ЮНЕСКО обяви нестинарството за културен феномен 30.09.2009, news.bg
© news.bg
Добрата новина идва дни, след като стана ясно, че Ирина Бокова ще бъде новият генерален директор на ЮНЕСКО
var carousel_1254329223 = new SimpleCarousel("slideshow",{ navigation : { prev : "material_header_prev", next : "material_header_next"} }); carousel_1254329223.init();Официално вписаха нестинарството в Представителния списък на ЮНЕСКО с нематериалното културно наследство на човечеството.
Това стана по време на 4-та редовна сесия на Междуправителствения комитет на ЮНЕСКО в Абу Даби, Обединени Арабски Емирства.
Целта е максималното съхранение и предаване на тази хилядолетна традиция на следващите поколения.
Добрата новина идва дни, след като стана ясно, че Ирина Бокова ще бъде новият генерален директор на ЮНЕСКО
Вписването на нестинарството като втори български шедьовър след „Бистришките баби" (2005 г.) в Представителния списък с нематериалното културно наследство е поредният голям успех на България в ЮНЕСКО.
Това е несъмнено признание за страната ни, която през последните години се очерта като лидер в опазването на богатото нематериалното културно наследство на човечеството като непресъхващ извор на световното културно многообразие.
Със специален проект „Нестинарството - послания от миналото" в Абу Даби бе представена древната българска ритуална практика на изпълнение на обреден танц върху жарава в деня на Св. Св. Константин и Елена, запазена до наши дни в село Българи в региона на Странджа планина.
Нестинарство Още за древния обичай:
Нестинарството е древен български и гръцки обичай, при който хората танцуват боси върху жарава. Според традицията, нестинарите играят вечерта в деня на Константин и Елена (нощта на 3 срещу 4 юни по стар стил). Обичаят е разпространен в началото на 20 век в няколко български и гръцки села в Източна Тракия, част от които през 1913 година попадат в България, а част остават в Турция. Гръцкото население от останалите в Турция села се изселва в Гърция през 20-те и пренася със себе си и нестинарските обичаи. Има различни възгледи за семантиката анастенария (на гръцки) или „нестинарство“ (на български). Според някои, името идва от гръцката дума "анастенагмос" - въздишане, пъшкане, което е характерно за поведението на нестинарите по време на транс. Според други името идва от гръцкото "(х)естиа" - огън. За първи път обичаят е документиран писмено през 1862 г. от Петко Р. Славейков. Според някои историци, обичаят се свързва с езически ритуали, запазили се от времето на траките. Въпреки, че нестинарите играят върху жаравата с икона на Св. Елена и Св. Константин (император Константин Велики — който обявява с Медиоланския едикт християнството за религия, наравно с останалите в Римската империя, и майка му — Света Елена) обичаят никога не е бил признат от Църквата, преследван е от нея, а самите нестинари са обозначавани като „обладани от дявола“. Последните големи гонения започват през 1913 година. Тогава от обичая се отказват някои от нестинарите в гръцкото село Кости, част от които след войните 1912-1918 г. биват изселени от селото. През 1941/1942 г. нестинарските игри били запазени само в три села — с. Българи, Кости и Граматиково, където това продължава до към 1948–1949 г. Автентичният обичай се възстановява в началото на 90-те години на 20 век.
