Нови ценности за България
Какво ни казват древният кабриолет и богатствата от могилата при с. Борисово до Елхово
Велиана Христова
Когато пристигнах на разкопките край с. Борисово в Елховско, заварих екипа на археоложката Даниела Агре от НАИМ-БАН да търси пръскалки за овлажняване на малките участъци от тракийската колесница и гробовете край нея, върху които се прави първа спешна консервация. Не могли да намерят обикновени пръскалки като тези, с които оросяваме цветята вкъщи. Десетки такива дребни проблемчета изникват при всяка експедиция, но хората не знаят за тях. Дай Боже, обществото да е вече по-наясно и да реагира на големите проблеми от типа на това, че в уникалната с богатото си културно-историческо наследство България няма паричен фонд за спешно финансиране на непланирани, но бляскави археологически открития. Само светкавичната реакция на министър Данаилов, на БАН и МС спаси положението с консервацията на находките в момента.
ДУМА още от 6 август публикува постоянно материали за откриването на изцяло запазената и богато украсена колесница от II в., с която е бил погребан тракийски аристократ при днешното с. Борисово в Елховско. Специалистите веднага я определиха като единствена в мащабите на Европа. В събота Даниела Агре поднесе нови щастливи изненади - в един от гробовете в същата могила тя разкри комплект от 7 големи бронзови съда, както и сребърна диадема с позлата с отпечатани на нея кръгли медальони, върху които са изобразени глави. Така тя продължи поредицата от значими археологически открития, които нашите учени поднасят на България от 4-5 години насам. А траките, май че наистина са си избрали за посредници с нашия свят Георги Китов и Даниела Агре.
Всъщност откритията при могилата до Борисово обогатяват за пореден път знанията ни за древните траки, обитавали нашите земи преди хилядолетия. Очевидно е, че и в началото на първото хилядолетие след Христа, когато Тракия е вече завладяна от Рим, те запазват своите традиции и обреди, свързани с вярванията в прераждането на владетеля, напуснал земния живот. По тази причина тракийските аристократи и в римско време са били погребвани заедно с колесницата и конете, с любимото куче и с пищни предмети и накити, които трябва да им служат в битието им в отвъдното. Освен това дори във II век те са запазили сана си, богатството си и дори разкоша, известни от предишното хилядолетие. Потвърждението и конкретизацията на тези факти са много по-важни за археолозите от самите находки, които особено при наличието на злато впечатляват обществото. Затова и първото нещо, което казват на обекта Даниела Агре и заместникът й Христо Христов, директор на Етнографския музей в Елхово, е: "Тракийската традиция и обредът на погребването тук са напълно спазени." Според Христо Христов в околността, особено при с. Стройно, се е намирала резиденцията на богат тракийски аристократ, в която сега са намирани дори римски дипломи - документи, които са били давани за 20 години служба във войската. Но огромната беда е, че целият район е направо "учебен плац" за пълчища иманяри. В случая екипът на Агре просто има късмет - те са разровили съседната могила, но не са стигнали до тази с колесницата. Археологическата група се състои от 15 души, включително специалисти от музея в Нова Загора и двама студенти от специалност археология в СУ - Тодор Пеев и Елена Николова.
Даниела Агре:
Нека има ажиотаж, но да се пазят авторските ни права
- Какво е усещането от това, че четвърта година поред името ви бележи върхове в откритията през археологическия сезон?
- Мога да кажа само, че удовлетворението ми няма граници от това, което откриваме. С находките тук, с разкриването на толкова запазена антична колесница и на свидетелствата за погребалния обред ще се постави точка на един научен проблем, който съществува още от 30-те години на ХХ в. - как изглежда античната кола. Предметите, които откриваме в гроба, пък са не само прекрасни като изработка и вид, но показват и това, че тракийските аристократи през II в. вероятно са сътрудничали с римляните, не са воювали с тях и са запазили привилегиите си и своето богатство. В района около Елхово в античността е минавал пътят по поречието на Тунджа от морето на север и по трасето на тази оживена артерия е имало много богати имения.
- Някъде прочетох да ви наричат "Индиана Джоунс в рокля". Как се отнасяте към тези прозвища и към ажиотажа, който се развихря около атрактивните находки?
- Ажиотажът е добро нещо, ако се прави с позитивна цел и след като се развихри медийно, следва нещо позитивно. Защото новината е за един ден, а след това всичко си продължава постарому, големите неща се забравят и националното ни наследство продължава да е пренебрегвано. Ако медийният и изобщо общественият шум ще донесат полза за паметника, конкретно за археологията, за нашата работа, аз съм за това да има ажиотаж. Нека ни наричат, както искат, стига това да е добронамерено и да донесе някаква полза. Но все пак нека мъжете да са Индиана Джоунс, аз съм си Даниела Агре. Не се интересувам особено какви прозвища ми измислят, стига те да не пречат. В момента се радваме на едно заслужено внимание, защото страната се гордее десетилетия наред с паметниците, които ние, археолозите, откриваме. А нашата експедиция например работи в много тежки условия, в тежки райони, които са трудно достъпни, но пък и ние не искаме нищо повече от някаква помощ, за да има възможности да работим. Надявам се от година на година и държавата все повече да разбира, че освен да се гордее с разкритите паметници, тя трябва да се грижи и за това, което в момента се работи, да положи някакви грижи и за археологията като цяло.
- Кои са най-големите трудности за археолога?
- Мога да говоря конкретно за себе си, макар да знам, че 95 процента от колегите тотално страдат от липса на каквито и да е средства, парите не достигат почти за нищо. И това - на фона на безпощадно ограбените с най-модерна иманярска техника паметници, не само тракийски могили, унищожават се масово и по-късни паметници. Конкретно за моята експедиция пак мога да си кажа - тотална липса досега на каквото и да е съдействие. Колко години молим да ни бъдат дадени палатки, одеяла, един стар джип - неща, които военните бракуват и изхвърлят, дори изгарят, защото те вече не са нужни на армията, която работи по нови стандарти. Експедицията ни в Странджа работи в много тежки условия при самата граница, зад кльона, в места, където пътища не стигат. Дори един много стар джип, който ще потегнем сами, ще бъде за нас манна небесна. Уж министрите ни обещават, подписват, а на практика си купуваме всичко със свои средства. Но за да съм честна - тези дни, като се разчу за откритията, военните проявиха голяма щедрост и ни подариха палатки.
- Кой плаща за разкопките ви? С какви пари откривате богатства, които означават милиони за България?
- Разкопките в момента се финансират от холандската фондация "Хоризонти". Кандидатствахме и спечелихме проект. Конкретно за обекта при Борисово цялата сума е 25 000 лв.
- Редно ли е археолозите да са длъжни да осигурят пари и за консервация и реставрация? Ето, в конкретния случай никой не е очаквал, че ще бъде открита цяла колесница, чиято консервация иска пари. И в новия проектозакон остана това задължение на археолозите.
- В никой случай не бива да е така. Още повече че в договора, който съм подписала още в началото за спонсорирането на моята работа в Странджа, изрично е подчертано, че средствата се дават само за археологически проучвания. Не са длъжни чужденците да се грижат тотално за нашите паметници, а страната пет стотинки да не дава. Именно затова съм щастлива от незабавната реакция буквално в първия ден на министър Данаилов, на БАН, на Министерския съвет. Така трябва да бъде. Казват, че майката дава на детето да суче, когато то заплаче. Ние отдавна плачем и не очаквах, че толкова бързо и благородно ще се действа. Така че, сърдечно благодаря аз и целият екип.
- Новият проектозакон за културното наследство дава права на археолозите да разрешават теренната работа и второ - задължително да участват в консервацията и реставрацията на обектите, които са открили. Защото досега при реставрацията никой не пита дори археолозите как трябва да изглежда обектът.
- Това вписване в закона го подкрепям с две ръце.
- Но веднага някои казаха, че археолозите получавали големи права, макар "правата" ви да са единствено в упражняване на професионалната компетентност.
- Правата ни са дори малко. Тези, които се съмняват в това, се опитват да ни вкарат отново в трета глуха. Би трябвало да е не само наше право, но и задължение да участваме при консервацията и реставрирането на обектите. Аз бих настоявала нашето мнение да е задължително, когато един архитект представя проект за реставрационните работи на паметника, за да не стават паметниците смешни и да не приличат някои гробници по-скоро на ресторанти. Нашето участие трябва да е максимално защитено на всеки етап, свързан с работата по обектите, които проучваме. Нашите авторски права непрекъснато се потъпкват, след нашия къртовски труд някои, дори колеги, загърбват правата ни, правят публикации по нашите находки, използват ги, както си искат. По една снимка на находката публикуват цели свои статии. В света това се нарича престъпление и се наказва. А у нас всичко може. Затова археолозите имат нужда от законова защита на авторските им права.
Веселин Игнатов, археолог, Нова Загора:
Имаме над 200 антични колесници, в Европа са общо под 25
- Вие сте специалист по колесниците има ли разлика между тракийските и римските коли?
- Аз ги наричам "антични коли". Ситуацията с колесниците в България е колкото добра, толкова и трагична. За мен лично е трагедия това, което става от над 10 години насам. Имам предвид иманярите и липсата на държава. Унищожава се не национално, а световно богатство. Защото, както се оказа, на наша земя се откриват твърде много на брой антични коли. Над 200 са тези, които иманярите у нас са унищожили. На една открита и проучена от археолозите колесница се падат три иманярски. Те се откриват лесно - над 90 на сто се намират в перифериите на могилите, желязото е много и металотърсачите, модерната техника, с която разполагат иманярите, ги открива веднага. За една вечер разкопават един трап, те естествено не го правят професионално, а разравят, измъкват главно апликации и всичко, което има продажна стойност и то отива в частни колекции у нас и в чужбина. Виждаме го в много колекции. Човек, като погледне нагръдниците и апликациите в една изложба, може да изчисли колко колесници са ударили. "Желязото" те просто го изхвърлят. И вече никога ние не можем да стигнем до конструкцията на тази така интересна антична кола. Тракийските колесници имат много разнообразна конструкция, една с една не си приличат - двуколки, четириколки, на меко и на твърдо качване, смесено качване, украсите са много различни. Навремето проф. Иван Венедиков написа статии по тракийските колесници и направи революция не само в българската наука, но и в световната - той намери конструкцията на мекото качване. Ние можем наистина много да дадем на света, защото къде другаде се срещат антични колесници? Ако има 2-3 в Галия (днешна Белгия), още 15-18 в Панония, то в България са над 200. Но заради невероятното иманярство у нас процентно не е голям броят на тези, които са проучени от археолозите.
- Знам, че има в Казанлъшко, в Нова Загора има над 15?
- Около Нова Загора от иманяри има извадени 27. А професионално разкрити и проучени са само няколко. През 2004 г. имах вече близо 10 проучени колесници и излезе според мен изключително интересна информация за самия тракийски обред на погребването на колесници. Ето сега при Даниела Агре излезе тази пантерка, като емблема на колата. Тя дори беше оприличена на ягуар. При мен имаше подобен знак - лъвче в поза на скок. През 2004 г. реших да направя изложба на античните коли и стигнах до работното заглавие "Унищожаването на тракийските колесници". Обаче ми казаха, че това е много негативно заглавие и в крайна сметка изложбата я кръстихме "Спасението на тракийските колесници". Тя гостува в доста градове в страната, имаше интерес. Тогава просто полудях от мисълта, че огромно национално богатство е унищожено от иманярите и не можем да възстановим конструкциите на античните коли. Имам информация, че в едно село в Старозагорско направо е като автопарк, какво ли не са изровили иманярите оттам. Започнах отчаяно да търся средства за разкопки, отникъде не намерих. Накрая намерих една частна фирма на архитекти, хората ме разбраха и ми дадоха 5000 лв. спонсорство. С тези пари разкопахме две двуколки, така че да може да се въстановят цялата конструкция и целият ритуал. Сега вече можем да направим възстановка на целия ритуал по погребването.
- Какво й е особеното на тази колесница, която Агре откри сега?
- Тя е изключително луксозна и нехарактерна - има малък кош със седалка, но е с 4 колелета. Това е нещо като кабриолетче. Не е предназначена за товари, а за возене на хора. Можели са да се качат само аристократът с някоя по-слабичка матрона и кочияшът отпред. Такъв къс кош за четириколките не е характерен, те са по-дълги обикновено. Тук има и багажник, при това - пълен със стока. Въз основа на двуколките говорех, че колите са имали багажник, но никога досега той не бе откриван по този начин. Стоката е луксозна керамика и стъкло. Направих подробно проучване, но за един от съдовете не можах да открия паралел в света. Всичките стъклени бутилки са от естествено зеленикаво стъкло, в тях е имало вино. Стъклото се появява в края на I век, по-късно става прозрачно или цветно, червено например, ако при производството му се използва злато. Смята се, че тези съдове в багажника са произведени в Италия. Те са правени чрез духане в калъп, задължително имат знак на производителя. Предстои да го видим, когато бъдат извадени.
- Намерените в Италия антични колесници не са ли дървени?
- Ха, там има една колесница! От траките са запазени толкова много коли само благодарение на това, че при погребението на богати аристократи са били погребвани и колите им заедно с конете. Те са много скъпи, а в някои могили у нас има дори и по две. Простолюдието не е можело да си позволи нито могилния насип, нито погребването на такава кола. От писмените източници знаем, че в Италия за впряг са използвани и две мулета. При траките впрягът винаги е от расови елитни коне. Има една подобна колесница - в Помпей, тя е от времето преди изригването на вулкана. Друга запазена антична кола там няма. А намерената от Агре е добре запазена, имаме запазени кухини от спиците, което е нещо невероятно - дава ни възможност да разберем колко са били спиците, с каква дебелина и т.н. Тази кола е отворена отпред, само отпред човек е можел да се качи. Досега всички реконструкции у нас се правеха със затворен тип кола. Сега можем да направим истинска възстановка на тази колесница. Изобщо ние в България бихме могли да направим най-фантастичния в света музей на античната кола. С реконструкции. Преди години имах тази идея. Но не намерих подкрепа. Е, още не съм се отчаял напълно...
Петър Киров, кмет на община Елхово:
Искаме да направим музей на открито и да пренесем долмена от Дервент
- В последните години в Елховско Даниела Агре направи блестящи археологически открития - и богатия гроб до Златиница, и миналата година съдовете край Стройно, и уникалния долмен при Дервент с рязани украси, и сега прекрасните находки при Борисово. Общината вероятно няма пари да направи от всичко това туристически комплекс?
- Напротив, ще отделим колкото можем, като има желание, ще намерим средства. Това са исторически и културни дадености, които има нашият район и след като нямаме развита икономика, сме длъжни да се възползваме от тези дадености. В момента дори имаме два проекта с община Одрин по трансграничното сътрудничество, изграждаме стратегия за развитието на района. Искаме да сложим акцент върху екотуризма и археологическия туризъм. Има идея сега от откритата от Даниела Агре колесница да направим музей на открито, стига това да е възможно технологично. Направили сме предложение до МК етнографският ни музей да стане и археологически. В момента имаме експозиционна зала с площ 130 кв. м. Лошото е, че има доста находки на територията на общината, а реално в града ни нищо не остава. Разбирам, че има паметници с национално значение, но нека поне находките, които не са златни, да остават в Елхово.
- Ако се направи музей на открито, значи може да се очертае и туристически културен маршрут и от този туризъм да се събират приходи за общината?
- - Това е целта ни. Дори една от идеите ни е долменът в Дервент да го демонтираме и да го донесем в Елхово, понеже той е зад съоръженията на границата и там не може да се посещава от туристи. Никой не го вижда.
- В археологическия музей в Одрин по подобен начин е пренесен долмен.
- Искам да добавя, че община Елхово винаги с ентусиазъм подпомага експедициите на Даниела Агре. Директорът на нашия музей винаги е неин заместник при разкопките, използва се и целият капацитет на музея. В момента дори отделих хора от дейностите по чистенето на града и ги изпратих тук, на обекта. Мисля, че за размерите на общината това, което правим, не е малко.
12.08.2008
15.08.2008 21:54
За коньете.
Маниашко е да взимаш живота на конете си, и то след смъртта ти.
Дори да са елитни коне - признавам пристрастието си към дребните породи - не е редно.
Тоест очевидно е било и редно и желано,
но пък не е редно да се изкарваме автохтони, каквито теории има, и ги прегръщат най-големите националисти. Че траките и те били българи. Такива теории съм чувала, да.
Не са верни - доказват го конските погребения на траките. Българите обичат своите живинки, твари, стоката си изобщо. Хапват си от тях. Но! Коне - НЕ. Коне ние не ядем, не сме и няма. А камо ли да ги зарлем коляме и фърляме низ каруците на мрътви шефове. Това е глупаво, а ние глупави работи не вършиме.
