1633г. — инквизицията в Рим арестува Галилео Галилей

Галилео Галилей е италиански физик, астроном, астролог и философ, считан заедно с Френсис Бейкън за основоположник на съвременния научен метод. Сред неговите постижения са подобрения на телескопа, различни астрономически наблюдения, формулирането на първия и втория закон за движение и ефективната подкрепа за хелиоцентричната система. Той е описван като “баща на съвременната астрономия”, “баща на съвременната физика” и “баща на науката”. Работата на Галилей се смята за рязко скъсване с традициите, доминиращи в Европа и Ислямския свят от времето на Аристотел. Освен това, неговият конфликт с Римокатолическата църква е сочен като един от първите значими примери на конфликта между авторитета и свободата на мисълта в Западния свят.

 1777г. — арестуван е Маркиз дьо Сад, автор на романи с безнравствено съдържание

Маркиз дьо Сад е френски писател, философ, аристократ. Текстовете му обрисуват насладата от свободата на сексуалните желания, изграждайки свят на безгранични еротични изживявания. Терминът садизъм произхожда от неговото фамилно име и е въведен в края на 19 век от австрийския психолог Рихард фон Крафт-Ебинг, за да обозначи сексуална наслада от причиняване на болка или унижение. Младият аристократ води охолен живот в своя замък Лакост в Прованс. Проявява силно влечение към театъра, като урежда частна сцена в своето шато. Ревностно защитава убежденията на либертин, противопоставяйки се на обществения морал, норми и клерикалните идеи. Свободният му сексуален живот става пословичен, като в 1768г. е арестуван за насилие над жена. През 1772г. бива осъден на смърт за "содомия и отравяне", но по-късно присъдата е отменена и заменена със затвор. През 1784г. е в Бастилията, по-късно е въдворен в психиатричното заведение "Шарентон". Освободен е през 1790г. и се включва в политическия живот като гражданина Сад, симпатизирайки на крайната левица. Избран е за депутат в Народния Конвент. Арестуван е за политическите си убеждения през 1793г. и освободен след падането на режима на Робеспиер през 1794г. През 1801г. е задържан за написването на книгата “Жюстин” и обявен за луд през 1803г. Прекарва остатъка от живота си в "Шарентон", където почива през 1814г.

 150 години от откриването на езерото Танганика в Африка (1858) 

- дълго 673 км, има максимална широчина от 72 км (32,9 хил. кв. км площ и максимална дълбочина от 1470 м, като по обем и дълбочина отстъпва само на Байкалското езеро), за европейците от английските изследователи Ричард Бъртън (1821-1890) и Джон Спийк (1827-1864). Днес около него се намират държавите Демократична република Конго (45%), Танзания (41%), Замбия и Бурунди.

1865г. — роден е Тодор Влайков, български писател, общественик и политик

 в Пирдоп  (1865-1943). След гимназия в София учи със стипендия славянска филология в Москва, където, повлиян от руските народници, напуска университета (1888). Връща се в България и учителства в Пирдоп. Покрай създаването на общинска библиотека, местно дружество на учителите, е и сред инициаторите за създаването на първата българска кооперация в село Мирково заедно с Тодор Йончев - Мирковско взаимодавно спестовно земеделческо дружество "Орало" (1890). По-късно преподава в Търново и е училищен инспектор в София (1892-1894), издава и читанки за I, II, III и IV отделение, ползвани години наред. Става един от основателите на Българския учителски съюз (1895) и е негов председател през 1898 г., като дълги години списва и неговия в. "Съзнание". Действителен член на БКД (БАН) от 1900 г. Членува в Демократическата партия, но през 1905-а заедно с Найчо Цанов създават Радикалдемократическата партия, като Влайков става първият й лидер и главен редактор на печатния орган "Демократически преглед" (1902-1928). Народен представител в ХI, ХII, ХIII, ХVIII, ХХ, ХХI и ХХII НС и V ВНС. Участва в създаването на Демократическия сговор (1923), в който остава и след излизането на РДП през 1924 г. Като председател на Съюза на българските писатели в средата на 20-те години на миналия век допринася за спасяването на видни свои колеги от вълната на политическия терор. Започва да пише стихове и разкази още като ученик в Софийската гимназия, а по-късно създава мемоарите "Преживяното", на повестите "Дядо Славчова унука", "Разказ за леля Гена", "Разкази и повести" и др. Умира на 28.IV.1943 г. в София.

 1873г. — роден е Фьодор Шаляпин, руски певец

Сен, руска душевност има в теб. Могъща, волна не познаваща робство.Търсеща и безкористна и раздаваща се без остатък.
Една душа търсеща мъдрост като маяк и аз ти се покланям!
с обич ДЖУЛИ