Веднъж царя беседвал с мъдреците:
— Какво свети на човека?
— Слънцето, о царю!
— А когато слънцето залезе, какво служи за светлина на човека?
— Луната му служи за светлина.
— А когато залезат слънцето и луната?
— Огънят му служи за светлина.
— А когато залезе слънцето, залезе луната и изгасне огънят, какво ще ме служи за светлина?
— Речта ще му служи за светлина… Наистина, господарю, човека отива там, където се чува реч, пусть дори и там да не може да различи и собствената си ръка.
— А когато залезе слънцето, залезе луната и изгасне огънят и замлъкне речта, какво ще ме служи за светлина?
- А какво остава, когато той в пълно мълчание, без мяркащи се образи на вещите, без слова даже, сам-самичък със себе си? Има ли в него творчески източник на живота или той изцяло зависи от окръжаващото го и няма опора в самия себе си?