Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.08.2008 05:36 - Значението на Състезанията с колесница в Древна Тракия. Излизат богатства от гробове до колесницата
Автор: sensation Категория: Технологии   
Прочетен: 3528 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 11.08.2008 05:52


image

Значението на Състезанията с колесница в Древна Тракия

.

Перуз Егикян

студентка в бакалавърска програма

“Изкуствознание”

Състезанията с колесница са един от начините владетелят да узакони властта си като победи

. По този начин той доказва, че е избраникът на боговете.

През древността времето е било осмисляно като циклично

. В края на всеки един цикъл е настъпвал "опасен" период, през който са се борили злите сили на хаоса със силите на космоса, на реда. Тези преходни моменти са били преодолявани по различен начин. Един от тези начини е провеждането на състезания. Чрез тях света символично се структурира, подрежда се на победители и победени. Отново се въвежда йерархия. В древна Тракия, както и в Елада състезания се провеждат именно по време на такива гранични периоди, когато светът трябва да бъде подреден. Такива преходи са раждането, смъртта, сватбата, инициацията на младежа (девойката), царската консекрация, календарните празници, посещенията от гости, т. е. моменти, коато се налага преминаването от един статус в друг. В такива случаи са били организирани състезания и други ритуали и свещенодействия.

Състезанията биват различни видове

. В “Илиада” на Омир, в частта, където е описано погребението на Патрокъл се провеждат следните игри: надбягвания с колесници, бой с юмруци, борба, надбягване, двубой в пълно снаряжение, хвърляне на диск, стрелба с лък, хвърляне на копие. Първо е проведено състезанието с колесници. В него участват най-високопоставените герои и са раздадени най-големите подаръци. Това е така, защото състезанията с колесници имат по-особен статут през Древността. Обичайно в него участват само аристократи. Пиндар ни дава сведения за голямото значение на победата в състезанията с колесници в Олимпийските игри за тираните на гръцките градове-държави. Тази победа ги е легитимирала като богоизбрани. Македонските владетели са си измисляли гръцки генеалогии само и само да участват в Олимпийските игри. Херодот ни разказва за тракийското племе долони , които поставили за свой цар Милтиад, който бил победител в състезания с колесници. Всичко това показва престижа на състезанията с колесници през древността. Те не са били възприемани само като спортно, а и като политическо предизвикателство.

Тези състезания са имали голямо значение в Тракия най

-вече заради статута, който е имал коня. Конят е може би най-почитаното животно у траките. Често траките са били наричани “конелюбци”. В “Илиада” Омир ни разказва за конете на митичния тракийски владетел Резос, чийто коне били “грамадни и много красиви, те са по-бели от сняг и препускат подобно на вятър”, “в злато и светло сребро му блести колесницата нова”.

Също така показателни за мястото на коня в тракийската култура са често откриваните жертвоприношения на коне в или до човешки гробове

на покойника

. Според археологическите данни гробовете, където са намирани жертвоприношения на коне са изключително на знатни покойници. Конете, който са били жертвани са съпровождали процесията до мястото на погребението, а понякога са били впрегнати в колесница, върху която е положено тялото , след жертването на конете колесницата е била погребвана заедно с тях. Обикновено тези коне са били с богато украсена амуниция, често от благородни метали. Пример за намерена такава украса е амуницията на конете, открити заедно с колесница в гробницата в Стрелча. А съкровището от Летница е пример за богата амуниция намерена отделно, която най-вероятно играе ролята на заместник на царя в негово ритуално погребение. Предполага се, че колесниците от предримската епоха в Тракия не са били декорирани, въпреки сведението на Омир за колесницата на цар Резос.

Това допълнително означаване на конете чрез богата украса от скъпи метали и в археологическите и в изобразителните паметници

, отново говори за тяхното значение. Със злато се означават само предмети със сакрална функция. В тези погребения конят и колесницата помагат на починалия да премине дългият път между реалния и отвъдния свят. Тук конят и колесницата са в ролята си на посредник, медиатор между двата свята. По-този начин покойникът обезпечава преминаването си от един статус в друг, от живота към безсмъртието.

Конят е ритуален посредник

, защото притежава двойствени качества. Той е между хтоничното и соларното. В древногръцката митология Хелиос е описван като яздещ ослепителната си бяла колесница, теглена от четири крилати огнедишащи коне. Колесницата и конете са соларен символ във всички индоевропейски религии. Смята се, че специално белите коне са посветени на Хелиос. За индоиранците бял кон е символ на смъртта на възраждащият се владетел. Има сведения за предпочитанието на траките към белите коне. Конете на Резос, които Омир описва са бели. Херодот свидетелства за колесницата на Ксеркс, запрегната с бели коне, която траките открадват. Белият цвят е начин да се отбележи конят като сакрално животно. От друга страна конят притежава и чертите на хтоничното, земното. Конят играе роля в култа към тракийският Арес. Доказателство за това е писменото сведение, че мизите принасят в жертва кон пред бойните редици. Конят несъмнено е свързан с войната. Тракийският герой е винаги на кон.

С тази си двойственост и роля на медиатор конят е най

-близо до фигурата на владетеля. Царят е този, който извършва връзката между реалния свят (социума) и божествения свят. В пределите на Тракия царете и аристокрацията са винаги в центъра на всичко. Те са свързани с вертикалния модел на света - съчетават горният свят - божественият, и долният свят - човешкият, както и хоризонталният модел на света - те обикалят пределите на своята територия, нямат столица. Това е засвидетелствано в писмени източници - Атеней пише за Котис I, а и в археологически - ежегодните обиколки на царя, чрез които той утвърждава своята власт практически, а и на ритуално ниво - чрез свещенодействие. Като медиатор между световете фигурата на владетеля играе основна роля в преходните периоди от живота на древното тракийско общество. През тези моменти владетелят обикновено е на кон и колесница, и са организирани състезания. Един такъв преходен период за тракийското общество е царската консекрация, тоест утвърждаването на легитимността на царската власт. Тя много често съвпада с календарните цикли. Именно тази е целта на Котис I като обикаля царството си и свещенодейства на различни места. Засвидетелствано е, че той е извършвал ритуална сватба с великата богиня Майка. По този начин Котис I се възражда в статуса си на цар. Като така се явява син на великата богиня Майка и неин дуален син. В тези свои обиколки царят е винаги на кон или колесница.

За да обнови статуса си на владетел

на царя

, царят е длъжен непрекъснато да се утвърждава като извършва героични постъпки, така той доказва, че е богоизбран. Такава героична постъпка е победата в състезание, най-вече в надпревара с колесници, защото колесницата е атрибут , които го отличава икономически и социално. Мит за такова извоюване на царският статус е митът за Пелопс - героят основател на олимпийските игри. Цар Ейномай не иска да омъжи дъщеря си, затова за всеки жених организира състезания с колесници. Но той впряга в своята колесница бързите коне, подарени от Арес и винаги печели, а женихите убива. Накрая Пелопс печели чрез измама, а цар Ейномай умира. В този мит има два типа преход от един статус в друг. Единият е сватбата - девойката и младежът се превръщат в мъж и жена, а вторият тип преход е, че Пелопс става владетел. Старият цар умира, защото той губи състезанието, а следователно и статуса си, заменен е от богоизбрания Пелопс. Затова и всички други женихи са били убивани, защото умират в статуса си на претенденти за короната. Пример за визуализация на такова състезание свързано с царската консекрация, според професор Маразов, е златната каничка от Могиланската могила (Враца - от Тракия). Върху тялото и са изчукани огледално две двуколки с четири впегнати в тях коня, и с по един колесничар. Смята се, че тук става въпрос именно за такъв тип състезание. Могиланската могила съдържа три гробници, в една от тях е намерена една от най-рано археологически засвидетелстваните колесници. Там е откритие реална квадрига с два впрегнати коня. Не са случайни и честите жертвоприношения на колесници, коне, както и изобразяването им при погребения на хора от аристократичния елит. Причината не е единствено да се пренесе, с колесницата, мъртвия в отвъдното.

Освен ритуалната смърт на царя

, неговата реална смърт също е съществен момент на преход за тракийското общество. Владетелят организира космоса на социума и неговата смърт е катаклизъм. Затова, за по-лесната йерархизация и въвеждане на ред, конят и състезанията са често свързани с погребенията на аристократи и владетели в Тракия. Има много примери на такива погребения, защото смъртта е един от най-съществените моменти в човешкият живот, които по разбираеми причини са запазени археологически най-добре. Конкретен пример на сведение на погребални състезания са стенописите в Казанлъшката гробница. Там в купола на дромоса, над централния фриз са изобразени в кръг да се надпреварват три колесници



Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sensation
Категория: Технологии
Прочетен: 3491351
Постинги: 708
Коментари: 1446
Гласове: 25964
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031