Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.09.2008 06:23 - Георги Китов Неудържимият
Автор: sensation Категория: Технологии   
Прочетен: 1829 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Георги Китов Неудържимият

Какво даде на България човекът, който си отиде, покрит с националния флаг

image

Преди пет дни Георги Китов трябваше да говори за тракийските гробници, с които бе свързан животът му, в лекция от поредицата беседи, възродени този месец от Националния археологически институт с музей при БАН за широка публика. Съдбата разпореди предварително определената дата за неговата лекция - 25 септември, да съвпадне с деветия ден, откакто той внезапно ни напусна.

image

Презентацията, която той подготвяше, бе прекъсната недовършена, както и Пътят, който той извървя славно от стрелчанската Жаба могила до Старосел. Лекцията обаче заживя свой живот, тя бе завършен и представена от археоложката Диана Димитрова - жената, която стоя до Китов в продължение на много години в живота и в професията. Която намери сили в първите дни без него да довърши проучването на обекта в Старосел, на който той работи до последния си миг. Защото той й завеща, че делото не се захвърля насред Пътя.
В пълния салон презентацията на 25 септември бе един дълбок поклон - пред археолога, учения и човека, който дари на нацията си всичко, което имаше, дори живота. Много ли са хората, които оставят на България такова грамадно наследство, каквото й остави Георги Китов? Затова, когато си тръгна от нашия свят, саван му бе националният флаг.

Ст.н.с. Маргарита Ваклинова,
и.д. директор на НАИМ-БАН:

Той напълни музеите в България

Отиде си един от нас. Сред археолозите има много специалисти, които са свързани с проучването на тракийската цивилизация, които дадоха много за България. Но колегата Китов беше едно по-различно явление. Едно сияние, един човек винаги с чудесно настроение, който правеше всичко възторжено, с много голямо желание. Който дори до последната минута, броени дни преди да си отиде от нас, поиска ново разрешително, за да прави нови разкопки през тази година. Той имаше невероятна, нечовешка жизненост. Резултатът на тази жизненост са напълнените колекции на музеите в България. Дори чуждите вестници, които написаха, че си е отишъл, говориха за него с много уважение и много почит. Защото в края на краищата важното е когато си отидеш, какво остава след теб. А колегата Китов ни остави международна известност и слава. Нашата изложба в Япония в момента жъне успехи в значителна степен благодарение на това, което направи той, което откри и с щедра ръка подари на всички музеи у нас. Много малко са музеите, които не са се обогатили и не са обогатили своите познания, в които Китов да не е дал своя принос - като археолог, като специалист и като човек, който наистина се раздаваше изцяло и с много голяма щедрост. Помня огромните опашки, които се трупаха и пред нашия музей да гледат откритията именно на Китов. Любители на старината чакаха в течение на часове, за да видят откритията, направени от него.
За нас загубата е невъзмездима, защото сред шепата археолози в България всеки ни е скъп, всеки е ценен. Мисля че оттук нататък започва всъщност оценката на това, което той даде на България, което даде на нас, на археологическата наука. Оттук нататък учените ще работят и ще пишат за неговата работа - за многото материали и познания, многото нови факти, които не ни бяха познати преди.

Иван Токаджиев,
зам.-министър на културата:

Тепърва ще оценят какво даде той

image

Какво е дал Китов за България, малко трудно ще кажем ние, неговите съвременници. Може би, прекрачвайки годините, младите хора в страната ни, които имат истински интерес към културното наследство, най-добре ще оценят какво е направил д-р Китов за България. Но не можем да не отбележим огромното количество артефакти, открити от него - почти няма музей, в чиито експозиции да не се показват неща, открити от неговите експедиции. Да не говорим за региона на Казанлък. Нещо повече - почти няма световна изложба на българска колекция, в която да не присъстват откритията на Георги Китов. През септември се откри поредната наша изложба - в Япония. За съжаление точно в мига, когато откривахме изложбата "Тракийските съкровища" в Сапоро, която е част от голямото честване на 50-годишнината от възстановяването на дипломатическите отношения между Япония и България, точно в този миг Георги Китов ни е напуснал. Това обаче също е знак, че той никога няма да бъда забравен и че тепърва неговите изследователи ще обобощават това, което той е направил за България, отдавайки и най-ценното, което има - живота си.

Проф. Валерия Фол, траколог:

Показа знанието и ни го остави

Така се случи, че в деня, преди да се простим с колегата и приятеля Георги Китов, обяснявах на студенти, че в погребалнта обредност се фиксира представата на обществото за самото себе си и затова е изключително важно да разглеждаме археологическата действителност като обреден език. Какво се е случило тогава, как хората като цяло и всяка отделна социална група са участвали, наблюдавали и разбирали обреда, какъв смисъл са влагали в него - отговорът на тези и други въпроси е от значение, което прави всеки, независимо дали е учен или любител на старината. Това е индивидуално разбиране, чувствителност и въображение. Ритуалът по изпращането на един човек Отвъд още преди много хилядолетия се е развил като обреден език, който съдържа различни комуникационни форми - на жестовете, на изречените думи, на написаните слова, на музиката, на предметите, на изображенията, на цвета, на пространството...
Изпратихме Кита Отвъд и в този обреден акт имаше много предадена информация, която ще остане в колективната памет, но и ще формира строго индивидуално отношение към направеното от него у всеки, който по един или друг начин е споделял земното му битие. Отдавна е ясно, че не би могло да се пише за древната история и култура на Югоизточна Европа, без да се цитира Георги Китов. Затова и чуждестранните медии сравниха откритията му с тези на Тутанкамон и Микенска Гърция. Направеното от него тепърва ще оценяваме, защото учените и българите изобщо винаги ще обръщат взор към скъпоценните предмети и уникалните енигматични архитектурни паметници, които той откри. Впрочем именно глобализиращият се свят ще накара все повече хора да обърнат взор към траките, тъй като те са активни участници във формирането на европейската култура. Те са и "въртящата се шайба" между Изтока и Запада. Тези древни хора са успели да запазят културната си идентичност въпреки тогавашните глобализации - елинизма, християнизацията, и да бъдат фактор в тогавашния свят. Тези работи ги написа Александър Фол, а Китов ги напълни с материални веществени доказателства - гробове и хероони на царе, жреци и аристократи воини, изключителна архитектура, директно свързана с духовността на тракийския народ. Кита доказа и показа кои са траките.

Даниела Агре, археолог:

Беше харизматична личност

Георги Китов спомогна за българската археология изобщо - не само за тракийските проучвания - да се заговори в силно позитивен план. Като се обръщам назад, мога да кажа, че откакто го познавам, от 1977 г. с неговите големи открития, свързани с гробничната архитектура на Жаба могила и в последващите десетилетия, благодарение на него за тракийската археология започна да се говори по съвсем друг начин. След Богдан филов това е човекът, който със своите открития изключително много обогати тракийската археология. Благодарение на него и на предметите с които попълваше пътуващата международна тракийска изложба, за България се заговори позитивно и по света.
70-те години бяха период на натрупване, в който Китов защити една прекрасна дисертация за животинския зверинен стил в тракийското изкуство. Тя наистина беше блестяща. За съжаление не се публикува, което е грешка, защото много части от нея са използвани в по-късно защитени дисертации, поне аз съм срещала доста откъси. Тя беше на страхотно ниво, плод на огромен труд, каталогът му съдържаше над 500 единици. Той боравеше с много богат речник, когато пишеше, и беше описал всеки един предмет така, както никой друг не описва. За съжаление след това имаше период, в който той малко пишеше, защото тръгнаха да излизат един след друг колосални паметници - и гробници, и много богати погребения. Той се примири с това, че не успява бързо да ги публикува, пусна голяма част от тях само на дипляни. От друга страна обаче, за Панагюрското съкровище, за което Китов болееше и милееше, той издаде една прекрасна книга. Всеки един предмет и всеки елемент от тези съдове той анализира поновому. Тя за жалост не бе отбелязана достатъчмно в нашите среди, а има безспорен приносен характер.
През 2001-2002 г. излезе нашата съвместна книга "Увод в тракийската археология" и в този учебник той вкара своите открития в по-популярен стил. Китов виждаше мисията на археологията не само в проучването и анализите, но и в популяризирането сред по-широк кръг читатели. На колко конференции за тракийската култура и тракийското изкуство бе инициатор и организатор! Преди две години след откритията в Златиница и в Голямата косматка направихме нови глави, те са преработени. Ще се постарая преработеното издание да бъде пуснато. Все изчаквахме, за да допълним още и още малко с новите проучвания. Но явно трябва някои работи да се правят навреме, защото съдбата не избира.
Мнозина го упрекваха, че работи с машини. А всъщност почти всички археолози копаят с машини, този метод е въведен толкова отдавна в археологията! С багера може да се откъсне цвете, без то да се повреди, зависи от организацията на работата, зависи кой копае и как е обучен за това. Зависи и какъв обект се проучва, кой го работи. Китов имаше невероятен късмет в археологията, късметът бе с него до последно, не го напусна. Той имаше много проницателно око и аналитичен ум. Времето не му стигна. Но той дори си отиде щастливо, по време на работа. Той беше голяма и харизматична личност и носеше археологията в сърцето си.

Диана Димитрова, археолог:

Раздаваше се докрай и плати цената за това

- Дълги години ти беше неизменно до Китов, кое според теб е най-важното, което успя да направи вашата експедиция ТЕМП?
- Най-важното според мен е, че се доказа, че траките са един велик народ, със самостоятелна цивилизация. Естествено, винаги е имало влияния между тях и околните народи - както входящи, така и изходащи, но те са едни от съавторите на източносредиземноморската култура, която е в основата на нашата съвременна култура. Това е най-важното, което струваше много години разкопки и прахоляк, накрая Китов плати своята висока цена.
- Коже беше най-трудното за тези години?
- Най-трудното като че ли беше да се преборим с всякакви чиновници, за да започне проучването на големия храм в Четиньова могила в Старосел. След това Старосел стана емблематично място.
- Какво бе неговото поведение, когато правехте поредно откритие?
- Той се радваше изключително много на всяко нещо, скачаше, смееше се, показваше. Поливахме го подобаващо, с приятели.
- Преливането с червено вино заради траките ли е?
- И заради траките, и заради нас, то просто е вкусно. На всяка находка се радваше толкова време, колкото му остане - до следващата. Не че не продължава да се радва на предишната, но всяка следваща затъмнява предходната. Нормално е.
- Той обикновено бързо публикуваше описание на откритията си и на находките, за да може и други учени да мислят и да работят върху тях. Сам ли правеше това или и ти помагаше за бързото оформяне на публикациите?
- Аз му помагах само за някои презентации. И аз не съм много "на ти" с компютрите, но все пак повече от него. Иначе той си пишеше сам, дори много добре се справяше. Знам други хора, които пишат само на машина. Имаше много бистър ум, освен това се наслаждаваше на находките си. Поразгледа я малко, и бързо даде хипотеза. Имаше си чекмедженца в мозъка и оттам си вадеше аналогии с намирани преди това предмети или храмове, прочетени източници или пък установяваше, че такова нещо досега не е намирано. Нямаше нужда някой да му помага в това. Единствено не му стигаше времето. Всички искаха статии за някъде, просто не успяваше с времето.
- А как реагираше на неприятности? Помня например как полицаи ви затвориха с целия екип и с председателя на БАН и директора на института за цяла нощ в гробницата в Голямата косматка. Да не би да откраднете нещо...
- Има приказка, че което е смешно в момента, то е смешно и след това. Само че, за съжаление, невинаги човек може да се смее на ситуациите. Тогава беше една изнервяща нощ, защото работехме от 7 часа сутринта и когато се оказа, че не можем да се приберем, след като сме си свършили работата, беше доста неприятно. Трябваше да стоим до 8 часа на следващата сутрин, преди да се приберем в хотела. Е, нищо, пихме червено вино от царския киликс и се забавлявахме с това, което става. После някои вестници писаха, че Китов бил сам с четири жени в гробницата през нощта. Как да реагира човек на такава глупост? Китов каза: "Ами, това е да можеш - с четири жени в гробница!".
- Какъв човек беше? Някои го мислеха за чепат.
- Добър. Китов е добър човек. Аз не говоря в минало време, защото знам, че е тук някъде. Той никого не мразеше, дори хората, които са му правили всякакви спънки. Просто ги отминаваше с лека ръка. Помагаше на всеки с каквото може, раздаваше се докрай и това всъщност го изчерпи толкова рано. Ако се беше съхранявал и малко да беше мислил за себе си... Той не се оплака нито един път, че нещо го боли. Аз го виждам, че е зле, а той казва: "Не, добре съм". Сега тази добрина я усещам върху нас с детето, много хора ни помагат, има едно добро отношение към нас. А чепат, естествено - когато го настъпят, той не си оставя магарето в калта. Това е липса на характер - да се съгласяваш винаги и с всичко.

В последната книга, издадена от Георги Китов през януари т.г. - "Могили, храмове, гробници. Записки на един "могилар", Диана Димитрова написа кратък послеслов. Ето част от него:
"Много е трудно да кажеш само две изречения за някого. Особено ако си пристрастен към човека. Здачата се усложнява още повече, когато става въпрос за нееднозначна личност, каквато е Георги Китов.
В тези "записки" човекът и археологът разкрива нещата от живота такива, каквито са преживени от него и усетени. Положителните "герои" вероятно ще одобрят написаното. Отрицателните - сигурно ще се намръщят и ще хулят четивото. За тяхно успокоение мога да кажа, че дори само заради това, че присъстват на страниците на книгата, би трябвало да благодарят на Георги Китов. Дали го признават или не, той е голяма личност на нашето време. След неговите открития тракийската археология от чиста наука стана и притегателен център на положителните емоции и очаквания на българското общество. А доколкото разбирам, вече е на път да се превърне в бурно развиващ се икономически отрасъл в обрулената ни държава. Естествено, няма безспорни хора, защото иначе щяхме да сме Богове".

30.09.2008



Тагове:   Китов,   Неудържимият,


Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sensation
Категория: Технологии
Прочетен: 3490664
Постинги: 708
Коментари: 1446
Гласове: 25960
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031