Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.07.2009 06:37 - Слънцето "заспа", никой не знае защо
Автор: sensation Категория: Технологии   
Прочетен: 2407 Коментари: 0 Гласове:
0



Слънцето "заспа", никой не знае защо

Велиана Христова
30 Юни 2009

Наши учени установиха, че при прикачване на "Шатъл" радиацията на Международната космическа станция намалява

 

image
2009

 

 

Със създадени от самите тях радиационни дозиметри от серията "Люлин" наши учени от Института по слънчево-земни въздействия "Акад. Димитър Мишев" при БАН установиха незабелязано от никого досега явление - радиацията на Международната космическа станция (МКС) намалява, когато към нея е прикачена космическа совалка. Не за първи път екипът на института открива неизвестно явление на орбита. Преди една година нашите учени, анализирайки данните от българските прибори на станцията, установиха, че покрай нея от време на време "на пасажи" преминават т.нар. електрони убийци - електрони с много висока енергия, над 20 000 микрогрей на час. Ако в този момент извън станцията се намира космонавт, те могат да проникнат в скафандъра и да поразят очите и кожата му.
Новото откритие сега е направено при анализа на данните от два прибора "Люлин" - единият се намира извън МКС в европейския модул, вторият измерва радиацията в руския сегмент. Категорично е установено, че радиационните дози на МКС падат, когато към нея е прикачен "Шатъл", съобщи директорът на лабораторията ст.н.с. I ст. Цветан Дачев. Протоните от т.нар. вътрешен радиационен пояс се влияят относително лесно от масата на совалката, която пристига със 78 тона собствена маса и поглъща част от дозите на станцията, обясни той. Докато "Шатъл" е прикачен, дозите, които иначе достигат до над 1000 микрогрей на час, падат на 600 микрогрей.
Върху станцията всъщност влияят два вида радиация - от вътрешния радиационен пояс и от галактиката. Колкото по-високо над Земята се намира МКС, толкова по-силна става радиацията от вътрешния радиационен пояс. Никоя станция не може да обикаля на орбита на повече от 500 км над планетата, обяснява ученият, защото радиационните дози на по-голяма височина стават опасни за здравето на космонавтите. Ако МКС се вдигне на 1000 км например, до две седмици хората в нея ще загинат от радиацията, идваща от вътрешния радиационен пояс, добавя той. 
Тези нови резултати от измерванията с българската апаратура Цветан Дачев ще докладва в секцията по космическа дозиметрия на предстоящия Световен симпозиум по тежки йони, който ще е от 6 до 13 юли в Кьолн, Германия.

Атакуват рака с тежки йони

Основната тематика на форума в Германия ще е терапията на рака с тежки йони. Това засега е най-добрият метод в света за лекуване на раковите образувания. Развитите страни харчат огромни пари, за да поддържат ускорители на тежки йони - същите, каквито ни праща нашата галактика и които по принцип са опасни за човека, разказва Дачев. Според него протоните от вътрешния радиационен пояс са бял кахър - те причиняват слаби повреди в ДНК веригите на човешкия организъм. Докато тежките йони направо късат ДНК веригите. Те обаче се поглъщат в много малък радиус и когато с подходящо подадена енергия се насочат към местата, където са туморите, те спират в тях и ги унищожават, без да увреждат околните тъкани. Докато лъчетерапиите с гама или рентген лъчи унищожават всичко по пътя си.   
Японците имат в гр. Чиба, на 60 км от Токио, такъв ускорител на тежки йони ("ХАЙМАК"), за чиято поддръжка годишните инвестиции от държавата са $ 500 млн. На него 20 часа в денонощиeто се лекуват пациенти, а 4 часа той се използва за научни изследвания, разказва Дачев. Българските учени също са участвали в работата с този ускорител - за калибровка на създадените от тях уреди. 

Български уреди ще мерят дозите на Фобос

Най-новият дозиметър на института - "Люлин Ф", буквално преди дни е предаден от екип, воден от н.с. Йорданка Семкова, на партньорите от Русия за участие в проекта "Фобос грунд". Той предвижда руска сонда да излети към спътника на Марс Фобос, да го достигне след две години, да кацне на повърхността, от която да вземе грунд, да го постави в специален контейнер и да го достави на Земята. Не, това не е мисия "Фобос 3", отговаря Цветан Дачев на подозрението ми, че Русия се опитва за трети път да овладее Фобос (името означава "страх"), след като през 1988 и 1989 г. изпрати две сонди до него. Едната се загуби по пътя, втората спря да изпраща сигнали след приближаването си към Фобос. На нея обаче по онова време работи спектрометрична видеосистема, създадена в същия институт на БАН, която направи единствените снимки отблизо на Фобос и те бяха публикувани на корицата на водещото в света научно списание "Нейчър".   
На новата сонда към Марс "Люлин Ф" ще мери дозите радиация, които получават самите уреди при полета и при кацането на марсовия спътник. Приборът ще подава непрекъсната информация към системите на спътника и ако се надвишат допустимите за апаратите радиационни дози, спътниковата електроника ще може сама да изключва застрашени системи. Разбира се, нашият дозиметър ще установи и какви са радиационните натоварвания при евентуален полет на човек до Марс. Ако всичко върви нормално, Русия ще изстреля спътника до края на тази година, казва Дачев.
 
Може ли да дойде от Космоса нещо живо?
 
Ако в контейнера има "нещо" - жив микроорганизъм, да речем, той не може да "направи" на Земята нищо, защото контейнерът е със специална защита, смее се на въпроса ми ученият. По неговата предварителна информация обаче при дозите радиация на Фобос там нищо биологично не би могло да оцелее. Преди няколко години екип от института участва и в такъв международен проект - за изучаване доколко метеоритното вещество би могло да съхрани виталността на микроорганизми в междупланетното пространство. Всичко на Фобос милиони години е било подложено на супермощно облъчване, затова оттам няма как да долети нещо живо.
Защо тогава непрекъснато се приказва за извънземни? Дори самият ми въпрос се вижда на Дачев несериозен. Отнасям се твърде скептично към всякакви подобни фантазии, включително към идеи за преселване на човечеството, казва той. По причина дори, че няма как да се изпрати в Космоса достатъчно голяма популация. Направил му впечатление филм по "Дискавъри" - имало е научно изследване колко минимално трябва да са били хората, населили Австралия, за да се създаде популация. Оказва се, че трябва да са налични поне 120 индивида, от които поне 80 - жени.  

Дрозофили мутирали на "Мир"

На руската станция "Мир" са правени научни експерименти за размножаване на мушицата дрозофила, за които не е писано много. Резултатите показват, че в Космоса популацията много бързо се изражда под влияние на радиацията и липсата на гравитация, казва Дачев. Мутациите в новородените мухи са били толкова много и толкова бързи, че правят излишна мисълта за репродуктивност на хора в Космоса. Най-опасно за евентуалното поколение би била непрекъснатата радиация, която идва от галактиката, посочва той.
А защо често се говори за възможен опит за зачеване в Космоса? Зачеването е само първият момент в развитието, а деформациите след това при носенето на плода, а следващото поколение какво ще е, дори първото да е здраво, остава скептичен събеседникът ми. И добавя: най-важният въпрос е обаче къде отиваме? Най-близката звезда до нас е на 4 светлинни години. При сегашните технически възможности трябва да пътуваме хиляди години дотам. За биологичен живот трябва да има твърде специфично съчетание на условия на планетата - тя трябва да е на разстояние от своята звезда, подобно на това, на което Земята отстои от Слънцето; звездата пък трябва да е на разстояние от ядрото на галактиката, подобно на това на Слънцето. Вероятността да попаднем от първи път на такива условия е нула, а в близките 100 светлинни години - в никакъв случай, категоричен е Цветан Дачев.
Защо тогава човечеството се стреми към Космоса? Първо - търси да разбере какво е миналото на собствената ни планета, второ - развива висши технологии за приложение на Земята, отговаря ученият. Според него Марс е единственото място, на което ще кацнем в Слънчевата система. Защото на спътниците на Юпитер например радиацията от магнитосферата на самия Юпитер е толкова мощна, че изобщо не може да се мисли за кацане. За да оживее на тях нашият уред, например, който тежи 100 грама, той трябва да има защита 100 кг, твърди ученият.   

От 2 години няма магнитни бури

В момента учените в света са притеснени от странно събитие - поведението на Слънцето, продължава Дачев. То се потвърждава и от данните, които постъпват регулярно от българските уреди на МКС и от дозиметъра "Радом", който излетя миналата година на индийския спътник "Чандраяан" (нищо, че МОН отказа космическите изследвания да са сред научните приоритети на България, а САЩ пратиха дори учителка на МКС да води уроци оттам - заради технологичното бъдеще на страната). Проблемът е, че няма слънчеви изригвания, не сме регистрирали нито едно, обяснява ученият.
Слънцето трябваше да стигне минимума на активността си в своя 23-и цикъл в края на 2006 г. След което според всички представи на съвременната наука активността трябваше да започне да се повишава. Това обаче не се случва. Активността на звездата ни продължава да е крайно ниска. Слънцето "заспа" и не иска да влезе в 24-ти цикъл! Цялата световна наука е в пълно неведение какво се случва, кога ще започне новият цикъл и ще започне ли изобщо, твърди Дачев. По думите му мнозина учени се опасяват, че се случва нещо подобно на удължения слънчев цикъл, който е бил документиран някъде след 1600 г. Тогава Слънцето е останало 140 години на минимума си, това е причинило промяна в климата на Земята и на Европа, започнал е т.нар. малък ледников период, замръзвали са дори каналите в Холандия.

Иде нов ледников период?
 
Ледников период? Ами глобалното затопляне? Глобалното затопляне е по-скоро политически проект, отколкото научен, отсича Цветан Дачев. Не случайно Ал Гор получи Нобелова награда, но за мир, не за наука, казва той.
Според него цялата еуфория около глобалното затопляне е свързана с желанието на големите корпорации в света да получат инвестиции за разработването на нови технологии, които да продадат на изостаналите държави. Новите технологии нямало да причиняват парникови газове, но не ви ли прави впечатление, че вече почти не се говори за озонова дупка, пита Дачев? И добавя: Аз съм от учените скепцити, които казват, че нямаме достатъчна база данни, 30 години са твърде кратък период, за да кажем, че действително има глобално затопляне.
При минимума на слънчевата активност се свива цялата част в Слънчевата система, върху която то въздейства. Т.е. намалява слънчевият вятър, магнитното поле на Земята не може да спре галактичните космически лъчи, галактичната радиация, достигнала до нас, се увеличва. Много наземни станции отчитат в момента най-високите дози галактични лъчи, които са "улавяли" от времето на създаването си. През 2001 г. средната галактична доза, която българските дозиметри са отчитали на МКС, е била 6 микрогрей на час, сега е 14 микрогрей. Според учения обаче има праг в увеличението на галактичната радиация, който не може да бъде надхвърлен.
Основният проблем за световната наука днес е Слънцето. Не знаем защо не започва 24-тият цикъл, твърди Цветан Дачев. Но пък живеем в изключително благоприятни условия - без магнитни бури. По думите му в последните две години няма сериозни магнитни бури.



Тагове:   слънце,   астрономия,


Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sensation
Категория: Технологии
Прочетен: 3491581
Постинги: 708
Коментари: 1446
Гласове: 25965
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031