Чепинска котловина

По течението на Чепинска река, между Баташката планина, ридовете Алабак и Къркария се е сгушила китната и „чаровна", както я нарича Иван Вазов, Чепинска котловина -най-голямата в Родопите. Тя е разположена на 750-800 м н.в. и е почти елипсовидна по форма. Дълга е 18 км (запад-изток) и е широка от 4 до 7 км. Дъното й е плоско, с леко хълмист релеф. Разломната структура на котловината е причина за чести земетресения, но и за голямото природно богатство - минералните извори (над 80 на брой). Доказано лековити, те превръщат котловината в предпочитано място за лечение, отдих и туризъм. Благоприятен фактор е и прекрасният климат - мека зима, прохладно лято, многобройни ясни слънчеви дни и малко мъгли.

Околностите на Чепинската котловина са неподражаема броеница от великолепни природни ландшафти, исторически паметници, язовири и курортни местности. Планинските ридове са покрити с вековни иглолистни гори. Над тях величествено се извисява вторият по височина връх в Родопите - Голяма Сюткя (2186 м).

 
A в защитената местност Клептуза, край велинградския квартал Чепино, се опазват вековни гори от черен бор и живописният карстов извор Клептуза, чиито води се вливат в красиво изкуствено езеро - любимо място за отдих.



Карстовият извор Клептуза блика в основата на отвесна бяла мраморна скала, обрасла със зелен мъх. В зависимост от сезона и падналите валежи дебитът на извора е променлив - средно 570 л/сек, а максимално - до 1180 л/сек. Водата му е варовита и постоянно студена. Името му идва от гръцки, означава вземам скришом, крия на тайно място. Вероятно е свързано с внезапната поява на изворните води, сякаш са били здраво заключени в подземния карст и внезапно отприщени, са бликнали свободно.

Чепинската котловина е обитавана от човека още преди 6-7000 години, за което свидетелстват археологическите находки. Северно от село Дорково, на конусовиден връх, ограден от непристъпни дерета, се намират останките на крепостта Цепина - една от най-яките твърдини на Родопите.

---

Южно от Велинград, на левия бряг на Чукурска река (десен приток на Чепинска река), се намира една от най-красивите родопски пещери - Лепеница, с дължина 1400 м. Пещерата е двуетажна, с подземна река и великолепни сталактити, сталагмити, каменни драперии, пещерни бисери и др. Най-атрактивна е Залата на кратерите. Подът й е осеян с малки кратери, вследствие падащите от тавана едри водни капки.

А На запад от Велинград е седловината Юндола, свързваща Родопите с Рила. Тя е осеяна с просторни и китни поляни сред приказни иглолистни гори. Тук се намира едно от най-красивите планински летовища в България.

Видео от Родопите:

---

 

Крепостта Цепина Разгледай всички снимки

 

Местонахождение:

 Намира се на 6 км. от село Дорково, в североизточния край на Чепинската котловина.построена е на висок и скалист връх на надморска височина 1136м. Крепостта е археологически паметник на културата от национално значение.През средновековието Цепина е една от най-известните родопски крепости.

 История:

 Влиза в пределите на българската държава в средата на 9 век. През 11 век е завладяна от Византия, но по време на управлението на цар Калоян / 1197-1207/ Цепина отново е в пределите на Българската държава.

През 12 - 13 век голям средновековен град- крепост. Престолнина на деспот Алекси Слав - сестрин син на цар Калоян. Външните крепостни стени обхващат площ от 25 дка, а в най-високата част е бил изграден средновековен замък върху площ от 1-5 дка. В укрепената територия са проучени три църкви , четири прецизно изградени водохранилища. От едната църква произхождат двата мраморни олтарни релефа на апостолите Петър и Павел, изложени в Ермитажа в Санкт Петербург.

 Туризъм:

 Основите на крепостните стени- вътрешни и външни, както и основите на църквите и четирите водохранилища са реставрирани и консервирани и привличат множество туристи.
В подножието на крепостта има уредена експозиция с материали от археологическите разкопки и проучвания. В подножието на крепостта съществува и добре поддържана туристическа хижа. 

Легенди:

"Легенда за Изабела"
"На 1 август 1206 г. в Кричим, Алекси Слав - син на Тамара, сестра на цар Калоян се сгодява за дъщерята на латинския император Хенри - Изабела. През есента на 1206 г. се състояла сватбата в престолния град Константинапол. Невръстната 13 годишна Изабела заминала с чичо си и една придворна дама за Цепина. Когато хубавото, знатно девойче, пристигнало в дома на своя съпруг, на пътната врата била майката на Алекси Слав - Тамара. Девойчето погледнало крепостта и казало на френски, за да не го разберат другите, а само придружаващите го:
- Боже мой, тук сигурно ще бъде моя гроб! Тамара, (нямаща понятие от френски) отчела думите на Изабела за благословия и отговорила:  Амин, дай Боже!
Младата, невръстна съпруга прекарвала по-голямата част от времето си, разхождайки се из съседните гори, посещавала близкия връх Каркария, където се качвала на кулата и прекарвала там дълги часове. След няколко месеца Изабела се разболяла и ненавършила година от омъжването се починала. По нейно желание тя била погребана на съседния връх, та при изгрев слънще първите лъчи да озаряват най-напред нейния гроб.
 

но "чаровна" - поне в днешно време - е слаба дума за тази красота!
Благодаря за разходката.
:)))

БЛАГОДАРЯ ЗА КРАСОТИТЕ В ПОСТИНГА! ВИНАГИ СТИЛ, УМ И КЛАСА!
КАЧИХ ГО В ОБЩИЯ ПОСТИНГ ЗА РОДОПИТЕ, НЕКА СА НА ЕДНО МЯСТО... ТАКА ТЕ СА ЦЕНОСТ
И В РУСКИЯ САЙТ ВСЕКИ ДЕН ЩЕ ГО ПУСКАМ И В СИБИР... ЗА ДА ДОСТИГНЕ ДО ПОВЕЧЕ ХОРА И ДА ГИ ДОКОСНЕ!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Пещера Лепеница достъпна ли е за посещения или само от спелеолози може да се разгледа.

Пещерата “Лепеница” може да бъде отворена за туристи

сп. Върхове | Публикувана на Чет Яну 29, 2009 11:44 am
http://www.travelguide-bg.com/news/news.php?id=4535



Благоустрояването на пещерата Лепеница беше обсъдено на заседание на Съвета по туризъм във Велинград. Гости на срещата бяха зам.-председателя на БФСп Алексей Жалов и Ламброс Макростергиос - ген.секретар на Гръцката федерация, които преди това посетиха пещерата. В продължение на 2 часа те са обходили маршрута и са установили, че “Лепеница” има качества да бъде благоустроена и отворена за посещения на туристи и любители на пещерния спорт. Тъй като от години пещерата е затворена, за да влезе в стандартите и да стане проходима, ще трябва да се картографира, да се проектира вътрешната инфраструктура, осветление, обезопасяване. През изминалите години “Лепеница” е била обект на безразборни посещения, на много места личат следи от човешка дейност - надписи по стените, разрушения, боклук. Сред надписите, които обаче трябва да останат заради историческата си стойност, има такъв от 1930 г. от първото посещение на създаденото тогава в Ракитово пещерно дружество. Има и следи от сериозна земетръсна дейност - част от сталактитите са като отрязани с нож, което не може да стане в резултат на човешка намеса. Идеята за благоустрояване е подкрепена и от кмета на община Ракитово Ангел Говедарски и председателя на Общинския съвет Георги Попчев. “Лепеница” е на територията на община Ракитово, а големият туристопоток се очаква да бъде от Велинград.

Очаква се пещерата да бъде отворена за посещение до година-година и половина. Като основен проблем за благоустрояването й се очертава факта, че част от нея се използва за водоснабдяване, има каптаж и помпи. Друг проблем е дали ще се наложи изработване и приемане на доклад по ОВОС, което е дълга и трудна процедура.

Явно няма скоро да можем да я разгледаме.Жалко.