Постинг
17.09.2014 11:12 -
опърничаво лято (на изпроводяк)
Автор: marrta
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2785 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 28.09.2014 21:04
Прочетен: 2785 Коментари: 13 Гласове:
19
Последна промяна: 28.09.2014 21:04
И каквото бе опърничаво това лято
и каквото бе влажно валежно
и каквато кал надовлече...
толкова много
толкова отдалече
че имаше за всички
навсякъде -
за свлачища
пързалки
гробове
дворци и
и дори за нови
човеци
които се заровиха в меката
в майката кал до лакти
и затъваха до колене
и работеха помагаха разчистваха
и се появяваха изпод калта
надеждата
вярата
любовта
и хората ги миеха със сълзите си
докато заблестят наново
и както пърпореше вятърът
в платната
пердетата
чаршафите
усмивките и
короните на дърветата -
и както след дългия очистителен плач се радвахме
надявахме и обичахме
вярвахме и помъдрявахме
растяхме
бавно и трудно
опърничави като лятото
с кал под ноктите
със сълзи по миглите
със плахи пламъчета в гърдите
като септемврийски слънчогледи
останали край пътя
по който си отива
безвъзвратно
...наистина ли си отива...
повлечено от дъждовете
задърпано от ветровете
опърпано и кално
нажалено
като дете обидено на някого
провесило си отстрани крилата
опърничавото ни лято
и каквото бе влажно валежно
и каквато кал надовлече...
толкова много
толкова отдалече
че имаше за всички
навсякъде -
за свлачища
пързалки
гробове
дворци и
и дори за нови
човеци
които се заровиха в меката
в майката кал до лакти
и затъваха до колене
и работеха помагаха разчистваха
и се появяваха изпод калта
надеждата
вярата
любовта
и хората ги миеха със сълзите си
докато заблестят наново
и както пърпореше вятърът
в платната
пердетата
чаршафите
усмивките и
короните на дърветата -
и както след дългия очистителен плач се радвахме
надявахме и обичахме
вярвахме и помъдрявахме
растяхме
бавно и трудно
опърничави като лятото
с кал под ноктите
със сълзи по миглите
със плахи пламъчета в гърдите
като септемврийски слънчогледи
останали край пътя
по който си отива
безвъзвратно
...наистина ли си отива...
повлечено от дъждовете
задърпано от ветровете
опърпано и кално
нажалено
като дете обидено на някого
провесило си отстрани крилата
опърничавото ни лято
...наистина ли си отива...
цитирайДа, наистина това беше лято, в което вярата, надеждата, любовта -. а заедно с тях и зреостта, и мъдростта мъдростта ни бяха поставени на изпитание. Умираха хора...и се раждаха нови човеци. Хубаво си го казала, Марти!
"...имаше за всички
навсякъде -
за свлачища
пързалки
гробове
дворци и
и дори за нови
човеци
които се заровиха в майчицата-кал до лакти
и затъваха до колене
и работеха помагаха разчистваха
и се появяваха изпод калта
надеждата
вярата
любовта..."
Честит прозник! Поздрави!
цитирай"...имаше за всички
навсякъде -
за свлачища
пързалки
гробове
дворци и
и дори за нови
човеци
които се заровиха в майчицата-кал до лакти
и затъваха до колене
и работеха помагаха разчистваха
и се появяваха изпод калта
надеждата
вярата
любовта..."
Честит прозник! Поздрави!
Да... дори солената вода не успя да промени калния вкус в устата ми ...
цитирайкойто вярва в лятото :)
цитирайгазих в лозя с килограмови подметки от кал, реколтата се съсипа, но нашето е нищо. Хората изгубиха домовете си, спомените, животът им се промени из основи. Мъчно ми е, боли ме. Как да помогна - моля се за добро време. Надеждата да не ни напуска, да не губим вяра, любовта да ни спасява.
Поздрави!
цитирайПоздрави!
преди време мина един ураган - Густав, беше година на Густав Климт и тогава писах "Густав и любовта" - затлачени с кал гърла
очи
устия
беше метафорично сравнение, разглеждах любовта като ураган, но тази година калният вкус си е съвсем реален:(
цитирайочи
устия
беше метафорично сравнение, разглеждах любовта като ураган, но тази година калният вкус си е съвсем реален:(
Като опърничаво дете ще стои до късно :)
цитирайтайничко се надявам на тази опърничавост:)
цитирайя днес какво е слънчице! Тайничко го моля да постои, поне додето оберем гроздето. Усмивки!
цитирай
10.
f873 -
Никой не чете между редовете:
...
19.09.2014 21:30
19.09.2014 21:30
Никой не чете между редовете:
http://f873.blog.bg/zabavlenie/2014/06/16/iajte-si-spokoino-momicheta-tazi-godina-liato-niama-da-ima.1273558
:)
цитирайhttp://f873.blog.bg/zabavlenie/2014/06/16/iajte-si-spokoino-momicheta-tazi-godina-liato-niama-da-ima.1273558
:)
също е прекрасен ден - тъкмо се прибираме от гроздобер. Обикновено до 15-и септември сме приключили. Тази година окъсняхме, но на самото грозде
(доколкото го има) му трябваше повечко слънце да узрее...Още малко остана! :)
цитирай(доколкото го има) му трябваше повечко слънце да узрее...Още малко остана! :)
...едно такова неразбрано,
объркано ,дъждовно, кално,
с листа и клечки във косите...
Отлитна лятото, отлитна...
Дано поне на есента ръцете,
да укротяват нежно дъждовете
и...нека няма друга рима,
само слънчице да има!:)
цитирайобъркано ,дъждовно, кално,
с листа и клечки във косите...
Отлитна лятото, отлитна...
Дано поне на есента ръцете,
да укротяват нежно дъждовете
и...нека няма друга рима,
само слънчице да има!:)
и още тук се крие и навърта,
на жоменка играе, ето що...
такова пакостливо, не го свърта:)
цитирайна жоменка играе, ето що...
такова пакостливо, не го свърта:)
Търсене
За този блог
Гласове: 11648
Блогрол