечето от хората, пътуващи до Калофер, се отбиват и в Карлово, където е Националният музей "Васил Левски". Комплексът включва родната къща на Апостола, паметник на майка му Гина Кунчева, изложбена зала и параклис "Всех светих болгарских", открит през 2000 г. В нея се съхранява  кичур от косата на революционера
Тъмнорусото снопче е сложено в специална урна, а реставратори периодично се грижат за поддържането му. Апостола отрязва косата си на Великден 1864 г., когато маха монашеското си расо. Грижливо съхранени от майка му, кичурите са запазени след смъртта й от дъщеря й Яна. По-късно, през 1907 г.,  са предадени на министъра на просвещението и след известно митарство из музеите през 1942 г. са предадени на тогавашния Главен военен музей, днес Национален военноисторически музей. През 1973 г. експерти от Института по криминалистика правят анализ, който сочи, че кръвната група на Левски е нулева - тази, която може да дава кръв на всички останали, но не може да получава от тях, и мнозина виждат в това символичен смисъл. От осем години косите на Левски се съхраняват в параклиса към музея в Карлово. Неслучайно в храма звучи ангелогласният хор на Йоан Кукузел с "Достойно ест" - това било едно от любимите песнопения на Апостола.

Джобният часовник на Ботев е сред малкото му запазени лични вещи

Вниманието на децата обаче привличат не толкова историческите факти, колкото оковите на Апостола, поставени зад специално стъкло. Оказва се обаче, че това е само тяхна холограмна снимка - т. е. изображение, което дава илюзия за триизмерност. Оригиналите се съхраняват във Военноисторическия музей в София. Холограми показват и дяконското му кръстче, както и тасчето за вода, с което е пътувал из страната. От спомените на хаджи Васил Николов, участник в четата на Панайот Хитов от 1867-а, на която Левски е знаменосец, е известно, че той не обичал да пие студена вода от планинските потоци и затова използвал малкото съдче, за да "отвърне" водата - т. е. да я позатопли. Днес тасчето е не само една от малкото му запазени лични вещи, но и рядък предмет от ежедневието на българите през Възраждането.

Паметникът на Ботев в центъра на Калофер

Косите на Левски се пазят в параклиса към музейния комплекс в Карлово

Екопътеки водят към манастир Повечето туристи, които посещават Калофер, не пропускат да изминат екопътеката "Бяла река", която е близо до Калоферския мъжки манастир. Тя е част от едноименен комплекс, който включва още бивак "Бяла река" и детски център за оцеляване сред природата "Джендема". Преди почти година пък по поречието на река Тунджа бе открито най-новото място за отдих - бивак "Свети Кирик". Инициативата е на Сдружение за екотуризъм Централен балкан-Калофер, а по проект на един американски доброволец - Мат Съмптър - е ремонтирана чешмата при аязмото "Св. Кирик". Великолепната природа и близките манастири привличат все повече хора, които искат да се пречистят от динамиката на града в тишината на Подбалкана.
www.monitor.bg

no e s typo vestnikarsko zaglavie! Niakakvi si tam kytat v urna kosata na Levski! A na velika subota v 1864 g. s tazi kosa v ryce toi s molba se obyrna kym maika si:" Mamo, vzemi kosata mi i ia priberi v sunduka si, i kogato 4ue6 4e sum zaginal izvadi q i q upei vmesto mene, za6toto moga da ustana neopiat i nepogreban"- Tova e bilo jelanieto na Levski, ako toi dnes pro4ete tozi material kakvo li ste si kaje ili ste se zagurbi kato Vazov...
Zaglaviata vastnikarski sa ujasni!!!