Прочетен: 1779 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 29.03.2018 10:22
Чудомир е артистичен псевдоним на Димитър Христов Чорбаджийски (1890 – 1967), който приживе бързо става известен с кратките си хумористични разкази.
1. „Ако искаш да узнаеш цената на парите, опитай се да вземеш на заем.“
2. „Даже и лъвът е заставен да се пази от мухите.“
3. „Дяволът бил баща на лъжата, но забравил да я патентова и затова сега предприятието му страда от свръхконкуренция.“
4. „Една лъжа може да обиколи света, докато истината още си връзва обувките.“
5. „За лоши кучета в село питай циганките, за хубаво вино — попа.“
6. „Идеите са като брадите — мъжът ги придобива, когато достигне зрелост.“
7. „Каква приятна тишина би настъпила, ако хората говореха само това, което са добре премислили.“
8. „Каквото нареди дядо господ, това става. Решил един ден животът на Адама да не бъде толкова дълъг и толкова щастлив и създал Ева.“
9. „Какъв духовен подем! Писателите станаха повече от читателите, ловците — повече от зайците и рибарите — повече от рибите.“
10. „Където има брак без любов — там има и любов без брак.“
11. „Мъжът започва да дири ум в жена си чак след като е опитал всичко друго у нея.“
12. „Най-празният от нашите дни е оня, в който не сме се смели нито веднъж.“
13. „Не гребенът реши главата, а времето.“
14. „Никой не е по-силен от слабостите си.“
15. „Някои мислят, че единственото нещо, което им е нужно, за да водят дискусия, е устата.“
16. „Няма лекарство за раждане или смърт, затова нека се порадваме на промеждутъка.“
17. „Обичай ближния си, но остави жена му на мира…“
18. „Покаянието на лицемера е също така лицемерие.“
19. „Никоя порядъчна пчела не чака съвет от дървеницата как се събира мед.“
20. „Прекалено дългата почивка е ръждясване.“
Ако сме пропуснали вашата любима мисъл от Чудомир, добавете я в коментарите!
Чудомир е роден на 25.03.1890 г. в с. Турия, Старозагорска област. Завършва Държавното художествено-индустриално училище в София (1913). Участва във войните, работи като гимназиален учител в Казанлък (1920-1933), специализира рисуване в Париж (1929-1930). До смъртта си (26.12.1967) е председател на читалище "Искра" и директор на Историко-етнографския музей в Казанлък. Член на Върховния читалищен съвет (от 1938). Първите му изяви в печата (1907) са карикатури и римувани злободневки, следват фейлетони, разкази, епиграми. Кратките хумористични разкази на Чудомир го правят изключително популярен, те не слизат от читалищните сцени, а книгите му за кратко време претърпяват многобройни издания: "Не съм от тях" (1935), "Нашенци" (1936), "Аламинут" (1938), "Кой както я нареди" (1940), "Консул на Голо бърдо" (1947) и др. Освен като писател и художник, Чудомир оставя име и като изследовател краевед, с изключителни приноси за музейното и читалищното делоhttp://www.highviewart.com/cvetno/chudomir-20-madri-misli-1417.html
