Прочетен: 5695 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 25.02.2008 11:18
Адриан
осиновява Антонин Пий, обявявайки го за престолонаследник.
Антонин Пий
http://www.boris-nuernberg-reisen.de/epoha_bez_wojn.htm
На 25 февруари 1700 г. английският пират Уилям Дампир открива островната група Сент Матайс в Индийския океан.
Мореплавателят е роден в Англия през 1652 г. Става пират на о. Тортю и прави чести набези на Антилските острови и по Карибското крайбрежие. През 1683 г. устроива своя база на о-в Хуан Фернандес. Оттук започва да граби селищата на испанците разположени по западния бряг на Южна Америка. Това обаче не го задоволява и той атакува кораби около Марианските, Филипинските, Молукските о-ви и около Австралия. Завръща се в Англия и започва да служи на крали;цата. Със собствения си кораб "Робак" прави околосветско плаване, което повтаря още 2 пъти през годините. Дампир открива о. Нова Британия и много други малки острови. Почива през 1715 г. м Лондон, а на негово име са кръстени няколоко острова и полуострова.
1707г. — роден е Карло Голдони, драматург
http://www.enciklopediatheatrebg.hit.bg/enc_4_goldoni.htmГОЛДОНИ Карло (Goldoni, Carlo) (1707–1793), италиански драматург. Роден на 25 февруари 1707 г. във Венеция. Още от най-ранна възраст проявява страстен интерес към театъра, на 8 години написва своята първа пиеса. Учи медицина и право, работил е като адвокат. Но юридическите му задължения пречат на творчеството му и той през 1748 г. окончателно избира професията на драматург. До 1762 г. Голдони пише пиеси за театъра в своя роден град. В този период неговите врагове, начело с Карло Гоци, го принуждават да замине в Париж, където той работи като драматург на Италианския театър. На 80 г. написва своите “Мемоари”, живеейки във Версай и получавайки пенсия, предложена му от самия Луи ХVІ. Френската революция лишела драматурга от тези доходи. Голдони умира във Версай на 6 февруари 1793 г. Драматическото наследство на Голдони е много обширно. Той е написал повече от 260 произведения в най-различни жанрове – трагедии, трагикомедии, комедии ( в това число импровизации), либрета, опери, мелодрами, романтически и поетически драми. По-голямата част от произведенията на Голдони са в проза, някои от тях са написани на италиански език, други – на венециански диалект, използва също така смесването на литературен италиански с диалектни форми. Като цяло ранните пиеси на Голдони (до 1748 г.) и тези, които той пише във Франция са комедия на интригите и не притежават висока художествена ценност. През т. Нар. “венециански период” (1748 – 1762 г.) той пише значително количество превъзходни “характерни пиеси”, които всъщност създават литературната слава на Голдони. Сред шедьоврите от този период са: “Семейството на антикваря”, “Гостилничарката”, “Нова къща” и др. Много от пиесите на Голдони са построени на принципа на комедия дел` арте, която е много популярна по това време в Италия. Голдони променя жанра на комедия дел` арте като два от нейните основни компонента – импровизациите и маските и си служи с шаблоните на сценичните персонажи от този жанр. Това негово нововъведение полага началото на комедията на нравите, заради което за Голдони се говори като за “бащата на италианската комедия”
25 февруари 1744 г. Роден е великият руски адмирал Фьодор Ф. Ушаков. Създател на руския Черноморски флот, новатор в тактиката на водене на морски бой. Побеждава турския флот в редица сражения: край о. Федониси - 3 юли 1788 г., Керченското - 8 юли 1790 г., Тендра-Хаджибей - 28 август 1790 г., Калиакра - 31 юли 1791 г. Балгодарение на тях, Русия придобива териториално разширение и сключва с Турция изгодния за нея Яшки договор, който потвърждава положенията от договора при Кючук-Кайнарджа.
Съвместно с турски сили през 1798 г. прогонва французите от островите Цериго, Корфу, Кефалония и Санта Мавра, а също така предприема ефективна блокада на о. Корфу с цел превземането му. На 19 февруари 1799 г. след двудневна атака крепостта пада.
Умира на 4 октомври 1817 г. в имението си в Тамбовска губерния. 
= screen.width-454) { window.open("http://www.navy.ru/images/adm-ush1.gif", "_blank"); return false; }" alt="Click to see if image is larger" onload="if(this.width > screen.width-454) {this.width=(screen.width-454); this.className="clickable"; }" border="0" src="http://www.navy.ru/images/adm-ush1.gif" /> http://www.airgroup2000.com/forum/viewtopic.php?t=31715&start=60
1841г. — роден е Огюст Реноар, живописец, скулптор и график
Пиер-Огюст Реноар е френски художник, един от основоположниците на импресионизма, наред с Клод Моне. В картините му са усеща и влиянието на Йожен Дьолакроа, Гюстав Курбе, Едуар Мане и Камий Коро. Пеир-Огюст Реноар е баща на кинорежисьора Жан Реноар. През 1862г. Реноар започва да учи рисуване при Шарл Глер, където негови съученици и приятели са Алфред Сисле, Фредерик Базий и Клод Моне. Първите си картини излага през 1864г., но получава признание едва десет години по-късно, след първата изложба на импресионистите през 1874г. През 80-те години Реноар се отдръпва от импресионизма и възприема по-класически стил на рисуване. През 1881-1882г. той пътува в Алжир, Испания и Италия. В Палермо се запознава с германския композитор Рихард Вагнер и рисува негов портрет. Лятото на 1883г. прекарва на остров Джърси. През 1890г. Реноар се жени за Алин Шариго, от която има трима сина. Около 1892г. се разболява от ревматоиден артрит, който с времето все повече затруднява движенията му. През 1907г. се премества в Кан сюр Мер в Прованс, където климатът е по-топъл. През последните години от живота си трябва да използва инвалидна количка, като рисува все по-трудно. Пиер-Огюст Реноар умира през 1919г.
135 години от рождението в Неапол на големия италиански тенор Енрико Карузо (1873-1921). Въпреки желанието на родителите си, които искат да го видят инженер, той се насочва към музиката и започва да пее и да печели пари от 15-годишен по църковни празници. Продължава и в армията, където прави такова впечатление на началниците си, че те му осигуряват учител по пеене. Оперният му дебют е на 16 ноември 1894-а в неаполитанския "Театро Нуово". През 1903-а с помощта на своя агент - банкера Паскуали Симонели, заминава за Ню Йорк, където на 23 ноември с.г. дебютира в "Метрополитен опера" с ролята на херцога на Мантуа в нова постановка на "Риголето" от Верди. Следва бляскава кариера в най-големите оперни театри по света, превръща се в голямата звезда на нюйоркската "Метрополитен опера", където грее в продължение на 17 години и изпява и последната си ария на 24.XII.1920 г. като Елеазар в "Еврейката" на Халеви. Най-популярният певец през първата четвърт на XX век е свързан и с първите стъпки на звукозаписната индустрия - от 1904 до 1920 г. работи с "Victor Talking-Machine Company", прави около 260 записа на оперна, църковна и неаполитанска народна музика, донесли му доста прилично състояние, като неговата ария Vesti la guibba от "Палячи" на Леонкавало става първият запис, продаден в над милион копия. Освен това е приличен карукатурист, композира и свири на пиано, тромпет и китара. Умира в Неапол на 2.VIII.1921 г.
 |
Семюъл Колт патентова револвера (45-и калибър), чийто модел създава през 1835 г. на 25 февруари 1836 г. Колт е американски оръжеен конструктор. Създава завод и компания за производство на стрелково оръжие.
Първият револвер “Колт”, създаден през 1835 г., е усъвършенстван вариант на съществуващите дотогава барабанни оръжия и револвери. В него Семюъл Колт въвежда механизми за завъртане на барабана и фиксирането му в положение за изстрел. По-късно фирмата “Колт” разработва различни образци стрелково оръжие: през 1911 г. автоматичен пистолет, а през 1917 г. револвер.
1842г. — роден е Карл Май, писател
120 г. от рождението Йордан Бадев, български лит. критик, журналист (1888-1944)
1905 - В България е регистриран първият картел - Тютюнофабрикантско дружество "Свети Никола", в който влизат 40 от общо 58 тютюневи фабрики.
1905 - регистриран е първият официален картел у нас - Тютюнофабрикантско дружество "Свети Никола", в което влизат 40 от общо 58 тютюневи фабрики. Отново на този ден, но през 1947-а, е въведен държавен монопол върху производството и търговията с тютюневи изделия.
1909 - в Москва се ражда руският физик Лев Арцимович (1909-1993) - ученият, който ръководи работата по разработката на руските термоядрени установки "Токамак". Завършва физико-математическия факултет на Минския университет (1928), работи и се самообразова допълнително в научни библиотеки в Москва, след което работи в Ленинградския физико-технически институт. Работи в областта на физиката на рентгеновите лъчи. Оглавява лаборатория за разработването на импулсни генератори и ускорителни тръби за получаването на бързи електрони, като след това тази област става негов приоритет. По време на Втората световна война разработва системи за нощно виждане. През 1950-а става шеф на експерименталните изследвания за създаването на управляем термоядрен синтез в Института "Курчатов" и през 1952-а заедно със сътрудниците си открива неутронното излъчване на високотемпературната плазма. Застава начело на работите по "Токамак". От 1953-а е член на АН на СССР, а от 1966-а и на Американската академия. Умира в Москва на 1.III.1973 г.
1916 г. Край българския черноморски бряг се появяват руските есминци Лейтенант Пущин и Живой. Те навлизат сред поставените пред Варненския залив минни заграждения. На около 10 мили източно от устието на р. Камчия "Лейтенант Пущин" се натъква на мина и потъва. Успяват да се спасят само 4-ма офицери и 11 моряци, които са прибрани от българския миноносец "Летящи". Пленен е и кърмовият Андреевски флаг, който в момента се намира във фондовете на НВИМ.
1916 - Генерал Филип Петен поема командването на 2-ра френска армия.
1921 - в Грузия е установена съветската власт.
1928 - Charles Jenkins Laboratories във Вашингтон получава първия телевизионен лиценз от Федералната радиокомисия.
1932 - Хитлер получава германски паспорт, а дотогава е австрийски гражданин.
1932 - Адолф Хитлер, който е гражданин на Австрия, получава германско гражданство.
1940 - за първи път по телевизията се предава хокеен мач - нюйоркският канал W2XBS излъчва от една камера двубоя между "Ню Йорк Рейнджърс" и "Монреал Канадиенс", спечелен от домакините с 6:2.
1956г. – по време на закрито заседание в работата на XX конгрес на КПСС Никита Хрушчов изнася доклада, в който се разобличава култа към личността на Сталин
1973г. — почива Димитър Пешев, български политик
Димитър Йосифов Пешев е български политик, известен със своята роля за спасяването на българските евреи. Пешев е почетен гражданин на Израел, а през 1997г. получава посмъртно на най-високия български орден „Стара планина“. В началото на март 1943г. Димитър Пешев научава от делегация на свои съграждани от Кюстендил, че съгласно подписаната тайна спогодба с Нацистка Германия близо 6 хиляди евреи от старите предели на България ще бъдат депортирани в лагерите на смъртта в Полша. На 17 март Пешев инициира остро протестно писмо до министър-председателя Богдан Филов против депортацията, което е подписано от общо 43 народни представители. Заради това на 26 март той е свален от поста си, но безпрецедентният факт, че парламентът дискутира тайните планове за депортацията на българските евреи, допринася за тяхното осуетяване. Въпреки приноса на Димитър Пешев, през 1946г. т.нар. „Народен съд“ го осъжда на 15 години затвор „за фашистка дейност и антисемитизъм“. След застъпничеството на евреи, имащи влияние в правителството, доминирано от Българската комунистическа партия, той е освободен след 13 месеца. Умира в нищета през 1973г.
1982 - Европейският съд по правата на човека взема решение, което позволява на британските родители да искат отмяна на телесните наказания в училищата на острова.
1991 - Политическият консултативен комитет на организацията на Варшавския договор решава военните структури на пакта да се разпуснат до 31 март с.г.
Родени [редактиране]
Реноар
Енрико Карузо
- 1611 - Евлия Челеби, османски пътешественик († 1682)
- 1643 - Ахмед II, османски султан († 1695)
- 1707 - Карло Голдони, италиански драматург († 1793)
- 1841 - Пиер-Огюст Реноар, френски художник, скулптор и график († 1919)
- 1842 - Карл Май, германски писател († 1912)
- 1859 - Васил Кутинчев, български генерал († 1941)
- 1860 - Сър Уилям Ашли, британски икономически историк († 1927)
- 1873 - Енрико Карузо, италиански тенор († 1921)
- 1878 - Панчо Дорев, български историк († 1938)
- 1888 - Джон Фостър Дълес, американски дипломат и държавник († 1959)
- 1888 - Йордан Бадев, български литературен историк († 1944)
- 1890 - Вячеслав Молотов, съветски политик († 1986)
- 1896 - Цветан Лазаров, български авиоконструктор († 1961)
- 1902 - Георги Константинов, български литературен историк († 1970)
- 1917 - Антъни Бърджес, британски писател († 1993)
- 1942 - Боян Радев, български борец, колекционер и меценат на изкуството
- 1943 - Джордж Харисън, британски рок музикант (Бийтълс) († 2001)
- 1946 - Виктор Чучков, български композитор
- 1949 - Амин Маалуф, ливански писател
- 1950 - Нестор Кирхнер, президент на Аржентина
- 1953 - Хосе Мария Азнар, бивш премиер на Испания
- 1964 - Ли Евънс, британски комик
- 1971 - Шон Астин, американски актьор
- 1991 - Стефан Илиев - Теко, български феномен
Паул Ройтер
Теодор Светберг
- 1536 - Якоб Хутер, тиролски проповедник (* ?)
- 1547 - Витория Колона, италианска поетеса (* 1492)
- 1577 - Ерик XIV, шведски крал (* 1533)
- 1713 - Фридрих I, крал на Прусия (* 1675)
- 1852 - Томас Мур, ирландски поет (* 1779)
- 1899 - Паул Ройтер, британски журналист от германски произход (* 1816)
- 1925 - Георги Скрижовски, български революционер (* 1882)
- 1950 - Джордж Майнот, американски патофизиолог, Нобелов лауреат през 1934 г. (* 1885)
- 1971 - Теодор Светберг, Нобелов лауреат през 1926 г. (* 1884)
- 1973 - Димитър Пешев, български политик (* 1894)
- 1980 - Ахмад Шукейри, палестински политик (* 1908)
- 1983 - Тенеси Уилямс, американски драматург (* 1911)
- 1993 - Ангел Тодоров, български писател (* 1906)
- 1999 - Глен Сиборг, американски физик, Нобелов лауреат през 1991 г. (* 1912)
- 2003 - Алберто Сорди, италиански актьор (* 1920)
“За култа към личността и неговите последици” е реч, която Никита Хрушчов изнася пред ХХ конгрес на КПСС. Това е опит на ръководството на комунистическата партия да върне организацията към идеите на ленинизма, след дългото господство на сталинистките постулати. В доклада Сталин е заклеймен като човек, допринесъл за опорочаване на идеите на Ленин. Докладът е изнесен на закрито заседание на конгреса. Пълният текст на речта на Хрушчов е публикуван едва през 1989г.Карл Май е немски поет и писател, известен като автор на десетки романи за индианци. Неговите най-известни герои са Винету и Поразяващата ръка (Олд Шетърхенд). Учил за учител и преподавал няколко години, той е осъден и лежи в затвора на няколко пъти. Започва да пише още в затвора, но едва когато се премества да живее и започва работа в Дрезден като редактор, през 1875г., публикува първия си роман "Олд Файерхенд". Става действително известен с появвата на "Винету". Следват над осемдесет тома с романи, разкази и стихове, между които "Олд Шуърхенд", "Горски призрак", "През пустинята", "През дивия Кюрдистан", "От Багдад до Истанбул", "В дебрите на Балканите", "През страната на скипетарите", "Жълтоликият". В повечето романи се среща и героят му, станал известен с бойното име Олд Шетърхенд. Често той описва събитията от първо лице единствено число и така мнозина си мислят, че самият Карл Май е Олд Шетърхенд. В Ориента главният герой в романите на Май е известен като Кара бен Немзи (Карл, син на Германия). В романите му за Америка добрите герои обикновено са от немски произход, а лошите са янки. Отнася се със симпатии към негрите и с уважение и тъга към загиващата индианска раса. Най-популярният му индиански герой, Винету е вожд на апачите, кръвен брат на Олд Шетърхенд. Карл Май използва книгите си, за да споделя разбирането си за християнството като религия на доброто. Героят му винаги успява да надделее в споровете на религиозна тема, които води както с мюсюлманите, така и с атеистите в Америка. В третия том на "Винету" самият индиански вожд приема християнството преди смъртта си. Впрочем, в издадените у нас книги преди 10-и ноември 1989г. религиозната тема е слабо засегната поради наличието на цензура. Романите му са преведени на над 30 езика, издадени в над 200 милиона тираж из цяла Европа. Сред почитателите му са хора като Херман Хесе, Карл Либкнехт и Алберт Айнщайн, който казва "Повечето приключенски книги, които съм чел, са ми доскучавали, но никога и книгите на Карл Май." Носителката на Нобелова награда за мир Берта фон Зутнер споделя: "Ако бях успяла да напиша поне една книга като неговите, щях да постигна значително повече!"
1842 - в малкото саксонско градче Хоенщайн-Ернсттал в бедно семейство (има 13 братя и сестри) на тъкач се ражда германският писател Карл Май (1842-1912) - човекът, написал "Винету" (3 тома), "Под сянката на падишаха" (6 тома), "Капитан Кайман", "Черният мустанг", "Завещанието на инката", "През дебрите на Балкана", "Съкровището в Сребърното езеро", "Говорящата кожа" и др. Поради недохранване губи зрението си, което лекарите успяват да възстановят след операция на 4-5-годишна възраст. Завършва учителски колеж и преподава във Валденбург и Плауен. Кариерата му е кратка, тъй като е обвинен от съквартиранта си в кражба на джобен часовник, което му струва учителския лиценз и изпадането в нервна криза. В следващите няколко години няколко пъти е обвиняван в престъпления и два пъти лежи в затвора за дребни кражби и измами. Започва да пише зад решетките, а през 1875-а започва работа като редактор в Дрезден и публикува първите си разкази. Творчеството му остава непопулярно до 1892-а, когато се появява "Винету". След като спечелва признание и средства, пътува до Ориента, Китай, Цейлон и Суматра (1899-1900) и до САЩ (1908), а в края на живота си води дълги дела за авторските си права. Творчеството му (над 90 тома) е издадено в над 200-милионен тираж по целия свят, като го превръща в най-продавания германски автор за всички времена. Много от книгите му са филмирани. Пише и стихове и няколко пиеси, като освен това се пробва и като композитор и създава две известни германски романтични песни - "Не ме забравяй" и версия на "Аве Мария". Умира на 30.III.1912 г. в къщата си край Дрезден. По-късно тя става музей, посветен на индианците.
Карло Голдони е италиански драматург. Като едно от най-значимите му произведения се смята пиесата „Рибарски свади“. Голдони оставя литературно наследство от над 200 пиеси. Голяма част от тях са комедии и весели буфонади, почерпели сюжета си от живота на народа.
И по ирония на съдбата обзорът на политическите събития започва с мъдрото решение на Император Адриан да осинови Антонин Пий (с допълнително условие, че последният от своя страна осиновява Марк Аврелий) и завършва с безумния, изпълнен с нелепи лъжи доклад на един от най-посредствените съветски ръководители - Никита Хрушчов...
По този повод се сещам, че още в началото на 60-те години Уинстън Чърчил възкликва: "аз съм голям неприятел на СССР, но трябва да призная, че има човек, който му нанася много по-тежки удари отколкото аз съм могъл да мечтая - това е Никита Хрущчов"...
